Р Е Ш
Е Н И Е
№ 717 /17.05.2021 година,
град Бургас
Административен съд - Бургас,
на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа
година, в открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ:
Веселин Енчев
Димитър Гальов
секретар С. Х.
прокурор Андрей Червеняков
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело №
628/2021 година
Производството по чл. 63 ал. 1
от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна
жалба от Р.С.В. с ЕГН ********** – земеделски производител, чрез адвокат А.П.от
АК – Бургас, против решение № 260096/08.02.2021 година по н.а.х.д. № 284/2021
година на Районен съд – Бургас (РС), с
което е потвърдено наказателно постановление № 02 - 0002950/02.12.2020 година
на директора на дирекция „Инспекция по труда” – Бургас (НП).
С НП на госпожа Видева, за
нарушение на чл. 62 ал. 1, във връзка с чл. 1 ал. 2 от Кодекса на труда КТ),
на основание чл. 414 ал. 3 от КТ, е наложена глоба в размер на 1 500 лева.
Касаторът оспорва решението.
Твърди, че в производството пред РС е допуснато съществено процесуално
нарушение, тъй като той е бил призован за датата на насроченото съдебно
заседание непосредствено преди самото заседание, в нарушение на чл. 64 ал. 1 т.
7 от ПАРОАВАС. По същество оспорва изводите на съда, че е установено полагането
на труд от М.М., без оформянето на правоотношението с трудов договор. Поддържа,
че случаят е малозначителен по смисъла на чл. 9 ал. 2 от НК във връзка с чл. 11
и чл. 28 от ЗАНН.
Иска отмяна на съдебното
решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС, а при
евентуалност – отмяна на НП.
Ответникът по касация оспорва
жалбата, чрез процесуален представител. Претендира разноски.
Прокурорът изразява становище
за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна и в законоустановения
срок.
Разгледана по същество, тя е
неоснователна.
Земеделският производител е
санкциониран за това, че при извършена проверка на място – на 04.09.2020 година
в 11:00 часа, на обект „зеленчукова оранжерия“ на входа на село Винарско,
община Камено, в посока от град Камено към село Винарско, е установено, че М.С.М.с
ЕГН ********** е полагала труд за Р.В.като „общ работник“ – събирала е и е
сортирала краставици в торби, без трудовото правоотношение на В. с М. не е било
оформено с трудов договор в писмена форма, подписан от двете страни, в нарушение
на чл. 62 ал. 1 от КТ.
РС е приел, че в проведеното
административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. По същество е приел, че установеното деяние доказано. Съпоставил е
показанията на актосъставителя и свидетеля по акта – Ана Георгиева, от една
страна, с писмените доказателства, представени от наказващия орган, и е
направил обоснован извод за неоснователност на жалбата.
Решението е подробно
аргументирано, а мотивите му се споделят напълно от касационния състав.
С разпоредбата на чл. 62 ал.1 от КТ е вменено задължение на
работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника преди
постъпването му на работа. За да е осъществен състава на нарушението, за което
е ангажирана отговорността на търговеца, е необходимо наличие на трудово
правоотношение, което се характеризира с определени особености: работно време,
работно място, характер на извършваната работа (трудова функция), трудово
възнаграждение, за което правоотношение няма сключен трудов договор в писмена
форма.
Според настоящия съдебен
състав, в производството пред РС са установени всички съществени елементи на
правоотношението между земеделския производител и М.М., от които може да бъде
направен несъмнен извод, че между тях е съществувало трудово правоотношение.
При проверката Маринова изрично е декларирала длъжността, която заема,
продължителността на работното си време, както и размера на трудовото си
възнаграждение (лист 21 от н.а.х.д. № 284/2021 година). За това правоотношение
(трудово, по своето естество) е следвало да бъде сключен писмен трудов договор, подписан от работодателя и работника. Такъв
договор не е бил съставян.
Възраженията на касатора са
неоснователни.
Пред РС не е допуснато
твърдяното съществено процесуално нарушение – несвоевременно призоваване на
нарушителя - доколкото при провеждане на съдебното производство приложими са
процесуалните норми на НПК, в това число и правилата за призоваване. Нормата на
чл. 180 НПК не предвижда процесуално задължение за призоваване не по-късно от 7
дни преди датата на съдебното заседание, каквото въвежда нормата на чл. 56 ал.
3 ГПК. Напротив, предвидена е възможност за призоваване по телефона в бързи и
неотложни случаи. Затова призоваването на госпожа Видева на 28.01.2021 година
за съдебното заседание на 02.02.2021 година пред РС не е довело до засягане на
правото ѝ на защита, а оттам – до съществено процесуално нарушение,
обуславящо отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на районния съд.
Не е налице и маловажност,
респ. малозначителност на случая, доколкото от една страна извършеното
нарушение не притежава обективни признаци, различни от обичайната хипотеза на деяние от същия вид,
обосноваващи по-ниска степен на обществена опасност на дееца, а от друга
прикриването на едно трудово правоотношение винаги е достатъчно тежко по
характера си административно нарушение, доколкото лишава работника (по-слабата
в правоотношението страна) от защитата, която КТ предоставя.
За процесното нарушение
санкционната разпоредба на чл. 414 ал. 3 от КТ предвижда санкция от 1 500
лева до 15 000 лева. Имуществената санкция в НП е наложена в размер на
минимума, предвиден в кодекса.
Като е достигнал до същите
изводи и е потвърдил НП, РС е постановил правилно решение, което следва да се
остави в сила.
Основателно е своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника по касацията – за
присъждане на разноски, на основание чл. 63 ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН. Касаторът
следва да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
(юридическото лице, в чиято структура е наказващия орган) разноски в размер на
80 (осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
260096/08.02.2021 година по н.а.х.д. № 284/2021 година на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Р.С.В. с ЕГН **********
да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София сумата
от 80 (осемдесет) лева – разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: