Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Радомир, 30.12.2019 г.
Радомирският районен
съд, гражданска колегия, ІІІ-ти състав, в публично заседание на девети декември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Татяна Тодорова
при секретаря: И. С. и участието на
прокурора: .............. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 685 по
описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото образувано по иск от К.Л.К. с ЕГН **********, в качеството и на майка и законен представител на С.Д.А. с ЕГН ********** *** против Д.С.А. с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се твърди, че страните живели на семейни начала, от което съжителство било родено детето С.Д.А., родена на *** г. Твърди, че ответника бил дезинтересирал от детето, което било ученичка в 4 клас през учебната 2019/2020 г. година в ОУ „Св.Иван Рилски“ гр. Перник, ходело на балет, като било водещо в школата, като участвала в Републикански състезания. Сочи, че посещаваната от детето школа по балет имала състезания в чужбина, като детето не може да излезе с групата в чужбина, тъй като нямало задграничен паспорт и съгласие от бащата за пътуване в чужбина. Твърди, че ищцата, като майка осигурила добри условия за живот на детето и възможност за получаване на добро образование, като има възможност да изведе детето на екскурзии и почивки в чужбина, но липсата на задграничен паспорт и съгласие от бащата, създавали пречки за осъществяване на мечтите му.
Искането към съда е да постанови решение, с което разреши на ищцата да извади задграничен паспорт на малолетното дете С.Д.А. по реда на чл.45 от ЗБЛД, както и да разреши на детето да пътува в чужбина – в страни в Европейския съюз, Турция, Сърбия и Северна Македония, което да замести съгласието на ответника до навършването и на пълнолетие за издаването и извън България, както и да и заплати направените по делото разноски.
В срока за отговор ответника Д.С.А. чрез пълномощника си адв. А. – ПАК е подал отговор на исковата молба, в който е заявил становище за допустимост на иска, като излага доводи, че същият е необоснован и неоснователен. В отговора твърди, че изложените в исковата молба обстоятелства са непълни и неподкрепени с писмени доказателства, които до обосновават правния интерес на ищцата. Ответникът в депозирания по делото отговор на исковата молба е заявил, че не оспорва обстоятелството, че е баща на малолетното дете, както и не оспорва твърденията на ищцата, че същата разполага с необходимия родителски капацитет и може да носи отговор при упражняването на родителските права спрямо детето, вкл. и досежно неговите пътувания, както в България, така и навсякъде. Сочи, че съгласие от него за издаване на задграничен паспорт никога не му е искано и никога не е отказвал да даде такова, както и правото на детето на свободно придвижване, но и никога не е бил уведомяван за нуждите и желанията на детето да посещава държави извън пределите на България по какъвто и да е повод. Оспорва искането за даване на разрешение от съда детето да пътува в страни членки на ЕС, Турция, Сърбия и Северна Македония, като твърди, че претенцията в тази и част не е конкретизирана, тъй като не е посочена държава, период, цел на посещение, времетраене, като възразява детето неограничено по отношение на брой пътувания и тяхната продължителност, тъй като същите не били изрично посочени в исковата молба. Сочи, че поради това молбата следва да бъде отхвърлена, като разрешение не може да бъде дадено за прекалено дълъг период, тъй като в течение на времето е възможно да настъпят непредвидими обстоятелства към определена дата, поради което разрешение следва да бъде дадено за определен период. В отговора е оспорено и искането на ищцата за присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. В депозирана по делото молба моли съда да постанови решение, с което искът да бъде уважен.
В съдебно заседание ответника лично и чрез пълномощникът си адв. А. оспорва предявения иск и моли съда да постанови решение, с което искът да бъде отхвърлен.
Радомирския
районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не спори, че са родители на малолетното дете С.Д. А., родена на *** г., родено по време на съвместното им съжителство.
От приетия и неоспорен социален доклад се установява, че основните грижи за детето се полагат от неговата майка – ищцата К.Л.К.. Малолетното дете - С. е на 9 години, като родителите му са разделени окончателно два месеца след раждането й, и то не контактува с баща си. По данни на майката бащата не се интересувал от детето, а по данни на бащата, същият желае да вижда детето, но не е предприел действия в тази насока, поради нежелание за конфликт с ищцата и нейните роднини. Независимо от това редовно изплащал дължимата на детето издръжка. В доклада се сочи, че детето посещава извънкласни занимания – уроци по английски език, частна занималня и уроци по балет. В хода на проведеното социално проучване било установено, че през м.10.2019 г. бащата е съдействал на майката и на детето, като е издаден задграничен паспорт на детето. Ищцата е споделила пред социалните работници, че до този момент от бащата не е искано съгласие за издаване на задграничен паспорт на детето и същият никога не е уведомяван за необходимостта на неговото издаване и желанията на детето, а бащата е споделил, че не е съгласен да даде разрешение за всички пътувания на детето извън страната, като държи да е информиран за всяко излизане на детето извън пределите на страната, както и да има възможността по този повод да разговаря с детето. В заключение се сочи, че становището на ОЗД към Д“ СП“ – Радомир е, че е в интерес на малолетното дете да бъде издадено разрешение за пътуване извън пределите на страната за конкретен период от време и дейности, които са свързани с развитието и образованието на детето.
Изслушан в съдебно заседание социалният работник заявява, че след проведен разговор с майката, последната е заявила, че на детето е издаден задграничен паспорт, в момента, в който е приближавало времето, когато С. е трябвало да замине за представление от школата по балет. Заявява, че бащата е съдействал без да създава пречки за издаване на необходимия на детето, за провеждане на пътуването му задграничен паспорт, който бил издаден в същия ден след експресна поръчка. Като причина за късното издаване на задграничния паспорт, социалния работник сочи, че бащата не е бил информиран за необходимостта от издаване на задграничен паспорт на детето, а след неговото издаване детето е посетило Северна Македония, за което бащата е дал своето съгласие. Пред социалния работник, ищцата е споделила, че поради липсата на контакти с бащата, не желае всеки път детето да се притеснява при всяко излизане извън страната преди всяко състезание и представление и да бъде детето под напрежение дали бащата ще даде съгласие, което било наложило предявяването на настоящия иск. Майката не е информирала социалните работници за предстоящо пътуване на детето извън пределите на страната. За проведената среща между бащата и детето, социалния работник сочи, че детето е било притеснено от същата, но след проведената с бащата среща, детето не е дало никакви индикации, че не иска да се вижда с баща си.
Изслушан по реда на чл.127а, ал.3 от СК, бащата заявява, че иска да преценява конкретната държава, в която детето иска да пътува, с оглед преценка наличие на военни конфликти, и осигуряване сигурността на детето, обезпечаване на неговия живот и здраве.
Горната фактическа обстановка се установи от приетите по делото писмени доказателства, приетият по делото социален доклад на Д “СП” гр. Радомир, изслушаният по делото социален работник – Р. Я. А..
При
така възприетата фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По искането за
даване на заместващо съгласие на бащата за издаване на задграничен паспорт:
Съгласно разпоредбите на чл.45, ал.1 и ал.2 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), заявлението за издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и от техните родители, настойници или попечители. Според разпоредбата на чл.76, т.9 от същия закон, може да не се разреши напускане на РБългария на малолетни, непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители, като при разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл.127а, ал.2 от Семейния кодекс.
От тълкуването на посочените разпоредби се налага извод, че за издаването на паспорт е необходимо писменото съгласие и от двамата родители, като според чл.45 от ЗБЛД заявлението се подава от двамата родители. Когато поради отсъствие, неизвестно местопребиваване или друга причина единият родител не е дал съгласието си, се изисква препис от влязло в сила съдебно решение по чл.127а от СК. Така единствено съдът е този, който може да замести с решението си липсващото съгласие на родителя за издаването на задграничен паспорт на детето (в този смисъл е и Решение № 7385/30.12.1999 г. на ВАС по адм. д. № 3197/99 г., 5-членен състав).
От приложения по делото социален доклад, изготвен след проведено социално проучване и разговор с ищцата, последната е заявила, че на детето е издаден задграничен паспорт. От тук следва извода, че бащата след предявяване на иска е съдействал за неговото издаване. Този факт се установява и от приетия и неоспорен от страните социален доклад, както и от заявеното от социалния работник в проведеното по делото съдебно заседание при неговото изслушване. По реда на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът следва да вземе предвид този факт, като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска. При тези обстоятелства липсва защитим правен интерес за молителката, като майка на детето С.Д.А., който да бъде отстояван в производството по чл.127а от СК за произнасяне на съда с решение, заместващо липсващото съгласие на бащата за издаване на паспорт по реда на Закона за българските лични документи на малолетното му дете С.Д.А., родена на *** г., поради което искането с правно основание чл.127а от СК, следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото в тази му част прекратено, като недопустимо.
Относно иска с правно основание чл. 127а,
ал. 2 СК.
Искът с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК е за постановяване на решение, с което по заявление подадено от майката да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето да напуска пределите на Р. България, за да разреши на детето да пътува в чужбина – в страни в Европейския съюз, Турция, Сърбия и Северна Македония, което да замести съгласието на ответника до навършването на пълнолетие на детето.
При решаване по същество на спора по този иск настоящият състав на съдът взе предвид, че въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина при разногласие на родителите е от категорията на спорна съдебна администрация, при решаването, на който съдът прави преценка по целесъобразност. В производството по спорна съдебна администрация по реда на чл.127а от СК съдът не е обвързан от формулираното от молителя искане относно брой пътувания, период от време и определени държави, но в рамките на заявеното искане с молбата по чл.127а от СК съдът разполага с власт да разреши конкретни пътувания в период от време, различен от първоначално заявения и до определени държави, част от поисканите с молбата, или да разреши неограничен брой пътувания, но до определени държави. Водещи и най-важни при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са интересите на детето. По делото следва да е установена и нужда на детето да пътува в чужбина. Родителят на когото са възложени за упражняване родителските права, респ. този който полага основни грижи за детето може да взема по отношение на него самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата родители, но не може да вземе самостоятелно и решенията за издаване на задграничен паспорт и за извършване на пътувания на детето зад граница. Детето има право на свободно придвижване, но до навършване на пълнолетие то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите. Когато детето има нужда да пътува в чужбина при разногласие между родителите съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но до определени държави. В този смисъл е решение № 403/29.02.2016 г., по гр.д. № 6903/2014 г., ІV г. о. на ВКС. Съгласно тази практиката, когато съдът решава спор между родителите относно мерките на лично отношения между тях и детето, включително и при разногласия на родителите относно пътуването на детето зад граница, той се ръководи основно от интересите на детето. При глобално дадено предварително разрешение и то без да бъде поставено условие кога и как детето да бъде върнато на територията на страната, Държавата се лишава от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права. В държави, с които България няма сключени нарочни договори за правна помощ или които не са от Европейската общност, Държавата не може да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осигуряване на мерки на лични отношения между детето и родителят, който се е противопоставял на извеждането му зад граница. А това също не е в интерес на детето. В решение № 982 от 15.3.2010 г., изрично е постановено, че въведените в чл.76, ал.1, т.9 от ЗБДС изисквания за напускане на страната по отношение на ненавършилите пълнолетие деца не е ограничение на правото за свободно придвижване по смисъла на чл.2, т.2 от Протокол № 4 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, а ред, по който да бъде упражнено това право, в съответствие с общите правила на националното законодателство, уреждащи дееспособността на лицата. В производството по чл.127а, ал.2 от СК съдът извършва преценка в интерес на детето ли е да напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай. Когато пътуването извън територията на РБългария е в интерес на детето - когато причината е определена необходимост, свързана със здравословното му състояние; с интелектуалното му развитие или друга нужда, отговаряща на интереса му, съдът дава разрешение за напускането на страната, замествайки липсващото съгласие на родителя. Преценката се извършва с оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване извън границите на страната. Необходимостта да се разреши на ненавършилия пълнолетие да пътува в чужбина може да бъде свързана не само с належащи обстоятелства, свързани със здравословното му състояние - необходимост от консултации с чуждестранни специалисти; провеждане на изследвания и лечение в чуждестранни клиники и пр. или с участие в олимпиади, конкурси и други лични изяви на детето, но и с други причини, каквито са нуждата от обогатяване на мирогледа и общата му култура, за което би допринесла екскурзия в чужбина с посещения исторически забележителности; посещения на концерти, представления и пр. културни изяви, провеждани в чужда държава. Правото на непълнолетния да напусне пределите на страната не може да бъде ограничавано само поради отказ на родителя, който не упражнява родителските права да се лиши от регулярните свиждания с детето си през определен период - необходимостта се преценява на първо място с оглед интереса на детето, с който родителят е длъжен да се съобрази. В този смисъл е и разпоредбата на чл.76, ал.1, т.9 от ЗБДС, съгласно която разногласието между родителите може да бъде преодоляно по реда на чл. 127а, ал.2 от СК, като липсващото съгласие на родителя се замести от съда при преценка, че пътуването извън пределите на страната е в интерес на детето. Във всички случаи обаче съдът, даващ разрешение за напускане на пределите на страната, заместващо съгласието на родителя определя периода и държавите, които ще бъдат посетени, т. е. определя време и територия на пътуването, която може да включва посещение на една държава или съюз на държави като Европейски съюз, Бенелюкс, Африкански съюз и пр. В решение № 697 от 01.11.2010 г. са изложени мотиви, че никога не е в интерес на детето да бъде разрешено на единия от родителите да го извежда зад граница против съгласието на другия постоянно и неограничено. Може да е в интерес на детето да се издаде такова разрешение за определен период и за определена държава, като дали този интерес е налице не се определя само от родителските качества на родителя, който претендира за издаване на разрешението.
Съгласно нормата на чл.127а, ал.1 от СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а ал.2 от същата разпоредба предвижда, когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях да се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, т.е. законът изисква за да бъде уважен искът да е налице несъгласие между родителите, респ. наличие на спор между родителите за пътуване на детето извън страната.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства не се установи между родителите да има спор за пътуване на детето извън страната. Установи се по безспорен начин, че родителите на детето не контактуват по между си по въпроси свързани с неговите потребности и развитие, което по никакъв начин не може да се възприеме за наличие на спор по отношение пътуване на детето извън страната. Нещо повече, едва след предявяване на настоящият иск на детето е издаден необходимият му задграничен паспорт, за което бащата не е бил уведомен преди предявяване на иска от майката, но независимо от това е съдействал за неговото издаване, от където следва извода, че майката следва да уведомява бащата за потребностите на детето свързани с неговото развитие. Фактът, че бащата съдейства на майката по въпроси свързани с развитието на детето се установява от приложения по делото социален доклад, а и от заявеното в съдебно заседание от социалния работник при неговото изслушване, че бащата съдейства, стига да бъде уведомен. С оглед на това по делото не се установи наличие на разногласие между родителите по отношение пътуване на детето извън страната, поради което не е налице една от абсолютно необходимите предпоставки по чл.127а ,ал.2 от СК – наличие на спор между родителите, поради което искът в тази му част следва да бъде отхвърлен. Независимо от това по делото не събраха доказателства, от които да се установи, че има планирано пътуване на детето извън страната, нито пък се събраха такива, от които да се установи, че самото дете иска да пътува извън страната, за което пътуване бащата да не е дал съгласие. Напротив устави се, че желанието на детето да участва в представяне на школата по балет в Република Македония, която посещава като извънкласно занимание, е осъществено, не само чрез издаване на необходимия за пътуването му задграничен паспорт, а и с осигуряване на необходимото съгласие от бащата за реализиране на пътуването му, от където следва извода, че бащата съдейства на майката по въпроси свързани с развитието на детето. Ето защо искането за издаване на заместващо съгласие от съда с претендираното съдържание се явява неоснователно.
За пълнота на мотивите, във връзка с твърденията в исковата молба, съдът намира за необходимо да посочи, че по делото не бяха представени никакви доказателства, от които да се изведе извод за необходимостта от разрешение за пътуване на детето в чужбина, респ. за разрешаване на детето да пътува в чужбина – в страни в Европейския съюз, Турция, Сърбия и Северна Македония, което да замести съгласието на ответника до навършването и на пълнолетие за извеждането й извън България. Независимо от това в случай, че бащата не е съгласен за определено планирано пътуване на детето извън страната, ищцата може отново да подаде съответната молба за разрешаване от съда на детето да пътува извън страната, което да замести съгласието на бащата.
По
разноските:
Тъй като настоящето производство представлява спорна съдебна администрация, то разноските по делото следва да останат така, както са направени от страните.
Воден от горното Районен съд-Радомир
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на К.Л.К. с ЕГН **********, в качеството и на майка и законен представител на С.Д.А. с ЕГН ********** ***, за даване разрешение, заместващо липсващото съгласие на бащата Д.С.А. с ЕГН ********** ***, за издаване на паспорт по реда на Закона за българските лични документи на малолетното му дете С.Д.А. с ЕГН **********, родено на *** г., като недопустимо, поради липса на правен интерес от разглеждането му и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 685 от описа на РдРС за 2019 г. в посочената част.
ОТХВЪРЛЯ иска, с правно основание чл.127а, ал.2 от СК, предявен от К.Л.К. с ЕГН **********, в качеството и на майка и законен представител на С.Д.А. с ЕГН ********** *** против Д.С.А. с ЕГН ********** ***, да бъде дадено разрешение на детето С.Д.А. с ЕГН ********** да пътува в чужбина – в страни в Европейския съюз, Турция, Сърбия и Северна Македония, което да замести съгласието на бащата Д.С.А. с ЕГН ********** до навършването й на пълнолетие за извеждането и извън България, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО в прекратителната му част, имащо характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Перник в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата му част подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :/п/
Т.П.