РEШЕНИЕ
Номер 157 18.03. Година 2020 Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд XIII търговски състав
На
19.02.2020
Година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА
ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар: Милена Левашка
като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА
търговско дело номер 398 по описа за 2019 година
намери
за установено следното:
Субективно активно съединени искове с правно основание
чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД.
Ищците - Г.Н.К. ЕГН
********** и К.П.П. ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***,
представлявани от адв. Г.С. твърдят, че на 18.05.2016 г. около 13:00 часа на
234 км на главен път I -8, обл. Пловдив е настъпило пътно -
транспортно произшествие, при което и загинал техния син Д.К.П.. Ищците сочат
следния механизъм на станалото ПТП - водачът А.А.Б. управлявал товарен
автомобил „Мерцедес“ с рег. № РА 32 86 ВН, собственост на „Дейзи мебел“ ООД,
като се движел от гр. Първомай към гр. Пловдив в посока от изток на запад по
стария международен път I-8, като на разстояние около 100 м. зад
товарния автомобил се движил военен камион, управляван от А.Р., който пътувал
за гр. Пловдив. Сочат, че Б. наближил района на крайпътен комплекс „Кемера“,
където пътят бил с означени две ленти за двупосочно движение, а маркировката
била „двойна смесена линия“, като пресичането й било разрешено само от страната
на прекъснатата линия в случая или само за тези превозни средства, пътуващи по
южната лента в посока запад – изток, което обстоятелство не забранявало на
тези, които са започнали изпреварване да се върнат в пътната лента,
съответстваща на посоката им на движение. Твърдят, че Б. не е имал причина да
предприема изпреварване на този пътен участък, настилката на който е била
асфалтова, суха, без неравности, видимостта добра при не натоварено движение, в
който момент и в същата посока от гр. Пловдив към с. Чешнигирово от запад на
изток се движил мотоциклет „Хонда“ с рег. № РВ 0682 А, управляван от
пострадалия Д.П., който бил с поставена предпазна каска на главата. Сочат, че
А.Б. е стигнал до страничното разширение на пътното платно, навлязъл в този
участък със скорост 16 км/ч и предприел маневра „обратен завой“, с която е
навлязъл в южната пътна лента, когато мотоциклетиста се е движил със скорост 74
км/ч и е бил на разстояние 12 м., при което е последвал удар изцяло в лентата
на движение на мотоциклетиста, който е бил неизбежен, като съприкосновението
между пътните превозни средства е станало в предната лява част на мотоцикрета и
предната дясна част на товарния автомобил „Мерцедес“. Твърдят, че след удара
мотоциклетиста и двуколесното превозно средство са паднали извън платното за
движение, като товарния автомобил е продължил движението и се е установил в
южната пътна лента, където е спрял, като пристигналия медицински екип само е
констатирал смъртта на Д.П.. Ищците сочат, че с влязла в законна сила на
10.05.2018г. присъда № 42 от 27.04.2017г. водачът А.А.Б. е признат за виновен
за това, че на 18.05.2016г., около 13.00 ч. на 234 км на главен път I – 8, обл. Пловдив, при
управление на МПС – товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № РА 32 86 ВН е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343, ал.1, б. „в“ вр. с чл. 342, ал.1 НК и е причинил смъртта на Д.П., за което
му е наложено наказание 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, като на
основание чл. 66, ал.1 НК изтърпяването е отложено за срок от 4 години и му у
наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и 6
месеца. Ищците твърдят, че смъртта на единствения им син им е причинила
непреодолима мъка и непоправима загуба; претърпели са и продължават да търпят
неизмерими болки и страдания от загубата на най – близкия им човек, в разцвета
на силите си и в момент, в който му предстояли да се утвърди в живота като
създаде семейство, да се радва на деца и да се развива в кариерата си. Сочат,
че завинаги са лишени от възможността да изпитат най – човешките чувства като
бащинство, любов, уважение и подкрепа от своето дете. Ищците твърдят, че са
били в много близки отношения със своя син, който е споделял с тях мечтите си
за бъдещ живот, както и че той е бил човека, на когото са разчитали и са се
уповавали; определят го като единствената им радост и смисъл в живота.
Конкретно ищцата Г.К. твърди, че е безвъзвратно лишена от възможността да
изживее всички нормални и естествени моменти и събития, които един родител има
право да изпита, както и че е изгубила най – значимото в живота си и е
принудена да живее без детето си, само със спомени от миналото, като всеки ден
безпомощността й расте, а психическата травма е неописуема. Ищецът К.П. сочи, че не може да приеме за
истина случилото се и да се примири със станалото, като нелепата и
преждевременна смърт на неговото дете ще съпътства в бъдеще и в негативен
аспект живота му, който определя като изцяло променен и подчинен на тежката
загуба. Като твърдят, че виновния водач е имал застраховка „Гражданска
отговорност“ при ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“, с полица № ********* със срок на валидност от 18.12.2015г. до
31.12.2016г., както и че ищците са уведомили застрахователя за настъпилото по
вина на застрахованото лице събитие на 09.06.2016г., а на 19.07.2018г. са
предявили и претенции за изплащане на обезщетение, за което е образувана щета №
0411-410-0001-2018г., по която въпреки претендираните от по 250 000 лв.
обезщетения са получили по 50 000 лв. и конкретно на 19.03.2019г. са
преведени на К.П. 50 000 лв. и на 22.03.2019г. са преведени на ищцата
Г.К., които считат за занижени, несъобразени със съдебната практика и
справедливостта, настояват съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД „ОЗК
– ЗАСТРАХОВАНЕ“ да им заплати по още 100 000 лв. за претърпяните от тях
неимуществени вреди, както и да заплати на Г.К. сумата от 14 125.32 лв.,
представляваща обезщетение за забава плащането на главницата от 50 000 лв.
за периода от 09.06.2016г. до 22.03.2019г., а на К.П. сумата от 14 083.65
лв., представляваща обезщетение за забава плащането на главницата от
50 000 лв. за периода от 09.06.2016г. до 19.03.2019г.. Настояват в полза
на упълномощения от тях адвокат да бъде присъдено възнаграждение при условията
на чл. 38, ал.2 вр. с ал. 1, т.3 ЗА.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от
ответника ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с който оспорва исковете, както по
основание, така и по размер. Не оспорва наличието на валидно възникнало и
действащо застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“. Оспорва описания от ищците механизъм на ПТП и изключителна вина
на водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника.
Надежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, което обосновава с
превишената и несъобразена скорост, с която се е движил мотоциклетиста. Оспорва
като завишени претендираните размери на обезщетения и претендираните
обезщетения за забава, както и твърденията, че ответника е изпаднал в забава,
като твърди, че отговорността му е договорна, а не деликтна.
Съдът, като прецени събраните в
хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална
предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало
ГО на виновния водач на МПС е изтичането на тримесечен рекламационен срок от
сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно
обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл. 380 КЗ със застрахователна претенция, изпратена
с писмо с обратна разписка на 19.07.2018г. и получена на 20.07.2018г.
/л.63-65/. От застрахователя е направено предложение за сключване на
споразумение изх. № 99-3801 от 09.08.2018г., с което на ищците е определено за
плащане обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 50 000 лв.. На
отправеното предложение ищците са изразили своето несъгласие – л.67.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не
е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила с несъгласието на
заявителите с предложения им размер на застрахователно обезщетение,
свидетелство за което е предявения в настоящото производство иск. Изложеното
обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ.
С влязла в сила на 10.05.2018г. присъда
№ 42 от 27.04.2017г., постановена по НОХД № 2860/2016г. по описа на ПОС А.А.Б.
е признат за виновен в това, че на 18.05.2016г. на 234 км. от Главен път I –8, обл. Пловдив при управление на МПС –
товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № РА 32 86 ВН е нарушил правилата за
движение по пътищата: чл. 16, ал.1, т.1 ЗДвП и чл. 63, ал.2, т.5 от ППЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на Д.К.П., като смъртта е настъпила на
местопроизшествието, за което му е наложеното съответното наказание.
Не се спори, че гражданската
отговорност на управляваното от А.Б. МПС е била застрахована при ответното
дружество, което се установява и от приложената полица – л.60.
Няма спор, а последното се
установява и от представеното Удостоверение за наследници изх. № АО-1713 от
03.06.2016 на Община Пловдив, Район Тракия, че ищците са родители на починалия
на 18.05.2016г. Д.К.П..
Събраните по делото гласни
доказателствени средства, а именно показанията на св. З.И., които съдът
кредитира като преки, непосредствени и същевременно незаинтерисовани,
установяват, че трагедията с Д.е съсипала родителите му - Г. и К., като
свидетелката уточнява, че Г. цял месец била на успокояващи лексарства, както и
че след случилото се е напълно различен човек – много затворена в себе си,
цялата в черно, отслабнала. В аналогичен смисъл са и показанията дадени от
другия разпитан по делото свидетел – И.Д., които съдът кредитира като отчита,
че същите са преки и непосредствени и същевременно дадени от лице без родствена
връзка със страните. Свидетелят сочи, че К. е съкрушен от смъртта на Д., пропил
се, обаждал се вечер на свидетеля, бил тъжен и плачел по телефона, което
състояние твърди, че продължава и понастоящем.
По делото е изготвена и приета от
съда и без резерви от страните автотехническа експертиза на в.л. инж. Т. П.,
изводите на която сочат, че водачът на мотоциклет «Хонда CBR 900 RR» е реагирал и
е задействал спирачната система, кагото мотоциклета се е намирал на разстояние
от мястото на удара 27.76 m, като е предприел екстренно спиране на
мотоциклета без блокиране на колелата, което спиране счита за по – ефективно.
Експерта е уточнил скоростите на движение на мотоциклетиста, при които е могъл
да избегне ПТП-то и е посочил, че на 200 м преди мястото на удара няма данни за
пътни знаци.
Въз основа на коментираните
доказателства, съдът приема за установени описаните в исковата молба болки и
страдания, силен емоционален стрес и душевни мъки, и причинната връзка между
тях и процесното ПТП. Установява се също, че в резултат на причиненото
противоправно деяние, извършено от А.Б. – нарушение на чл. 16, ал.1, т.1 ЗДвП,
чл. 63, ал.2, т.5 от ППЗДвП и настъпилата, вследствие същото смърт на Д.П.
ищците търпят болки и страдания с висок интензитет и с постоянен характер. При
това положение е налице фактическия състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на причинителя им.
От
ответника не се оспорва факта, че към датата на настъпване на произшестието
гражданската отговорност на водача на МПС с ДКН РА 32 86 ВН е била застрахована
при ответнотото застрахователно дружество. Предвид изложеното следва да се
приеме, че застрахователното дружество се явява материалноправно легитимирано
да отговаря по предявените искове.
От
ответника е заявено и подържано възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, което същия свързва с шофиране с несъобразена скорост,
което е довело до настъпване на процесното ПТП.
Същото е неоснователно. Водачът на мотоциклет «Хонда CBR 900 RR» се е движил
със скорост от около 74 км/h, видно от автотехническа
експертиза или с такава
съобразена с предвидената като пределна съгласно чл. 21, ал.1 ЗДвП, като
липсват данни за налични пътни знаци, които да указват скорост, различна от
посочената като пределна, съгласно чл. 21, ал.2 ЗДвП. Вярно е, че съгласно чл.
20 ЗДвП водачите на МПС-та са длъжни да контролират непрекъснато управляваните
от тях превозни средства, но този контрол е изключен при навлизане в лентата
на движение на насрещно движещ се
товарен автомобил, при което ударът е неизбежен. Не може да се сподели и
наведеното не по надлежния ред възражение от ответника за съпричиняване,
изразяващо се в управление на мотоциклета от пострадалия без предпазна каска.
От една страна същото е заявено категорично едва след приключване на устните
състезания в депозираните от ответника писмени бележки и в този смисъл е
несвоевременно и недопустимо, но
дори и разгледано, въпреки констатираната недопустимост е неоснователно, тъй
като е недоказано. Свидетелят Б. сочи, че момчето било изфръкнало в канавката и
«имаше каска, но дали беше на земята или на пострадалия», не може да си
спомни.
Относно
размера на обезщетението.
Съдът
определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като се ръководи от
критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и като
взема предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с
преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да
се зачетат. Такива обективни обстоятелства при причиняването на смърт са
обстоятелствата, при които е настъпил вредоносния резултат – внезапност на
събитието, възрастта на увредения – ** годишен мъж, общественото положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. Обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл.52 ЗЗД възмездява страданията и/или загубата на морална опора и подкрепа, понесени
от близки на увредения, вследствие на настъпилата смърт, която фактическа
обстановка се установи по-горе. Налице са доказателства
за интензитета на негативните емоции, преживяни от ищците, като следва да се посочи, че дори и
да не са налице такива, съдът би приел последните за доказани, предвид невъзможността да се
обективират болките и страданията, доколкото последните са част от психичния
живот на личността. Затова и преценявайки внезапността на събитието, причинило
смъртта на Д.П., неговата млада възраст и обстоятелството, че същият е дете на ищците, въпреки достигнатата пълнолетна възраст, на което ищците са разчитали за помощ и подкрепа, а
загубата му се е отразила в негативен аспект за всеки от тях, съдът счита,
че заявената претенция за обезщетение е доказана и
основателна до размера от по 100 000 лв., като отчита факта,
че на всеки от ищците е заплатено обезщетение в размер на по 50 000
лв.. С посочения размер, според настоящия състав на съда, ще се постигне целта на института за репарация на търпените от ищците
неимуществени вреди.
Обезщетението следва да бъде присъдено ведно
със законната лихва. Съгласно чл.
84, ал. 3 ЗЗД законната лихва се дължи от датата на увреждането, от който
момент тя бе дължима и от застрахователя при прилагането на отменения КЗ според
формираната трайна съдебна практика. Според сега действащата разпоредба на чл.
429, ал. 2 КЗ, приложима към процесното застрахователно събитие, в
застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, при условията на ал. 3.
Според ал.
3 от чл. 429 КЗ лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които
той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките
на застрахователната сума т.нар. лимит на отговорност. В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. В конкретният случай застрахованият не е уведомил
застрахователя за произшествието, но това е сторено от увредените лица – вж.
уведомление на л.62, връчено с известие за доставяне на 09.06.2016г., от който
момент и на основание чл.
429, ал. 3 КЗ обезщетението за неимуществени вреди е дължимо, ведно със
законната лихва, предвид съдържанието на посочената разпоредба.
По така изложените съображения съдът
приема, че застрахователя дължи да заплати законна лихва върху определените и
заплатени, съответно на 19.03.2019г. и 22.03.2019г. обезщетения за
неимуществени вреди на ищците, считано от 09.06.2016 г. до датата на плащането
им, които съдът на основание чл. 162 ГПК и при използване на интернет
приложението calculator. bg констатира да са в размерите, претендирани от
ищците т.е. исковете ще се уважат изцяло. Допълнително определените размери
обезщетения ще се присъдят на ищците, ведно със законната лихва, считано от
09.06.2016г. до окончателното им заплащане.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК на ищците се дължат разноски. Осъщественото
процесуално представителство от адв.Г.С. е уговорено при уславията на чл. 38,
ал.1, т.2 ЗА като безплатно на материално затруднени лица, видно от приложения
договор за правна защита и съдействие. Предвид изхода на спора и на основание
чл. 38, ал.1, т.3 ЗА в полза на адв.Г.С. се дължи сумата от 3812.51 лв. за
защите по исковете за неимуществени вреди и за обезщетение за забава на ищцата
Г.К. и сумата от 3811.67 лв. за защита по исковете на К.П., за които следва да
бъде ангажирана отговорността на ответника.
На основание
чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да
заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, Бюджетната сметка на ВСС, сумата от 9128.36 лв., представляваща държавна такса.
Мотивиран
от изложеното, съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ с ЕИК *********, седалище: гр. София и адрес на
управление: ул. „Света София“ № 7, ет.5 да заплати сумата от 100 000 лв. на Г.Н.К. с ЕГН
**********, адрес: *** и сумата от 100 000 лв. на К.П.П. с ЕГН **********
и адрес: ***, които суми представляват застрахователно обезщетение по
застраховка «Гражданска отговорност», сключена с полица № *********
за причинените по вина на застрахования А.А.Б. неимуществени вреди - болки и
страдания от смъртта на Д.К.П., настъпила, в резултат на състояло се на
18.05.2016 г. около 13.00 ч. На 234 км на главен път I-8 обл.
Пловдив,
ведно със законната лихва, считано от 09.06.2016 г. до окончателното изплащане
на сумите.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ“ с ЕИК *********, седалище: гр. София и адрес на управление: ул.
„Света София“ № 7, ет.5 да заплати на Г.Н.К. с ЕГН **********, адрес: *** сума в размер на 14 125.32 лв., представляваща
обезщетение за забава плащането на застрахователно обезщетение по
застраховка «Гражданска отговорност», сключена с полица № *********
за причинените по вина на застрахования А.А.Б. неимуществени вреди - болки и
страдания от смъртта на Д.К.П., настъпила, в резултат на състояло се на
18.05.2016 г. около 13.00 ч. На 234 км на главен път I-8 обл.
Пловдив в
размер на 50 000 лв. за периода от 09.06.2016г. до 22.03.2019г. .
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ с ЕИК *********,
седалище: гр. София и адрес на управление: ул. „Света София“ № 7, ет.5 да заплати на К.П.П. с ЕГН
********** и адрес: *** сума в размер на 14 083.65 лв., представляваща
обезщетение за забава плащането на застрахователно обезщетение по
застраховка «Гражданска отговорност», сключена с полица № *********
за причинените по вина на застрахования А.А.Б. неимуществени вреди - болки и
страдания от смъртта на Д.К.П., настъпила, в резултат на състояло се на
18.05.2016 г. около 13.00 ч. На 234 км на главен път I-8 обл.
Пловдив в
размер на 50 000 лв. за периода от 09.06.2016г. до 19.03.2019г.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ с ЕИК *********,
седалище: гр. София и адрес на управление: ул. „Света София“ № 7, ет.5 да заплати на адвокат Г.С.С.,***, сума
в размер на 7 624.18лв., представляващи определено при условията на чл.
38, ал.1, т.2 ЗА възнаграждение за оказаното безплатно представителство на Г.Н.К. с ЕГН **********, адрес: *** и
К.П.П. с ЕГН ********** и адрес: ***.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ с ЕИК *********,
седалище: гр. София и адрес на управление: ул. „Света София“ № 7, ет.5 да заплати в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт, Бюджетната сметка на ВСС държавна такса в размер на 9128.36 лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: