Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
29.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря
И.Коцева, като разгледа гр.д. №5400
по
описа на СГС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е образувано по искова молба на М.М.Л. ЕГН ********** с адрес *** чрез адв.Я.Д. от САК, с която е предявен иск за осъждане на
ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“
АД ЕИК *****със седалище и адрес на управление *** Д, да заплати на ищцата основание чл.432 КЗ ал.1 вр. чл.477 от КЗ сума в размер на 40 000лв. –
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени от
ПТП на 28.08.2017г. около 11.30ч. на пътна рампа, свързваща бул.“Пенчо
Славейков“ и болница „Св.Екатерина“, изразяващи се във физически болки и
душевни страдания, ведно със законната лихва върху сумата, считано 24.03.2018г.
– датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по заведената претенция
пред застрахователя, до окончателното заплащане на сумата. Претендират се
разноски.
В исковата молба ищцата твърди, че 28.08.2017г.
около 11.30ч. в гр.София, л.а. „Пежо Партнер“ с рег.№*****,
управляван от П.А.И.се движел по пътна рампа, свързваща бул.“Пенчо
Славейков“ и болница „Св.Екатерина“ с посока на движение от ул.“св.Георги
Софийски“ към ул.“Здраве“ и пред №52 при движение на заден ход блъснал
намиращата се зад автомобила ищца в качеството й на пешеходец. Веднага след ПТП
посетила УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където след извършените прегледи и консултации
била диагностицирана с контузия на клепачите и околоочната област, съчетано счупване на диафизата на лакътната и диафизната кост, контузия на бедрото с масивен хематом и
мозъчно сътресение. Ищцата твърди, че страдала от онкологично заболяване и
правела активна лъчетерапия, което е било противопоказно за извършване на
кръвна репозиция на счупения горен десен крайник.
Поставена й била гипсова имобилизация, при която бил
притиснат нерв на ръката, причинявайки силни болки по време на носенето му.
След сваляне на гипса и към момента не можела пълноценно да ползва ръката си,
имала изтръпване в пръстите, слабост, невъзможност за сгъване и разгъване на
длан и пръсти. Твърди, че общият възстановителен период продължил около 3
месеца, като последвалата увреда на пръстите на
дясната ръка все още не могат пълноценно да функционират.
Ответникът оспорва иска като неоснователен. Твърди,
че водачът на л.а. „Пежо Партнер“ не е нарушил
правилата на ЗДвП, поради което не е възникнала отговорността на
застрахователя. Прави възражение за съпричиняване с
твърдение, че ищцата е нарушила чл.113 от ЗДвП и евентуално чл.108 от ЗДвП.
Оспорва твърдените болки и страдания. Оспорва
размера на претендираното обезщетение като
завишен, оспорва иска за присъждане на лихва като неоснователен.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното.
По делото е представен Констативен протокол
за ПТП №К-607 от 28.08.2017г., за станало на същата дата около 11.30ч. ПТП в
гр.София на бул.“Пенчо Славейков“ в района на №52А между лек автомобил и
пешеходец. Отбелязано е, че в резултат на ПТП е пострадал пешеходеца М.Л..
Посочено е, че е образувано досъдебно производство.
Представено е Постановление за прекратяване
на наказателното производство от 01.12.2017г., водено срещу П.А.И.за престъпление
по чл.343 ал.1 вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК, поради
изразено волеизявление на пострадалата М.Л. в тази насока.
От приложения Лист за преглед на пациент в
КДБ/СО на Пирогов София №26193 от 28.08.2017г. травматологичен кабинет се
установява, че е била поставена работна диагноза – фрактура на дясната предмишница – дистална част, били
назначени консултации в неврохирургичен кабинет и
гипсова имобилизация.
От представената ИЗ №29078/2017г. /лист 103
от делото/ се установява, че ищцата е постъпила на 28.98.2017г. в 14.32ч. на
стационарно лечение в Клиниката на хирургия на ръка, Секция ортопедична
травматология и е била изписана на 28.08.2017г. в 16.40ч. с окончателна
диагноза – фарктура радии
ин локо типико декстри – счупване на дясната лъчева кост на типично място; Била извършена мануална
репозиция с поставена гипсова имобилизация.
Ищцата е представила и епикриза
от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ АД , според която е постъпила на 28.98.2017г. в 14.32ч.
и е изписана на 28.08.2017г. в 16.40ч.
От приложения Амбулаторен лист №4396 от
07.09.2017г. се установява, че на ищцата й е поставена основна диагноза –
контузия на клепача и околоочната област.
От приложения Амбулаторен лист №223/10.10.2017г. е видно, че на ищцата е била поставена основна
диагноза – мозъчно сътресение. Било е извършено изследване и назначена терапия,
описани в листа. В Амбулаторен лист №211 от 19.09.2017г. е посочена основна
диагноза – мозъчно сътресение с усложнения от световъртеж от централен
произход.
Ищцата е предявила претенция до ответника на 24.01.2018г.
за изплащане на обезщетение за претърпяна щета по полица „Гражданска
отговорност“ № BG/22/117001827045/17г.
До изтичане на тримесечния срок ответникът не
се е произнесъл, с което обосновава правния си интерес от предявяване на иск
пред съда.
Установява се, че ответникът е застраховател
по „ГО“ по отношение на лек автомобил „Пежо Партнер“
с рег.№***** със застрахователна полица № BG/22/117001827045/17г. със срок на
действие от 02.07.2017г. до 01.07.2018г.
Според изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза на вещото лице д-р Н.С. от ПТП ищцата е получила следните
травматични увреждания – счупване на дясната лъчева кост на типично място – в
областта на китката на дясната ръка; контузия на дясното бедро, контузия на
клепача и околоочната област на главата, които са
получени при падане на ищцата върху дясната страна на тялото. Вещото лице е
обяснило, че в приложените документи от прегледа и лечението на ищцата в „Пирогов“
са описани само оплакванията й от счупената дясна ръка, като това било обичайна
практика, когато останалите възможни травматични увреждания не изискват спешно
травматологично лечение. Посочило е, че другите две увреждания – контузия на
очната област на главата и контузия на дясното бедро са съществували и при постъпването
в „Пирогов“ видно от извършените рентгенографии на
черепа; установените на 07.09.2017г. от личния лекар видими увреждания –
контузия на главата и контузия на
дясното бедро. Но според вещото лице наличието на придружаващи заболявания на
ищцата – артериални хипертония и извършените прегледи, изследвания и
консултации с неврохирург – липса на
неврологични оплаквания и диагноза, то установеното около месец по-късно на 10.10.2017г. мозъчно сътресение, не се дължи на процесното ПТП, а на артериалната хипертония. Оплакванията
от болка в китката и пръстите на дясната ръка след сваляне на гипсовата имобилизация са обичайни до края на възстановителния период
който в случая е около два месеца. Нямало медицински данни за настъпило
усложнение при лечението на счупването. Контузията на дясното бедро е
възстановима за около 15 дни, контузията на клепача за около 3-4 дни.
В о.с.з вещото лице С. уточнява, че ищцата
има счупена само една кост на типично място и че експертизата е изготвена по
медицински документи. Поради своевременно и обосновано оспорване на
експертизата съдът е допуснал повторна, изготвена от в.л. д-р К.С.. При
изготвянето на заключението е бил представен диск с дигитални рентгенови
снимки, от който се установявало, че е налице счупване на двете кости на
дясна предмишница
в долния им край, като счупването на лъчевата кост е с разместване на
фрагментите, а счупването на лакътната кост е без
разместване. Вещото лице е посочило, че при извършен преглед на ищцата на
22.05.2019г. е установил наличие на ограничен обем движение в дясната гривнена става при навеждане на ръката надолу свиване от 60
градуса при норма 90 градуса.
В осз вещото лице С.
е уточнил, че при този вид счупване възстановителния период е около 5 до 6
месеца. Потвърждава, че при ищцата е налице ограничение в обема на движение на
ръката.
Според изслушаната по делото СТЕ на вещото
лице инж.Ж.Е. се установява следният механизъм на ПТП – при движение на заден
хода на л.а. Пежо Партнер, пешеходката М.Л. се е
намирала зад автомобила и е настъпил удар на дясната странична част на тялото
на пострадалата в зоната на дясната врата. Според вещото лице пешеходката е
попадала в зоната на видимост зад автомобила посредством огледалата за задно
виждане и като причина за настъпване на ПТП може да се приеме, че водачът на
л.а.Пежо Партнер е извършвал неосигурена маневра
движение на заден ход. На мястото на процесното ПТП
нямало обозначена пешеходна пътека – мястото е вход към болница.
В о.с.з вещото лице Е. уточнява , че няма как
пешеходката да предположи, че в този момент автомобилът ще тръгне назад.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Според разпитания пред съда свидетел Е.Д.се
установява, че тя работела в Онкологията по време, когато се случил пътния
инцидент. Разбрала от ищцата, защото последната ходела на терапия при нея.
Всеки делничен ден правела лъчелечение. Твърди, че
поради основното заболяване, ищцата не можела да прави физиотерапия за ръката.
Оплаквала се от болки от притиснат нерв от гипса, имала изтръпване на ръката и
болки в цялата страна. Имала световъртеж. Твърди, че пътния инцидент се отразил
и психически на М., станала доста уплашена, стряскала се като чуела спирачки на
автомобили. Към настоящия момент още се оплаквала, че има изтръпване на ръката
и болки.
Не се оспорва от ответника и е видно от застрахователната полица, че
ответникът е застраховател на виновния водач за процесния
период.
При така събраните доказателства съдът приема
от правна страна следното.
Предявени са преки искове по чл.432 ал.1 КЗ
във вр.чл.477 КЗ за обезщетение от пострадало
/увредено/ лице при ПТП срещу застраховател по „ГО на автомобилистите“ на
виновния водач.
Претендираното
обезщетение произтича от следните обстоятелства: причинна връзка от виновно и противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника.
Твърди се, че от деянието са настъпили неимуществени вреди /болки и страдания/
от посочените увреждания.
Прието е за безспорно между страните, че
ответникът е застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач.
Съдът счита, че от събраните по делото
доказателства се установява противоправно поведение и
вина на П.А.И.за процесното ПТП. Съгласно чл.40 ал.1 ЗДвП – преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят
зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението, а съгласно ал.2 – по време на
движението назад водачът е дръжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Не се доказа от ответника съпричиняване
от страна на ищцата. Според свидетеля САТЕ пешеходецът е бил извън опасната
зона на автомобила, който се е движил по рампа в непосредствена близост до
входа на болница, където се е намирала ищцата.
Налице е категорична практика на ВКС –
решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от
12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от
02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от
04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о.,
според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
съда, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Намаляването на обезщетението за вреди на основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че
вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. В случая беше
установено, че ищцата е била пред входа на болница и нямало е как да
предположи, че водача на л.а. Пежо Партнер ще потегли
на заден ход.
При доказан ФС на деликта
и недоказано съпричиняване от ищцата съдът следва да
определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. При
преценка по чл.52 ЗЗД съдът преценява характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици
настъпили в резултат на телесните увреди. Относимо
обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по
т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№
619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на
вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г.,
следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение №
93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение №
158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде
размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив .
В случая като обстоятелства обосноваващи
сравнително по-висок размер на обезщетението
следва да се отчетат :
- наличието на няколко увреждания - счупване на дясната лъчева кост на типично
място – в областта на китката на дясната ръка; контузия на дясното бедро,
контузия на клепача и околоочната област на главата;
- трудности при възстановяването - силните
болки и страдания са били за около 5-6 месеца за ръката. Ищцата е била
затруднена в движенията на десния крайник. При прегледа на 22.05.2019г. почти
две години след инцидента е
констатирано, че движенията на ръката са в ограничен обем.
- налице са остатъчни болки в ръката,
изтръпване, затруднение при извършване на определени движения, невъзможност да
се носи нещо по-тежко в ръка;
- според св.Д.ищцата изпитва страх, когато
чуе спиращи МПС, поради невъзможност да се справя като медицинска сестра,
ищцата напуснала по собствено желание, тъй като ръката й е била необходима при
ежедневните работни дейности.
- невъзможност за провеждане на своевременна
физиотерапия, поради наличие на онкологично заболяване, за което е било
провеждано лечение.
Обстоятелства обосноваващи сравнително
по-нисък размер на обезщетението при сходни увреждания не се констатират.
Като съобразява така събраните доказателства
съдът приема, че като справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди
сумата от 35 000 лева. За разликата до претендираните
40 000 лева искът трябва се отхвърли.
Върху обезщетението се дължи лихва за забава
от претендираната дата 24.03.2018г.
По разноските.
При този изход на спора и обстоятелството, че
ищцата е била частично освободена от заплащане на държавна такса и разноски, на
основание чл.78,ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на претенцията следва
да се заплати от осъдения ответник, която такса съгласно чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които съдилищата събират по ГПК, е в размер на още 1250лв.,
платима по сметка на СГС. На ищцата следва да бъдат заплатени разноски в размер
на 393,75лв. съобразно уважената част от иска.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 50лв., съобразно
отхвърлената част от иска и 200лв.юк възнаграждение
на процесуалния представител на ответника.
На осн. чл.38 ал.2
от ЗА вр. съгл.чл.7 ал.2 т.4 от Наредба№1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да
заплати на адв.А.Б. от САК сумата от 1730лв./хиляда
седемстотин и тридесет/ адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на ищцата.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ Л.И.“ АД ЕИК *****със седалище и адрес на управление *** Д,
да заплати на М.М.Л. ЕГН ********** с адрес *** на
основание чл.432 КЗ ал.1 вр. чл.477 от КЗ сума в
размер на 35 000лв./тридесет и пет хиляди/ – представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ПТП на 28.08.2017г. около
11.30ч. на пътна рампа, свързваща бул.“Пенчо Славейков“ и болница
„Св.Екатерина“, изразяващи се във физически болки и душевни страдания, ведно
със законната лихва върху сумата, считано 24.03.2018г. – датата на изтичане на
тримесечния срок за произнасяне по заведената претенция пред застрахователя, до
окончателното заплащане на сумата,, като за разликата от присъдения размер от 35
000лв. до претендирания
размер от 40 000лв., ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн.
чл.78 ал.6 от ГПК „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ Л.И.“ АД ЕИК *****със седалище и адрес на управление *** Д, да
заплати държавна такса по сметка на Софийски градски съд в размер на 1250лв./хиляда
двеста и петдесет/, платима по сметка на СГС.
ОСЪЖДА ГПК „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД ЕИК *****със седалище и адрес на
управление *** Д, да заплати на М.М.Л. ЕГН ********** с адрес *** разноски
в размер на 393,75лв./триста деветдесет и три лева и 75ст./ съобразно уважената
част от иска.
ОСЪЖДА на осн.
чл.78 ал.1 ГПК М.М.Л.
ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ Л.И.“ АД ЕИК *****със седалище и адрес на управление *** Д, разноски
в размер на 50лв., съобразно отхвърлената част от иска и 200лв.юк възнаграждение на процесуалния представител на ответника.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД ЕИК *****със седалище и адрес на
управление *** Д, на осн. чл.38 ал.2 от ЗА вр. съгл.чл.7 ал.2 т.4 от Наредба№1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, да заплати на адв.А.Б.
от САК сумата от 1730лв./хиляда седемстотин и тридесет/ адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищцата.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчване
на страните.
СЪДИЯ: