№ 714
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20251000500242 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 22.11.2024г по гр.д. № 433/2023г по описа на Кюстендилски
окръжен съд е осъдена Прокуратура на РБ да заплати на В. В. К. сумата от 8000лв,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от
повдигнати срещу него обвинения в извършване на престъпления по ДП № 535/2021г
и № 52/2022г, и двете по описа на РУ Дупница, наказателното производство по които е
прекратено, като искът за разликата над присъдената сума до претендираната от
60 000лв е отхвърлен.
Против решението в осъдителната му част е постъпила въззивна жалба от
Прокуратура на РБ с оплаквания за неправилност. Поддържат се конкретни доводи, че
общият размер на обезщетението за неимуществени вреди не е съобразен с критериите
по чл.52 ЗЗД, тъй като не било установено ищецът да е понесъл други извън
обичайните вреди, а наказателното производство било приключило в разумен срок. На
следващо място се твърди, че не е установена причинно-следствена връзка между
наказателното производство и твърдените като обем вредни последици, нито
прокуратурата трябва да носи отговорност за публичността на досъдебното
производство и полицейските действия по насилие. Сочат се още за неоснователни
изводите, че ищецът бил лишен от право на труд по време на посочените
производства, поради липсата на доказателства за трудовата му дейност, както и
поради краткия срок на мярката за неотклонение „домашен арест“. Иска се отмяна на
решението в обжалваната му осъдителна част и вместо това намаляване на
обезщетението по размер.
В срок е постъпила въззивна жалба от ищеца В. К. чрез пълномощник адв. Д.
1
против решението в отхвърлителната му част с оплаквания за нарушение на
материалния закон /чл.52 ЗЗД/, тъй като обезщетението било силно занижено. Твърди
се, че първоинстанционният съд неправилно е съобразил релевантните по този въпрос
факти. Изтъква се, че не са отчетени в достатъчна степен тежестта на повдигнатите
две обвинения, взетата мярка за неотклонение „домашен арест“, лишила го от
възможност да полага труд. Твърди се също и че прокуратурата следва да носи
отговорност за упражненото полицейско насилие, както и за всички останали морални
страдания, при което са му причинени физически и психически травми в присъствието
на възрастните му и болни родители. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната
му част и постановяване на ново по същество, с което се уважи иска.
В срок не са постъпили отговори от страните по подадените срещу тях въззивни
жалби.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните оплаквания и възражения на страните. Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните му части.
От фактическа страна не е спорно и е изяснено пред първата инстанция, че на
03.11.2021г в жилището на ищеца В. К. в гр.Дупница е било извършено претърсване и
изземване, и че при това действие са намерени и иззети наркотични, взривни вещества
и боеприпаси, за което при условията на неотложен случай е бил съставен протокол, в
последствие одобрен по ЧНД №1122/2021г. на РС Дупница. На същата дата е било
образувано досъдебно производство №535/2021г. по описа на РУ Дупница, по което с
постановление от 04.11.2021г. на ищеца са били повдигнати обвинения в
извършването на две престъпления - по чл.354а ал.3 т.1 от НК за това, че на
03.11.2021г. в жилище в гр.Дупница, без надлежно разрешително е държал
високорискови наркотични вещества и по чл.339 ал.1 от НК за това, че на 03.11.2021г. в
жилището си в гр.Дупница, е държал взривни вещества без да притежава надлежно
разрешение. Със заповед от 03.11.2021г. е бил задържан за срок от 24 часа, а в
последствие задържането е продължено до 72 часа.
С определение от 05.11.2021г. по ЧНД №1128/2021г. по описа на РС-Дупница,
спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000 лв,
която изменена на 15.11.2021г. в друга мярка „домашен арест“.
С постановление от 14.01.2022г. на ОП Кюстендил е била отменена мярката за
неотклонение „домашен арест“, а разследването за двете престъпления е било
разделено и от ДП № 535/2021г. са отделени тези, касаещи разследването за
престъпление по чл.339 от НК, които са изпратени на РП Кюстендил. ДП №535/2021г
е прекратено на 19.01.2022г, като е прието, че няма данни да е извършено
престъплението по чл.354а ал.3 т.1 от НК.
По отделените материали е било образувано ДП №52/2022г. по описа на РУ
Дупница, по което е прието, че обвинението по чл. 354а ал.3 т.1 от НК не е доказано и
производството е прекратено с постановление от 13.04.2022г.
Пред първата инстанция са представени писмени доказателства,
удостоверяващи извършването на преглед на 06.11.2021г в МУ София по повод
данните на ищеца за физическо насилие при задържането му на 03.11.2021г. В тях са
описани констатирани травматични увреждания – охлузвания и кръвонасядане по
лигавицата на долната устна вляво, двустранни кръвонасядания на шията и
кръвонасядания на лявата мишница, отговарящи да са получени в резултат на ударни и
2
притискащи въздействия на твърди тъпи предмети, каквито характеристики могат да
имат и части от тялото – глава, ръце, пръсти и др. Констатациите се подкрепят от
изслушаната медицинска експертиза, чиито изводи сочат получаване на описаните
травми по посочения начин, както и че са причинили болки и страдания за период
около 2-3 седмици.
Пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели. Първата от тях е св. Е.К.а /майка на ищеца/, в чиито показания са
описани действията на разследващите органи по претърсване и изземване в дома им
на 03.11.2021г. През цялото време, синът й бил с ръце зад гърба и с поставени
белезници, по лицето и шията му имало синини, а долната му устна била подута.
Свидетелката е посочила, че през 6-те месеца, през които е бил вкъщи с мярка за
неотклонение „домашен арест“, той бил видимо притеснен, започнал да вдига кръвно,
да не се храни. Не можел да упражнява професията си на фитнес инструктор, а след
това работата му значително намаляла.
Другият свидетел П.Н. е без родство с ищеца, често общувал с него като
таксиметров шофьор, защото последният не шофирал. За случая със задържането бил
наясно от свои колеги, според които ищецът бил задържан пред фитнес залата, близо
до таксиметрова стоянка, както и че в последствие държан 4-5 часа с белезници.
Повдигнатите обвинения го променили, не бил същият човек. Преди често пътували
до гр.София, където той имал клиенти, но след това тези пътувания намалели. Ищецът
изглеждал видимо стресиран всеки път, когато на пътя има полиция.
От същите идентично установени като първата инстанция факти се потвърждават
и правните изводи, че са налице всички предпоставки по чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ.
Доказаните факти, отнасящи се до образувано наказателно производство, по което
ищецът е привлечен като обвиняем за престъпления от общ характер и прекратяването
им поради недоказаност на обвиненията, обосновават пасивната материалноправна
легитимация на прокуратурата като държавен орган в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ да отговаря за причинените на потърпевшия вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение.
Неоснователни са оплакванията на прокуратурата, че ищецът не е провел
успешно доказване на търпените от него вреди в причинна връзка с повдигнатото
обвинение. Наказателното преследване по обвинение в извършване на престъпление
само по себе си е достатъчен обективен факт, обосноваващ негативно въздействие
върху личността на пострадалия, свързано с обичайните и съвсем естествени
притеснения от изхода на производството, чувството на злепоставяне и накърняване на
морални и нравствени ценности, за които изживявания и причинно-следствената им
връзка с наказателното производство не е необходимо да се събират нарочни
доказателства /решение №389/4.08.2014г. по гр.д. № 40/2013г., ВКС, ІV Г.О. по реда на
чл.290 ГПК/.
В конкретния случай описаните обичайни неблагоприятни изживявания се
установяват от гласните доказателства по делото. Преценката по реда на чл.172 ГПК
дава основание да бъдат кредитирани и показанията на св.К.а, почиващи на лични и
непосредствени впечатления, каквито обичайно имат най-близките до потърпевшия
хора, а от друга се допълват с писмените доказателства. От показанията на
свидетелите се установява, че ищецът е търпял обичайните за всеки човек, подложен
на репресия вреди като безспокойство и несигурност от изхода на делото, но също и
допълнителни неудобства и затруднения за период от два месеца /15.11.2021-
14.01.2022г/. През това време е бил задължен да не напуска дома си и съответно
3
лишен от възможността да упражнява професията си на инструктор.
Всички тези неблагоприятни психически и емоционални преживявания по повод
на повдигнатите обвинения е следвало и са били обсъдени и съобразени от първата
инстанция, която е отчела и тежестта на повдигнатите обвинения.
Независимо от посоченото, основателни се явяват оплакванията в жалбата на
прокуратурата, че определеното обезщетение е завишено, и че съдът е допуснал
нарушения на материален закон /чл.52 ЗЗД/. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно и при определяне на
заместващо обезщетение следва да се придаде значение и на поредица други
обективни факти- продължителността на наказателното производство, което е
изключително кратко и за двете повдигнати обвинения – 2мес и 16 дни по чл.339 от
НК и 5мес. и 10дни по чл. 354а ал.3 т.1 от НК. Настъпилите за ищеца негативи са в
рамките на обичайно търпени вреди от наказателно производство, като няма данни за
други по-сериозни последици, които да са влошили необратимо качеството му на
живот спрямо това преди повдигане на обвиненията. Категорично не се установява
повдигнатото обвинение да е накърнило в такава степен обществения или социален
статус на подсъдимия, че да го постави в невъзможност да упражнява професия или да
загуби работа. Действително, мярката за неотклонение „домашен арест“ е ограничила
ежедневните му дейности, включително възможността да работи като инструктор. Но
тези затруднения са търпени за период от два месеца, която кратка продължителност
не обосновава отдръпване на клиенти и намаляване на работата, нито специфични
вреди /превишаващи обичайните/. Подобни данни се съдържат в показанията на
св.К.а, които в тази си част не следва да се кредитират – те са неточни, тъй като
ограничителната мярка е действала два месеца, вместо шест и недостатъчно
убедителни, за да установят намален обем на работа, при липса на други подкрепящи
ги доказателства.
Всички тези обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност, налагат извод, че
присъденото от първата инстанция обезщетение е завишено, като справедлив размер
на заместващата компенсация за преживените морални страдания би била сумата от
4 000лв, над който размер до присъдения от 8 000лв, решението ще подлежи на
отмяна.
Неоснователни са оплакванията в жалбата на ищеца, че съдът не е съобразил и
включил в обема на вредите неблагоприятните физически и психически изживявания
по повод полицейското насилие при извършените неотложни действия. Безспорно
доказателствата пред първата инстанция свидетелстват за полицейски произвол, в
резултат на който ищецът е търпял физически и морални травми, но те произтичат от
действията на полицейските органи, за които прокуратурата не е материално
отговорна. В чл.15 ал.1 ЗМВР като една от основните дейности, извършвани от
органите на МВР, е посочена дейността по разследването на престъпления, която се
осъществява от разследващи полицаи и други полицейски органи при условията и по
реда на Наказателно-процесуалния кодекс. При осъществяване на своите правомощия
/чл.15 ал.3 ЗМВР/ разследващите органи по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 от Наказателно-
процесуалния кодекс, действат под надзора на прокуратурата, но са независими и
вземат решенията си по вътрешно убеждение и ръководейки се от закона. Когато
действията на полицейските органи превишават правомощията им, респ. са извършени
в нарушение на закона, пасивно легитимиран ще е държавният орган, с който
длъжностното лице, причинител на вредата, е в трудови или служебни
правоотношения /т.6 от ТР №3/ 22.04.2005г. на ОСГК по т.д. №3/2004г./ В този смисъл
4
е и решение №373/24.11.2015г. по гр.д.№946/2012г. на ВКС, ІV г.о., постановено по
реда на чл.290 ГПК.
Поради частично несъвпадане в изводите на двете инстанции решението в
обжалваната му осъдителна част ще подлежи на отмяна за сумата от 4 000лв,
представляваща разликата между присъденото и установеното за дължимо
обезщетение, като вместо това се отхвърли иска за посочения размер. В останалите
обжалвани /осъдителна и отхвърлителна/ части решението ще подлежи на
потвърждаване.
При този изход на спора ще подлежат на изменение присъдените пред първата
инстанция разноски. Ищецът е представил доказателства за сторени разноски в размер
на 900лв /от които 600лв – адв. възнаграждение и 300лв за вещо лице/, от които ще му
се дължат 60лв и следователно частично ще се отмени решението и в тази му част.
Пред въззивната инстанция ищецът е претендирал разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600лв, които съразмерно на уважената/отхвърлена част на
иска и в съответствие с обжалваемия материален интерес, ще се дължат в размер на
40лв.
С оглед на изложеното, САС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 22.11.2024г по гр.д. № 433/2023г по описа на Кюстендилски
окръжен съд в осъдителната му част за сумата от 4 000лв, представляваща разликата
между установеното за дължимо обезщетение за неимуществени вреди от 4 000лв и
присъденото от първата инстанция обезщетение от 8 000лв, и в частта за разноските в
тежест на Прокуратура на РБ пред първата инстанция над размер от 60лв до
присъдените от 120лв, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. К., ЕГН **********, с адрес *** против
Прокуратура на РБ иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от повдигнати срещу него
обвинения в извършване на престъпления по ДП № 535/2021г и № 52/2022г и двете по
описа на РУ Дупница, над установения за дължим размер от 4 000лв до присъдения от
първата инстанция размер от 8 000лв, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.11.2024г по гр.д. № 433/2023г по описа на
Кюстендилски окръжен съд в останалата му обжалвана /осъдителна и отхвърлителна/
части.
ОСЪЖДА Прокуратура на РБ да заплати на В. В. К. сумата от 40лв,
представляваща разноски пред въззивна инстанция.
Решението, подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ по
правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6