Р Е Ш Е Н И Е № 790
гр.Пловдив,
06.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 990/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „МАКС
КОЛЕКТ” ЕООД ЕИК *********,
гр.София срещу
решение № 4925/20.12.2019г. на Пловдивски районен съд, ХІХ граждански състав,
постановено по гр.дело № 3193/2019г. С обжалваното решение е признато за
установено на основание чл.439 ал.1 ГПК, Н.Л.Б. с ЕГН **********, не дължи на
„МАКС КОЛЕКТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – район „Триадица“, бул. „Христо Ботев“ №17, ет. 1, офис 208, представлявано от управителя Х.
Й. Й., следните вземания по издадения в полза на последното по ч. гр. д. №
14839 по описа на Районен съд – Пловдив, VІІІ гр. с. за 2016г. въз основа на
влязла в сила Заповед № 8586/04.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК изпълнителен лист : сумата от 19.90 лв. – главница,
представляваща неплатена месечна такса, отразена във фактура № ********** за
период на отчитане от 01.03.2015 г. до 31.03.2015 г. по Договор за мобилен
достъп до интернет № DE30095200420110033
от 22.04.2011 г., сключен с „МАКС ТЕЛЕКОМ“ ООД, ЕИК *********, вземането по
който е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания от
13.07.2016 г. и Приложение № 1 към него на „МАКС КОЛЕКТ“ ООД ведно със
законната лихва от датата на входиране на заявлението в съда – 02.11.2016 г.,
до окончателното й изплащане; за сумата от 89 лева – неустойка дължима поради
невръщане на устройство за достъп до интернет USB модем – „MW-U3500 Modacom“ след прекратяване на договора; за сумата от 2.79
лева - обезщетение за забава за периода 17.03.2015 г. - 10.10.2016 г. и за
сумата от 125 лева – разноски по производството, за принудителното събиране на
които е образувано изп. д. № 3172 по описа на ЧСИ рег. № 824 - Константин
Павлов за 2018 г.
Решението се обжалва само в частта, в която е прието, че не се дължи
сумата от 125 лв. - разноски по изпълнителното дело, тъй като са погасени по
давност. Сочи
се, че неправилно първостепенният съд е приел, че незаплатеният остатък от
заплатените разноски са погасени по давност, тъй като се твърди, че съдебната
практика е категорична, че те имат самостоятелен характер и не съставляват част
по спорното право по смисъла на чл.119 от ЗЗД, като се сочи практика на
съдилищата в тази насока. Предвид изложеното се иска отмяна на решението в тази
му обжалвана част, след което изменение на присъдените разноски в
първоинстанционното производство и изменение на резултата по делото.
В
срок отговор на въззивната жалба не е постъпил. С молба адв. С. - представител на въззиваемия Б.
прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя и иска
същият да бъде редуциран до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г.
на ВАС, а именно 100 лв.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
Не се обжалва решението, в частта
в която е признато, че е погасителната давност е изтекла за основното
задължение, лихвите и неустойката по Договор за мобилен достъп до интернет № *** от 22.04.2011 г., сключен с „МАКС ТЕЛЕКОМ“ ООД. Спори се само, че сумата от 25
лева за държавна такса и 300 лева за юрисконсултско възнаграждение признати с
изпълнителен лист № 11830/09.12.2016г. за кредитора „МАКС КОЛЕКТ“ ООД, сега ЕООД не се погасяват по специален кратък давностен
срок – 3 години като за периодично плащане по чл.111 б.“в“ ЗЗД, а по общия срок
от 5 години по чл.110 от ЗЗД.
Безпорно е по делото, че в хода
на образуваното изпълнително дело № 3172 по описа на ЧСИ рег. № 824 -
Константин Павлов за 2018 г. за събиране на горното вземане давността за всяко
едно от процесните вземания е започнала да тече от 16.03.2015 г., като от този
момент до 16.03.2018 г. по делото липсват данни ответникът да е предприел
действия, които да са прекъснали 3-годиншния срок. Безспорно е че що се отнася
до извършените от длъжника доброволни плащания със суми в размери два пъти по
100 лв., то тъй като същите не се установи да са съпроводени с нарочно признание
на целия дълг, то в съответствие с чл. 76, ал. 2 ЗЗД следва да се приеме, че с
тях са погасени част от присъдените със заповедта за изпълнение разноски от 325
лева до размера на сумата от 125 лв.
Основателно е възражението на жалбоподателя,
че незаплатеният
остатък от присъдените с изпълнителния лист разноски не са погасени по давност,
тъй като съдебната практика приема, че те имат самостоятелен характер и не
съставляват част по спорното право по смисъла на чл.119 от ЗЗД. В определение №538/17.06.2016
г. по гр. д. №2367/16г. На ВКС, ІІІ г.о. на ВКС се приема, че „вземането
за разноски е самостоятелно вземане, основава се на процесуалния закон и няма
връзка със съществуването /респ. погасяването/ на дълга на длъжника, произтичащ
от неизпълнени задължения по ЗОДФЛ. Вземането за разноски поради самостоятелния
си характер и регламентация в процесуалния закон не попада в обхвата на
произтичащите от главното вземане допълнителните вземания по чл.119 ЗЗД, поради
което доводът за погасяването му на това основание, направен от ищцата е приет
за неоснователен.“ В определение № 29/17.01.2013 г. по гр. д. № 943/12г. на ВКС, ІІ т.о. се приема, че е
наличен „самостоятелния
характер на вземането за разноски законодателят е уредил специален процесуален
ред за защита срещу решението в частта за разноските – чл.248 ГПК, който не се
припокрива с реда за защита срещу решението по съществото на спора.“ Поради което въззивният съд
намира, че за разноските се прилага общата давност от 5 години уредена в чл.110
от ЗЗД. Същата не е изтекла за разноските по този казус, защото от 16.03.2015
г. до завеждане на настоящия иск – 25.02.2019г., не са изтекли пет години.
Ето защо в тази част искът е неоснователен, а
решението като неправилно следва да се отмени само в частта, с която признато
за установено на основание чл.439 ал.1 ГПК, че Н.Л.Б. не дължи на „МАКС КОЛЕКТ“
ООД и за сумата от 125 лева – разноски по
производството, за принудителното събиране на които е образувано изп. д. № 3172
по описа на ЧСИ рег. № 824 - Константин Павлов за 2018г., като искът се отхвърли за тази сума. Решението в
останалата му част е влязло в сила като необжалвано.
На основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК следва да се измени и решението в частта относно раноските. От общо
претендираната сума по иска от 236,69 лева искът е уважен за 111,69 лева /47,19
%/ и се отхвърля за за 125 лева /52,81%/. При което съответно на тези проценти
следва да се присъдят разноските на страните за първата инстанция, а именно за Н.Л.Б. от 505 лева се присъждат – 238,31 лева, а за
„МАКС КОЛЕКТ“ ООД от платени разноски 500 лева /л.39/ се присъждат – 264,05
лева. За въззивната инстанция „МАКС КОЛЕКТ“ ООД иска 400 лв. за разноски /л.10/
и 25 лв. за държавна такса /л.11/. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е
неоснователно, защото минимума на същото по чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 от
09.07.2004г. с последните промени от ДВ 68/2020г. е 300 лева. Ето защо раноските за тази инстанция се
присъждат изцяло.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение
№ 4925/20.12.2019г. на Пловдивски районен съд, ХІХ граждански състав,
постановено по гр.дело № 3193/2019г. В ЧАСТТА В КОЯТО, е признато за установено, че Н.Л.Б.
с ЕГН ********** ***, не дължи на „МАКС КОЛЕКТ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – район „Триадица“, бул. „Христо
Ботев“ №17, ет. 1, офис 208,
сумата от 125 лева – разноски по производството, за принудителното събиране на
които е образувано изп. д. № 3172 по описа на ЧСИ рег. № 824 - Константин
Павлов за 2018 г. И В ЧАСТТА ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ, като вместо това
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.439 от ГПК, за признаване за установено, че Н.Л.Б. с ЕГН ********** ***
не дължи на „МАКС КОЛЕКТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес
на управление – район „Триадица“, бул. „Христо Ботев“ №17, ет. 1, офис 208 сумата от 125 лева – разноски по производството, за
принудителното събиране на които е образувано изп. д. № 3172 по описа на ЧСИ
рег. № 824 - Константин Павлов за 2018 г.
ОСЪЖДА „МАКС КОЛЕКТ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – район „Триадица“,
бул. „Христо Ботев“ № 17, ет. 1, офис 208 да заплати на Н.Л.Б. с ЕГН **********
*** сумата от 238,31
лева разноски по производството пред първата инстанция съразмерно на
уважените искове.
ОСЪЖДА Н.Л.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на „МАКС КОЛЕКТ“
ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – район
„Триадица“, бул. „Христо Ботев“ № 17, ет. 1, офис 208 сумата от 264,05 лева за
разноски пред първата инстанция и сумата от 425 лева за разноски пред въззивния
съд.
Решението в останалата му част е влязло в сила като необжалвано.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.