Решение по дело №979/2024 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 392
Дата: 16 октомври 2024 г.
Съдия: Камелия Георгиева Ненкова
Дело: 20241720200979
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 392
гр. Перник, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20241720200979 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление №BG02012024/5800/Р8-
5/23.05.2024 г., издадено от и.д. Директор на Национално тол
управление(НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура" – София (АПИ), гр.
София , с което на С. С. С., ЕГН ********** на основание чл.179, ал.3а, вр.
чл.139, ал.7 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание глоба в размер на 1800.00 лв (хиляда и
осемстотин лева).
Жалбоподателят С. С. С., чрез пълномощника си адв. П. Р. Н. от
САК, по изложени в жалбата доводи /представена и подписана с ел подпис/,
моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се,
че не е доказано и установено по безспорен начин нарушението, включително
и относно неговото авторство, като са представени и доказателства, че
жалбоподателят на процесната дата е управлявал друго МПС и е бил
командирован по маршрут в друга държава и обективно не е имало как да
извърши вмененото му нарушение. Навеждат се съображения, че не е
аргументирано, че именно жалбоподателят е субект на задължението по чл.
179, ал.3а от ЗДвП. Като самостоятелно основание за отмяна на НП се сочи, че
при съставянето на акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и издаването на правораздавателния акт са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, като се визират като нарушени
разпоредбите на чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН и чл. 52, ал.4 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят С. С. С., редовно призован, не
се явява. Не се явява и неговия пълномощник - адв.П. Н. от САК, от която по
1
делото е депозирана и приета от съда молба, депозирана чрез ЕПЕП с рег. №
20451/16.09.2024 г. молба от адв. П. Н.-САК, пълномощник на жалбоподателя
С. С. С., с която сочи, че поради служебната й ангажираност, моли делото да
бъде разгледано в тяхно отсъствие в случай на липса на пречки за това, като
сочи, че с доверителя й са уведомени за настоящото съдебно заседание,
поддържат подадената жалба срещу Наказателно постановление №
BG02012024/5800/P8-5 от 23.05.2024 г., издадено от Национално тол
управление, Агенция „Пътна инфраструктура“ при Министерство на
регионалното развитие и благоустройство като незаконосъобразно. Молят, в
случай, че АПИ представи нови доказателства в съдебно заседание, съдът да
им даде възможност да се запознаят с тях и да вземат становище. В случай, че
съдът счетете делото за изяснено от фактическа страна и съдът даде ход на
делото по същество, излагат становище, че от фактическа страна по делото са
установени обстоятелства във връзка с обжалваното наказателно
постановление, които излагат обстойно и подробно.
За административно наказващият орган и.д. Директор на
Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура" – София,
редовно призован, се явява юрисконсулт Д. Р., с пълномощно по делото, която
пледира жалбата да бъде оставена без уважение и НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Съдът като разгледа жалбата и изложените доводи на страните,
както и след като прецени събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок и от процесуално
легитимирано лице.
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
Видно от съставения АУАН № BG02012024/5800/Р8-5/02.01.2024г, от
свидетеля актосъставител-св. Г. С. С., работещ като главен инспектор в отдел
МП Калотина, териториална дирекция „ТД Митница София“, разпитан в с.з.,
поддържащ констатациите, описани в акта, като сочи, че е бланков такъв, като
съдържанието на акта е възпроизведено и в атакуваното НП, като на
жалбоподателя при следните обстоятелства, е вменено следното нарушение, а
именно, че, както следва: На 02.01.2024г. в 11:06 часа в направление излизане
от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен
пункт Калотина, е пристигнало пътно превозно средство с peг. № *******,
вид: влекач, марка и модел: ВОЛВО ФХ с обща техническа допустима
максимална маса - над 12 тона, управлявано от С..
След извършена проверка от страна контролните органи е описано,
че е било установено, че на 19.12.2023г., в 15:22 часа, горепосоченото пътно
превозно средство (ППС) с регистрационен № *******, попадало в
категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена
такса по чл. 10, ал. 1. т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното
превозно средство е засечено на 19.12.2023г., 15:22 часа, на Перник (кв.
Църква) по път А-3, км 21+932, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса,
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).
2
Като място на нарушението е посочен път А-3, км 21 +932, за който
се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към
т. 1 на Решение № 680 на Министерски съвет от 21.09.2022г. за приемане на
Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато
разстояние - тол такса.
За извършеното административно нарушение е бил генериран
доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от
ЗДвП с номер на нарушението ****, който заедно с приложените към него
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения - видеозаписи, представлявали доказателство за отразените в
него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на
техническото средство (контролно устройство с идентификатор № 20321) -
част от системата.
Следвало да се има предвид, че тол таксите се дължат за всички
пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над
3,5 тона и се диференцират в зависимост от техническите характеристики на
пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на
пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики
и се определят за всеки отделен път или пътен участък, като заплащането на
дължимата тол такса се извършва чрез Електронна система за събиране на тол
такси и дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена да
измине определено разстояние между две точки.
АНО е приел, че правилно в АУАН № BG02012024/5800/Р8-
5/02.01.2024г. е отбелязано, че процесното ППС е с обща технически
допустима максимална маса над 12 тона и съответно - при движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа е дължима такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от ЗП. Горепосоченото обстоятелство се потвърждавало от приложения
към настоящата преписка доклад от Електронната система по чл. 167а, ал. 3 от
ЗДвП, който установява, че пътно превозно средство с peг. № ******* е с
обща технически допустима максимална маса над 12 тона и брой оси 5.
Горното се потвърждавало и от извършена справка в Националния
регистър на превозните средства и техните собственици, воден от
Министерство на вътрешните работи, чрез средата за междурегистров обмен
(RegiX), в резултат на която е установено, че ППС с peг. № ******* е с обща
техническа допустима максимална маса 20500 килограма.
За извършеното административно нарушение е бил съставен АУАН
№ BG02012024/5800/P8-5 /02.01.2024г. и е бил връчен на нарушителя на
02.01.2024г., което е удостоверено с негов подпис.
Актът за установяване на административно нарушение е бил
съставен в присъствието на свидетеля С. С. С. с дата на раждане: ****г. с
адрес за призоваване ****. Описано е, че нарушителят не е вписал възражения
по акта.
Предоставена е и възможност да направи писмени възражения в
срока по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), като такива не са постъпили.
С цел установяване на обективната истина в хода на извършената
служебна проверка на административнонаказателната преписка, АНО е приел,
3
че било установено, че за ППС с peг. № ******* не са изпълнени законовите
изисквания за преминаване по републиканската пътна мрежа, свързани със
заплащането на дължимите пътни такси. Процесното пътно превозно средство
е било снабдено с бордово устройство, като на посочената дата: 19.12.2023г.
не са получени тол декларации, също така няма получена валидна тол
декларация за преминаването в 15:22 часа, и не е получено надлежно плащане
в Агенция „Пътна инфраструктура“ за сегмент ****, на рамка 20321 на която е
отчетено нарушението.
Във връзка с горното, е счетено, че към момента на извършеното
административно нарушение, за процесното ППС не е била заплатена
дължимата тол такса, съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1. т. 2 от ЗП.
Цитираната разпоредба постановява, че заплащането на тол таксата дава
право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две
точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние
се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които
съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти
такси.
Видно от събраната доказателствена съвкупност, отчетеното от
Електронната система за събиране на пътни такси движение на ППС с peг. №
******* на дата 19.12.2023г., според АНО е осъществено при неизпълнение на
задължението по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба
водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 106, ал. 3 от
Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, an. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато
тези задължения са изпълнени от трето лице.
Описаните факти и обстоятелства в АУАН № BG02012024/5800/P8-
5/02.01.2024г. са изцяло възприети при издаването на атакуваното НП.
Съгласно чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП нарушителят е посочено, че разполага с
възможността да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в 14-
дневен срок от връчване на акта. в който случай същият би се освободил от
административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение.
Компенсаторна такса по АУАН № BG02012024/5800/P8-5/02.01,2024г. не е
постъпвала по сметка на АПИ в 14-дневния срок от връчването на акта за
установяване на административно нарушение на нарушителя.
В хода образуваното административнонаказателно производство,
като доказателство е създаден и приложен към настоящата преписка доклад
от Електронната система по чл. 167а. ал. 3 от ЗДвП, доказващ
обстоятелството, че ППС с peг. № ******* е с обща технически допустима
максимална маса над 12 тона и е засечено на 19.12.2023г.. в 15:22 часа, на
Перник (кв. Църква) по път А-3, км 21+932, като за посоченото ППС е
регистрирано тип нарушение - няма валидна маршрутна карта или валидна
тол декларация за преминаването.Приложени са и статични изображения във
вид на снимков материал, удостоверяващи разположението на процесното
превозно средство върху посочения по-горе пътен участък на дата
19.12.2023г., в 15:22 часа. В НП е посочено, че съгласно разпоредбата на чл.
189е, ал. 9 от ЗДвП по административната преписка може да се прилага
4
справка от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.
1 от Закона за пътищата, която има доказателствена сила за отразените в
нея обстоятелства, доколкото не бъде доказано противното. Във връзка с
цитираната правна норма, описаните по-горе и надлежно приложени
доказателства се ползват с доказателствена сила за отразените в тях
обстоятелства, тъй като не е реализирано предвиденото от законодателя
обратно доказване и съответно - „противното не е доказано“.В хода на
административнонаказателното производство и при проверка на
административнонаказателната преписка се установи по безспорен и
категоричен начин неизпълнение на задължението по чл. 139, ал. 7 от Закона
за движение по пътищата, което представлява административно нарушение по
смисъла на чл. 179. ал. 3а от ЗДвП.
За извършеното административно нарушение е предвидено
определено по вид административно наказание - глоба, в абсолютно
определен размер, поради което не се излагат мотиви относно обстоятелствата
по чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН.
С оглед на горепосоченото и на основание чл. 179, ал. За. във връзка
с чл. 139, ал. 7 от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя -С. С.
С., ****, ЕГН: **********, с адрес: ****, е била наложена ГЛОБА в размер на
1800 (хиляда и осемстотин) лева.
От правна страна:
Съгласно чл.167, ал.3а от ЗДвП по отношение на пътните превозни
средства, които напускат Република България, Агенция „Митници”
контролира маршрутите на превозвачите, като за тази цел може да проверява
съответствието им с декларираните тол данни.
Разпоредбата на чл.167, ал.3б от ЗДвП предвижда, че длъжностни
лица от Агенция „Митници” осъществяват контрол върху заплащането на
таксите по чл.10, ал.1 от ЗП за съответната категория моторно превозно
средство, което е пристигнало на граничен контролно-пропускателен пункт в
направление излизане от територията на Република България, както и
предоставят възможност за заплащане по банков път, чрез картово плащане
или в брой на таксите по чл.10, ал.2, чл.10а, ал.2 и чл.10б, ал.5 от ЗП, като
съставят и връчват актове на установяване на административни нарушения по
чл. 179, ал.3 и 3а.
От приетата по делото като писмено доказателство Заповед № ЗАМ-
1434/32-263874 от 08.08.2022г. на директора на Агенция „Митници” се
установява, че служителите от отдел МП „Калотина” при Териториална
дирекция Митница София са оправомощени да съставят актове на
установяване на административни нарушения по чл. 179, ал.3 и ал.3а от ЗДвП.
С оглед изложеното, съдът прие, че процесният АУАН е съставен от
лице, разполагащо с материална и териториална компетентност, предвид
заеманата длъжност от актосъставителя Г. С. С. - старши инспектор в отдел
МП „Калотина” при Териториална дирекция Митница.Съгласно чл. 189е,
ал.12 от ЗДвП наказателните постановления за административни нарушения
по чл.179, ал.3 - 3в от ЗДвП се издават от председателя на управителния съвет
на АПИ или оправомощени от него длъжностни лица.
С приетата по делото като писмено доказателство Заповед № РД-11-
518 от 21.05.2024г. председателя на управителния съвет на АПИ е
оправомощил директора на Национално тол управление да издава
5
наказателни постановления за нарушения на чл. 179, ал.3 - 3в от ЗДвП. Такава
длъжност персонално заема издателят на оспореното НП, предвид
кредитираната по делото Заповед № ЧР-СП-364 от 20.05.2024г. на
председателя на управителния съвет на АПИ, поради което и същият
разполага с правомощията на наказващ орган.
На следващо място, съдът прие за безспорно установено
извършеното нарушение, във връзка с което е съставен АУАН и е издадено
процесното НП.
Разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗП сочи, че за преминаване по
платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на
база изминато разстояние. Съгласно чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП такса за изминато
разстояние представлява тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал.3
(такива с обща техническа допустима маса над 3,5 тона), като заплащането на
тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние
между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в
които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти
такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от
екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен
участък.
В конкретния случай, от доказателствен запис (доклад) от
електронната система по чл. 167а, ал.3 от ЗДвП с номер на нарушението ****
и приложените към него статични изображения във вид на снимков материал
се установява, че на 19.12.2023г.. в 15:22 часа, на Перник (кв. Църква) по път
А-3, км 21+932, като за посоченото ППС е регистрирано тип нарушение-пътно
превозно средство с рег. № ****, попадащо в категорията на пътно превозно
средство, за което е дължима пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, е било
засечено да се движи в горепосочения участък, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, без да е заплатена дължимата пътна такса, съгласно
чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. В този смисъл съдът приема, че е доказано, че водачът на
процесното пътно превозно средство на процесната дата не е изпълнил
задължението си по чл. 139, ал.7 от ЗДвП, която разпоредба е посочена в
АУАН и в НП, като преди движението по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, не е закупил маршрутна карта за участъците от платената пътна
мрежа, които ще ползва или не е изпълнил съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по
чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето
лице. Но както основателно се възразява в жалбата, а е видно от
представените към същата писмени доказаталества, и към допълнителната
молба на защитата, то водачът процесния ден е бил командирован и е
управлявал друго МПС, по друг маршрут и следователно няма как да е
извършил вмененото му нарушение. Видно от представената Заповед за
командироване № 2051/14.12.2023 г, по делото С. С., съгласно същата е бил
командирован да превозва товари на територията на Р. България и EU, с
маршрут София - Глаухау, Германия – София, с МПС с рег. № ****, тоест
различно от инкриминираното такова. С оглед на това, основателно се явяват
6
възраженията на защитата, че обективно няма как жалбопадетелят да е
извършил нарушението, което е описано в АУАН BG02012024/5800/P8-5 от
2.1.2024г., тъй като в периодът 14.12.2023 г. - 31.12.2023 г. е управлявал друго
МПС в друг участък. Тоест, видно и от допълнително представените от
защитата писмени доказателства- трудов договор за лицето, пътен лист за
МПС- с рег. № **** / СТР.9-10 от делото/, протокол за дейност на водача-
стр.11 и следв. От делото, протокол за дейност на водача, то се установява, че
на процесната дата няма как именно този водач да е управлявал процесното
МПС, описано в акта и в НП, което и достатъчно основание за отмяна на
атакуваното НП, като незаконосъобразно такова, и при ангажиране на
отговорността на неправилно определеният субект на вмененото нарушение.
Предвид горното съдът намери, че извършването на нарушението не е
доказано по несъмнен и категоричен начин, което е в доказателствена тежест
на АНО, който не е изпълнил това свое задължение и не е оборил по никакъв
начина ангажираните от защитата доказателства, като напротив относно
авторството на деянието, респективно, че същото е извършено именно от
жалбоподателя, обвинителната теза е напълно компрометирана.
Следва също така да се посочи, че съгласно чл. 187а от ЗДвП, при
установяване на нарушения по чл. 179, ал.3 - 3б от ЗДвП в отсъствието на
нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на
пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде
установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. В
случая жалбоподателят не е собственик или вписан ползвател на пътното
превозно средство, с което е извършено нарушението. В АУАН и в
обжалваното НП е посочено, че жалбоподателят бил декларирал, че той е
управлявал пътното превозно средство и към момента на извършване на
нарушението. В тази връзка следва да се маркира, че посоченото
обстоятелство представлява твърдение на актосъставителя и на наказващия
орган и не изхожда от жалбоподателя. Подписването на АУАН с
отбелязването, че няма възражения, не е равносилно на изразено съгласие с
отразените в него фактически положения. Това е така, тъй като възможността
на нарушителя да депозира възражения срещу АУАН в момента на
съставянето му или в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН е израз на правото му на
защита. Липсата на наведени възражения обаче не освобождава наказващия
орган от доказателствената тежест да докаже по несъмнен и категоричен
начин извършването на нарушението именно от жалбоподателя. Нещо повече,
в конкретния случай, оспорвайки с жалбата авторството на нарушението, С. е
представил копие на трудов договор № 1118 от 14.12.2023г., удостоверяващ, че
14.12.2023г. е началото на изпълнение на трудовото му правоотношение с
„****” ЕООД, извлечение от дигиталната карта като водач и пътен лист от
14.12.2023г. до 22.12.2023г. за маршрут София - Глаухау, Германия и обратно.
Предвид тези доказателства и при липсата на ангажирани такива от страна на
АНО, че именно наказаното лице е управлявало пътното превозно средство и
на инкриминираната дата, не може да се приеме за доказано по несъмнен
начин, че именно жалбоподателят е автор на нарушението.
На следващо място, според съда, обжалваното НП следва да се
отмени и поради противоречие на процедурата по реализиране на
административнонаказателната отговорност. Съгласно чл. 187а, ал.1 от ЗДвП
при установяване на нарушения по чл. 179, ал.3 - 3б в отсъствието на
нарушителя се счита, че пътното превозно средство е управлявано от
7
собственика, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното
превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде
установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. В
конкретния случай се сочи, че нарушението се установява именно чрез
електронна система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.1 от ЗДвП, чрез
която АПИ осъществява контрол върху заплащането на такса по чл. 10 от ЗП.
Съгласно чл. 167а, ал.3, изр. 1-во от ЗДвП електронната система създава
доклади за всяко установено нарушение по чл.179, ал.3 - 3в, към които
автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал.
Длъжностните лица, съгласно чл.167а, ал.2, т.7, вр. чл. 167, ал.3б от ЗДвП,
проверяват създадените записи от електронната система за събиране на пътни
такси, след което съставят актове за установяване на административни
нарушение при спазване на разпоредбите на чл.189е и чл. 189ж от ЗДвП. При
това положение следва да се приеме, че установяване на нарушения по чл.179,
ал.3 - 3б от ЗДвП в отсъствието на нарушителя по смисъла на чл.187а, ал.1 от
ЗДвП е всяко установено нарушение, за което електронна система е създала
доклад. Това води до извод, че след като нарушението е установено от
електронна система за контрол по чл. 167а, ал.1 от ЗДвП чрез годен доклад, то
следва да се процедира по реда на чл. 187а, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като се
ангажира отговорността на собственика/ползвателя на пътното превозно
средство. В настоящия казус, не са налице данни по
административнонаказателната преписка да е ангажирана отговорността на
собственика на процесния автомобил, респективно вписан ползвател, нито да
е подадена декларация, съдържаща данни на лицето, което е извършило
нарушението, ведно с копие от свидетелството му за управление на моторно
превозно средство, какъвто е редът за установяване на водача според
разпоредбата на чл. 187а, ал.4 от ЗДвП.
Изложеното допълнително подкрепя направения вече извод, че по
преписката липсват данни на горепосочената дата процесното пътно превозно
средство да е било управлявано от жалбоподателя, тъй като не са налице
доказателства този автомобил да е бил спиран за проверка от контролните
органи на АПИ на посочената дата или такива, които да установяват по друг
начин лицето, което е управлявало автомобила. И след като контролните
органи са решили да потърсят отговорност за нарушение, установено в
отсъствието на нарушителя, то е следвало да се приложи посочената
процедура по чл.187а, ал.1 и ал.4 от ЗДвП. След като това не е било сторено,
НП се явява незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на закона.
Отделно от изложените по-горе аргументи, съдът намира за
основателно и соченото от жалбоподателя възражение, че при съставянето на
АУАН и при издаването на оспореното НП, са допуснати съществени
процесуални нарушения, предвид неизпълнение на въведените задължителни
изисквания в чл. 42, ал.1, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Видно е от съдържанието на АУАН и НП, че в рамките на посочената
за нарушена разпоредба на чл.179, ал.3а от ЗДвП е отразена и нормата на
чл.139, ал.7 от същия закон. Последната вменява конкретни задължения на
водача на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал.3 от ЗП -
преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще
ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от
8
ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Ето защо при
описание на обстоятелствата на извършеното нарушение, както в АУАН, така
и в НП е следвало еднозначно да се посочи какво е установено-липса на
закупена маршрутна карта или неизпълнение и на кое точно задължение за
установяване на изминато разстояние, съгласно изискванията на ЗП.
На следващо място, съдът установи, че в АУАН изобщо не е налице
посочване на качеството на нарушителя, а именно като водач на процесното
пътно превозно средство и то на датата на твърдяното нарушение. Подобно
обстоятелство също не е заявено категорично в НП, където е вписано
единствено, че С. е декларирал, че той е управлявал процесния автомобил към
датата на извършване на нарушението, без да се предяви ясно обвинението
относно качеството на нарушителя, а именно че същият е водач на пътното
превозно средство към инкриминираната дата.
Изложените съображения за нарушения на процесуални правила и на
материалния закон мотивират отмяна на оспореното НП като
незаконосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на делото и по силата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, право
на присъждане на разноски в настоящото производство има жалбоподателят,
който не претендира за такива.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр.
ал.3, т.1 и 2 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №BG02012024/5800/Р8-
5/23.05.2024 г., издадено от и.д. Директор на Национално тол
управление(НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура" – София (АПИ), гр.
София , с което на С. С. С., ЕГН ********** на основание чл.179, ал.3а, вр.
чл.139, ал.7 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание глоба в размер на 1800.00 лв (хиляда и
осемстотин лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9