№ 42
гр. П., 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20225000500042 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
П.то е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
П.то е образувано по подадената от „К. М.“ АД - П. чрез процесуалния
му представител адвокат П.А. въззивна жалба против решение №
260971/03.11.2021 г., постановено по гр.д. № 3341/2015 г. по описа на П.ския
окръжен съд – ХХІІ гр.с. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно
като постановено при допуснати нарушения на съществени
съдопроизводствени правила и на материалния закон и е необосновано по
изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени
изцяло и да постанови друго решение, с което да уважи предявения от него
иск по чл. 59 от ЗЗД като основателен и доказан. Претендира направените по
делото пред двете инстанции разноски в пълен обем.
Въззиваемият „М. Д.“ ЕООД – П. чрез процесуалния му представител
адвокат К.А. счита, че жалбата е неоснователна, поради което моли съда да
потвърди обжалваното решение като правилно. Претендира разноски за
въззивното П..
1
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като
ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от „К. М.“ АД
– П. против „М. Д.“ ЕООД – П. обективно кумулативно съединени искове по
чл. 59 от ЗЗД. Ищецът твърди, че е собственик на пет сгради с
идентификатори ***********, ************, ***********, ******** и
********, намиращи се в поземлен имот с идентификатор ********, които
сгради съставляват направена от акционера Н. Д. Д. непарична вноска в
капитала на дружеството, уставът на което е вписан с вх.рег. №
***********2012 г., а правата на вносителя се основават на чл. 92 от ЗС и той
е признат за техен собственик с два констативни нотариални акта - вх. рег. №
********.2012 г., акт № ******** г. по описа на Агенция по вписванията и вх.
рег. № ***********2012 г., акт №1******** по описа на Агенцията по
вписванията, които ответникът е ползвал лично или чрез трето лице за
периода 20.12.2012 г. - 20.06.2013 г. без основание, поради което моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за
ползването без основание на посочените сгради, собственост на ищеца, за
посочения период в общ размер на 84 300 лв., от което 52 200 лв. за първата
сграда, 13 980 лв. за втората сграда, 16 500 лв. за третата сграда, 1 200 лв. за
четвъртата сграда и 420 лв. за петата сграда, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -29.12.2015 г.
до окончателното им изплащане. Претендира разноски.
Ответникът „М. Д.“ ЕООД – П. оспорва исковете неоснователни и
недоказани и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че при апорта е внесена
изцяло само сграда с идентификатор ***********, а останалите четири
сгради са апортирани само с по ½ ид.ч., но дружеството не е станало
собственик на сградите, тъй като вносителят Н. Д. не е бил техен собственик
към датата на апорта, защото те са били собственост на „М. Д.“ ООД, на
когото Н. Д. ги е продал с договор от 03.08.2006 г., а за процесния период
ответникът ползвал част от сградите като техен собственик, но те са били
ползвани и от трето лице „Т. и.“ ЕООД по силата на договор за наем.
2
Претендира разноски.
С обжалваното решение са отхвърлени исковете и „К. М.“ АД – П. е
осъдена да заплати на „М. Д.“ ООД - П. 7 434 лв. разноски в П.то.
Решението е обжалвано от ищеца изцяло и в своята цялост то е
предмет на въззивното П..
При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не
се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът
съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в
жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата
процесуални нарушения от първоинстанционния съд.
За да намери приложение разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД, е необходимо
кумулативното съчетание на няколко предпоставки: обедняване на ищеца,
изразяващо се в намаляване на имуществото му поради неполучаване на
дължима престация, обогатяване на ответника в случаите, когато
имуществото му е реално увеличено или е можело да бъде увеличено от
поведението му, причинна връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника, липса на правно основание за имотното
разместване и липса на друг договорен или деликтен иск, с помощта на който
да се осъществи изравняването.
По отношение на това кой е собственик на процесните сгради:
С подадения отговор на исковата молба ответникът е предявил
насрещен иск за признаване за установено, че той е изключителен собственик
на сградите, за ползване на които се търси обезщетение по делото, като с
определение № 556/11.03.2016 г. съдът е разделил насрещния иск за
самостоятелно разглеждане, по него е образувано гр.д. № 629/2016 г. по описа
на П.ския окръжен съд - ХХІІ гр.с., завършило с влязло в сила решение №
1257/22.10.2018 г., с което е отхвърлен предявеният от „М. Д.“ ЕООД – П.
против „К. М.“ АД – П. иск за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът е изключителен собственик на сгради с идентификатори
***********, ************, ***********, ******** и ********, всички
изградени в поземлен имот с идентификатор ******** по КККР на гр. П., по
3
силата на приращение и договор за продажба от 03.08.2006 г., сключен с н.а.
№ *********** г. на нотариус С. Й. с рег. № ***, като в П.то като трето лице-
помагач на страната на „К. М.“ АД е участвал Н. Д. Д..
С договор от 30.10.1996 г., сключен с н.а. № 2***********6 г. на
нотариус при П.ския районен съд, Н. Д. Д., който в този момент е бил в
граждански брак с М. И. Д., е закупил нива с площ от 8 000 кв.м., четвърта
категория на земята при неполивни условия, находяща се в землището на кв.
„К., м. Г.“, гр. П., съставляваща парцел *** по плана за земеразделяне на кв.
„К.“ гр. П., при посочените в акта граници, за сумата 662 048 лв., платена
изцяло и в брой от купувача на продавачите, като имотът е придобил статут
на съпружеска имуществена общност.
С декларация с нотариална заверка на подписите от 18.02.1997 г. Н. Д.
и М. Д. са вписали в активите и в баланса на собственото си СД „М. - Д. и с-
ие“ правото на строеж за построяването на масивна стопанска сграда и офис
със застроена площ от 800 кв.м., която ще се построи в имот, представляващ
бивша нива с площ от 8 000 кв.м., четвърта категория на земята при
неполивни условия, находяща се в землището на кв. „К., м. Г.“, гр. П.,
съставляваща парцел *** по плана за земеразделяне на кв. „К.“, гр. П., при
посочените граници, но по делото няма данни дали и кога този строеж е бил
реализиран и дали построената сграда е идентична с някоя от процесните.
С решение № КЗЗ-1/11.02.1999 г. на Комисия за земеделски земи е
променено предназначението на 4,246 дка земеделска земя, собственост на Н.
Д., върху която е изградена производствена и С. б. за бланширани картофи в
местността „Г.“, землище на гр. П.-юг, кв. „К.“.
С разрешение за ползване № 375814.09.2000 г. на Д. за н.*** е
разрешено ползването на строеж „А.о-С. б., пропуск и гаражи“, „Външно
кабелно захранване и трафопост“ в имот № *****, землище юг, местност „Г.“,
кв. „К.“, П.. Ирелевантен е фактът, че в него като титуляр на правото на
собственост, инвеститор и експлоатация на строежа е вписан „М. Д.“ ООД с
посочване на н.а. № ***** г., тъй като самото записване в него не
представлява годно основание за придобиване на правото на собственост.
С решение от 22.10.2001 г., постановено по гр.д. № 478/2001 г. по
описа на П.ския районен съд – ІІ бр.с., е прекратен бракът между М. Д. и Н. Д.
и е утвърдено постигнатото между тях споразумение, с което, освен уреждане
4
на всички други имуществени и неимуществени спорове, е предвидено, че в
дял на Н. Д. се поставя процесната нива с площ от 8 000 кв.м. в землището на
кв. „К.“, гр. П., местност „Г.“, но без да се посочи дали в имота към този
момент съществуват сгради и дали се прекратява съсобствеността между
бившите съпрузи и върху тях чрез поставянето им в дял на Д..
С решение № 4/11.05.2002 г. на Комисия по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ е
променено предназначението на 3 752 кв.м. земеделска земя, собственост на
Н. Д., за изграждане на обект: „С. б.-х. п.“ в местността „Г.“, землище на гр.
П.-юг, имот № *****.
От констативен протокол № ******** г. на Д. за н.*** се установява,
че към този момент вече са построени и имат разрешение за ползване
следните сгради: А.а сграда с ведомствен бюфет, склад за пластмасови
гранулати, трафопост, осигуряващ захранването на имота, КПП с ограда на
имота, паркинг и зелена площ и гараж, а с разрешение за ползване №
******** г. е разрешено ползването на „С. б.“ – втори етап към „А.о С. б. –
хранителна промишленост“.
С договор от 03.08.2006 г., сключен с н.а. № *********** г. на
нотариус С. Й. с рег. № *** и с район на действие района на П.ския районен
съд, Н. Д. е продал на „М. Д.“ ООД, представлявано от Н. Д., поземлен имот с
площ от 3,752 дка - бивша нива с променено предназначение за изграждане
на „С. б. – хранителна промишленост“, съставляващ имот № *****, парцел
014 от масив 015, и поземлен имот с площ от 4,246 дка – бивша нива с
променено предназначение за изграждане на „Производствена и С. б. за
бланширани картофи“, съставляващ имот № *****, парцел *****, и двата в
землището на гр. П.-юг, местността „Г.“, образувани от имот № *****, за
сума в общ размер на 3 600 лв., платена изцяло преди подписване на
договора.
Имайки предвид влязлото в сила решение по гр.д. № 629/2016 г. по
описа на П.ския окръжен съд, с което е отречено правото на собственост на
„М. Д.“ ЕООД по отношение на процесните пет сгради на основание
приращение и договор за продажба от 03.08.2006 г., сключен с н.а. №
******** г., силата на присъдено нещо на което обвързва страните, съдът
приема, че с посочения договор от 03.08.2006 г. е прехвърлено единствено
правото на собственост върху поземления имот, но не и върху изградените в
5
него постройки.
Не се спори между страните, че със заповед № ***** г. на кмета на
Община П. е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ, като двата посочени имота са
урегулирани в УПИ 015027 – производствена и складова дейност, със
запазване на съществуващото застрояване и ново свободно застрояване, а със
заповед № ****** г. на началника на СГКК – П. е одобрено изменение на
кадастралната карта, заличен е ПИ с идентификатор *********** и в
кадастъра са нанесени ПИ с идентификатор ******** с площ от 7 624 кв.м. и
ПИ с идентификатор *********** с площ от 375 кв.м., като в първия от тях
има сгради с идентификатор *********** с площ от 1 701 кв.м.,
предназначение: Промишлена сграда, с идентификатор ************ с площ
от 596 кв.м., предназначение: Промишлена сграда, с идентификатор
*********** с площ от 252 кв.м., предназначение: А.а, делова сграда и с
идентификатор ******** с площ от 50 кв.м., предназначение: Промишлена
сграда.
От устава на „К. М.“ АД, вписан в Служба по вписванията – П. на
20.12.2012 г., е видно, че при учредяване на дружеството част от капитала му
е образуван от направената от Н. Д. непарична вноска по реда на чл. 73 от ТЗ
и чл. 72 от ТЗ, представляваща сграда с идентификатор *********** в пълен
обем /изградена в периода 2002 г. – 2005 г. съобразно издадените строителни
книжа/ и по ½ ид.ч. от сгради идентификатор ************ /за която има
издадено разрешение за ползване от 14.09.2000 г./, с идентификатор
*********** /за която има издадено разрешение за ползване от 14.09.2000 г./,
с идентификатор ******** /за която има издадено разрешение за ползване от
14.09.2000 г./ и с идентификатор ******** /за която има издадено разрешение
за ползване от 14.09.2000 г./, всички постоени в поземлен имот с
идентификатор ******** по КККР на гр. П..
С договор за доброволна делба от 16.03.2015 г. „К. М.“ АД и Н. Д. Д.
са си поделили притежаваните от тях сгради с идентификатори ************,
***********, ******** и ********, като две от тях са поставени в дял на „К.
М.“ АД и две – в дял на Н. Д..
Доколкото по делото не е предявен иск за собственост на сградите, а
само иск по чл. 59 от ЗЗД, при това за период от преди сключване на
договора за доброволна делба /20.12.2012 г. - 20.06.2013 г./, съдът намира, че
6
не дължи произнасяне относно действителността и вещно-прехвърлителния
ефект на този договор.
По същата причина не следва да бъдат обсъждани и приетите като
доказателства по делото протоколи от заседание на Съвета на директорите от
16.04.2015 г. и от извънредно общо събрание на акционерите на „К. М.“ АД, с
които е взето решение за увеличаване капитала на дружеството с непарична
вноска, която ще се извърши от акционера Н. Д. по реда на чл. 72, ал. 2 от ТЗ
чрез внасяне на сгради с идентификатори ************ и ********, които са
поставени в негов дял при извършената доброволна делба.
На база на събраните по делото доказателства и при отчитане силата
на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр.д. № 629/2016 г. по
описа на П.ския окръжен съд, съдът намира за установено, че Н. Д. е бил
собственик на сграда с идентификатор *********** в пълен обем /изградена
след прекратяване на брака му и поставяне в негов дял на недвижимия имот-
земя/ и на по ½ ид.ч. от сгради с идентификатор ************,
идентификатор ***********, идентификатор ******** и идентификатор
******** /построени и въведени в експлоатация по време на брака му с М. Д.,
с фамилно име след прекратяване на брака Т., която е собственик на
останалата ½ ид.ч. от четирите сгради/, които той е внесъл като апортна
вноска по съответния ред при учредяване на „К. М.“ АД, вписана на
20.12.2012 г., в който обем ищцовото дружество е било собственик на
сградите към процесния период.
Впрочем обемът на правото на собственост на Н. Д. върху петте сгради
преди извършване на апорта по същество се признава от ищеца чрез
представяне на констативните нотариални актове № ************** г.,
всички на нотариус К. А. с рег. № *** и с район на действие района на П.ския
районен съд, както и не се оспорва в писмената защита на ответното
дружество пред окръжния съд.
При доказателствена тежест, лежаща върху ищеца, указана му изрично
от първоинстанционния съд с доклада по чл. 146 от ГПК с определение от
29.05.2020 г. и определение от съдебно заседание на 31.07.2020 г., той не е
установил при условията на пълно главно доказване, че за периода 20.12.2012
г. – 20.05.2013 г. ответникът е ползвал притежаваните от него сгради изцяло
или в някаква част без правно основание, поради което съдът приема това
7
обстояталство за недоказано.
Видно от договор за наем от 07.01.2013 г., М. И. Т. е предоставила на
„М. Д.“ ЕООД, представлявано от Д. Д., правото на временно и възмездно
ползване на петте процесни сгради в имота за търговски нужди за срок от 6
години, считано от 01.01.2013 г., срещу заплащане на наемна цена в размер на
100 лв. месечно.
Както вече беше посочено, М. Т. е собственик на по ½ ид.ч. от сгради с
идентификатор ************, идентификатор ***********, идентификатор
******** и идентификатор ********, по отношение на която част /и без
сграда с идентификатор ***********/ този договор може да се
противопостави на ищеца, защото е сключен от съсобственик и представлява
действие на управление с имотите.
По повод оспорване на достоверната дата на този договор в П.то пред
окръжния съд е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза с вещо
лице С. К., което съдът като компетентно възприема, от което се установява,
че в „М. - Д..“ ООД са били осчетоводени записвания по този договор в
хронологичен опис за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г., като на дата
02.12.2014 г. е осчетоводено задължение към М. Т. в размер на 2 400 лв. –
начислен наем за 2013 г. и 2014 г. и на 03.12.2014 г. е извършен банков
превод на тази сума от ответното дружество на М. Т. с посочено основание:
договор за наем от 07.01.2013 г., като уговореният наем е бил заплащан
веднъж годишно и осчетоводяван и за 2015 г., 2016 г. и 2017 г.
На база на събраните доказателства и отчитайки факта, че писмената
форма не е такава като условие за действителност на договора за наем, съдът
приема, че такъв е действал между М. Т. и „М. Д.“ ООД за процесния период,
на което правно основание ответникът е можел да ползва по ½ ид.ч. от
четирите сгради /без тази с идентификатор ***********/.
По отношение на това кой е ползвал имота в първоинстанционното П.
са разпитани по двама свидетели на страните, които са непротиворечиви по
основните релевантни факти, като съдът кредитира техните показания.
Според свидетеля А. Х., работещ в „Т. М.“ ЕООД от 2011 г., в
началото започнал като инспектор качество по производствените процеси и
шеф му бил Н. Д., а понастоящем е ръководител отдел „П.“ и шеф му е М. Д.
/Т./, производствената дейност на дружеството в периода 2012 г. – 2013 г. се
8
развивала в цялото хале № 3 на О. п. № ..., а администрацията на фирмата се
помещавала в А.ата сграда на същия адрес, на този адрес имало още две
халета, но свидетелят не е сигурен кой ги е ползвал, но мисли, че са били „М.
Д.“ ООД и „Т.“ ООД, а помещения в А.ата сграда, която е на два етажа, са
ползвали също „М. Д.“ ООД, „Т.“ ООД и „Д.“ ООД за търговския си отдел.
Свидетелят А. Д. твърди, че през 2009 г. бил назначен като организатор
П. в „Т. М.“ ЕООД, което работило съвместно с „М. - Д.“ ЕООД на
околовръстния път в П., като дружеството, в което работил свидетелят,
произвеждало полимери и полимерни продукти, а ответното дружество ги
продавало и двете дружества били на този адрес до 30.05.2013 г., когато
свидетелят напуснал работа, самият имот на околовръстния път
представлявал производствени складови халета – 2 броя, А.а сграда, малка
сграда – КПП и още една сграда в дъното на имота, тип гараж, имотът бил
ограден и в него се влизало чрез пропускателен режим и чипове на вратата;
двете халета се ползвали съвместно от посочените дружества, имало
обособена производствена част за „Т.“ ЕООД и складова част за „М. Д.“
ЕООД, а една част от произведената продукция, която била обемна, се
съхранявала между двете халета.
В същата насока са твърденията на свидетеля Б. Ч., клиент на
ответното дружество в процесния период, който ходил в имота на
околовръстното шосе, на портала охраната се обаждала, отваряли му вратата,
влизал в А.ата сграда, където му оправяли документите, плащал и след това
товарил от халетата полимери и оцветители, свидетелят във връзка с тези
покупки влизал в две халета – първото близо до А.ата сграда и второто -
срещу него, еднакви на дължина, свидетелят не е забелязал дали на А.ата
сграда през периода е имало поставен надпис за фирмата, която я обитава, но
впоследствие видял такъв с „М. т.“.
Според свидетеля М. Т. седалището на „М. Д.“ ЕООД е на О. п. № ...,
гр. П., имотът представлява А.а сграда, три халета, гараж, КПП и портиерна,
в края на 2012 г. до средата на 2013 г. сградите се ползвали от „М. Д.“ ЕООД
и от „Т.“ ЕООД, най-голямото хале, построено след развода й с Н. Д., било
направено специално за П. на декинг, произвеждан от „Т.“ ЕООД, като и
самото дружество било създадено с тази цел, и в халето били монтирани
екструдерите за П., както и складови помещения, там никога не е имало нещо
9
принадлежащо на ответното дружество, в другото хале било монтирано
миксиращото устройство и се съхранявали другите суровини за П. на декинг,
А.ата сграда също била ползвана от двете фирми, там се намирали
счетоводството и търговският отдел и се осъществявали продажбите,
разделени в отделни стаи, в КПП-то като пропускателен пункт имало
служител, който осигурявал достъп на външни хора до двете фирми, гаражът
бил използван като склад от „Т.“ ЕООД, а понастоящем на А.ата сграда има
надпис „М. т.“, което дружество е създадено през юни 2013 г.
Настоящият състав намира, че няма противоречие между показанията
на разпитаните свидетели относно това колко халета има в имота, въпреки че
свидетелите на ищеца твърдят, че те са две, а свидетелите на ответника – три,
като това вероятно се дължи на факта, че една от сградите е разглеждана от
тях като две отделни, по който начин е описана и в констативния нотариален
акт – в две части /С. б. и хале за складиране на опаковки/.
От показанията на разпитаните свидетели се установява, че през
периода 20.12.2012 г. – 20.06.2013 г. четирите сгради /без т.нар. гараж/ са
били използвани от „Т.“ ЕООД и от ответното дружество, без обаче да е
доказано кой каква част е ползвал от всяка сграда, като по отношение на
гаража няма данни да е бил ползван от ответника.
Тук следва да се отбележи, че съдът не възприема показанията на
свидетелката Т. относно това, че едното хале и гаражът са били използвано
само от „Т.“ ЕООД, доколкото те не се подкрепят от останалите събрани по
делото доказателства, като съдът намира, че за установяване на факта на
ползването на сградите през периода особено важни са показанията на
свидетелите Д. и Х., които са работили в „Т.“ ЕООД, поради която причина
имат преки и непосредствени впечатления от това кой какво е ползвал, и
макар че водени от различна страна в процеса, показанията им са идентични.
Фактът на ползването от ответното дружество на част от сградите през
периода се установява и от приетото удостоверение от ТД на НАП – П. от
31.08.2020 г., от което е видно, че едно от регистрираните фискални
устройства на „М. - Д..“ ООД за този период е било на адрес: П., О. ш. К..
От всички събрани по делото доказателства може да се направи извод,
че ищецът не е установил по несъмнен и категоричен начин, че през
процесния период ответното дружество е ползвало четирите сгради в имота
10
/без тази с идентификатор ***********/ в по-голям обем от правата,
предоставени му с договор за наем от 07.01.2013 г./, т.е. повече от ½ ид.ч., за
някои от тях /т.нар. гараж/ дори не е установил въобще да е била ползвана от
ответника, а по отношение на сграда с идентификатор *********** не са
събрани доказателства в какъв обем е била ползвана от „М. Д.“ ООД и какъв -
от „Т.“ ЕООД, като без наличие на такива съдът не може да презюмира, че
това ползване е било по равно, за да бъде използван този факт за база за
определяне на обедняването на ищеца, респ. обогатяването на ответника.
Противен извод не може да бъде направен и от представения в
настоящето П. отговор на искова молба по гр.д. № 14993/2021 г. по описа на
П.ския районен съд – ІІІ гр.с., подаден от „М. Д.“ ЕООД чрез пълномощника
си адвокат Л. П., доколкото от една страна от него не става ясно какво
признание, по кое конкретно правоотношение между страните и по какъв
правен спор е направено, а от друга – доколкото направеното от страна или
неин представител признание на факт се преценява от съда с оглед на всички
обстоятелства по делото /чл. 175 от ГПК/, а то не разколебава установените по
делото факти и изведените въз основа на тях правни изводи.
Предвид изложените мотиви съдът намира, че не са установени всички
изискуеми предпоставки по чл. 59 от ЗЗД, поради което обективно
съединените искове са неоснователни и недоказани и като такива следва да
бъдат отхвърлени.
Доколкото окръжният съд е стигнал до същите правни изводи,
решението му е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Решението е правилно и в частта за присъдените в полза на ответното
дружество разноски за първоинстанционното П., дължими съобразно изхода
на спора и определени точно по размер.
Предвид отхвърляне на въззивната жалба жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия направените от него разноски в
настоящото П. в размер на 4 290 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение на процесуалния му представител адвокат К.А..
Ето защо съдът
РЕШИ:
11
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260971/03.11.2021 г., постановено по
гр.д. № 3341/2015 г. по описа на П.ския окръжен съд – ХХІІ гр.с.
ОСЪЖДА „К. М.“ АД със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.
„************, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Х., № *, ет. * /чрез адвокат И.
Д./ да заплати на „М. Д.“ ООД със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.
„Б., № *, ет. *, ЕИК *****, със съдебен адрес: гр. П., ул. „О, № *, ет. * /чрез
адвокат К.А./ сумата 4 290,00 лв. /четири хиляди двеста и деветдесет лева/
разноски във въззивното П..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12