РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Бяла, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас В. Д.
при участието на секретаря Михаела Г. П.
като разгледа докладваното от Атанас В. Д. Административно наказателно
дело № 20244510200129 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „В. Б.. ЕООД, ЕИК . със седалище и адрес на управление в
гр.В.Т. ул.“П. Х.“ № ., ет.., офис ., представлявано от управителя К. С. А., чрез адв. М. И.,
ВТАК, против Наказателно постановление № РД-09-16 от 08.12.2023г., издадено от
изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното, с което на
жалбоподателя, за нарушение на чл.68, ал.2 от ЗУАВ, е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” на основание чл.68, ал.1 от ЗУАВ вр. с чл.15, §2 от
Регламент (ЕС) № 2017/625, в размер на 5 000 лева.
Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за неправилно и
незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което
се иска неговата отмяна и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, чрез редовно упълномощения си процесуален представител,
изразяват становище за неоснователност на подадената жалба и молят наказателното
постановление да бъде потвърдено.
РП – Русе, ТО – Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед № РД-12-116/21.04.2023г. на изпълнителния директор на ИАЛВ, бил
сформиран екип за извършване на проверка, съвместно с Агенция „Митници“, на „В.“
ЕООД. На 25.04.2023г. св. П., заедно със служители на агенцията, извършили проверка в
обекта на адрес гр.Б., обл.Р. ул."Л.К" № . При същата участвали пълномощника на
дружеството Д.М. и технолога П.К.. В хода на проверката били проверени технологичните
дневници за отразяване на производствения процес. При проследяване на реализираната
продукция за месец април, било установено разминаване на описания електронен
административен документ и записите проследяващи производството на виното. В
дневниците липсвала информация за производство и реализация на всички продукти
1
описани в акцизната декларация за алкохол и алкохолни напитки, подадени от дружеството
към Агенция „Митници“ за месеците февруари (116 630 литра) и март (929 943 литра) 2023г.
При проверката били проверени първо съдове с вместимост 60 000 литра – 22 броя, като в
съдове R-3/4/5/6/7/8 били намерени количества ферментираща маса видимо от стафиди с
общ обем 309 728 литра. Произходът на суровината (стафидите) бил от Индия, реколта
2022г., установено от намерените впоследствие в затвореното помещение за ферментация
празни кашони с вместимост по 10кг. С протокол за вземане на проба ТЗ-15-67/25.04.2023г.
от съд R6 с обем 51 767 л, била взета проба за физико-химичен анализ – неизбистрена
бледожълта течност с вкус на ферментиращ плод.
В хода на контролните действия се установило наличие на незавършено
производство на продукция в още 23 съда със съответно обозначение. Във вътрешното
помещение със съдове, били намерени количества, които отговаряли на записите в
дневниците и в представената счетоводна справка. В други външни съдове с вместимост
всеки по 90 000 литра, били намерени 199 493 литра течности, за които технологът
декларирал, че представляват плодови вина (от плодове и стафиди). Същите не били
описани в технологичните дневници. От съд R54 с протокол за вземане на проба ТЗ-15-
68/25.04.2023г. била взета проба за физико-химичен анализ и контрола. Били взети копия от
страници на дневниците за отразяване на технологичния процес; счетоводна справка и
дневник за складова наличност; акцизни декларации за алкохол и алкохолни напитки за
февруари и март; ПАД-ове за партидите вина, описани в акцизната декларация за алкохол и
алкохолни напитки, подадени от дружеството към Агенция „Митници“, за месеци февруари
и март; бил изготвен и снимков материал.
За извършените действия от служителите на ИАЛВ бил съставен Констативен
протокол № ТЗ-13-257/25.04.2023г., с който бил даден петдневен срок от връчване на
протокола на дружеството, да бъдат представени подробни обяснения относно произхода и
вида на суровините, както и категорията на произведените продукти, описани в Акцизните
декларации за алкохол и алкохолни напитки, подадени от дружеството за месец февруари и
март 2023г. С протокола било задължено дружеството да уведоми РЗ на ИАЛВ – Русе по
електронна поща 24 часа преди предприемането на предстоящи манипулации, обработки
или преместване на всички установени с проверката количества ферментирали и
ферментиращи продукти, невписани в технологичните дневници. Уведомили дружеството,
че продукт произведен от ферментиращи стафиди не е лозаро-винарски продукт съгласно
европейското законодателство и предлагането му като такъв или използването му за
производство на такива е в нарушение на европейското законодателство.
В предоставения петдневен срок не постъпили обяснения от дружеството, което
обстоятелство било отразено в изготвен доклад от главен директор ГДКЛВС на ИАЛВ с №
05-16-26/22.05.2023г., като било посочено, че по този начин няма възможност да бъде
проследен състава на продуктите, използваните енологични практики и потвърждаване на
тяхната категория. В тази връзка била предоставена втора възможност на управителя да даде
писмени обяснения относно произхода и вида на суровините, както и категорията на
произведените продукти за всички установени при проверката незаконно присъстващи в
обекта продукти. Била отправена покана към дружеството за явяване на представител в
дните 5,6,7 юни 2023г., като в този срок следвало и да бъдат дадени исканите писмени
обяснения. Изрично било указано, че при непредставяне на исканите писмени обяснения ще
бъде съставен АУАН за нарушение на чл.69 от ЗУАХВ за възпрепятстване на контролния
орган. Поканата била изпратена чрез Български пощи на 30.05.2023г., която впоследствие
видно от направеното отбелязване била върната като непотърсена. С оглед на това бил
съставен АУАН № ТЗ-14-13 от 08.06.2023г. за нарушение на чл.14 и чл.15, §2 от Регламент
(ЕС) № 2017/625 във връзка с чл.68, ал.2 от ЗУАХВ. АУАН бил връчен на пълномощника
Д.М. на 20.06.2023г., който подписал същият с отбелязване, че ще бъдат депозирани
писмени възражения в законоустановения 7-дневен срок. Такива постъпили с вх.№ 05-16-
26-5 от 28.06.2023г., като оспорили връчването на покана за даване на писмени обяснения,
както и съставомерността на нарушението, тъй като дружеството по никакъв начин не било
2
затруднило работата на проверяващите лица и съдействало изцяло по време на извършване
на проверката. Въпреки това, на 08.12.2023г. било издадено оспорваното НП връчено на
управителя на дружеството на 23.04.2024г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и разпитания по
делото актосъставител – св. П..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в
чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество е основателна.
В жалбата най-напред са релевирани възражения, че процесното НП не било
издадено в преклузивния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като липсва електронен подпис или
друг начин, който без съмнение да удостовери надлежната дата на издаването му.
Възражението е неоснователно. АУАН е съставен на 08.06.2023г., а процесното НП е
издадено на 08.12.2023г. – в преклузивния срок посочен в нормата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, а
именно 6-месечен от съставяне на акта.
Възразява се, че материалния закон не е бил приложен правилно, като Регламент (ЕС)
№ 2017/625 не касае производителите на вино. Аргументира се становището с т.22 от
преамбюла, който изключвал от приложното му поле производителите на вино. Съдът
намира и това възражение за неоснователно. Съгласно т.22 от преамбюла на посочения
регламент „За проверка на съответствието с правилата относно общата организация на
пазарите на селскостопански продукти (полски култури, вино, маслиново масло, плодове и
зеленчуци, хмел, мляко и млечни продукти, говеждо и телешко месо, овче месо, козе месо и
мед) вече е създадена добре установена и специфична система за контрол. Поради това
настоящият регламент не следва да се прилага по отношение на проверката на
съответствието с Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета (12),
които уреждат общата организация на пазарите на селскостопански продукти, освен когато
проверките, провеждани във връзка с пазарните стандарти съгласно Регламент (ЕС) №
1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета (13), съдържат данни за възможни случаи
на измамни и подвеждащи практики.“. Също в този смисъл е и чл.1, т.4 от Регламента, който
посочва, че същият не се прилага по отношение на официалния контрол за проверка на
съответствието с Регламент (ЕС) № 1308/2013. Видно е, че приложението на регламента е
изключено само по отношение на проверката на съответствието с Регламент (ЕС) №
1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета (12), чиито предметен обхват съгласно
чл.1 урежда общата организация на пазарите на селскостопански продукти.
С правилото на чл.4, т.1 от Регламент (ЕС) № 2017/625 се определят компетентните
органи, като „За всяка от областите, уредени с правилата, посочени в член 1, параграф 2,
държавите членки определят компетентния орган или компетентните органи, на които
предоставят отговорността за организиране или извършване на официален контрол и други
официални дейности.“. Според нормата на чл.7, ал.1, т.8 от ЗУАВ, компетентни органи по
смисъла на чл.4 от Регламент (ЕС) № 2017/625 относно официалния контрол и другите
официални дейности са Изпълнителна агенция по лозата и виното. Съгласно чл.182, ал.2, т.1
от ЗВСН, ИАЛВ осъществява контрол по спазване изискванията на закона, на ЗУАВ и
Регламент (ЕС) № 2017/625. Следователно, за съда няма съмнение, че ИАЛВ е компетентен
орган да извършва официален контрол и приложимостта на посочения регламент.
Що се отнася до вмененото нарушение с процесното НП, то се изразява в неоказване
на изискваното съдействие на контролния орган при осъществяване на контрола, като не са
представени в указания срок исканите чрез констативен протокол № ТЗ-13-257/25.04.2023г.
и писмо с изх.№ 05-16-26-1/29.05.2023г. писмени обяснения.
Съдът намира, че при ангажирането на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя за това нарушение, не е спазен основен принцип гарантиращ правото на
3
защита, какъвто е правото да се запази мълчание. Действително, в процесния регламент е
въведено задължение на операторите за съдействие и сътрудничество на контролните органи
при изпълнение на задачите им, но даване на писмения обяснения, които биха могли да
послужат за ангажиране на отговорността им или признание за съществуване на нарушение,
излиза извън рамките на това задължение. В конкретния случай липсват конкретни
поставени въпроси към проверяваното дружество, което да му даде възможност да прецени
дали те са чисто фактически или с отговора по тях ще се самоуличи в извършване на
нарушение. Като следва да бъде отчетено, че дори чисто фактическите въпроси значително
ограничават обхвата на правото на заинтересованото лице да не допринася с изявленията си,
дори и непряко, за самоуличаването си (вж. Решение на СЕС по дело С-481/19г., т.24 и т.40,
С-301/04).
Богата и еднопосочна е практиката на СЕС по този въпрос, обективирана в например
в Решение по дело С-407/04, т.34, според която органът може да задължи предоставяне
всички необходими сведения относно факти, които може да са му известни, но не може да го
задължи да даде отговори, чрез които би признало съществуването на нарушението, което
органът трябва да докаже (Решение от 18 октомври 1989 г. по дело Orkem/Commission,
374/87, Recueil, стp. 3283, точки 34 и 35; Решение от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg
Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00
P, Recueil, стp. I‑123, точки 61 и 65 и Решение от 14 юли 2005 г. по дело
ThyssenKrupp/Комисия, C‑65/02 P и C‑73/02 P, Recueil, стp. I‑6773, точка 49).
С констативния протокол ТЗ-13-257/25.04.2023г. е бил предоставен 5-дневен срок на
дружеството, в който да бъдат дадени обяснения относно произхода и вида на суровините,
както и категорията на произведените продукти, които са били описани в акцизните
декларации подадени за месеците февруари и март 2023г. Тези обстоятелства действително
може да бъдат установени при оказване на необходимото съдействие и сътрудничество от
страна на дружеството, нещо, което и последното е сторило, като е осигурило достъп,
предоставило е технологичните дневници, представители участвали в проверката са
оказвали пълно съдействие на проверяващите лица и са били представени изискваните от
тях документи. В самият протокол обаче също така е било отразено, че продукт произведен
от ферментиращи стафиди не представлява лозаро-винарски продукт съгласно европейското
законодателство и предлагането му като такъв или използването му за производство на
такива е в нарушение на европейското законодателство. Тоест, още с направеното искане за
представяне на подробни обяснения, дружеството е било уведомено, че установеното
представлява нарушение на европейското законодателство, поради което и всеки отговор на
дори чисто фактически въпрос би улеснил доказването, съответно ангажирането на
отговорността му.
По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно.
Съобразно изхода на делото и с оглед разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, на
жалбоподателя се дължат разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение, което
съобразно представения списък на разноски и доказателства за заплащането им, възлизат в
размер на 1 000 лева.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД-09-16 от 08.12.2023г., издадено от
изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното, с което на „В.“ ЕООД,
ЕИК . със седалище и адрес на управление в гр.В. Т. ул.“П. Х.“ № ., ет.., офис ., за
нарушение на чл.68, ал.2 от ЗУАВ, е наложено административно наказание „Имуществена
4
санкция” на основание чл.68, ал.1 от ЗУАВ вр. с чл.15, §2 от Регламент (ЕС) № 2017/625, в
размер на 5 000 лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по лозата и виното гр. София, бул. “Цариградско
шосе” № 125, бл. 1, ет. 3 да заплати на „В.“ ЕООД, ЕИК ..... със седалище и адрес на
управление в гр.В.Т. ул.“П.Х.“ № ., ет.., офис . сумата в размер на 1 000 лева разноски за
адвокатско възнаграждение в производството.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ______/п/_________________
5