МОТИВИ към НОХД №122/2009 г.:

Обвинението е против подсъдимия И.Й.К. ***.

Подсъдимият се обвинява за това, че в периода в периода месец Април - месец Декември 2004 г. в гр.П. е склонявал лицето С.И.Д. към проституция, като деянието е извършено с користна цел - престъпление по чл.155, ал.3 във връзка с ал.1, пр.1 от НК.

Повдигнато е обвинение, за това, че в периода месец Април - месец Май 2008г. в гр.П. е склонявал лицето С.И.Д. към проституция, като деянието е извършено с користна цел - престъпление по чл.1551 ал.3 във връзкас ал.1 пр.1 от НК.

Против подсъдимия е предявено обвинение и за това, че в периода месец юли 2006 г. – месец януари 2007 г. в гр.П., при условията на продължавано престъпление, е набрал и транспортирал отделно лице – М.Г.В., с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й и чрез обещаване на облаги - престъпление по чл.159а, ал.2, т.6 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

Подсъдимият е обвинен и за това, че на неустановена дата в периода от месец юли до месец август 2004 г. в гр.П. е направил опит да се съвкупи с лице от женски пол – непълнолетната Г.А.С., на 15 години, като я принудил към това със сила – ударяне, дърпане, бутане и деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини - оказаната от пострадалата съпротива - престъпление по чл.152, ал.2, т.1 във връзка  с ал.1, т.2, пр.1 от НК.

При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от НПК подсъдимият И.К. прави самопризнания съобразно чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие за установено следното:

ПУНКТ I.

През месец април 2004 г. свидетелката С.Д. /15г./ се запознала с подсъдимия И.К., посредством общи приятели, след което постепенно двамата започнали да излизат в една компания. Още със запознаването им, подсъдимият К. започнал да отправя предложения към свидетелката Д. да проституира за него и да не си губи времето напразно, тъй като по този начин щяла да изкарва много пари и да си купи апартамент, кола, дрешки и т.н. Обяснявал й също така, да не се притеснява за нищо и че той щял й реши всички проблеми, а тя щяла да бъде много доволна. Свидетелката Д. първоначално не възприела на сериозно отправените предложенията, но с течение на времето осъзнала, че намеренията му са сериозни и започнала да се безпокои. Една вечер през месец април 2004 г. Свидетелката Д., сестра й – свидетелката Г.Д. и свидетелят И.Л. отишли на гости в апартамента на подсъдимия К.,*** в гр.П., където постояли известно време, през което К. отново предложил на свидетелката С.Д. „да правят бизнес, като последната проституира за него”. Обяснявал й също така, че има познати, с които можел да я уреди да прави секс за пари, както и че можел да я уреди да работи, като проститутка в чужбина. Свидетелката С.Д. категорично отказала на подсъдимия К. да се занимава с подобна дейност и заявила, че не желае да изкарва такива пари, а иска да работи нормална работа и да учи. Въпреки това К. продължил да отправя предложения и да я мотивира чрез обещаване на облаги да работи за него, като проститутка, като двамата делят печалбата от дейността. Тези предложения били отправяни неколкократно на различни места в гр.П., в продължение  на няколко месеца до края на 2004 г., когато свидетелката Д. се дистанцирала и прекратила взаимоотношенията си с подсъдимия К..

В последствие свидетелката С.Д. започнала работа, като сервитьорка в заведение „З.” в гр.П. и продължително време не се била виждала с подсъдимия К.. В периода месец април – месец май 2008 г. свидетелката Д. отново се видяла с подсъдимия К. - двамата имали кратка среща в апартамента на последния в гр.П., където К. отново й предложил да проституира за него и да правят съвместен бизнес. Свидетелката Д. обаче отново отклонила направените предложения, като демонстрирала, че не желае да се занимава с подобна работа и си тръгнала. Няколко дни след това Д. имала нужда от пари и се обадила на подсъдимия К., като го помолила да й услужи със сумата от 40 лева. К. веднага й определил среща в близост до езиковата гимназия в гр.П., където й дал въпросната сума пари, като й намекнал отново, че може да не му ги връща, а да ги заработи като проститутка и че могат да работят заедно и да делят изкараните пари на половина. Той наблегнал на това, че може да й осигурява клиенти и създава възможности за работа като проститутка. Свидетелката Д., за да не се конфронтира с него, му отговорила, че ще си помисли и така срещата им приключила. В следващите седмици свидетелката Д. нямала пряк контакт с подсъдимия К. и нямала желание да се среща с него, но последният продължавал да я търси по телефона и да я подканя да работи като проститутка, като споменавал, че има клиенти за нея.

Въпреки многобройните опити и настоятелността на обв.К.,*** не се поддала и не се съгласила да проституира или казано по друг начин – да има полови контакти с неограничен брой лица срещу материални облаги.

ПУНКТ II.

През месец Март 2006 г. свидетелката М.В. се запознала с подсъдимия К. чрез общи приятели и постепенно двамата станали интимни партньори, като живели известно време заедно в апартамента на К. ***. През месец юли 2006 г. подсъдимият К. казал на свидетелката В., че парите им са свършили и няма с какво да живеят. Свидетелката В. му отговорила, че това не е неин проблем и че може да отиде да живее при майка си. Тогава К. й казал, че ако го обича и иска да имат пари и да бъдат заедно, трябва да отиде да работи като проститутка в чужбина. Свидетелката В. се оправдала с това, че няма пари за пътуването и евентуалната квартира в чужбина, на което подсъдимят К. й споделил, че ще й осигури пари и че ще и организира пътуването. При този разговор свидетелката В. споделила на К., че вече е била веднъж в Брюксел, Б., където е проституирала в кафе „З.”. Това допълнително окуражило подсъдимия, който продължил да я убеждава да отиде там и да работи като проститутка, като същевременно й обещавал, че изкараните пари ще са общи и че ще живеят добре и няма да имат проблеми. Тъй като имала чувства към него и не искала да се разделят, свидетелакта В. се съгласила да замине за чужбина, където да проституира. За самото заминаване подсъдимият К. дал на свидетелката В. 200 евро и я инструктирал, че с нея ще изпрати да пътува още един човек, на когото следва да дава изкараните от проституцията пари, като в никакъв случаи да не изпраща пари на негово име. Непосредствено преди заминаването, на 04.08.2006 г., подсъдимият К. казал на свидетелката В., че ще пътува със свидетеля И.Л., след което го извикал в своя апартамент и му казал, че трябва да придружи свидетелката В. до Б., тъй като знае английски и може да й превежда. След това им наел такси и ги изпратил с него до бензиностанция „Шел” на автомагистрала „Тракия”, при отбивката за гр.П., от където двамата се качили на автобус на фирма „ю. И.” и потеглили за Б..

Съвместното пътуване на двамата за Б. се потвърждава и от изготвената и приложена по делото справка за пътувания на ОД-МВР гр.П., от която се вижда, че двамата – свидетелите В. и Л., са напуснали Р Б. на посочената дата  с автобус в съответната посока.

След като пристигнали в Б., Б., свидетелката В. отишла да живее в квартирата на една нейна приятелка – свидетелката Иванка Миткова, която също проституирала, а св.Л., тъй като не можел да остане там, отишъл да спи на гарата. В следващите дни свидетелката В. започнала да проституира в кафе „З.”, като отчитала изкараните парите на свидетелят Л.. След като събрал известна сума пари, свидетелят Л., притеснен от ситуацията, в която бил изпаднал, си тръгнал за Б. и сидетелката .В. останала да работи в Брюксел сама. Тарифите по които работела били: 30 евро за орална любов и 40-50 евро за другите секс услуги. Известно време след това свидетелката В. била изгонена от кафе „Зотагем” и отишла да работи на витрините на ул.”Р.”. През цялото време на престоя си в Б., свидетелкат В. се чувала по телефона с подсъдимия К., като му обяснявала всеки ден колко пари е изкарала. Спестените пари свидетелката В., по изрично нареждане на подсъдимия К., изпращала ежеседмично от Б. за Б. чрез системата за парични преводи „Уестърн Юнион” на приятелите на подсъдимия К. – свидетелите Г.Г. и А.Н., като понякога парите били изпращани не от нейно име, а от името на някоя нейна приятелка – свидетелките Е.К., И М, МС. и др. Всички пари, които свидетелкат В. изкарала чрез проституция, били изпратени до Б. и били предназначени за подсъдимия К..

Видно от приложените по делото бланки за парични преводи на „Уестър Юнион”, за съответния период от чужбина в Б. са получени следните суми:

· на 20.01.2007г. от Брюксел, Б. с изпращач М.В. до Б. с получател А.Н. е получена сумата от 290 евро.

· на 09.12.2006г. от Брюксел, Б. с изпращач М.В. до Б. с получател А.Н. е получена сумата от 300 евро.

· на 27.01.2007г. от Брюксел, Б. с изпращач М.В. до Б. с получател А.Н. е получена сумата от 550 евро.

· на 26.09.2006г. от Брюксел, Б. с изпращач М.В. до Б. с получател А.Н. е получена сумата от 300 евро.

· на 19.09.2006г. от Брюксел, Б. с изпращач М.В. до Б. с получател А.Н. е получена сумата от 500 евро.

· на 02.09.2006г. от Брюксел, Б. с изпращач Е.К. до Б. с получател А.Н. е получена сумата от 389 евро.

· на 17.02.2007г. от Брюксел, Б. с изпращач М.В. до Б. с получател А.Н. е получена сумата от 300 евро.

· на 03.02.2007г. от Брюксел, Б. с изпращач М.В. до Б. с получател А.Н. е получена сумата от 500 евро.

· на 30.03.2007г. от Брюксел, Б. с изпращач Мариета Стоянова до Б. с получател А.Н. е получена сумата от 250 евро.

· на 19.03.2007г. от Брюксел, Б. с изпращач М.В. до Б. с получател А.Н. е получена сумата от 540 евро.

· на 02.12.2006г. от Брюксел, Б. с изпращач М.В. до Б. с получател Г.Г. е получена сумата от 500 евро.

· на 28.06.2006г. от Германия с изпращач М. А. до Б. с получател Г.Г. е получена сумата от 35 евро.

· на 20.06.2006г. от Германия с изпращач М. А. до Б. с получател Г.Г. е получена сумата от 50 евро.

· на 26.08.2006г. от Брюксел, Б. до Б. с получател Г.Г. е получена сумата от 500 евро.

· на 18.08.2006г. от Брюксел, Б. с изпращач И. М. до Б. с получател Г.Г. е получена сумата от 300 евро.

· на 11.08.2006г. от Брюксел, Б. с изпращач Г. В. до Б. с получател Г.Г. е получена сумата от 50 евро.

· на 21.11.2006г. от Брюксел, Б. с изпращач М.В. до Б. с получател Г.Г. е получена сумата от 250 евро.

· на 11.11.2006г. от Л. с изпращач М.В. до Б. с получател Г.Г. е получена сумата от 850 евро.

На 17.10.2006 г. свидетелката В. се прибрала в Б. за около две седмици и продължила да живее с подсъдимия К. ***, след което отново била мотивирана и убедена от него да замине и да проституира в Б.. Тъй като продължавала да го обича, свидетелката В. отново се съгласила. След като й осигурил пари за пътуването, на 01.11.2006 г., подсъдимят К. закарал свиетелката В. с автомобил до бензиностанция „ОМВ” в гр.П., от където последната се качила на автобус и заминала за Б.. В Б. свидетелката В. продължила да проституира на витрините на ул.”Руи да Скот”, като изкараните пари продължила да изпраща в Б. на подсъдимия К., посредством неговите приятели. Втория път свидетелката В. престояла и работила в Б. до 27.12.2006 г., когато отново се прибрала в Б. за около две седмици.

По време на престоя си в Б. свидетелката В. живяла заедно с подсъдимия К. *** и била убеждавана и мотивирана от него да продължи да работи с идеята, че това е в тяхна обща полза и ще могат да са заедно и да имат средства за съществуване. Доверявайки се на тези думи и за да запази връзката си с К., свидетелката В. се съгласила отново да замине за Б. като проститутка. В изпълнение на това, на 10.01.2007 г., В. отново тръгнала за чужбина – Б., където останала до 19.05.2007 г. До там свидетелката В. пристигнала отново с автобус, който хванала от бензиностанция „Ш.” на автомагистрала „Т.”, при отбивката за гр.П.. Изкараните от проституцията пари били изпращани по познатата вече схема чрез „У.” на подсъдимия К., като за свидетелката В. не оставали почти никакви пари. С течение на времето свидетелката В. разбрала, че намеренията на поКдсъдимия остурков не са толкова искрени, колкото ги представя и че само е използвана за поддържане на материалното му състояние. В резултат на това свидетелката В. решила да прекрати своята дейността и да се раздели с подсъдимия К., който в същото време побеснял и започнал да я заплашва със саморазправа.

ПУНКТ III.

През 2004 г. свидетелката Г.С. била на 15 г. и учела в „Т.” в гр.П., когато се запознала с подсъдимя К. посредством техен общ приятел – свидетеля И.С.. С последния пък свидетелката С. се познавала от честите му посещения в с.К., от където била и тя самата. Същевременно свидетелят С. се познавал добре и с две от нейните приятелки – свидетелките Г. и С. Д.

На неустановен по делото ден в периода от месец юли до месец август 2004 г. свидетелката С. заедно със свидетелите Г.Д., С.Д., И.С. и подсъдимия К. се събрали в апартамент, собственост на свидетеля С.З.,*** в гр.П., където си направили нещо като купон. По време на купона подсъдимият К. постоянно насилвал и принуждавал свидетелката С. да пие на екс, като й  наливал чашата с водка, за да може да се напие по-бързо. След като била поела значително количество алкохол, подсъдимият К. започнал да я уговаря да отидат в другата стая, но свидетелката С. не се съгласявала. Тогава подсъдимият К. станал и отишъл сам в другата стая, като казал на свидетелката С., че я чака там. Тъй като С. не отишла сама в другата стая К. се върнал, хванал я за ръката и насила я задърпал натам. След като я вкарал насила в другото помещение я бутнал на леглото и заявил, че иска да спи с нея, тоест да имат полов контакт, при което започнал на сила да я дърпа и съблича. Свидетелката С. се възпротивила и му отказала, като се опитала да стане от леглото и да излезе от стаята, но подсъдимият и препречил пътя и заключил вратата. Тогава свидетелката С. започнала да вика за помощ, но К. я ударил, за да спре и започнал да й съблича дрехите. Въпреки че се съпротивлявала, свидетелката С. не успяла да се противопостави на значително по-силния физически от нея мъж, който успял да я съблече чисто гола. Свидетелката С. продължавала да се съпротивлява, като се дърпала, викала и умолявала К. да не го прави, но последният не се съобразявал с нейната воля и продължавал. Осъзнавайки своята безизходица и подтикната от отчаяние, С. решила да се защити по друг начин, а именно като му каже, че има венерическа болест и не желае да спи с него без презерватив. Това явно повлияло на подсъдимия К., който, за да се предпази от евентуално венерическо заразяване, тъй като нямал презерватив, предпочел да не осъществява полов контакт с момичето, а просто да се търка в нея, докато еякулира. Малко след това, К. еякулирал върху тялото на свидетелката С. и я оставил да се облече. Разстроена, разплакана и видимо уплашена, свидетелката С. се облякла частично, излязла от стаята и отишла при другите момичета – свидетелките Денови, като им казала, че иска да си ходи, без да може да им обясни какво точно й се е случило. Веднага след това трите момичета и свидетелят С. си тръгнали от апартамента, като в последствие свидетелката С. избягвала да говори по темата, била стресирана и се затворила в себе си.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимия и доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на свидетелите Г.А.С., С.И.Д., М.Г.В., С.Т.В., Й.С.П., А.И.А., Е.А.К., А.   Г.   Н., А.Т.Т., С.П.Т., И.М.Л., Г.С.Г., А.М.Л., П.Г.А., А.Г.Ц., И.В.С., С.К.З., А.И.К., М.Я.Р., А.В.Д., Д.И.Л., А.Р.Н., В.Ц.В., както и писмените доказателства приложени по делото.

ПО ПУНКТ І.

Проституция се нарича системното предоставяне на сексуални услуги, като орален секс и полово сношение срещу заплащане. Склоняването към проституция се изразява в мотивирането на лицето да встъпва в полови сношения. Престъплението е довършено с факта на упражняване на мотивоционното въздействие в указаната посока. Не е необходимо жената да била мотивирана или да е започнала извършването на този дейност.

Съставът на чл.155, ал.3 от НК изисква от дееца специална цел – користна. В този случай деецът цели да придобие от дейността си материална изгода, като наследство, жилище, пари или други ценности, да не плаща издръжка и др.

В случая със свидетелката С.Д. първоначално мотивационното въздействие е осъществено чрез обещаване на материална облага. Видно е от показанията на свидетелката дадени на досъдебното производство и пред съдия, потвърдени и от самопризнанието на подсъдимия К., че подсъдимият И.К. още в началото на запознанство им през м.април 2004 г. предложил на свидетелката да започне да работи като проститутка. Обяснил й, че ще изкарва значителни парични редства, с които да си закупи, арпартамент, кола, дрехи и др. Тези разговори, в които подсъдимият предлагал и убеждавал Денкова да започне да проституира, същият подхващал и провеждал при всяка среща със свидетелката, била тя случайна или нарочна в периода от м.април до м.декември 2004 г., докато свидетелката се дистанцирала и прекратила взаимотношетнията си с подсъдимия К.. В случая мотивационното въздействие от страна на подсъдимия недовело до искания резултат, поради ясната позиция на свидетелката Денкова, че не жалае да се занимава с подобна дейност.

Но това неводи до отпадане на отговорността на дееца за довършено престъпление. Съгласието на постралата не е елемент в състава на чл.155, ал.1, респективно ал.3 от НК. Склоняването към проституция е формално престъпление, което не изисква настъпването на конкретен вредоносен резултат, доколкото глаголната форма на изпълнителното деяние е „склонява”, а не „склонил”. Във всички случаи обаче деецът, който извършва склоняването, прави това с конкретна цел, а именно да мотивира жертвата и тя да се съгласи да проституира.

По същият начин подсъдимият К. процедирал при новата среща със свидетелката Денкова през м.април 2008 г., когато същата взела от последния пари в заем. Това продължило до м. май същата година, като при всяка от срещите им К. продължавал да убежданва Денкова да започне да простиуира, като изразил готовност да намери лица, на които същата да предоставя сексуални услуги.

Съдът кредитира показанията на свидетелката Денкова, тъй като същите са последователни, ясни, конкретни и са потвърждават и показанията на свидетеля И.С., с когото същата споделила притесненията си относно настоятелните и притеснителни за нея действия на подсъдимия К..

При тези установени данни, съдът прие, че подсъдимият И.Й.К. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл.155, ал.3 от НК, като в периода месец Април - месец Май 2008г. в гр.П. е склонявал лицето С.И.Д. към проституция, като деянието е извършено с користна цел.

Безспорно се установи и, че подсъдимият е осъществил признаците на престъпния състав на чл.155, ал.3 от НК, като в периода в периода месец Април - месец Декември 2004 г. в гр.П. е склонявал лицето С.И.Д. към проституция, като деянието е извършено с користна цел.

Подсъдимият К. се опитвал многократно и в продължителен период от време да мотивира свидетелката Д. да започне работа като проститутка и да има полови контакти с различни мъже срещу заплащане. Същият директно заявявал своите намерения и желания, като предлагал „да правят бизнес”. За целта К. използвал всяка една възможност, при която се е срещал с Д., за да я убеди и склони да „работят заедно”, като същевременно изтъквал своите възможности в тази област, имайки предвид намирането на клиенти, осигуряването на работа в чужбина и решаването на всички проблеми. Подсъдимият К. е целял да мотивира свидетелката Д. към проституция и възползвайки се от нейния социален статус и факта, че същата не разполага с достатъчно средства. За да спечели доверието на Денкова, което след това да използва за манипулиране и мотивиране към проституция, същият й предоставил пари на заем и е декларирал готовност за помощ.

При извършване на деянияния, които са значително отдалечени едно от друго във времето, поради което не представляват продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, подсъдимият И.К. е действал при пряк умисъл, като е съзнавал всички обективни и субективни признаци на състава на престъплението, в т.ч. и квалифициращите и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието.

Спецификата на квалифицираното склоняване към проституция по чл.155, ал.3 от НК е в користната цел. Като субективен елемент целта съществува в съзнанието на дееца, който чрез осъществявянето на мотивационното въздействие за започване от страна на жевата на действия по продаване на сексуални услуги убийство се стреми да обогати своя патримониум.

Умисълът на подсъдимия за квалифициращото обстоятелство – користна цел е обективиран в неговите действия. Видно е от показанията на свидетелката Денкова, подсъдимият е искал дял в размер на 50% от доходите, в случай, че същатна започне да извършва сексуални услуги. Предлагал е осъществяване на „съвместен бизнес”.

ПО ПУНКТ ІІ.

В показанията си на досъдебното производство пред разследващия орган и пред съдия свидетелката М.В. дава подробни, последователни, взаимноподкрепящи се показания за фактичеката обстановка изложена в обвинетелния акт и възприета изцяло от съдебния състав, която подсъдимият признава изцяло в позицията си при проведено съкратено съдебно следствие.

Показанията на свидетелката М.В. онтосно отделни факти по дейността й, като проституираща в чужбина в полза на подсъдимия Костуркав, пътуванията извън страната с тази цел, изпращанието на паричните средства до подсъдимия чрез други лица, придобити от дейността на свидетелката се потвърждават от показанията на свидетелите С.В.А.Н., Е.К., Г.Г. и бланките за порични преводи чрез „Уестър Юнион”. 

В този смисъл съдът прие, че подсъдимият И.Й.К. е осъществил признаците  на престъпния сътав на чл.159а, ал.2, т. 6 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като в периода месец юли 2006 г. – месец януари 2007 г. в гр.П., при условията на продължавано престъпление, е набрал и транспортирал отделно лице – М.Г.В., с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й и чрез обещаване на облаги.

При престъплението трафик на хора, първото изпълнително деяние е „набиране” на жертвата на трафик. Лексикалното и логическо тълкуване на това изпълнително деяние води до извода, че то включва в себе си, както склоняването, мотивирането, т.е. убеждаването, така и изполването на всички възможни средства и начини, което да създаде предпоставки за бъдеща експлоатация, включително и да напусне границите на страната.

Престъпното набиране се е изразило във вербуването на свидетелката В., чрез мотивирането на същата да извърши действия за осъществяване на целите на деянието. Мотивационното въздествие в коткретния случай е осъществено чрез обещаване на материални облаги – възможност за набавяне на парични средства и съвместен живот с подсъдимия, което по своята същност представлява форма на принуда, квалифицирана по смисъла на чл.159а, ал.2, т.6 от НК. В случая, тъй като свидетелката В. е работела, като проститутка и преди срещата с подсъдимия К., което последната е признала на подсъдимия, нейното съгласие е постигнато доброволно, което обаче неизключва отговорността на дееца.

Транспортирането представлява действие за преместване в пространството на лице от едно място на друго. В случая втората форма на изпълнителното деяние – транспортиране е осъществено от подсъдимия, чрез организирането на транспорта, изразило се в предоставяне на средства за закупуване на билет, намиране на превозното средство и придружител с езикови познания /свидетелят Л., на когото подсъдимият заплатил за услугата/, воден от крайната цел за пътуването.

Съвместното пътуване на двамата за Б. се потвърждава и от изготвената и приложена по делото справка за пътувания на ОД МВР гр.П., от която е видно, че двамата – свидетелите В. и Л., са напуснали Р Б. на 04.08.2006 г.  с автобус в съответната посока.

По нататък в показанията си свидетелката В. *** 2006 г. се завърнала в Б., където отново била убедена от подсъдимия К., че трябва да замине за Б., за да осигури средства за себе си и за съвместното им съжителство.

По същия начин подсъдимият К. постъпил и мотивирал В. и при следващото й заврещане в страната през декември 2006 г.

Водена от убеждението за подсигурен материално, съвместен живот с подсъдимия свидетелката В. и двата пъти се съгласила и отпътувала с автобус за Б., първия път на 01.11.2006 г., втория на 10.01.2007 г., видно от справките за задгранични пътувания на същата, където изпълнявала набелязаната от подсъдимия цел – предоставяне на сексуални услуги срещу заплащане. Средствата от дейността си продължила да изпраща чрез подставени лица на подсъдимия К..

И в тези два случая К. е извършил действия, които изпълват съдържанието на изпълнителното деяние „транспортиране” с заплащането на транспорта до контретно определеното местоназначение в Б., предназначено за извършване от страна на В. на развратните действия и личното придружаване и отвозване във втория случай до бензиностанця „ОМВ” от страна на подсъдимия К., от където В. се качила на автобуса за Б. с осигурения и заплатен транспорт.

При форма на вина пряк умисъл подсъдимият е извършил престъплението „трафик на хора” чрез двете форми на изпълнително деяние набиране и транспортиране, за постигане на основната цел – предоставяне за развратни действия.

Деянията на подсъдимия И.К. по набирането и транспортирането на М.В., за предоставяне за развратни действия, осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление “трафик на хора”, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. В тази връзка подсъдимият е извършил едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК, наказуемо съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат.

ПО ПУНКТ ІІI.

Фактическата обстановка по този пункт, съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимия, показанията на свидетелите Г.С., С.Д. и И.С., дадени на досъдебното производство пред съдия и пред разследващия орган.

С оглед на тези събрани доказатества съдът прие, че подсъдимят И.Й.К. е осъществил признаците на престъпния съсътав по чл.152, ал.2, т.1 във връзка с ал.1, т.2, пр.1 от Н, като в периода от месец юли до месец август 2004 г. в гр.П. е направил опит да се съвкупи с лице от женски пол – непълнолетната Г.А.С., на 15 години, като я принудил към това със сила и деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини - оказаната от пострадалата съпротива.

При изнасилването по основния състав, респективно по чл.152, ал.2, т.1 от НК опитът може да бъде само недовършен, какъвто е и настоящият случай. За съставомерността на деянието във фазата на опита законът не изисква предприетите действия по съвкуплението да включват, освен преодоляване съпротивата на жертвата, и начало на проникване в женския полов орган от страна на дееца. Опитът към изнасилване е налице, щом като е започнала принудата с цел съвкупление. За съставомерността на престъплението е необходимо употребата на сила или заплашване при определени условия, въз основа на едно конкретно взето решение за постигане на преследваната цел - съвъкупление с лице от женски пол.

Когато започналата принуда е с цел съвъкупление с лице от женски пол и последното не е могло да бъде довършено по известни причини, това не дава основание да се приеме, че се касае до блудствени действия по чл.150 от НК, а за опит по чл.152 от НК, тъй като е налице конкретна цел - съвъкупление с лице от женски пол.

В конкретния случай, цялостното поведение на подсъдимия сочи на извода, че принудата, изразена в употреба на физическа сила /дърпане, удряне, бутане/, е била насочена за сломяване на съпротивата на свидетелката С., с оглед извършване на полов акт. Умисълът му е обективиран в действията. Предварителните действия на подсъдимия са насочени към сломяване съпротивата на пострадалата с цел съвъкупление. Той е заявил ясно и категорично при отвеждането на пострадалата в самостоятелна стая, че желае да има полово сношение с нея. Направил е необходимото за осъществяване на намерението си, като е употребил сила при вкарването на пострадалата в стаята, заключването на вратата, нанасянето на удари при виковете за помощ и събличането на дрехите й.

Деянието е останало във фазата на опита, поради независещи от подсъдимия причини – отчаяната съпротива на пострадалата, чрез измисления предтекс, че страда от венерическо заболяване. 

Фактическите обстоятелства, че пострадалата се е съпротивлявала, физически първоначално и в последствие, прибягвайки до психологически способи, заявявайки свое несъществуващо заболяване и поради това подсъдимият не е могъл да осъществи полов акт, а само е извършил еакулация, са причините, поради които не е могло да бъде завършено престъплението и не дават основание да се приеме, че целта е полово удовлетворение без съвъкупление.

В конкретния случай е налице е опит за изнасилване, тъй като е започнало упражняване на принудата с цел съвъкупление, защото изпълнителното деяние започва с принудата. Поради това престъплението е съставомерно, но не е довършено с осъществяване на полово сношение.

Престъплението е осъществено от К. при форма на вина – пряк умисъл, тъй като е съзнавал е всички признаци на деянието, включително и квалифициращите – лице ненавършило 18 г., като е искал настъпването на последиците от същото.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия И.К. за извършените от него деяния съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на извършените деяния „склоняване към проституция, обедидени в Раздел VІІ „Разврат” на Глава ІІ „Престъпления против личностт” от НПК, са едни от тежките форми на престъпна дейност в съвременността.

Това са едни от все по-често срещаните престъпления в съвременните условия, заемащи голям дял сред ръста на обществената престъпност в страната.

Съдът прецени и обществената опасност на конкретните деяния, като висока, като се има предвид начина и мотивите на извършване.

Обществената  опасност на деянията по чл.155, ал.3 от НК е завишена с оглед проявената престъпна упоритост, въпреки съпротивата на пострадалата.

Обществената опасност на деянието по чл.159а, ал.2, т.6 във вр. с ал.1 от НК също е висока. Престъплението е по гл.II, раздел IХ от особената част на НК „Трафик на хора”, като засяга моралните и нравствени ценности на личността и обществото. Обществената опасност на конкретно извършеното деяние е висока, поради това, че е извършено при условията на продължавано престъпление, което заслужава по силна социална, морална и правна укоримост, но и че в резултат на трафикирането свидетелката М.В. е напускала пределите на РБ. и през един продължителен период е проституирала в чужбина, което обстоятелство, освен всичко останало, накърнява и международния авторитет на страната.

Съдът отчете обществената опасност на изнасилването, като е висока. Това са тежки престъпления, засягащи половата неприкосновеност на личността.

Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, като е особено висока, като се има предвид начина на извършване, с предварително набелязана специална цел, придружено с продължително упражняване на физическо насилие върху пострадалата и ниската й възраст.

При преценката на обществената опасност на подсъдимия И.К., съдът взе предвид характеристичните данни на същия, които са изключително отрицателни. Освен това съдът отчете показанията на свидетелите, които не допринасят за изясняване на казусите по повдигнатите обвинения, но характеризират личността на подсъдимия, като изключително циничен и отмъстителен, с проявена склоност към насилие и бруталност към жертвите и близките си за осъществяване на престъпните си намерения.

Като смекчаващо вината обстоятелство за подсъдимия, съдът прецени съдействието за точното и пълно изясняване на фактите с оглед признаването им в производството по съкратено съдебно следствие. Като отегчаващи  вината обстоятелства съдът взе предвид, множеството осъждания за тежки умишлени престъпления, едно от които отново за трафик на хора, използваното психическо и физическо насилие спрямо жертвите при извършване на деянията, създадената у подсъдимия престъпна нагласа за лесно придобиване на доходи по неправомерен начин, чрез екплоатация на лица засягаща половата им неприкосновеност и човешко достойнство, тежките последици за пострадалата непълнолетна свидетелка С., свързано с преживяване на психологическа травма и унижение, както и негативните характеристични данни. 

Съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва да се наложат наказания на подсъдимия И.Й.К. за всички извършени деяния при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, както следва:

ПО ПУНКТ І

– за престъплението по чл.155, ал.3 от НК по отношение на С.Д. *** 2004 г. – ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 2 500 лева.

С оглед високата обществена опасност на деянието и предишните осъждания дееца съдът счита, че за поправянето му е необходимо наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.

Затова на основание чл.46, б.”б” от НК постанови наказанието лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален „ОБЩ” режим.

- за престъплението по чл.155, ал.3 от НК по отношение на С.Д. *** 2008 г. – ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 2 500 лева.

На основание чл.46, б.”б” от НК съдът постанови наказанието лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален „ОБЩ” режим.

ПО ПУНКТ ІІ

- за престъплението по чл.159а, ал.2, т.6 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК – ЕДНА ГОДИНА И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 5 000 лева.

На основание чл.46, б.”б” от НК съдът постанови наказанието лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален „ОБЩ” режим.

ПО ПУНКТ ІІІ

- За престъплението по чл.155, ал.2, т.1 във връзка с ал.1, т.2 – ДВЕ ГОДИНИ И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.46, б.”б” от НК съдът определи първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода - „ОБЩ”.

Наказанията ГЛОБА за престъпленията по чл.155, ал.3 от НК, съдът определи при условията на чл.55, ал.2 от НК.

За престъпленето по чл.159а, ал.2, т.6 от НК, тъй като законът не предвижда специален минимум, съдът определи размера съобразно тежестта на извършеното деяние, обществената опасност на дееца, както и материалното състояние на подсъдимия, като отчете, че извършеното престъпление е било източник на значителни доходи за подсъдимия.

Тъй като всички деяния са извършени от подсъдимия И.К. при условията на реална съвкупност преди по което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда, съдът на основание чл.23, ал.1 от НК определи едно общо наказание между тях в размера на най-тежкото, а именно ДВЕ ГОДИНИ И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 5 000 лева.

На основание чл.46, б.”б” от НК съдът определи първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода - „ОБЩ”.

Окончателно определеното наказание по съвкупността се явява наказание за всички престъпления, които подлежат на кумулиране.  Определяйки наказанието, съдът оцени престъпната деятелност на виновния в нейната цялост, като отчете характера и степента на обществената опасност на тази престъпност, която е висока, тъй като И.К. е осъден три за тежки умишлени престъпления, две от които в изпитателния срок по други влезли в сила присъди, личността на дееца и неговата висока обществена опасност, с оглед останалите множеството осъждания и отрицателни характиристични данни. При тези данни счита, че и най-тежкото наложено наказание, съобразено с разпоредбите на чл.55, ал., т.1 от НК с оглед задължителните изисквания на чл.373, ал.2 от НПК не ще изпълни целите по чл.36 от НК и преди всичко не ще въздействува поправително и възпитателно на подсъдимия.

С оглед на изложеното, съдът счете, че определеното общо наказание лишаване от свобода, на основание чл.24 от НК следва да бъде увеличено с ЕДНА ГОДИНА И ПЕТ МЕСЕЦА, като оследвредели И.Й.К. да изтърпи наказание в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.46, б.”б” от НК съдът определи първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода - „ОБЩ”.

На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна времето, през спрямо подсъдимия И.К. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 03.12.2008 г. до влизане в сила на присъдата.

Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия И.К. бяха присъдени направените разноски по делото за в размер на 75 лева, платими в полза на държавата, по сметка на съдебната власт.

Съдът постанови веществените доказателства описани подребно в обвинителния акт, тъй като не са предмет или средство за извършване на престъпленията или забранени за притежание да се върнат на собственика.  

Поради усложнената фактология по определяне на общо наказание между наказанията наложени по настоящото дело и тези по другите влезли в сила присъди, с оглед датите на извършване на отделните деяния, съдът не приложи института на чл.68 от НК. Съдът прецени, че това следвада бъде изяснено и приложено след влизане в сила на настоящата присъда при служебно разглеждане на основанията за приложение на чл.25 във връзка с чл.23 от НК по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

  

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: