МОТИВИ към присъда № 61
по НОХД № 737/ 2017 год.
Подсъдимият Д.Н.Д. е предаден на съд за това, че на
12.08.2017 г., в землището на гр. Главиница, обл. Силистра, в местността
„Горски кът”, причинил, чрез блъскане с ръце в областта на гърба, средна
телесна повреда на Н.С.П. ***, изразяваща се в ***, което от своя страна обусловило
трайно затруднение на движението на ляв горен крайник, с което е извършено
престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура гр. Тутракан поддържа
повдигнатото на подсъдимия обвинение. Пледира за налагане на Д. на наказание "лишаване от
свобода", ориентирано над минимума, но под средния размер, предвид чистото
му съдебно минало, добрите му характеристични данни и съдействието му за
разкриване на обективната истина. Като отегчаващо вината обстоятелство
прокурорът сочи употребата на алкохол. Счита, че изтърпяването на наложеното
наказание следва да бъде отложено с три години на основание чл. 66 от НК.
Подсъдимият заявява, че не е извършил процесните
действия умишлено и поради това трябвало да бъде оправдан от съда.
Той и неговият защитник адвокат И.А. от
Адвокатска колегия гр. ***, отправят искане към съда, да бъде признат за
невиновен по предявеното му обвинение, понеже то не било доказано по несъмнен
начин.
По
негово искане пострадалият П. е конституиран от съда като частен обвинител.
Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение,
като му бъде наложено справедливо наказание.
Като анализира събраните по делото доказателства и
обсъди становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На
12.08.2017 г., в ловната хижа в местността „Горски кът”, в землището на гр.
Главиница, обл. Силистра, ловците от Ловна дружинка – гр. Главиница си
организирали банкет по случай откриването на ловния сезон. Около 17,00 ч.
повечето напуснали тържеството. В хижата останали свидетелите М.Л., С.М., Ж.С.,
П.П., Й.Й., Т.Т., К.М., пострадалият Н.П. и подсъдимият Д.Д..
С
течение на времето присъстващите употребявали алкохолни напитки в различни
количества и обсъждали многобройни теми, като от време на време си повишавали
тон. Подсъдимият Д. бил във видимо нетрезво състояние, отправял нападки и се
държал конфликтно спрямо свидетеля П. и пострадалия П., като ги прекъсвал и
обиждал.
Свидетелят
Л. подканил към изхода на хижата свидетеля П., за да няма повече пререкания с
подсъдимия. П. също решил да напусне мероприятието и събрал в торбичка своите
прибори и посуда. Излязъл навън, за да последва св. Л. и св. П.. В този момент
свидетелят Т. забелязал, че подсъдимият също се запътил към изхода.
Носейки
торбичката с дясната си ръка, пострадалият изведнъж усетил силен удар по гърба
в областта между лопатките, който го накарал да залитне и да падне напред. Оказало
се, че подсъдимият Д. го е блъснал в гръб.Пострадалия инстинктивно прикрил
лицето си с лява ръка, за да се предпази от удар със своеобразните бордюри на
близкия навес, изградени от тухли и бетон. Паднал на земята и получил
охлузвания и наранявания по крайниците и лицето. След това подсъдимият започнал
да ругае и да нанася удари с крак по тялото на лежащия П..
Св. П.
видял как подсъдимият блъска на земята пострадалия и му нанася ритници по
тялото. Заедно със св. Л., веднага се притекъл на помощ, опитвайки се да ги
разтърве.
Първоначално,
пострадалият изпитвал болки предимно в областта на главата. Имал наранявания и
кръвотечение в устната кухина. След известно време, пръстите на лявата му ръка
посинели, оттекли и започнали силно да го болят.
На
следващия ден, д-р Т.И., специалист по съдебна медицина, прегледал пострадалия П.
и издал Съдебно - медицинско удостоверение № 2002/ 2017 г., В последното той
вписал, че св.П. има ******.
На
14.08.2017 г. пострадалият П. посетил д-р Ю. В. - лекар по дентална медицина в
„Дентален естетичен център – АПДП – ИП” ЕООД. Лекарят прегледал пострадалия и издал медицинско удостоверение. Видно
от този документ, при прегледа била установена ***.
На
15.08.2017 г. пострадалият бил прегледан и от д-р Валерий Чобански – ортопед,
който при направена рентгенография установил фрактура на проксималната фаланга
на четвърти пръст на лява ръка и му поставил воларна метална шина.
В хода
на образуваното досъдебно производство била назначена и извършена съдебно –
медицинска експертиза по писмени данни № 1156/ 2017 г. Д-р Т.И., вещо лице към
Окръжен съд - гр. Силистра, заключил, че уврежданията на пострадалия са
причинени по общия механизъм на удари с или върху тъпи/ тъпоръбести предмети и
повърхности и могат да бъдат получени при описаните в медицинската документация
и свидетелските показания време, начин и място, а именно чрез блъскане в
областта на гърба, в следствие на което е последвало падане от височина на
собствения ръст и удар на лявата ръка и лицето в бетонна преграда. В
заключението се сочи още, че по своя характер счупването на основната фаланга
на четвърти пръст на лявата ръка обуславя наличието на трайно затруднение на
движенията на ляв горен крайник и компрометиране на хватателната му функция.
Останалите увреждания обуславяли наличието на временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
В хода
на съдебното производство е назначена от съда и приета допълнителна колективна
съдебно – медицинска експертиза. Видно от представеното по делото заключение (л. 53 - 55), вещите лица д-р П.Д., д-р Т.И.
и д-р Д.В. са установили, че *** е довело до трайно затрудняване на движенията
и хватателната функция на ляв горен крайник, за срок повече от 30 (тридесет) дни.
Съдът
напълно кредитира изготвената в хода на досъдебното производство съдебно - медицинска експертиза, както и
осъществената в съдебната фаза допълнителна такава, като компетентно изготвени,
обективни и безпристрастни. Същите в значителна степен допринасят за изясняване
на механизма на причиняване на телесното увреждане на пострадалия и характера
на телесната повреда съгласно разпоредбите на Наказателния кодекс.
Описаната
фактическа обстановка съдът извежда от приложените по делото заверени копия на:
съдебно - медицинско удостоверение № 2002 от 13.08.2017 г.; медицинско
направление/ искане, издадено от д-р Юрий Василев; амбулаторни листи, издадени
от д-р В. Ч.; протокол за доброволно предаване от 11.10.2017 г. (л. 45 от ДП) с 5 броя амбулаторни листи
и 1 брой рентгенова снимка; Заключение от СМЕ по писмени данни № 1156/ 2017 г.;
Заключение от допълнителна колективна СМЕ; справка за съдимост; ДСМПИС; автобиография,
както и събраните гласни доказателства, а именно: частично от обясненията на подсъдимия Д.;
показанията на пострадалия и свидетел П. и показанията на разпитаните свидетели
М.Л., С.М., Ж.С., П.П., Й.Й., Т.Т., К.М..
Съдът частично кредитира обясненията на подсъдимия Д.,
а именно само тези, касаещи неговото участие в пререканието с пострадалия на
инкриминираната дата. Самият той признава, че е бутнал с ръце П. и двамата са
паднали на земята. В останалата част съдът приема обясненията на подсъдимия за
недоказани, поради това, че не се подкрепят от други доказателства.
Твърдението, че П. е предизвикал подсъдимия с псувни и с израза „Мразя ви,
повече няма да стъпя тук!”, остава недоказано и съдът го възприема като реализация
на правото на защита срещу повдигнатото обвинение.
Съдът
напълно подкрепя показанията на свидетелите М.Л., С.М., Ж.С., П.П., Й.Й., Т.Т.
и К.М. като последователни, обективни, без вътрешни противоречия и в
съответствие с останалите кредитирани доказателства.
Всички
разпитани по делото свидетели потвърждават, че подсъдимият Д. е бил във видимо
нетрезво състояние и се държал агресивно по време на банкета, като се заканвал
и влизал в пререкания с някои от присъстващите. Не са забелязали П. да е
предизвикал с думи или действия ответна реакция от подсъдимия. Свидетелят П. е
бил очевидец, когато Д. е блъснал по гърба пострадалия, а след падането
започнал да му нанася удари по тялото с крак. Свидетелят Л. твърди, че е видял П.
да лежи на земята, а Д. бил надвесен над него. Свидетелят М. заявява, че след
конфликта пострадалият е имал наранявания по лицето и по пръста на ръката.
Свидетелят С. твърди, че в резултат на инцидента П. е бил със счупен зъб и
счупен пръст на ръката. Свидетелят М. заявява, че във въпросната вечер видял
подутината на ръката на пострадалия.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна
се налагат следните изводи:
Съдът намира, че от обективна страна с
деянието си подсъдимият Д. е осъществил всички елементи от фактическия състав,
визиран в чл. 129, ал. 1 от НК. Нанасяйки удар с ръце в областта на гърба на
пострадалия, той е предизвикал падането му на земята в близост до изградения
бордюр, а оттам - *** и други по-леки наранявания.
От своя страна, **** е обусловило
трайно затруднение на движението на левия горен крайник на пострадалия за
повече от 30 дни, видно от заключенията по двете изготвени съдебно - медицински
експертизи. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2, предл. трето от НК, и в
съответствие с трайната съдебна практика, това увреждане съставлява средна
телесна повреда.
Подсъдимият по същество не отрича да е
нанасял удари на пострадалия П. и да е причинявал телесното увреждане, за което
му е повдигнато обвинение. Твърди, че не е действал умишлено, но и не може да
съобщи подробности от въпросния инцидент. В същото време, той не посочва по
какъв начин пострадалият е получил увреждането при спречкването им. Липсват и
доказателства в смисъл, че П. е предизвикал поведението на Д..
Безспорен е фактът, че телесното
увреждане е било налично непосредствено след спречкването между пострадалия и
подсъдимия. Това е видно от показанията на П. и на свидетелите, както и от
приложените по делото заверени копия на документи, издадени от специалисти в
областта на медицината.
Неприемливи са доводите на защитника на
подсъдимия в подкрепа на твърдението, че обвинението било недоказано,
свидетелските показания били противоречиви, а изготвените заключения от двете
СМЕ – необосновани. Напротив, съдът
намира, че показанията на пострадалия и на свидетелите в тази насока са
последователни и ясни, а заключенията на вещите лица – добре аргументирани.
Нараняванията по тялото на П. съответстват на начина на падане, както сочат и
двете СМЕ. Неточности при незначителни детайли в свидетелските показания са
възможни, поради това, че са изминали над шест месеца от датата на инцидента до
провеждането на съдебното заседание.
От субективна страна, подсъдимият Д. е осъществил
престъплението с евентуален умисъл. Той е съзнавал, че със силен удар по гърба
в областта между лопатките на П. може да причини средна телесна повреда (а дори
и по-тежка предвид близкостоящите бордюри от тухли и бетон), предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици от деянието си и се е съгласил с настъпването
на престъпния резултат.
Предвид горното, съдът призна подсъдимия Д.Н.Д.
за виновен в извършване от обективна и субективна страна на 12.08.2017 г. в
землището на гр. Главиница, обл. Силистра, в местността „Горски кът”, на
престъпление по смисъла на чл. 129, ал. 1 от НК.
Определяйки вида и размера на наказанието, като
смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид чистото съдебно минало на
подсъдимия и липсата на други, съпътстващи деянието, общественоопасни
последици. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът прие липсата на критично
отношение на подсъдимия при извършване на деянието и употребата на
алкохол.
Причина за извършване на деянието се
явяват незачитането от страна на подсъдимия на установения в страната правов
ред.
Воден от горното, съдът наложи на подсъдимия Д.Н.Д. на
основание чл. 129, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” от НК наказание по вид
„ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки: „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ
АДРЕС” за срок от ЕДНА ГОДИНА, с периодичност на явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице ДВА ПЪТИ седмично;
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за срок от ЕДНА ГОДИНА и
„БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД в полза на обществото” в размер на 120 /сто и двадесет/ часа
годишно за срок от една поредна година.
Съдът намира, че наложеното на
подсъдимия наказание съответства на обществената опасност на деянието и на
обществената опасност на подсъдимия и че с изтърпяване на така наложеното по
вид и размер наказание ще бъде постигнато превъзпитанието му, както и целите на
генералната превенция.
Воден от
горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: .....................