РЕШЕНИЕ

№ 62

гр. Силистра, 29.06.2022 г.

 

 

Административен съд – Силистра, в открито заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: Валери Раданов

с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 234 по описа на съда за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателят Т.Й.К., ЕГН **********, адрес: ***, оспорва заповед № 3282з-4166 / 12.11.2021 г., издадена от директора на Главна дирекция "Гранична полиция" в Министерството на вътрешните работи, с доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон; претендира и направените по делото разноски.

Ответникът – директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) в Министерството на вътрешните работи – оспорва жалбата и възразява срещу основателността на претенцията за разноски.

Съдът прие за установено следното:

С оспорената в настоящото производство заповед № 3282з-4166 / 12.11.2021 г. ответникът е ангажирал дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на старши разследващ полицай в ГПУ – Силистра при сектор „РДГП – Русе“ към отдел „Разследване“ на ГДГП, при условията на чл. 197, ал. 3, т. 1 ЗМВР, както следва:

·       на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3 и ал. 3 т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 3 ЗМВР и чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМВР („забавено [...] изпълнение на заповед“) е определил (използвайки неправилния термин „налагам“) дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца;

·       на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3 и ал. 3, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 3 ЗМВР („[...] неизпълнение на заповедите на министъра на вътрешните работи [...]“) и чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 2 ЗМВР („[...] неизпълнение [...] на заповеди [...] на министъра па вътрешните работи [...]“ е определил (използвайки неправилния термин „налагам“) дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца;

·       на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3 и ал. 3, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 2 ЗМВР е наложил по-тежкото дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта (23.11.2021 г.).

Дисциплинарните нарушения са описани в оспорената заповед, както следва: «[...] Приемам за безспорно установено [...], че инспектор Т.Й.К. [...] е извършил вменените му нарушения, като за периода от м. октомври 2020 г. до м. август 2021 г. в гр. Силистра е забавил попълването на СИП, СУИП, СППДП и карти за системата ЦИССС на ПРБ за посочения период от време по водени и приключени досъдебни производства, както следва: [в следващите редове от цитирания текст са описани девет досъдебни производства] [...] Безспорно установено [...] е, че инспектор Т.Й.К. [...] е извършил вмененото му нарушение, като за периода от м. октомври 2020 г. до м. август 2021 г. в гр. Силистра не е попълнил карти СИП, СУИП, СППДП и карти за системата ЦИССС на ПРБ за посочения период от време по водени и приключени досъдебни производства [...] и в нарушение разпоредбите на чл. 23, ал. 2, чл. 26, ал. 1, чл. 27 и чл. 28 ал, 1 от Вътрешни правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, утвърдени със заповед № 8121з-780 / 24.10.2014 г., по отношение на: [следва описание на шест досъдебни производства] [...]».

Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 ЗМВР и е обективирана във формата по чл. 210, ал. 1 ЗМВР при липса на данни за отклонение от целта на закона.

Един от доводите на жалбоподателя е за материална незаконосъобразност на оспорената заповед поради несъответствието ѝ с чл. 15, ал. 2 ЗМВР, като в подкрепа на този свой довод привежда аргумент от съдебната практика: „Съгласно чл. 15, ал. 2 ЗМВР на разследващите полицаи не могат да се възлагат други дейности извън дейността по разследване на престъпления. Дейността по събиране на статистическа информация и изготвяне на статистически справки за работата на ведомството не е дейност по разследване на престъпления“ (решение № 834 / 25.04.2019 г. на АдмС – Бургас по адм.д. № 3361 / 2018 г.; в същия смисъл е и решение № 462 / 12.03.2019 г. на АдмС – Бургас по адм.д. № 3355 / 2018 г.).

Ответната страна също развива довод от съдебната практика, но в обратен смисъл: „[...] Дейността на разследващия полицай, освен законово регламентирана, се регулира и от множество подзаконови актове, а също и от вътрешноведомствени актове, издаването на които е допустимо по ЗМВР от компетентните органи. Законодателят е употребил глагола "възлагат", което означава, че съществува орган/органи, които определят кои действия са такива, свързани с разследването, и разследващият полицай е в йерархична зависимост с тях. Съставянето на различни документи лично от служителя в качеството му на разследващ полицай са свързани именно с неговата професионална дейност, т. е. с дейността по разследване и подлежат на задължително изпълнение“ (решение № 1556 / 13.11.2020 г. на АдмС – Бургас по адм.д. № 1807 / 2020 г.).

Настоящият състав намира за по-издържано първото становище на съдебната практика. Систематическото тълкуване на чл. 15, ал. 2 ЗМВР в контекста на чл. 15, ал. 1 ЗМВР сочи, че дейността по разследване е тази дейност, която е регламентирана в НПК. Попълването на статистически и/или деловодни форми е свързана с дейността по разследване, но не е дейност по разследването на престъпления. Ето защо на жалбоподателя, в качеството му на разследващ полицай, не може да бъде търсена дисциплинарна отговорност във връзка с процесните деяния. Вярно е, че, както се изтъква във второто становище на съдебната практика, ЗМВР предвижда възможността да се издават вътрешноведомствени актове, които да регулират поведението на служителите в МВР, но тези актове не биха могли да противоречат на самия ЗМВР и в частност – на чл. 15, ал. 2 ЗМВР. Колкото до тезата, че терминът "възлагат" (чл. 15, ал. 2 ЗМВР) сочи на  правомощието на „[...] орган/органи, които определят кои действия [...]“ са по разследването на престъпления, трябва да се подчертае, че съдът разполага правораздавателната компетентност да игнорира преценката на тези органи, ако тя е неправилна. Да се тълкува разширително текстът на чл. 15, ал. 2 ЗМВР, така че в неговия обхват да се включи не само дейността по разследването на престъпления, но и пряко свързани с тази дейност действия, е недопустимо поради няколко съображения. На първо място, чл. 46, ал. 1 ЗНА предписва, че разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. В случая чл. 15, ал. 2 ЗМВР не съдържа неяснота, поради което трябва да се приложи в буквален смисъл. На второ място, дори да се счете, че чл. 15, ал. 2 ЗМВР съдържа непълнота, тази непълнота не би могла да бъде отстранена по аналогия, поради забраната на чл. 46, ал. 3 ЗНА, която изрично визира и дисциплинарна отговорност. На трето място, вярно е, че буквалното тълкуване на чл. 15, ал. 2 ЗМВР вероятно ще създаде предпоставки за организационни затруднения в МВР, но би било недопустимо съдът да отстранява тези затруднения чрез изменение на смисъла на текстове от закона, тъй като това би довело до изземване на правомощия от законодателната власт, която единствено е овластена да отстрани обсъждания нормативен проблем.

Изложеният в предходния абзац порок представлява достатъчно основание – по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК – за отмяна на оспорения административен акт, поради което обсъждането на всички останали доводи на жалбоподателя е без значение за изхода на делото.

Въпреки основателността на жалбата, не следва да се уважи претенцията на жалбоподателят за разноски, тъй като, както правилно изтъква ответната страна, в т. 1 от тълкувателно решение № 6 / 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 6 / 2012 г., ОСГТК, е прието следното: „Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение“. В конкретния случай представеният от жалбоподателя договор за правна защита и съдействие (л. 170 от делото) нито отразява начина на плащане на уговорената сума, нито удостоверява самото плащане на сумата, поради което действителното извършване на разноските се явява недоказано.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед № 3282з-4166 / 12.11.2021 г., издадена от директора на Главна дирекция "Гранична полиция" в Министерството на вътрешните работи.

Решението е окончателно на основание чл. 211 ЗМВР.

 

СЪДИЯ: .............................