№ 1317
гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание
на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мая Й. Михайлова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело №
20231100105295 по описа за 2023 година
Ищецът М. И. С. е предявил срещу ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК за недължимост на
сумата 28 870.58 лв., представляваща главница по договор за текущо
потребление, сключен на 07.05.2012 г. с „БАНКА ДСК“ ЕАД и сумата от
1 009.00 лв. – разноски по горепосочения договор. Претендира разноски.
Ищецът излага следните обстоятелства за обосноваване на исканията си:
кандидатстване за кредит в началото на 2023 година, при което при извършена
справка в ЦКР на БНБ са вписани негови задължения, едно от които към „ЕОС
Матрикс“ ЕООД; придобиване на вземанията по договор за кредит за текущо
потребление от 07.05.2012 г. с „БАНКА ДСК“ ЕАД в размер съответно на
28870 – главница, и 1009 лева – разноски, от ответника въз основа на договор
за цесия от 30.10.2017 г., които обаче са погасени поради изтекла за същите
погасителна давност и за прехвърлянето на които не е уведомяван; вписване
на същите в ЦКР от ответника и с падеж на изпълнение – 30.10.2027 г.
Претендира установяване недължимост на вземанията и разноските.
Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД в законоустановения едномесечен
срок, е подал отговор на исковата молба, с който навежда възражения за
недопустимост, а при евентуалност – признава иска. Претендира разноски
поради приложимост на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
1
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Предмет на доказване от ищеца по исковете по чл. 124, ал. 1 от ГПК е, че
вземанията по процесния договор за кредит са погасени с доказване на
положителния факт за погасяването им с предвидената в чл. 110 и чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД погасителна давност след настъпване на тяхната изискуемост –
факт, признат за безспорен между страните; 5.2. При осъщественото от
ответника признание не са налице релевантни факти, за които да носи
доказателствена тежест.
Съдът, след като взе предвид признанието на иска от ответника и след
като констатира липсата на обстоятелствата по чл.237, ал.2 ГПК, намира, че са
налице предпоставките за постановяване на съдебно решение по реда на
чл.237 ГПК.
Приложението на чл.78, ал.2 ГПК предпоставя кумулативно ответникът
да е признал иска и с поведението си да не е станал повод за образуване на
делото. Ответникът дава повод за образуване на делото, а чрез поведението си
обосновава и правен интерес от предявяване срещу него на отрицателен
установителен иск за парично вземане поради изтекла погасителна давност,
когато, в качеството си на кредитор, е предприел действия по принудително
изпълнение или е изразил готовност да ги предприеме. От представените с
исковата молба писмени доказателства е видно, че ответникът е изразил
несъгласие с изявлението на ищеца до него за погасяване по давност на
вземанията с отправено предложение за доброволно изпълнение, в тази част
постигане на споразумение за разсрочено плащане.
Това сочи, че преди предявяване на иска ответникът е поддържал
дължимост на сумите по договор за кредит за текущо потребление от
07.05.2012 г. с „БАНКА ДСК“ ЕАД. Поради това съдът приема да е станал
повод за образуване на делото. В Определение № 242/31.05.2018г. по ч.гр.д.№
2062/2018г. на ВКС, ІV г.о., са развити правни доводи, че целта на
погасителната давност е своевременното упражняване на субективните
граждански права и на кредитора чрез нея се отнема възможността да иска
принудително осъществяване на своето право. Възражението за изтекла
погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на
вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради
2
което не може да се направи извън исковия процес.
Предпоставките за недължимост на разноските са кумулативни и следва
да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Когато обаче
сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца,
признанието на иска не е достатъчно за да се освободи ответника от
отговорността за разноски.
При горното съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.78,
ал.2 ГПК, поради което на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати направените от ищеца разноски.
С оглед искането на пълномощника на ищеца – адв. В. Т., осъществената
защита и изхода на делото, съдът, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т.
1, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определя
възнаграждението на пълномощника в размер на 300.00 лв., което възлага в
тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на М. И. С., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр.София, ж.к. ******* – адв. В. Т., против „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.*******[1]*******, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че не
дължи сумата от 28 870.58 лв., представляваща главница по договор за
текущо потребление, сключен на 07.05.2012 г. с „БАНКА ДСК“ ЕАД и сумата
от 1 009.00 лв. – разноски по горепосочения договор.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.*******[1]*******, да заплати на адв. В. Т.
от САК на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 300.00 лв.– адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4