№ 2491
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:К. Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20241100514858 по описа за 2024 година
. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. Д. М. срещу решението от 15.07.2024 г. по
гр.д. № 20571/2024 г. на СРС, ГО, 149 състав. В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, като са изложени съображения за това. Въззивникът моли да се отмени
решението на районния съд и да се постанови друго, с което на основание чл.127 б СК да се
забрани на малолетните деца А.А. М., родена на **** г., и на Ж.А. М., родена на **** г., да
напускат пределите на Република България.
Въззиваемата страна К. Т. М. оспорва жалбата и моли решението на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
страна, имаща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно
обжалване, по силата на чл. 258 ГПК, валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, приема за установено следното:
Делото пред първата инстанция е образувано по заявено от А. Д. М. срещу К. Т. М.
искане с правно основание чл.127 б СК за забрана за напускане на страната на децата А.А.
М., родена на **** г., и на Ж.А. М., родена на **** г.
1
В исковата молба са изложени твърдения за наличие на висящ бракоразводен процес
между страните. Упражняването на родителските права спрямо двете им деца, като
привременна мярка, били предоставени на майката, а на бащата – определен привременен
режим за лични контакти с двете деца. Твърди се, че майката осъществявала системно
домашно насилие над двете деца, поради което бащата инициирал срещу нея производство
по ЗЗДН защита на малолетните А. и Ж.. Наред с това са изнесени твърдения за пътувания
на майката извън страна, заедно със настоящия партньор на последната, както и за
отправено в бракоразводния процес от майката искане местоживеенето на малолетните А. и
Ж. да бъде определено при нейния първи братовчед Д.Я.. Изложеното, според ищеца,
представлява явен риск от незаконно извеждане на малолетните деца, поради което и иска
спрямо последните да бъде наложена забраната по чл.127 б СК.
Ответникът К. М. е оспорила предявените искове и изложените в исковата молба
фактически твърдения за извършено от нея домашно насилие над двете деца, както и за
наличие на намерение от нейна страна за извеждане на децата извън страната. Поддържала
е, че въпреки постановените в бракоразводния процес привременни мерки децата били при
бащата в гр.Ловеч, тъй като срещу нея била издадена заповед за незабавна защита. Твърдяла
е, че та няма достъп до децата.
С решение № 13878/15.07.2024 г., поправено с решение № 19029/22.10.2024 г.,
постановени по гр.д. № 20571/2024 г. на СРС, ГО, 149 състав, са отхвърлени предявените от
А. Д. М. срещу К. Т. М. искове по чл.127 б СК и ищецът е осъден на основание чл.78, ал.3
ГПК да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 1200 лева.
За да постанови атакуваното решение, районният съд е приел за установено, че
страните за съпрузи, като от брака им са родени децата А.А. М., родена на **** г., и на
Ж.А. М., родена на **** г. Към момента между страните е налице висящ бракоразводен
процес (гр.д.№ 12820/2020 г. на СРС, ГО, 92 състав), като родителските права спрямо двете
деца като привременна мярка са предоставени за упражняване на майката, а на бащата е
определен режим на лични контакти. Установено е още, че между страните са висящи и две
дела по ЗЗДН – едното по описа на СРС, а другото по описа на РС-Ловеч, както и че срещу
ответника К. М. е издадена заповед за незабавна защита, с която й е забранено да
приближава децата А. и Ж.. Районният съд е приел за установено и обстоятелството, че
ответникът К. М. често пътува извън пределите на Република България, поради служебни
ангажименти (от показанията на св.П.Г.П.). При така установеното от фактическа страна и
съобразявайки, че честите пътувания на майката до различни държави не представлява
реален риск от извеждане на децата извън страната по смисъла на Регламент 2018/1862, нито
висящото производство по ЗЗДН срещу майката следва да се цени като такъв в
производството по чл.127 б СК, и поради липса на доказателства, обосноваващи наличието
на явен и конкретен риск майката неправомерно да изведе децата извън страната, е
отхвърлил исковите претенции.
В изготвения за нуждите на въззивното производство социален доклад на Д“СП“ –
Красно село е отразено, че от м.април 2024 г. е отворена работа по случай за децата А. и Ж.,
2
с оглед установени от социалните работници данни за конфликт на 10.04.2024 г. между
родителите, поставящ децата в риск, поради което и били предприети мерки за временно
настаняване на децата в семейството на техен родственик, живущ на територията на Д“СП“
–Красно село, но издадената от директора на Д“СП“ – Красно село за настаняване на децата
в семейство на близък била отменена. През м.май 2024 г. отворената работа по случая на
двете деца била прехвърлена по компетентност на Д“СП“-Ловеч, на чиято територия са се
намирали подрастващите. През м.август 2024 г. малолетните А. и Ж. били настанени по
административен ред в семейството на техните баба и дядо по бащина линия, живущи в
гр.Ловеч. През м.декември 2024 г. децата били настанени по административен ред в
семейството на техния дядо по бащина линия, тъй като срещу бабата по бащина линия била
издадена заповед за незабавна защита. В хода на актуалното социално проучване социалните
работници от Д“СП“ - Красно село са констатирали, че майката К. М. обитава собствено
жилище в гр.София, което представлява тристаен апартамент, състоящ се от две спални,
всекидневна с трапезария, баня с тоалетна, самостоятелен санитарен възел и две тераси.
Жилището е с много добри хигиенно -битови условия, обзаведено и оборудвано с
необходимото за едно домакинство. Констатирано е, че майката отглежда два боря домашни
любимци, приютени по настояване на децата (куче и котка). Посочено е, че майката
посещава редовно социална услуга в Консултативен център „Шанс“ към Сдружение „ SOS
Детски селища България“ по направление за ползване на социална услуга, издадено от
Д“СП“ –Красно село. Отразено е, че доставчикът на социалната услуга предоставя на
Д“СП“ - Красно село регулярно информация (доклади), за начина, по който протича
работата с К. М., като в последният доклад било отбелязано, че майката познава добре
потребностите на децата и е в състояние покрива базовите им физиологични нужди
(подслон, храна, облекло, безопасна среда), оказва емоционална подкрепа и топлота,
осигурява стимули за развитие, съобразно възрастта им, като при майката не са забелязани
дискриминативни, агресивни или други неприемливи нагласи. Наред с това е констатирано,
че въззиваемата е трудово ангажирана, заема длъжността „Продуктов мениджър“ в АйТи
компания, като в определени дни от седмицата й е предоставена възможност да изпълнява
професионалните си задължения от вкъщи. Посочено, че малолетните А. и Ж. разполагат с
добре изградена и структурирана социална среда в гр.София. През учебната 2024/2025 г.
малолетната А. е записана да посещава ДГ“Радост“ в гр.Ловеч, а малолетната Ж. е записана
във втори клас на ОУ „Васил Левски“, гр.Ловеч. От м.април 2024 г. контактите между
майката и децата се осъществяват посредством телефонни разговори.
В социален доклад, изготвен за нуждите на въззивното производство, Д“СП“ –Ловеч
на свой ред е посочила, че в Отдел „Закрила на детето“ са отворени случаи за малолетните
деца Ж.А. М. и А.А. М., които към момента са настанени в семейството на Д.А. М. (дядо на
децата по бащина линия) със заповед на директора на Д“СП“ –Ловеч. При актуално
посещение на адреса по местоживеене в гр.Ловеч на дядото на децата по бащина линия
социалните работници са установили, че за малолетните А. и Ж. се полагат грижи от техния
дядо Д.А. М. и от тяхната баба Ж. В. М.. В хода на социалното проучване децата изразили
желание да живеят при баща си в гр.Ловеч, където им харесвало, имали приятели и
3
посещавали детско и училищно заведение. Констатирано е , че бащата осъществява
регулярни контакти с децата, а с майка си осъществявали редовни контакти както по
телефона, така и физически (по данни на бащата). Констатирани са много добри жилищни
условия за отглеждането на двете деца, както и че бабата и дядото по бащина линия
задоволяват базовите потребности на децата, осигурили са им достъп до подходящо детско и
учебно заведение. Посочено е, че децата получават необходимите грижи и внимание,
насочени са да ползват подходящи услуги, с оглед подкрепа и работа с психолог. Освен
децата и бащата е посочено, че е насочен да ползва социална услуга на ЦОП Ловеч.
Констатирана емоционална връзка между децата и техните родители, както и към бабата и
дядото по бащина линия.
От събраните пред въззивната инстанция писмени доказателства се установява, че с
решение № 51/19.03.2025 г. по в.гр.д.№ 56/2025 г. на ОС-Ловеч е потвърдено решението от
29.11.2024 г. по гр.д.№ 1008/2024 г. на РС –Ловеч, с което е отхвърлена молбата на А. Д. М.
за защита от домашно насилие против К. Т. М., издадена е заповед за защита в полза на К. Т.
М. и малолетните Ж.А. М. и А.А. М. при следните мерки за защита: задължен е А. Д. М. да
се въздържа от извършване на домашно насилие над К. Т. М. и малолетните Ж.А. М. и А.А.
М., определено е временно местоживеенето на децата Ж.А. М. и А.А. М. при майката К. Т.
М., с адрес в гр.София, ж.к.Манастирски ливади, ул.Пирин №****, за срок от шест месеца, в
който период е определено контактите на бащата А. Д. М. с децата А. и Ж. в рамките на
местоживеенето им в първия месец да се осъществяват два пъти седмично – първа и трета
събота и неделя от 10:00 до 14:00 часа всеки от дните, а през останалите месеци два пъти
седмично първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 16:00 часа в
неделя, като децата преспиват в тези дни в жилището на техните баба и дядо по бащина
линия в гр.София, като контактите се осъществяват в отсъствието на трети лица,
вкл.техните баба и дядо по бащина линия, както и чрез средства за отдалечен достъп в това
число и видео разговори всеки вторник и четвъртък от седмицата между 19:00 и 20:00 часа,
като за режима на лични контакти децата следва да се предават и приемат от родителите
чрез Контактния център на Фондация „Център отворена врата“, находящ се в гр.София,
ул.****, офис 1, задължен е А. Д. М. да посещава специализирана програма за преодоляване
на агресията и справяне с гнева към Фондация „Център отворена врата“ (с посочени адреси
в гр.Троян и гр.София), и А. Д. М. е предупреден за последиците по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.
Установява се също така, че въз основа на изпълнителен лист от 03.10.2024 г.,
издаден по гр.д.№ 12820/2020 г. на СРС, ГО, 92 състав, по молба на К. Т. М. е образувано
изпълнително дело 20248380405200 пред ЧСИ с рег.№ 838 и район на действие СГС, срещу
Д.А. М. за предаване на децата Ж.А. М. и А.А. М. на майката К. Т. М. за осъществяване на
режим на лични контакти.
Не е спорно между страните, че с решение от 11.02.2025 г. по гр.д.№ 20110/2024 г. на
СРС, 149 състав е отхвърлена молбата на А. Д. М. за издаване на заповед за защита в полза
на децата Ж.А. М. и А.А. М. срещу майката К. Т. М., но липсват данни това решение да е
влязла в сила.
4
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни.
Настоящият съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото,
поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи. Противно на твърденията
в жалбата, първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, респ. е
направил правилни изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което
настоящият съдебен състав не намира за необходимо да преповтаря тези изводи. Районният
съд е обсъдил и преценил всички събрани по делото доказателства (поотделно и в тяхната
съвкупност) относно релевантните за спора факти, обсъдил е и събраните по делото гласни
доказателства, като е посочил кои от тях, в коя част кредитира и защо. Въззивният съд,
анализирайки свидетелските показания, намира, че те не водят до изводи различни от вече
формулираните от първостепенния съд.
От ангажираните пред първата инстанция доказателства не може да се направи извод
за наличие на конкретен и явен риск от незаконно извеждане на децата А.А. М., родена на
**** г., и на Ж.А. М., родена на **** г., извън пределите на Република България от тяхната
майка К. М.. Във въззивната инстанция не са събрани доказателства, които да разрушат
убеждението на настоящия съдебен състав в правилността на атакуваното решение.
Новата разпоредба на чл. 127б от СК (ДВ бр. 67 от 2023 г.), урежда реда за
разглеждане на искане за налагане на забрана за напускане на страната на дете при
определени обстоятелства, описани в хипотезата на нормата. Съгласно цитираната
разпоредба, съдът може да наложи забрана за напускане на страната на дете при конкретен и
явен риск от незаконно извеждане по искане на родител, настойник или попечител. В
алинея втора на нормата е посочено, че незаконно е извеждането на дете с обичайно
местопребиваване в Република България, извършено в нарушение на правото на ефективно
упражняване на родителските права и задължения, придобити по силата на решение, на
закона или на споразумение. Съгласно ал.4 на чл.127 б СК, съдът уведомява незабавно
органите за граничен контрол при Министерството на вътрешните работи за образуваното
производство. До влизането в сила на съдебното решение детето може да напуска страната
само с разпореждане на съда.
Целта на тази законодателна уредба е да се препятства т.нар „родителско отвличане“
на деца – когато едно дете се извежда неправомерно извън държавата му на обичайно
местопребиваване, в нарушаване на правото на упражняване на родителските права.
Основание за налагане на забраната е явната, несъмнена, реална, конкретна и
непосредствена опасност от извеждане на децата. Наличието на такава опасност е въпрос на
преценка и установяване във всеки конкретен случай. При това тежестта на доказването й
лежи върху лицето отправило искането по чл.127 б СК.
5
При наличие на родителски конфликт, по принцип съществува хипотетична опасност
той да ескалира и да се стигне до „отвличане“, но от събраните пред двете инстанции
доказателства, както бе посочено и по –горе, не може да се направи извод за наличие на
реален, конкретен риск от отвличане на децата. Такъв не може да се презюмира заради
налични извънгранични пътувания на майката, нито заради това, че паспортите на децата са
в държание на последната, нито пък заради наличие на интимна връзка на майката с
чужденец, при установената по делото трайна нейна установеност в Република България
(майката е жилищно и трудово обезпечена в страната). Мерките по чл.127 б СК, предприети
от съображения, свързани със сигурността и най-добрият интерес на децата, трябва да са в
съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на
личното поведение на лицето, за което се твърди, че възнамерява неправомерно да ги изведе
от страната. Личното поведение на въпросното лице трябва да представлява истинска,
реална и достатъчно сериозна заплаха от неправомерно извеждане от страната. Мярката по
чл.127 б СК не може да бъде наложена с мотиви, които са изолирани от конкретния случай и
които се опират на съображения за обща превенция.
С оглед на изложеното, първоинстанционното решение е правилно, постановено е
при спазване на материалния и процесуалния закон, и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на въззивникът А. М. не се следват разноски за настоящата
инстанция, но последният дължи такива на въззиваемата страна К. М., които са в доказан
размер от 1500 лева.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13878/15.07.2024 г., поправено с решение №
19029/22.10.2024 г., постановени по гр.д. № 20571/2024 г. на СРС, ГО, 149 състав.
ОСЪЖДА А. Д. М., ЕГН **********, да заплати на К. Т. М., ЕГН **********,
разноски за въззивната инстанция в размер на 1500 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7