Р Е Ш
Е Н И Е
№ 26
гр.
Русе, 01.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, VІI състав, в открито
заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
Йълдъз Агуш
при
участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа докладваното от съдията
адм.д. № 263 по описа за 2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на Г.В. ***, против заповед № РД-Е113-02-10 от 05.04.2021г. на управителя
на НЗОК, с която е постановен отказ за одобряване на заплащането на лекарствен
продукт Зарзио /Filgrastim флакони от 0.3 mg/ml
или 30 MIU/0.5
ml/
по заявление Е113-02-16/29.03.2021г., подадено от Г.В. ***.
В жалбата се
поддържат оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Като
пороци на акта се сочат неспазване на установената форма – липса на мотиви,
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на
закона.
Жалбоподателят
счита, че като лице, страдащо от рядко заболяване, отговаря на изискванията на
Наредба № 7/06.11.2015г., с изключение на изискването заболяването да е
включено в списъка по чл. 2, ал. 1 от
Наредба № 16 от 2014 г. за условията и реда за регистриране на редките заболявания
и за експертните центрове и референтните мрежи за редки заболявания, тъй като
заболяването от което страда не е включено в списъка на редките болести.
По подробно
развитите в жалбата и в съдебно заседание доводи иска отмяна на оспорената
заповед и връщане на преписката на управителя на НЗОК със задължителни указания
по тълкуването и прилагането на закона.
Претендира
присъждане на деловодните разноски.
Ответникът – управител на НЗОК, чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна по
съображения, изложени в писмено становище. Претендира присъждането на разноски
по делото.
Съдът, констатира, че жалбата е подадена
от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е
процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото й съдът
съобрази следното от фактическа и правна страна:
По делото няма спор за факти. Установено
е по несъмнен начин, че Г.В. ***, роден на ***г., страда от болест на Костман,
МКБ D70,
генетично заболяване.
Видно от протокол №
20/25.03.2021г. на ЛКК към Клиника по детска клинична хематология и онкология,
при болестта на Костман лечението с G-CSF
e една от малкото терапевтични опции с доказан клиничен
ефект, като е налице необходимост от непрекъснато доживотно приложение на този
медикамент, като при липса на възможност за неговото финансиране,
респ.приложение, пациентите са подложени на висок риск от развитие на фатални
за живота инфекциозни усложнения.
Протоколът на ЛКК
към Клиника по детска клинична хематология и онкология е издаден, за да послужи
пред НЗОК, с цел да се финансира медикаментът, тъй като не се заплаща от НЗОК.
В протокола е посочено и необходимото месечно количество от Filgrastim
флакони.
Със заявление вх. №
Е-113-02-16/29.03.2021 г., подадено до НЗОК, оспорващият е направил искане за
заплащане по чл.82, ал.1а и ал.3 от Закона за здравето на български граждани
над 18 – годишна възраст, като е посочил, че исканото заплащане е за 20 инжекции
Зарцио/за месец.
Видно от резюме на
Европейския публичен оценъчен доклад /EPAR/ за Zarzio, това е търговското наименование на Filgrastim,
който е посочен в протокол № 20/25.03.2021г. на ЛКК към Клиника по детска
клинична хематология и онкология.
Не се спори, че
заявлението е подадено с всички необходими приложения.
По
заявление вх. № Е-113-02-16/29.03.2021 г., подадено от оспорващия до НЗОК, е
изготвена докладна записка от председателя на специализираната комисия по
заповед № РД-18-39/12.03.21г., в която се посочва, че не са налице нормативните
изисквания за заплащане на заявения лекарствен продукт, тъй като същият не
попада в приложното поле на чл.4 от Наредба № 2/27.03.19г. и е изключен от
предмета на заплащане на медицински услуги за лица над 18г., съгласно чл.6, т.9
от Наредба № 2/27.03.2019г. Комисията предлага на управителя на НЗОК да бъде
издаден отказ по заявление, вх. № Е-113-02-16/29.03.2021 г., подадено от Г.В.,
за заплащане на лекарствен продукт Zarzio.
Видно
от протокол Е113-07-24/02.04.2021г. от заседание на специализираната постоянно
действаща комисия по чл.13, ал.1 от Наредба № 2/27.03.2019г. за медицинските и
други услуги по чл.82, ал.1а и 3 от ЗЗ и за реда и условията за тяхното
одобряване, ползване и заплащане, комисията е предложила на управителя на НЗОК
да издаде заповед за отказ по заявлението, тъй като заявеният лекарствен
продукт не попада в приложното поле на чл.4 от Наредба № 2/27.03.2019г. и е
изключен от предмета на заплащане на медицински услуги за лица над 18г.,
съгласно чл.6, т.9 от Наредба № 2/27.03.2019г.
Въз основа на
събраните данни, както и протокол Е113-07-24/02.04.2021г. от заседание на
специализираната постоянно действаща комисия по чл.13, ал.1 от Наредба №
2/27.03.2019г., управителят на НЗОК е издал оспорената заповед № РД-Е113-02-10
от 05.04.2021г., с която е постановен отказ за одобряване на заплащането на
лекарствен продукт Зарзио /Filgrastim флакони от 0.3 mg/ml
или 30 MIU/0.5
ml/
по заявление Е113-02-16/29.03.2021г.
За да постанови този
правен резултат, административният орган е посочил, че заявеният лекарствен
продукт не попада в приложното поле на чл.4 от Наредба № 2/27.03.2019г. и е
изключен от предмета на заплащане на медицински услуги за лица над 18г.,
съгласно чл.6, т.9 от Наредба № 2/27.03.2019г. Приел е, че липсва правно
основание за одобряване на заплащането на лекарствения продукт, за който
заявителят кандидатства.
По така изложените
съображения управителят на НЗОК е формирал извод, че следва да се постанови
отказ по заявление Е113-02-16/29.03.2021г. на Г.В.В..
Съдът, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема, че обжалваната
заповед № РД-Е113-02-10 от 05.04.2021г., издадена от управителя на НЗОК, е
незаконосъобразна.
Заповедта е издадена
от компетентен орган – от управителя на НЗОК,
съгласно чл.21, ал.1 от Наредба № 2/27.03.2019г. Същата е в изискуемата
писмена форма като съдържа правните и фактически основания за нейното издаване.
Съдът не констатира в производството по издаването на оспорения акт да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Съгласно чл. 82, ал.1 от Закон за здравето
/ЗЗ/ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските
граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: т.8 заплащане на лечение за заболявания при
условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването.
В случая е
установено по безспорен начин, че заявителят страда от болестта на Костман, при
която лечението с G-CSF
e една от малкото терапевтични опции с доказан клиничен
ефект, като е налице необходимост от непрекъснато доживотно приложение на този
медикамент, като при липса на възможност за неговото финансиране,
респ.приложение, пациентите са подложени на висок риск от развитие на фатални
за живота инфекциозни усложнения.
Протоколът на ЛКК
към Клиника по детска клинична хематология и онкология е издаден, за да послужи
пред НЗОК, с цел да се финансира медикаментът, тъй като не се заплаща от НЗОК.
В протокола е посочено и необходимото месечно количество от Filgrastim
флакони.
Съгласно чл. 4 от Наредба №
2/27.03.2019г. лицата над 18-годишна възраст имат право на заплащане за:
1.
трансплантация на органи и хемопоетични стволови клетки в чужбина;
2. лечение в чужбина, извън
трансплантацията, което не е включено в обхвата на задължителното здравно
осигуряване, чрез необходим за конкретния пациент метод, който не е приложим в
Република България, когато същият се прилага в чужбина и е с доказана
ефективност на лечението в световната медицинска практика;
3. участие на чуждестранни медицински
специалисти в диагностични и лечебни процедури и трансплантации в лечебни
заведения на територията на Република България в случаите, когато няма
български медицински специалисти и/или такива с опит в съответната област и/или
това е необходимо за лечебния процес.
Административният
орган е приел, че заявеният лекарствен продукт не попада в приложното поле на
чл.4 от Наредба № 2/27.03.2019г. и е изключен от предмета на заплащане на
медицински услуги за лица над 18г., съгласно чл.6, т.9 от Наредба №
2/27.03.2019г.
Разпоредбата на
чл.6, т.9 от цитираната Наредба регламентира, че не се заплаща закупуване на
лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални
медицински цели, извън случаите по чл. 5, ал. 3 от Наредбата, която
хипотеза според органа не е приложима в случая.
В
заповедта е посочено, че при направена проверка по чл.46, ал.1 за друг приложим
механизъм за заплащане на заявения лекарствен продукт е установено, че такъв не
е предвиден.
Съдът
приема, че липсата на правно регламентиран от подзаконовия нормативен акт
„механизъм за заплащане на заявения лекарствен продукт“ не означава, че правата
на лицата следва да бъдат ограничени само до така регламентираните от
подзаконови нормативни актове хипотези.
Съгласно чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето
извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се
предоставят медицински услуги, които са свързани със заплащане на лечение за
заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването.
Цитираната законова
разпоредба не обвързва заплащането на медицинските услуги с допълнителни
условия, от което може да се направи извод, че съгласно изразената
законодателна воля, българските граждани имат право на заплащане извън обхвата
на задължителното здравно осигуряване, за всяко лечение за заболявания, за
което е установено от съответните специалисти, че е необходимо за пациента, а в
случая предписаното лечение е необходимо и с оглед предотвратяване на фатални
за живота инфекциозни усложнения.
Изразът
"заплащане на лечение за заболявания" не съдържа ограничения. Министърът
на здравеопазването е овластен да определи условията и реда, по който ще се
осъществи заплащането и не е в рамките на неговата компетентност да стеснява
обхвата на леченията по чл. 82, ал. 1,
т. 8 ЗЗ, като изключва групи заболявания, медикаменти или медицински услуги.
Съдът приема, че
след като не е създаден подзаконов ред за финансиране на лечението на Костман,
в мотивите на заповедта е посочено, че не е предвиден ред за заплащане на
заявения лекарствен продукт, управителят на НЗОК следва да се произнесе по
искането и да прецени правото на лицето по
чл. 82, ал. 1, т. 8 ЗЗ без да се позовава на Наредба № 12 от 2011 г.
Това е така, тъй като министърът на
здравеопазването е овластен да определи условията и реда за заплащане на
леченията, но не и да стеснява обхвата им, определен в закона.
Само законодателят
може да изключи заболявания и медицински дейности от обхвата на чл. 82, ал. 1,
т. 8 ЗЗ.
От анализа на
правната норма на чл. 82, ал. 1, т. 8 ЗЗ следва правният извод, че на заявителя
Г.В. се следва заплащане на предписаното лечение на болестта на Костман, за
което е подадено заявление Е113-02-16/29.03.2021г.
По изложените
съображения, съдът счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, а
делото на основание чл. 173, ал. 2 АПК, следва да бъде изпратено като преписка
на управителя на НЗОК, който да реши въпроса по същество, като съобрази
дадените по-горе в тези мотиви задължителни указания по тълкуването и
прилагането на чл. 82, ал. 1, т. 8 ЗЗ.
Предвид изхода по спора, и на основание
чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата 500
лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед №
РД-Е113-02-10 от 05.04.2021г. на управителя на НЗОК, с която е постановен отказ
за одобряване на заплащането на лекарствен продукт Зарзио /Filgrastim
флакони от 0.3 mg/ml
или 30 MIU/0.5
ml/
по заявление Е113-02-16/29.03.2021г. на Г.В.В., като незаконосъобразна.
ИЗПРАЩА преписката на административния орган – управител
на НЗОК, за произнасяне по заявление Е113-02-16/29.03.2021г., подадено от Г.В. ***,
за произнасяне съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането
на чл. 82, ал. 1, т. 8 ЗЗ, дадени в
мотивите на съдебното решение.
ОСЪЖДА НЗОК, със седалище гр.София, представлявана
от управителя, да заплати на Г.В. ***, с ЕГН **********, сумата от 500.00лв. за
разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: