РЕШЕНИЕ
Номер 87818.11.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПловдивIX състав
На 22.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Виолета К. Шипоклиева
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Костадин Б. Иванов
Секретар:Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Виолета К. Шипоклиева Въззивно гражданско
дело № 20205300502032 по описа за 2020 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство
ЕВН „България Топлофикация“ ЕАД чрез юрисконсулт С.П., като се обжалва решение №
2474 от 17.07.2020 г., постановено по гр. дело № 9390 по описа за 2019 г., на Районен съд -
Пловдив, VІІІ гр.с., постановено в производство по чл. 250 от ГПК.
С обжалваното решение съдът е оставил без уважение подадената на 24.11.2019 г. от
ищеца “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, молба по чл. 250 от ГПК за допълване на
Решение № 4372/15.11.2019 г., постановено по гр. дело № 9390/2019 г. по описа на ПРС –
VІІІ гр. състав, за присъждане в полза на ищеца на направените разноски за
производството по делото, в размер на 388.24 лв., както и юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 100 лв.
Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като съдът
не е спазил основното правило, на разпределението на разноските в съдебния процес, че
страната, която е загубила делото е длъжна да плати всичко, като това са държавната такса,
разноските по производството, възнаграждението за адвокатска защита, възнагражденията за
вещи лица, както и разноските на противната страна при условие, че те са били необходими
и адекватни на извършените процесуални действия. В тази насока се заявява, че това
правило важи за всички инстанции, през които може да премине делото - първата,
въззивната и касационната. Заявява се, че губещата делото, при последната инстанция,
страна трябвало да плати всички разноски на противната страна, независимо дали тя била
1
спечелила делото при по- долна инстанция. В тази насока се заявява, че по делото е
представен своевременно списък с разноски, по чл. 80 от ГПК, с който на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 от ГПК, жалбоподателят е претендирал присъждане на направените разноски в
заповедното производство по ч. гр. дело № 6491/19 г., ПРС, XXI гр. състав и в
производството по чл. 422 от ГПК, по гр. дело № 9390/2019 г., ПРС, VIII гр. състав. От една
страна се заявява, че с постановеното решение, на жалбоподателя, са присъдени направените
разноски за производството по делото - включително и по ч. гр. дело № 6491/2019 г., по
описа на първоинстанционния съд, XXI гр. състав, в размер на 338,24 лв. и 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, но в мотивната част на решението е ставало ясно , че за
сумата от 338.24 лв. първоинстанционният съд е включил заплатената държавна такса в
заповедното производство, в размер на 32,37 лв., държавната такса за искова молба, в
размер на 75,87 лв. Пак от мотивната част на решението се сочи от жалбоподателя ставало
ясно, че сумата на присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. е за
двете дела - 50 лв. в заповедното производство по ч. гр. дело № 6491/2019 г., на Районен съд
Пловдив и 50 лв. в производството по гр. дело № 9390/2019 г., ПРС, VIII гр. състав. В тази
насока се сочи, че в нарушение разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако същите били защитавани от юрисконсулт.Размерът на присъденото възнаграждение не
можел да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Сочи се, че от своя страна чл. 37 от ЗПП препраща към
Наредбата за заплащането на правната помощ, като в чл. 25, ал. 1 на тази Наредба било
предвидено, че за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 лв. до 300 лв. Прави се изводът, че след като присъждайки юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 50 лв. – два пъти под законово определения минимален размер
от 100 лв. и отказвайки да го присъди в този минимален размер, първоинстанционният съд е
допуснал нарушение на закона.
В тази връзка се моли да се отмени обжалваният съдебен акт и се постанови друг
съдебен акт, с който да се присъдят на дружеството „ЕВН България Топлофикация" ЕАД
юрисконсултско възнаграждение, в производството по гр. д. № 9390/2019 г., в размер който
е съобразен с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Претендират се направените в настоящото производство разноски, включващи
платена Държавна такса, и юрисконсултско възнаграждение, определено по правилата на
чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
в размер на 100 лв. Доказателствени искания не са налице в депозираната въззивна жалба.
Съдът констатира, че писмен отговор на въззивната жалба не е налице, в срокът по
чл. 263 ал. 1 от ГПК, от страна на въззиваемия В. Г. Т. , ответник в първоинстанционното
производство.
В с.з. по въззивното дело страните не се явяват, съответно, не депозират други
2
искания, както и становище по въззивната жалба.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е подадена от
надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване
валиден и допустим съдебен акт, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна, поради следното:
За да постанови обжалваното решение, в образувано производство по чл. 250 от ГПК,
с което оставя без уважение като неоснователна молбата на ищеца ЕВН „България
Топлофикация“ за допълване на решение по делото, районният съд излага съображения:
Съдът намира, че се е произнесъл по всички искания на ищеца – включително и за
присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за производството по
първоинстанционното дело и за производството по ч. гр. дело № 6491/2019 г. по описа на
ПРС – ХХІ гр. състав, като е присъдил полагащите се разноски за производството по двете
дела в размер общо на 338, 24 лева (платени ДТ и депозити за СТЕ и за ССЕ), както и
юрисконсултско възнаграждение за настоящето дело и за заповедното производство в
полагащ се размер общо 100 лева. Поради което и приема, че молбата по чл.250 от ГПК за
допълване на решението се явява неоснователна и като такава следва да се остави без
уважение.
От приложени доказателства по първоинстанционно гр.д. № 9390/19г., VІІІ гр.състав
на ПдРС, както и по ч.гр.д. № 6491/19г.,ХХІ гр.с., въззивният съд констатира, че исковото
производство е приключило с Решение № 4372 от 15.11.2019г. по гр.д.№ 9390/2019г., с
което в производство по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 т. 1от ГПК, са уважени изцяло предявените
положителни установителни искове от ЕВН „България Топлофикация“ ЕАД гр. Пловдив
против В. Г. Т. , ЕГН **********.
Предвид което и с оглед изхода от спора съдът приема, че ответникът следва да
заплати на ищеца направените разноски за производството – включително и в заповедното
производство, в размер общо на 33.24 лева – платени ДТ и депозити за СТЕ и за ССЕ, както
и 100 лева- юрисконсултско възнаграждение за двете дела; като тези суми присъжда да
бъдат заплатени от ответника в полза на ищеца.
В срока по чл. 250 ал. 1 от ГПК от страна на ищеца е постъпила молба за допълване
на решението, като е посочил, че съгласно представен списък пред съда е претендирано от
ищеца да му се присъдят следните разноски:в заповедното производство по ч.гр.д.№
6491/2019г.,ПдРС,ХХІ гр. състав – 32.37 лв-държавна такса, 50 лв- юрисконсултсто
възнаграждение, а в производството по гр.д. № 9390/2019г., ПдРС,VІІІ гр. състав:- 75.87 лв-
държавна такса, 150лв –депозит за СТЕ, 80 лв- депозити за ССЕ.
Ответникът В. Г. Т. , редовно уведомен, не взема становище по молбата за допълване
на решението.
3
Въззивният съд констатира направени и претендирани разноски от страна на ищеца,
както следва:
В заповедното производство по ч.гр.д.№ 6491/2019г.,ПдРС,ХХІ гр. състав – 32.37 лв-
държавна такса, 50 лв- юрисконсултсто възнаграждение, а в производството по гр.д.
9390/2019г., ПдРС,VІІІ гр. състав:- 75.87 лв-държавна такса, 150лв –депозит за СТЕ, 80 лв-
депозити за ССЕ. В исковата молба е претендирано от ищеца заплащане на деловодни
разноски, както и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78 ал. 8 от ГПК, като в
проведеното единствено с.з. на 17.10.19г. е представен от страна на юрисконсулт С.П. и
списък с разноски, в който е претендирана и конкретна сума от 150 лв- юрисконсултско
възнаграждение в производството по гр.д. № 7422/2018г.,ПдРС, ХХІІ гр.с.като последно
посоченото дело е различно от настоящето първоинстанционно гр.д. № 9390/19г.,VІІІгр.д.
Независимо от последно посоченото обстоятелства, както и с оглед разпоредбата на
чл. 78 ал. 1 от ГПК въззивният съд намира, че ищецът има право на направени и
претендирани разноски, съобразно изхода от спора. В тази насока, въззивният съд
констатира, че така направените и претендирани разноски по заповедното производство по
ч.гр.д.№ 6491/2019г.,ПдРС,ХХІ гр. състав – 32.37 лв-държавна такса, 50 лв- юрисконсултсто
възнаграждение, са дължими, както и приема, че същите са присъдени с първоначалното
решение по гр.д.№ 9390/19г.,VІІІгр.д. Направени и претендирани разноски в
първоинстанционното производство са присъдени с първоначалното решение, обаче, в по-
нисък размер със сумата от 50 лв, като не е отчетено допълнително присъдено
възнаграждение за вещото лице от СТЕ.В първоинстанционното исково производство са
претендирани още с исковата молба и разноски – юрисконсултско възнаграждение по чл. 78
ал.8 от ГПК; поради което и същото следва да се определи и присъди от съда в размер на
100 лева, минимален, съгласно чл. 25 ал. 1 от НЗПП, вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 78 ал. 8 от
ГПК, за разлика от присъденото от районния съд- от 50 лева.
Предвид изложените съображения обжалваният съдебен акт следва частично да бъде
отменен, като бъде допуснато допълване на първоначалното съдебно решение, със сумата от
50 лева, внесени за СТЕ, както и със сумата от 50 лева, от размера на дължимо
юрисконсултско възнаграждение. В т.н. въззивният съд не намира, че извършената работа
на процесуалния представител на ищеца с оглед фактическата и правна сложност на делото,
изисква определяне на размер над минималния, например, от 150 лв, какъвто е поискан по
делото.
Поради частична основателност на въззивната жалба и по арг. отчл. 78 ал. 1 от ГПК,
на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в настоящето производство, в т.ч. в
размер на 10 лв, от внесени 15 лв за въззивната жалба, както и 66.67 лв,за юрисконсултско
възнаграждение,/при минимален размер от 100 лева, съгласно чл. 25/1/ от НЗПП.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
4
съгласно чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното на 17.07.2020г. Решение – допълнително, под № 2474 по
гр.д. № 9390 по описа за 2019 година, VІІІ гр. състав, В ЧАСТТА, с която оставя без
уважение подадената на 24.11.2019 г. от ищеца “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37,
молба по чл.250 от ГПК за допълване на Решение № 4372/15.11.2019 г., постановено по гр.
дело № 9390/2019 г. по описа на ПРС – VІІІ гр. състав: за размер на сумата от 50 лв, за СТЕ,
както и за размер на сумата от 50 лв, за допълване размера на дължимо юрисконсултско
възнаграждение по гр.д. № 9390/19г.; като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА Решение № 4372/15.11.2019 г., постановено по гр. дело № 9390/2019 г.
по описа на ПРС – VІІІ гр. състав, като ОСЪЖДА В. Г. Т. , ЕГН **********, да заплати на
“ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, сумата от 50 лв, /петдесет лева/, представляваща
още направени разноски за СТЕ, както и сумата от 50 лв,/петдесет лева/, за допълване
размера на дължимо юрисконсултско възнаграждение по гр.д. № 9390/19г., ПдРС,VІІІ гр.
състав.
ПОТВЪРЖДАВА допълнителното решение в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА В. Г. Т. , ЕГН **********, да заплати на “ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г.
Данов” № 37, сумата от 10 лв /десет лева/, разноски за заплатена ДТ по въззивната жалба,
както и сумата от 66.67 лв /шестдесет и шест лева и 67 стотинки/, разноски –
юрисконсултско възнаграждение по въззивното дело.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5