Решение по дело №330/2021 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 3
Дата: 14 януари 2022 г.
Съдия: Димитър Маринов Димитров
Дело: 20212160100330
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Поморие, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димитър М. Димитров
при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело №
20212160100330 по описа за 2021 година
взе предвид следното.
Производството е образувано по искова молба от „Зора Феникс” ЕООД гр.Несебър, против
Л.Д., гражданка на Руската Федерация, с адрес по регистър БУЛСТАТ в гр.Поморие.
Ищецът твърди, че ответницата е собственик на недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект на собственост с идентификатор 11538.13.39.1...., по КККР, находящ
се в гр.Свети Влас, м. „Козлука“, апартаментен комплекс „Астория 3“, с площ 50.42 кв.м.,
ведно с 8.66 кв.м. (1.735%) идеални части от общите части на сградата.
Твърди, че на 16.05.2015 г., между ответницата, от една страна, в качеството й на
собственик на горепосочения имот, като възложител и ищеца, от друга страна, като
изпълнител, е сключен договор за управление, поддръжка и обслужване на площите и
съоръженията за общо ползване в комплекса, по силата на който, изпълнителят се задължил
срещу заплащане да управлява, поддържа и обслужва организационно, технически и
административно съоръженията и обектите за общо ползване в комплекса, а ответницата и
възложител се задължила да заплаща на възложителя годишна такса в размер 567 евро, с
начислен ДДС.
Сочи, че по силата на договора, в случай, че възложителят се забави с плащането на
годишната такса след първи юни на текущата година, същият дължи неустойка в размер на
0.5% за всеки ден забава, но не повече от 30% от размера на дължимата такса.
Ищецът твърди, че до 18.06.2018 г., дейностите по поддръжката на комплекса се
осъществявали от него, а след тази дата, по силата на договор за възлагане, от „Астория
мениджмънт“ ООД.
Сочи, че въпреки изпълнението на задълженията му по договора ответницата не изпълнила
1
насрещното си задължение да заплати уговорената по договора такса за 2017, 2018 г. и 2019
г., поради което ищецът подал заявление по чл.417 ГПК, въз основа на което било
образувано ч.гр.дело № 818/2019 г., по описа на РС – Поморие и издадена заповед за
незабавно изпълнение № 361/08.11.2019 г., за вземане на ищеца и заявител в размер 1 701
евро, представляващо общият размер на дължимите за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., такси за
поддържка по договор от 16.05.2015 г., в размер 567 годишно, както и за вземане в размер
510.30 евро, представлявано общия размер на дължимата по договора неустойка, в размер на
30% от годишния размер на таксата за процесния период.
Ответницата/длъжник подала възражение против заповедта, поради което и с оглед
указанията на заповедния съд, ищецът предявява настоящия иск за установяване на
вземанията си, който е с правно основание чл.124, ал.1, вр.с чл.422, вр.с чл.415, ал.1 ГПК и е
допустим.
Претендират се от ищеца и разноските по делото, както и тези по заповедното производство.
Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея връчен на ответницата, чрез
пълномощник, който е депозирал отговор, с който оспорва иска като неоснователен и
недоказан, моли като такъв съдът да го отхвърли.
Твърди, че процесният договор е такъв по чл.2 от Закона за управление на етажната
собственост и е нищожен, поради противоречието му със закона, невъзможен предмет и
липса на основание за сключването му, тъй като ищецът не е инвеститор по смисъла на
посочената законова разпоредба, както и поради това, че процесния комплекс не е затворен
такъв по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗУЕС.
Твърди също така, че договорът е нищожен като сключен в противоречие с императивни
разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Прави и възражение за нищожност на клаузата за неустойка, поради накърняване на добрите
нрави, както и възражение за неизпълнение от ищеца на задълженията му по договора.
В съдебно заседание ищецът се представлява от редовно упълномощен процесуален
представител адвокат, който поддържа исковата претенция и моли същата да бъде уважена
изцяло.
В съдебно заседание ответницата се явява лично и се представлява от пълномощника си
адвокат, който поддържа изложено в отговора становище за неоснователност и недоказаност
на претенцията.
За да разреши спора съдът се запозна подробно със становищата и исканията на страните,
както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови
разпоредби, прие от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и се установява се от представения по делото препис от справка за
имот в СВ – Несебър и нотариален акт за продажба на недвижим имот № 105/06.11.2015 г.,
нот.дело № 1091/2015 г., на нотариус Л.Ч., че ответницата е собственик на недвижим имот с
идентификатор 11538.13.39.1...., находящ се в гр.Свети Влас, м. „Козлука“, апартаментен
2
хотел „Астория 3“, с площ 50.42 кв.м., ведно с 8.66 кв.м. (1.735%) идеални части от общите
части на сградата, като неин праводател е „Дрийм пропъртис инвестмънт“ ЕООД.
По делото е представен е препис от договор за управление, поддръжка и обслужване на
съоръжения и обекти за общо ползване от 06.11.2015 г., сключен между ответницата, от една
страна, като възложител и ищеца, от друга страна, като изпълнител, съгласно чл.1 от който,
възложителят е възложил, а изпълнителят и приел и се е задължил да управлява, поддържа и
обслужва организационно, технически и административно съоръженията и обектите за общо
ползване, находящи се в недвижимия имот, върху който е изградена сградата, в която се
намира обекта на собственост на ответницата, като съгласно чл.2 от договора,
управлението, поддръжката и обслужването обхваща: обслужване и техническа
поддръжка на съоръженията на инженерната инфраструктура, вт.ч. поддръжка на
техническите и комуникационни трасета, находящи се на територията на жилищния
комплекс (електрически, водопроводни и канализационпи инсталации, слаботокови
инсталации за кабелна ТВ и телефони, и други) и отстраняване на евентуални повреди по
тях; поддръжка на вътрешно комплексните транспортни пътища, алеи, места за паркиране,
тротоарни и пешеходни алеи, и извършване на евентуални ремонти по тях; обслужване и
техническа поддръжка на главните линии на всички видове инсталации, находящи се в
сградата, и централните им уредби; поддържане на хигиената и чистотата в имота, детските
и спортните площадки и игрища, общите пространства за отдих около басейните и
заведенията за хранене и развлечения в комплекса, паркоместата, стълбищната клетка и и
коридорите в сградата (без задължения за сметосъбиране и сметоизвозване, което е
задължение на общинските фирми за чистота); управление, обслужване и техническа и
хигиенна поддръжка на външните водни съоръжения (басейните и др.), находящи се в
комплекса; поддържане на парковите места, зелените площи и дървесната растителност в
имота; организиране и управление на външната и вътрешната охрана на имота и сградата, в
т.ч. организиране на пропускателен режим, осъществяване на външна целогодишна охрана,
осъществявапе на охраната и реда по отношение ползването на съоръженията и обектите за
общо ползване в комплекса и други; организиране и управление на плащанията, свързани с
ползването на съоръженията и обектите за общо ползване в имота (в т.ч. външно алейно и
градинско осветление, поддръжка и хигиенизиране на външните водни съоръжения,
поддръжка и осветление па детските и спортните площадки и игрища, вода за поливане на
зелените площи, и други) и общите части в сградата (осветление за стълбища и коридори).
Съгласно чл.4 от договора, възложителят се е задължил за извършване на дейностите по
управление, поддръжка и обслужване, да заплаща на изпълнителя годишна такса в размер
9.60 евро за квадратен метър обща площ, а именно 567 евро, като по силата на чл.5 от
договора, уговорената между страните такса се заплаща ежегодно, считано от 06.11.2016 г.
Съгласно чл.14 от договора, ако възложителят се забави с плащането на годишната такса
първи юни на текущата година, същият дължи неустойка в размер на 0.5% за всеки ден
забава, по не повече от 30% от размера па дължимата такса.
Договорът е сключен за неопределен срок (чл.3 от договора), в писмена форма с нотариална
3
заверка на подписите на страните рег. № 8 900/06.11.2015 г., на нотариус Л.Ч. и е вписан в
АВ с вх. рег. № 8929/09.11.2015 г.
Установява се от представения договор за възлагане извършване на дейностите за
поддръжка и управление на жилищен комплекс с търговско наименование „Астория 3“ от
18.06.2018 г., че със същия ищецът е възложил извършването на тези дейности на „Астория
мениджмънт“ ООД гр.Варна.
По делото са изслушани показанията на св. А.П.Н., който сочи, че се занимава с отдаване на
апартаменти под наем в комплекс „Астория 1“ и управление на комплекси на инвеститор,
който е такъв и в процесния комплекс. Сочи, че комплекс „Вила Астория 3“ се намира в
местността „Елените“, гр.Свети Влас, ограден е, разполага с басейн и зелени площи. Твърди,
че достъпът в комплекса се осъществява с електронен чип, както и има видеонаблюдение.
Заявява, че през 2017 г. и до средата на 2018 г., дейностите по поддръжката на комплекса са
се осъществявали от ищеца, който имал работници за поддръжка на сградата и на зелените
площи, за охрана, както и управител. Дейностите, осъществявни от ищеца срещу заплащане
по договор, се изразявали в почистване, поддържане на външните зелените площи,
поддържане на басейна, поддържане на асансьори, заплащане на ток и вода и всички
останали дейности, необходими за поддръжката на комплекса от поддръжка. Свидетелят
твърди, че през процесния период басейнът на комплекса е работел, извършвали са се
необходимите действия за нормалното му функциониране, имало е шезлонги и се е
почиствало. Твърди, че при изграждането на комплекса, през 2013 г. -2014 г., отпадните
води са се отвеждали в септична яма, като извозването на тези води се е организирало от
ищеца, а понастоящем комплекса е свързан с Вик мрежата.
Изслушани са и показанията на св.Г.И.А., която твърди, че е собственик на апартамент в
процесния комплекс, в който от 2018 г., пребивава всяка седмица през почивните дни събота
и неделя. Свидетелката утвърждава, че в комплекса няма охрана, вратата е отворена, няма и
осветление. Заявява, че в определен период, който не може да конкретизира, е имало охрана,
а впоследствие устройства с електронен чип за достъп. Твърди, че през 2018 г. в комплекса е
нямало канализация, имало неприятна миризма. В апартаментите на горните етажи имало
течове от покрива, а на долните етажи падала мазилката от таваните, вследствие на
течовете. Твърди, че шезлонгите на басейна не са подменяни от поставянето ми, същите
били счупени, чадърите също били стари, изпочупени, зелените площи не се поддържали
правилно, изсъхвала дървесната растителност, имало треви и се събирали боклуци. Заявява
становище, че тъй като постоянно се сменяли компаниите, поддържащ и комплекса,
поддръжката ме не била достатъчна, извършвало се почистване, но не достатъчно добре,
тревата се косяла, но не навреме. Случвало се по няколко дена да няма вода. Басейнът се
пълнел с вода късно, в средата на месец юни и не се поддържал от началото на септември.
Твърди, че за процесния период поддръжката на комплекса се извършвала от ищеца и
дружеството „Астория мениджмънт”, като задълженията за ток и вода за общите части,
поддръжка на асансьор и зелени площи се заплащали от управляващата компания. Твърди,
че тя самата не е заплащала средства за поддръжка на общите части, поради задължения на
4
строителя към нея. Заявява, че доколкото и е известно ремонтните дейности в комплекса са
задължение на управляващата компания, но не е виждала извършване на такива ремонтни
дейности в комплекса. Твърди, че не и е известно да са се случвали кражби в комплекса.
По делото е изслушано и прието заключението на вещите лица по извършената комплексна
съдебно-техническа и икономическа експертиза, съгласно което ищецът е инвеститор на
комплекс „Астория 1“, „ПР Холдинг“ ЕООД е инвеститор на комплекс „Астория 2“, а
„Дрийм пропъртис инвестмънт“ ЕООД е инвеститор на комплекс „Астория 3“.
Вещите лица сочат в заключението си, че в поземлен имот с идентификатор 11538.13.39 по
КККР на гр.Свети Влас, находящ се в местността „Козлука“, същият урбанизирана
територия, с начин на трайно ползване „За курортен хотел, почивен дом“, с площ 1895 кв.м.,
заетата площ от основното застрояване е 848 кв.м., в това число сграда с идентификатор
11538.13.39.1, представляваща „Апартаментен хотел „Астория 3“, на 4 етажа, със 68
самостоятелни обекти в нея.
Съгласно заключението, освен посочената сграда в имота се намират търговски павилиони, с
площ 65 кв.м., един открит плувен басейн, с площ 105 кв.м., заедно с машинното отделение
към него, градинска площ от 95 кв.м., която тревна площ продължава след южната
еднокрила врата (за изход към плажа) по южната граница на изток към втора - двукрила тип
гаражна врата в източния край, две тревни ивици, с площ съответно 10 кв.м. и 11 кв.м., в
които тревни площи за засадени общо трайни насаждения – 10 дървета бреза, 53 иглолистни
дървета, 16 розови храсти, 3 индийски люляци и 7 други други (логуструм, декоративни
храсти, лавандула, пълзящи цвета). Тревните площи пред лицето на сградата и до западната
и до южната улици са оборудвани със система за напояване, същите са ограничени с
бетонови цветни градински бордюри откъм настилката в двора, а по границите на имота от
юг са ограничени от комбинирана ограда. В североизточната част на имота е създаден Г-
оразен тревен терен, засаден с райграс, със съоръжения в него (електромерно табло, шахта с
електроника за капково напояване, водомерна шахта, ревизионна събирателна шахта на
битовата канализация) и са засадени трайни насаждения – 2 дървета чинари и 29 иглолистни
насаждения. Между басейна и сградата, извън тревните площи, има трайна дворна настилка
от бетонови цветни декоративни блокчета. От юг на басейна, на допълнително поставена
мека (каучукова) настилка, е оборудван детски кът с една пързалка и една люлка.
Вещите лица сочат, че в сградата „Астория 3“ има входно преддверие, с външна входна
врата, оборудвана с електронно устройство за отваряне с електронна карта (чип), след
преддверието има кът рецепция, зад него помещение с апаратура и стая за персонал. Пред
входа на сградата има табло на звънчевата инсталация, свързваща всеки апартамент и
оборудвана с електронно устройство за отваряне на входната врата от всеки апартамент.
Общите части в сградата – преддверие, стълбищна клетка и коридори, са с твърда настилка
от керамика по подовете, с измазани с декоративна мазилка стени, с измазани и белосани
тавани, с монтирано аварийно ел.осветление в коридорите. В общите части преддверие и
коридори, са монтирани и сензори на противопожарната известителна инсталация, както и
инсталация за видеонаблюдение, с две камери. В сградата има монтирана пътническа
5
асансьорна уредба за 5 души. На всеки етаж в коридорите на общите части са монтирани по
3 бр. пожарогасители.
Съгласно заключението в имота се извършват разходи както следва: за поддържане на
външните огради; поддържане на входни врати от прилежащите улици; поддържане и
допълване на тревните площи с цветя и насаждения, поливане, окопаване, досаждане,
разсаждане, изнасяне и изхвърляне на отпадъците; пръскане на тревните площи за
дезинсекция и дератизация; поддържане на храстовидна и дървесна растителност;
поддържане на поливната система за напояване и поддържане на тревните площи и
насажденията; поддържане на дворните настилки; обслужване на открития плувен басейн;
поддържане и подмяна на пластмасови решетки по отводнителната канавка около басейна;
доставка и поддържане на шезлонги, чадъри, масички и други аксесоари около басейна;
поддържане хигиената около басейна; създаване и поддържане на детски кът; поддържане и
почистване на дворни твърди настилки; поддържане на ажурна метална ограда; поддържане
на шахтите и почистването им; обезпечаване на охранителен режим на достъпа до имота и
до сградата; обезпечаване противопожарна охрана на сградата и самостоятелните обекти;
административно обслужване на собствениците на самостоятелни обекти и на системите и
елементите на инфраструктурата; организиране на абонаментно обслужване на асансьорната
уредба; поддържане на аварийното осветление; поддържане на общите помещения в
сградата; ремонт на дефектирали елементи на общите части и освежаване; абонамент и
поддържане на интернет за имота и апартаментите; доставка, поддържане и ремонт на
климатик при рецепцията.
Съгласно заключението, през 2017 г., цялостната дейност, свързана с експлоатация,
поддръжка и управление на собствеността в комплекса се е осъществявала от ищеца, като за
дейността са извършени разходи в общ размер 74 291.24 лв., в това число разходи за
заплати и осигуровки на персонал от звено „Поддръжка“, същите в размер 42 392.32 лв.
Вещите лице сочат, че в периода от 01.01.2018 г. до 17.06.2018 г., ищецът е извършил
разходи за поддръжка и управление в размер 16 202.07 лв., в това число разходите за
заплати и осигуровки на персонал „Поддръжка“, в размер 9 336.50 лв., а в периода от
18.06.2018 г. до 31.12.2018 г., „Астория Мениджмънт“ ООД, по възлагане от ищеца, е
извършило разходи за поддръжка и управление в размер 68 409.85 лв., в това число
разходите за заплати и осигуровки на персонал „Поддръжка“, в размер 34 847.76 лв.
През 2019 г., по възлагане от ищеца „Астория Мениджмънт“ ООД е извършило разходи за
поддръжка и управление в размер 130 485.94 лв., в това число разходите за заплати и
осигуровки на персонал „Поддръжка“, в размер 71 896.82 лв.
Изслушани в съдебно заседание вещите лица уточняват, че горепосочените разходи касаят
разходите за комплексите „Астория 1“, „Астория 2“ и „Астория 3“, като наетите лица в
звено „Поддръжка“ обслужват и трите комплекса.
Заключението на вещите лица се кредитира изцяло от съда, като пълно, ясно и обосновано,
подкрепено от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
6
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
В производството по чл.422 ГПК следва да се установи съществуването на изискуемо и
ликвидно вземане в полза на ищеца, към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410/417 ГПК.
Ищецът заявява като основание на вземанията си договор от 16.05.2015 г., като комплексен
такъв за поръчка и изработка, докато ответникът възразява, че основанието на вземането е
договор по чл.2 от ЗУЕС, който е нищожен.
Договорът по чл.2 ЗУЕС се отнася към типа договори за услуги. Сключва се за неопределен
срок, едновременно със сключването на договора за продажба на самостоятелния обект.
Формалният му характер е установен в интерес и на третите лица – затова подлежи на
вписване по партидата на обекта на сделката. Той има за последица, че обвързва и
приобретателите на имота. Поради двустранния му характер подлежи на разваляне.
Уредбата има изключителен характер и затова следва да се тълкува ограничително. Същата
не намира приложение по отношение на сгради, които не притежават белезите на жилищни
сгради от затворен тип – Решение № 80/04.11.2021 г. по гр. д. № 1213/2020 г., IV г. о., ГК на
ВКС, на което се позовава и ответницата.
Процесният договор е сключен за неопределен срок, едновременно със сключването на
договора за продажба на самостоятелния обект на ответницата, на 16.05.2015 г., в писмена
форма с нотариална заверка на подписите на страните и е вписан в АВ.
Договорът по чл.2 от ЗУЕС се сключва между инвеститора и собствениците на
самостоятелни обекти. ЗУЕС не съдържа определение на понятието „инвеститор“, поради
което като такъв следва да се разбира възложителят по смисъла на Закона за устройство на
територията – собственикът на земята или титулярът на право на строеж.
В случая инвеститор не е ищеца, а е „Дрийм пропъртис инвестмънт“ ЕООД.
Съгласно §1, т.3 от ДР на ЗУЕС, „Жилищен комплекс от затворен тип“ е комплекс, обособен
като отделен урегулиран поземлен имот, в който са построени сгради в режим на етажна
собственост и други обекти, обслужващи собствениците и обитателите, при спазване на
изисквания на контролиран достъп за външни лица.
Жилищен комплекс от затворен тип е налице и при една сграда в поземлен имот, при
наличието на поне четири самостоятелни обекта в режим на етажна съсобственост и други
обекти, обслужващи собствениците и обитателите, при спазване на изисквания на
контролиран достъп за външни лица (Определение № 165/05.03.2014 г. по ч. гр. д. № 47/2014
г., IV г. о., ГК на ВКС и Определение № 868/15.09.2015 г. по гр. д. № 2897/2015 г., III г. о.,
ГК на ВКС).
В случая освен, че не е сключен с инвеститор, договорът касае комплекс, който е хотелски и
в който са разположени търговски обекти (търговски павилиони, с площ 65 кв.м., видно от
заключението на вещите лица), т.е. процесният комплекс не е затворен по смисъла на §1, т.3
от ЗУЕС.
7
Съгласно чл.51, ал.1 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на
етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.
Разпределението на т. нар. консумативни разходи за ползването на общите части не се
извършва между етажните собственици, съразмерно на притежавания от тях дял в общите
части на сградата, а поравно според броя на лицата (собственици, ползватели и обитатели) в
етажната собственост. Нормата на чл.51 ЗУЕС не предпоставя възможност за тълкуване, тя е
ясна и императивна. Нищожни са уговорки в договор по чл.2 ЗУЕС, сключен от
индивидуален собственик на обект в сграда в режим на етажна собственост, която не е в
жилищен комплекс от затворен тип по §1, т.3 на ЗУЕС, по въпроси, уредени в ЧЛ.51 зуес,
независимо дали договорът урежда и други въпроси, извън изключителната компетентност
на ОС на етажните собственици. Нищожността е по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД – противоречие
с материалния закон – горецитираното Решение № 80/04.11.2021 г. по гр. д. № 1213/2020 г.,
IV г. о., ГК на ВКС.
С процесния договор дължимата от ответницата такса е определена съразмерно на
притежавания от нея дял в общите части на сградата, а не съобразно предписанието на чл.51
ЗУЕС, поради което клаузата на договора, с която тази такса е определена е нищожна, като
нищожността и влече нищожност на целия договор, тъй като в не е налице хипотезата на
чл.26, ал.4 ЗЗД, ето защо съдът намира, че в производството ищецът не установи твърдяното
основание на вземанията си, които претендира, поради което предявеният иск е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени направените от ответницата разноски в производството в общ размер 682
лв., от които 50 лв., възнаграждение за преводач, 82 лв., разноски за превод на съдебни
книга и 550 лв., заплатен адвокатски хонорар, размерът на който не е прекомерен предвид
действителната правна и фактическа сложност на делото.
Предвид неоснователността на иска разноски на ищеца не се дължат, поради което искането
му за присъждане на такива следва да бъде оставено без уважение, както е неоснователно и
следва да бъде оставено без уважение и искането му за присъждане на разноските,
направени от него в заповедното производство.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Зора Феникс“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.Несебър, КК „Слънчев бряг“, административен център „Сапфир“, ет.3, представлявано от
управителя Д. Г. ХЮС., чрез пълномощника и съдебен адресат в гр...., адв.Д.К., за
установяване по отношение на Людм. Вл. Д., гражданка на Руската Федерация, род. на ...,
БУЛСТАТ *********, с адрес по регистър Булстат гр.Поморие, м. „Палеокастро”, имот с
идентификатор .., чрез пълномощника и съдебен адресат в гр....., че дължи на „Зора Феникс“
8
ЕООД, ЕИК ..., сумата 1 701 евро (хиляда седемстотин и едно евро), представляваща общият
размер на дължимите за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., такси по договор за управление,
поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване от 06.11.2015 г. сключен
между страните, както и че дължи сумата 510.30 евро (петстотин и десет евро и тридесет
евроцента), представляваща неустойка по договора от 06.11.2015 г., в размер на 30% от
годишния размер на таксата за процесния период, за които вземания е издадена заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
361/08.11.2019 г. по ч.гр.дело № 818/2019 г., по описа на РС – Поморие.
ОСЪЖДА „Зора Феникс“ ЕООД, ЕИК ..., да заплати на Людм. Вл. Д., гражданка на Руската
Федерация, род. на ..., БУЛСТАТ *********, сума в размер 682 лв. (шестстотин осемдесет и
два лева), представляваща разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Зора Феникс“ ЕООД, ЕИК ..., за присъждане на
разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Зора Феникс“ ЕООД, ЕИК ..., за присъждане на
разноски по ч.гр.дело № 818/2019 г., по описа на РС – Поморие.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
9