Решение по дело №7641/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 642
Дата: 1 април 2019 г. (в сила от 18 октомври 2019 г.)
Съдия: Теофана Божидарова Спасова
Дело: 20185330207641
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер    642                      01.04 Година  2019           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                    ХХІІІ наказателен  състав

 

На    осемнадесети  март                                      2019    Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

 

Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АН дело номер    7641      по описа за            2018     година

 

 

Р Е Ш И :

 

 

       ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1030-002059/03.04.2018г. на Началника на група в Сектор ПП при ОДМВР гр. Пловдив, с което на Г.Н.Т. ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 2 000лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл.174 ал.3 от Закона за движение по пътищата.

   

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                      

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

       вярно, секретар Н.Т.

 

 

 

МОТИВИ :

           

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

   Обжалвано е Наказателно постановление № 18-1030-002059/03.04.2018г. на Началника на група в Сектор ПП при ОДМВР гр. Пловдив, с което на Г.Н.Т. ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 2 000лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл.174 ал.3 от Закона за движение по пътищата.

    Жалбоподателят Г.Н.Т., чрез пълномощника си по делото адв. Г., моли да се отмени Наказателното постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание.

   Въззиваемата страна- ОДМВР гр. Пловдив, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.  

 

   Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

 

      ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

   Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Т. за това, че на 28.03.2018г. около 04.05часа в гр. Пловдив, ул. „Ген. Колев” № 1 като водач на лек автомобил „Ленд Ровър Рейндж” с рег. № …. отказва проверка с техническо средство. Лицето мирише силно на алкохол.

    Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение № Д417654/28.03.2018г., същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение, а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят Х.А.П. изцяло поддържа изложените в него констатации, като заявява, че не установил лично управлението на МПС, което било сторено от негови колеги от Второ РУП.

         При разглеждане на делото са разпитани в качеството на свидетели Х.Д.Д., Ц Н. К, В. В. Т., М.А.К., Е.П.В.. Според първия и последния свидетели-служители във Второ РУП ОДМВР гр. Пловдив на посочените дата и място лично констатирали как пред тях спира лек автомобил, водачът слязъл от него и започнал да уринира. При това те се приближили да му направят забележка и констатирали, че мирише силно на алкохол. На поканата им да бъде изпробван с техническо средство Т. категорично отказал. Според свидетелите Т. и К., преди момента на пристигане на полицейските служители те били с Т. и К., като всички, с изключение на свид. К. употребили алкохол, поради което именно последната управлявала автомобила на жалбоподателя. Двамата свидетели оставили него и свид. К. пред дома на Т. и си тръгнали, а след 15-20 минути се върнали, тъй като по телефона разбрали от К., че на място са пристигнали полицаи. Според последната посочена свидетелка, след раздялата им със свидетелите Т. и К., Т. не е управлявал автомобила, двигателят работел, защото й било студено, но тя заявила, че е управлявала колата, тъй като се уплашила.

         От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на Г.Н.Т. административно нарушение по чл. 174а ал.3 от Закона за движение по пътищата. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на свидетелите Д., В. и П., подкрепени частично и от показанията на свидетелите К. и Т., както и от писмените доказателства по делото, а именно АУАН, справка за нарушител от региона, Заповеди, протокол за проверка и удостоверение за одобрен тип техническо средство. В тази връзка е необходимо да се посочи, че всъщност твърденията на наказващият орган, че Т. е управлявал МПС и е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол не се опровергават от показанията на ангажираните от защитата свидетели, доколкото, на първо място, всички те установяват този факт, а от друга страна свидетелите Т. и К. всъщност не са присъствала в момента, когато полицейските служители са възприели управлението на автомобила от Т., а са били на мястото малко преди и малко след това. Що се отнася до показанията на свид. К., съдът намира, че не следва да кредитира същите, доколкото те са в противоречие с всички останали доказателства по делото и в този смисъл се явяват напълно изолирани.

  

   Поради изложеното и атакуваното Наказателно постановление № 18-1030-002059/03.04.2018г. на Началника на група в Сектор ПП при ОДМВР гр. Пловдив, с което на Г.Н.Т. ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 2 000лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл.174 ал.3 от Закона за движение по пътищата, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде  ПОТВЪРДЕНО.

  

      Що се отнася до размера на наложените наказания „ГЛОБА” и „лишаване от право да управлява МПС”, то видно от правилно посочената санкционна норма на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, те са в твърдо определени размери за реализираното от жалбоподателя нарушение. Следователно правилно административно-наказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно този размер, като е преценил конкретната тежест на извършеното. В тази връзка и за съда не е налице възможност да намали размера на наказанието, тъй като не е в правомощията му да определя по-нисък размер, от предвидения в ЗДвП.

 

     По делото се сочат, но при извършената служебна проверка от страна на съда не се установяват допуснати нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП. В същите достатъчно подробно, ясно и безпротиворечиво са описани всички съществени елементи на вмененото нарушение – дата, час, място, обстоятелство при които е извършено.

 

   За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

 

   По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

                                     

        РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.