Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
гр.София, 26.05.2016г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, 23 състав в закрито заседание на двадесет и шести май през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
при секретаря ………….. и с участието на прокурора ……….‚
като разгледа докладваното от съдията н.ч.д. № 2206 по описа за 2016г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 306, ал. 1,т.1 НПК.
По делото е постъпила молба от осъдения В.П.Д., с която се иска групиране на наказанието „лишаване от свобода“,
наложено на последния по НОХД № 1000/2015г.
Съдът намира, че така направеното искане е процесуално
недопустимо.
С присъда по НОХД № 1000/2015г. по описа СГС, изменено
от САС и влязла в сила на 21.03.2016г., 23 с-в на СГС, НО, на осъдения Д. е
наложено наказание от 7 ( седем) години „лишаване от свобода“, което
е групирано на осн. чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК с това по НОХД №
14423/2013г. по описа на СРС с определено най-тежко наказание от 7 ( седем)
години „лишаване от свобода“ , като на осн. чл. 25,ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК
е определено общо най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД №
18903/2011г., НОХД 981/2012г. и НОХД №
22435/2011г. – 3 ( три) години „лишаване от свобода“. Изтърпяването им е при първоначален СТРОГ
режим в затвор на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
При постъпване на молбата, изходяща от осъдения Д.
съдът служебно е изискал справка за съдимост на осъдения Д. с оглед преценка
допустимостта и подсъдността й по чл. 39, ал.1 НПК. По делото е постъпила
справка за съдимост от 16.05.2016г., от която е видно, че последното осъждане
на Д. е по НОХД № 1000/2015г. на по описа СГС.
При така очертаната съвкупност от факти, за съда
липсва процесуална възможност да пререшава въпрос / определяне на едно общо
най-тежко наказание по чл.25,ал.1 вр. чл.23,ал.1 НК/, по който има влязъл в
сила съдебен акт. Несъмнено е, че производство по реда на чл.306,ал.1,т.1 от НПК
е допустимо когато има нови факти – ново
осъждане на лицето или неизвестен за решаващия съд съда факт / напр. осъждане,
което не е било взето предвид при преценката приложимостта на чл.25,ал.1 вр.
чл.23,ал.1 от НК/. В случая обаче такова ново обстоятелство не се установява.
Дали присъдата на СГС, НО, 23 с-в е правилна се явява ирелевантно в случая, тъй
като същата е влязла в сила и има изпълнителна сила, т.е. подлежи на изпълнение
и е задължителна за органите по изпълнение на наказанието. Наличието на влязъл
в сила съдебен акт и липсата на нови обстоятелства, обуславящи и ново
произнасяне, води до извод за процесуална недопустимост на искането на осъдения.
Ако се сподели обратната логика – че въпросите по чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК биха могли да бъдат пререшавани въпреки наличието на влязъл в сила съдебен
акт – това неминуемо би довело до множественост на съдебните актове и наличието
на противоречиви такива / напр. с или без приложение на чл.24 НК/ и следващите
от това неопределеност във времето на детерминиране на наказанието и правна
несигурност както по отношение на осъденото лице, така и спрямо държавните
органи, ангажирани с изпълнението на наказанията. Тъй като това е в противовес
с обществения интерес следва да бъде прието, че нестабилността на определенията
по чл.25, ал.1, вр. чл.23,ал.1 от НК е
относителна и вече разрешен въпрос би могъл да бъде предмет на ново разглеждане
единствено при наличието на нови факти / в какъвто смисъл е и практиката на ВКС
– ТР № 3/2009г. на ОСНК на ВКС – „..е недопустимо да се приеме, че съдът може
да се произнася по правилността на влезли в сила съдебни актове, при
постановяването на които е допуснато нарушение, като пререшава отново въпроса
за съвкупността по реда на чл. 306, ал.1, т. 1 НПК. Такива присъди, решения или
определения могат да се коригират само по реда на възобновяването, тъй като
обратното би нарушило забраната по чл. 24, ал.1, т.6 НПК…”/.
Ето защо и настоящото производство се явява процесуално
недопустимо, като съдията-докладчик
счита, че настоящото разпореждане има възможност да бъде обжалвано и/или протестирано
по реда на глава 22 от НПК, тъй като се прекратява
производството по делото, като по този начин се отказва произнасяне по съществото
на спора от съда и същевременно липсва акт по смисъла на чл. 306, ал.1, т.1 НПК, подлежащ на проверка по реда на глава 21 НПК.
Водим
от горното
Р А З П О Р Е Ж Д А М :
ОСТАВЯМ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на осъдения В.П.Д., с която се иска групиране на наложеното му наказание „лишаване от
свобода“ по НОХД № 1000/2015г. по описа на СГС и ПРЕКРАТЯВАМ производството по НЧД №
2206/2016г. по описа на СГС.
Препис
от разпореждането да се връчи на СГП, отдел „Изпълнение на наказанията” и на осъдения
Д..
Разпореждането подлежи на обжалване и
протестиране пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ в СГС: