Р
Е Ш Е
Н И Е № 2279
гр. Пловдив, 06.07.2020 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – IV гр. с., в публично
съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година
Председател: Димитрина Тенева
при секретаря Диана Димитрова., като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 7466 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск по чл. . 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 327 от ТЗ от „АТП ЕКЗОДУС" ООД, ЕИК *********, гр. Русе, бул. "3-ти март" №74, представлявано от ********
М. В. Ч., чрез адв. А., срещу "СТОЙЧЕВ И СИН-ДС" ЕООД, гр. Пловдив, район "Източен", ул. „Варшава“ № 11, ЕИК 200513439, представлявано от *******
Д. С. С., за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 2801,89 лв., представляваща неизплатени
цени по фактури за търговска продажба на стоки, сумата от 2084, лихва за забава
върху главницата за периода 23.08.2015-28.01.2019 г. и законна лихва върху
главницата за периода от 29.01.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума по реда на чл. 410 ГПК е издадена Заповед
за изпълнение № 959/30.01.2019 г. по ч. гр. д. № 1531/2019 г. по описа на PC-Пловдив. Претендират се
разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът извършва търговия на едро и дребно с части и аксесоари за МПС, както
и други дейности, обявени в търговския регистър. Между него, от една страна
като продавач, и "СТОЙЧЕВ И СИН-ДС" ЕООД, ЕИК *********, от друга
страна като купувач, е сключен безсрочен Договор за търговски продажби
№110142/27.07.2011г. Страните са постигнали споразумение за покупко-продажби на
авточасти, аксесоари, оборудване и смазочни материали при общи условия.
Съгласно т. 4.1 от Договора, видът, количеството и цените на стоките се
определят със съответна поръчка, направена от купувача, по предварително
изготвена от продавача Оферта. Предвид това страните не съставят отделен писмен
договор за всяка отделна сделка. Също съгласно клаузи на Договора срокът за
плащане на цените по съответните поръчки е 30-дневен, а начинът на плащане се
определя между страните. Ищецът твърди, че в периода 24.07.2015г.-25.09.2015г.
купувачът е правил поръчки, чиято цена е заплащал отчасти, или изобщо не е
заплащал. За всяка отделна продажба се оформила отделна фактура: - Данъчна
фактура № ******/24.07.2015 г. на стойност 996,71 лв с начислен ДДС. По тази
фактура купувачът е направил частично плащане в размер на 105 лв. и е погасил
частично задължението си. Остатъкът от главницата след частичното плащане е в
размер на 891,71 лв. Остатъкът не е изплатен.; - Данъчна фактура №
***/****/**.**.**** г. на стойност 506,69 лв. с начислен ДДС. Задължението по тази фактура не е
изплатено.;- Данъчна фактура № ****/21.08.2015 г. на стойност 274,87 лв. с
начислен ДДС. Задължението по тази фактура не е изплатено.;- Данъчна фактура №
**********/27.08.2015 г. на стойност 359,24 лв. с начислен ДДС. Задължението по
тази фактура не е изплатено.;- Данъчна фактура № *******/**.**.** г. на
стойност 72,26 лв. с начислен ДДС. Продавачът
извършва прихващане на вземането си в размер на 72,26 лв. със
задължението си към купувача по Кредитно известие №*****/01.09.2015г. в размер
на 20,41лв. Остатъкът от главницата след прихващането е в размер на 51.85лв. След
настъпване на падежа купувачът не е изплатил задълженията си. Начислени са
лихви за забава. Поради неизпълнение е подадено заявление по чл. 410 от ГПК и е
издадена Заповед за изпълнение. Срещу нея е подадено възражение.
В законоустановения срок
за отговор на исковата молба от ответника е постъпил такъв. Така
предявените искове ответникът счита за допустими, но неоснователни. Изцяло се
оспорват предявените от ищеца искове по основание и размер. Същият не отрича
наличието на договорно отношение с ищеца, но оспорва закупуването на описаните
в исковата молба стоки, отправени оферти от продавача относно тях, както и
заявяване на някакви поръчки и съответно доставени стоки. Твърди, че не са
получени, нито осчетоводени от търговското му предприятие сочените от ищеца
фактури. Отрича и да е правил частично плащане в размер на 105 лв. по №
*******/**.**.** г. но същевременно твърди, че на 12.08.2015г. е направил
плащане на ищцовото дружество на стойност 811,33 лв., с което обаче са погасени
предходни задължения, възникнали преди 24.07.2015г. Твърди, че е надплатил на
ищеца сумата от 125,40лв, и съответно има вземане на тази стойност към „АТП
ЕКЗОДУС“ ООД съгласно Кредитно известие № ********/22.07.2015г. Твърдените от
ищеца доставки ответникът характеризира като периодични и в условията на
евентуалност, прави възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на
чл.111, б. „в“ от ЗЗД -тригодишна, като същото важи и за претендираните лихви.
Най-късният момент, от който вземанията са погасени по давност е 25.10.2018 г.
Също в условията на евентуалност, прави възражение за прихващане на вземането
на ищеца, представляващо неизплатен остатък от цена по търговска продажба на
стоки, отразена в Данъчна № *******/**.**.** г. с вземането на ответното
дружество към ищеца по Кредитно известие №*******/22.07.2015г. Не възразява
срещу искането за прилагане на ч.гр.д. № 1531/2019г. по описа на ПРС, XXI състав. Не оспорва заявения от ищеца Договор №*****/27.07.2011 г. Оспорва
всички останали доказателства, приложени към исковата молба. Претендира
присъждане на направените по настоящото дело разноски, както и направените
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1531/2019г. по описа на ПРС, XXI състав.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства- фактури № ****/**.**.**** г. ; ****/14.08.2015г.;
1****/21.08.2015 г. ; ****/27.08.2015 г. ; *****/25.09.2015 г., писмо от
27.01.2020 г. на ТД на НАП Пловдив и заключение от 26.06.2020 г. е видно, че
ищеца е издал счетоводни документи на ответника за осъществени доставки на
автомобилни части на 24.07.2015 г.; 14.08.2015 г.; 21.08.2015 г.; 27.08.2015 г.
25.09.2015 г. на обща стойност 2209,77 лв. с ДДС, които не са връчени на
ответника и не са отразени в счетоводството му, както и не са включени в
отчетните регистри и справка декларация по ЗДДС за съответните периоди подадена
в данъчна администрация.
От приложеното ч. гр. дело № 1531/2019 г. на ПРС е видно,
че за притендираното вземане ищеца се е снабдил със заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК, срещу която в срок е постъпило възражение от
ответника.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
С оглед установените данни за проведено предходно заповедно производство
между страните за притендираното вземане съдът намира, че настоящия иск се
явява допустим за разглеждане.
Уважаването на предявената притенция предполага установяване на основание
за нейното възникване и размера на вземането.
Договорът за продажба е неформален, поради което за
неговата действителност е достатъчно съгласието да бъде постигнато в устна
форма. Страните са търговци и не се спори между тях, че са били в трайни
отношения свързани с доставки на стоки. Предвид това следва да се приеме, че
задължението за заплащане на доставена стока се поражда след предаване на
същата и документите сочещи дължимата за заплащане цена. В съответствие с това
представените по делото писмени документи-фактури, сочат определяне на цена за
конкретни стоки, но при липса на установени факти за предаване на вещите и
фактурите на получателя, за което не се ангажираха доказателства от страна на
ищеца по делото, не може да са направи извод за пораждане на задължение за
„Стойчев и Син ДС“ ЕООД за заплащане на притендираната цена. В подкрепа на този
извод се явява и констатираната липса на осчетоводяване на процесните фактури
при ответника, както и включването им в дневниците за покупки и справката
декларация по ЗДДС подавана към НАП.
Предвид изложеното, съдът счита, че вземането не е установено
по основание и размер поради което и иска следва да се отхвърли. Предвид това
не се дължи произнасяне по направеното възражение за прихващане.
Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника
следва да се присъдят сторените такива съобразно представения списък и
доказателства в размер от 420 лв. за адвокатско възнаграждение за заповедното
производство и 745 лв. за адвокатско възнаграждение и деловодни разходи по
настоящето такова.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АТП
ЕКЗОДУС" ООД, ЕИК *********, гр. Русе, бул. "3-ти март" №74, представлявано от ********
М. В. Ч., срещу "СТОЙЧЕВ И СИН-ДС" ЕООД, гр. Пловдив, район
"Източен", ул. „Варшава“ № 11, ЕИК 200513439, представлявано от *******
Д. С. С. иск за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 2801,89 лв., представляваща неизплатени
цени по фактури за търговска продажба на стоки, сумата от 2084, лихва за забава
върху главницата за периода 23.08.2015-28.01.2019 г. и законна лихва върху
главницата за периода от 29.01.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума по реда на чл. 410 ГПК е издадена Заповед
за изпълнение № 959/30.01.2019 г. по ч. гр. д. № 1531/2019 г. по описа на PC-Пловдив.
ОСЪЖДА „АТП ЕКЗОДУС" ООД, ЕИК *********, гр. Русе, бул. "3-ти март" №74, представлявано от ********
М. В. Ч., да заплати на "СТОЙЧЕВ И СИН-ДС" ЕООД, гр. Пловдив, район
"Източен", ул. „Варшава“ № 11, ЕИК 200513439, представлявано от *******
Д. С. С. сумата от 745
лв. (седемстотин четиридесет и пет лева) разноски за настоящето производство и
сумата от по 420 лв. (четиристотин и двадесет лева) разноски по заповедното производство по ч. гр.
дело № 1531/2019 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ:
/ П / ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.