Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 05.10.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на двадесет
и седми септември две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Христинка
Димитрова
при участието на секретаря Вилиана Русева, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 172 по описа за 2023
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
Административното дело е образувано по жалба на Д.К.Б.
с ЕГН ********** ***-р П.К.№1, ет.3, ап.6, депозирана чрез адв.Д.Н., против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.
„а“ от ЗДвП № 23-0869-000350/03.07.2023г., издадена от полицейски инспектор към
ОД на МВР – Шумен, сектор „Пътна полиция“. С обжалвания акт на оспорващия е
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, а
именно - прекратяване регистрация на ППС - лек автомобил „Шевролет Лачети“, с
рег.№ Н****ВА, за срок от шест месеца, считано от 03.07.2023г., като са отнети СР на
МПС №****** и 2 броя рег.табели с регистрационен номер Н****ВА. Оспорващият сочи, че на 03.07.2023г. Б.Г.Р.,
гражданин на САЩ, е управлявал собствения му лек автомобил, когато бил спрян за
проверка. В хода на същата водачът представил СУМПС № 08120180163003495622,
издадено от компетентните власти в САЩ. Контролните органи счели, че СУМПС е
невалидно за територията на РБългария, тъй като същото не било придружено с
легализиран превод на български език. По тази причина против водача бил
съставен АУАН за управление на МПС без валидно СУМПС – нарушение на чл.161, т.3
от ЗДвП и издадено наказателно постановление, с което на основание чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП на същия е наложена „глоба“ в размер на 100,00 лева.
Едновременно с това, спрямо собственика на лекия автомобил е издадената
процесната ЗППАМ, с която се прекратява регистрацията на автомобила за срок от
6 месеца, считано от 03.07.2023г. Жалбоподателят изразява несъгласие с
наложената принудителна административна мярка, счита същата за
незаконосъобразна и моли за нейната отмяна. Сочи, че водачът на автомобила,
който е съпруг на неговата дъщеря, е правоспособен водач, притежаващ валидно
СУМПС. Същият е бил с ясното съзнание, че има право да управлява МПС на
територията на РБългария, съответно не е формирал умисъл за извършване на
посоченото в заповедта нарушение. Счита, че макар деянието формално да
осъществява признаците на административно нарушение, същото не е наказуемо, тъй
като неговата опасност е явно незначителна. Това предполагало преценка относно
пропорционалността между конкретно извършеното деяние, последиците от него и
наложеното наказание. Заявява, че наложената ПАМ излиза от същността си по
смисъла на чл.171 от ЗДвП да осигури безопасността на движението на пътищата и
се превръща в несъразмерна тежка санкция за собственика на автомобила за явно
малозначително нарушение, извършено от трето лице. В жалбата се сочи, че Д.Б. е
с ТЕЛК - степен на загуба на работоспособност 95% с чужда помощ. Съпругата му К.Н.Б.е
назначена за негов личен асистент и същата осъществява функциите си чрез
семейния автомобил. Процесната ПАМ ще изправи пред сериозни затруднения
семейството както във връзка с придвижването на Д.Б., така и при транспорт на
необходимите хранителни продукти, лекарства, консумативи. Наред с изложеното,
като самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта се сочи, че в същия
липсват каквито и да било мотиви досежно определения срок на принудителната
мярка. Същата е лаконична както относно обстоятелствата, при които е установено
нарушението, така и относно същността му и необходимостта от налагане на
мярката именно в посочения срок от 6 месеца. Въз основа на изложените в жалбата
аргументи се отправя искане за отмяна на ЗППАМ като незаконосъобразна. В
съдебно заседание оспорващият се представлява от процесуален представител адв.Д.Н.
който заявява, че поддържа жалбата и искането за отмяна на заповедта, като
излага аргументи за незаконосъобразност на обжалвания акт.
Ответникът – полицейски инспектор в ОД на МВР – Шумен,
сектор „Пътна полиция“, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Ив.С.,
оспорва жалбата като неоснователна. Изразява становище, че административният
акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при липса на
допуснати съществени нарушения в хода на производството. Релевира доводи за
материална законосъобразност, като сочи, че събраните по делото доказателства
установяват, че към датата на проверката лекият автомобил, собственост на оспорващия,
е бил управляван от лице, чието СУМПС е издадено в САЩ и същото не е придружено
от легализиран превод на български език, което е основание за прилагане на
процесната ПАМ. Въз основа на изложените съображения моли за решение, с което
жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски по делото.
Съдът като съобрази
аргументите, изложени от страните, събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП №
23-0869-000350/03.07.2023г., издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР –
Шумен, сектор „Пътна полиция“ на оспорващия е наложена принудителна административна
мярка прекратяване регистрацията на лек автомобил „Шевролет Лачети“ с рег. № Н****ВА,
за срок от 6 месеца, считано от 03.07.2023г. Като фактическо основание за
издаване на заповедта се сочи, че на 03.07.2023г. около 10,00 часа в гр.Шумен
собственият му лек автомобил „Шевролет Лачети“ с рег. № Н****ВА е управляван от Р.Б.Г., роден в САЩ,
притежаващ СУМПС 08120180163003495622 – САЩ, което е невалидно на територията
на РБ, защото не е придружено от легализиран превод на български език.
Заповедта е връчена
на жалбоподателя на 03.07.2023г.
Несъгласен с
посочения административен акт, Д.К.Б. го оспорил пред
Административен съд - гр.Шумен с жалба, депозирана на 04.07.2023г.
Към делото са
приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна
преписка по издаване на обжалваната заповед, в т.ч. Наказателно постановление №
23-0869-001195/03.07.2023г. на началник група в ОДМВР – Шумен, сектор „Пътна
полиция“, с което на Б.Г.Р., гражданин на САЩ за нарушение на чл.161, т.3 от ЗДвП
и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“, за това, че на 03.07.2023г. около 10,00 часа в гр.Шумен управлява лек автомобил „Шевролет Лачети“ с рег. № Н****ВА, собственост на Д.К.Б. със СУМПС 08120180163003495622 –
САЩ, което е невалидно на територията на РБ, защото не е придружено от
легализиран превод на български език. Представени са и писмени доказателства за
компетентността на органа, издал оспорваната заповед. По искане на ответната
страна в качеството на свидетели по делото са разпитани полицейските служители,
извършили проверката, които потвърждават фактите, отразени в АУАН и възприети
от административния орган при издаване на процесния акт.
От приложено
Свидетелство за регистрация на лек автомобил е видно, че посоченият в
обжалваната заповед лек автомобил е собственост на оспорващия.
В подкрепа на
изложените в жалбата твърдения оспорващият
представя писмени доказателства, от които се установява, че същият страда от тежко заболяване
– Хорея на Хънтингтън, с изразена астения и тежка хипотрофия на мускулите,
зависим от грижи в ежедневието. Видно от Индивидуална оценка
на потребностите на хората с увреждания Д.Б. е в невъзможност да се предвижва поради тежкото
заболяване, налице са и психични затруднения, свръзани с начална деменция,
както и сетивни затруднения, вследствие на намалено зрение от диабетно
състояние.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни,
относими и допустими доказателства. Същата не се оспорва от страните и се
подкрепя от приобщените доказателства, представляващи административната
преписка по издаване на акта.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Предмет на
оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0869-000350 по чл.171, т.2а,
б. „а“ от ЗДвП, издадена на 03.07.2023г. от полицейски инспектор към ОД на МВР – Шумен, сектор „Пътна полиция“ - индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно
чл.172, ал.5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес –
адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици.
ЗППАМ е връчена на нейния адресат на 03.07.2023г., поради което настоящата жалба, подадена на 04.07.2023г., се явява депозирана в срока
по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността
на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146
от АПК, административният съд приема жалбата за основателна, по следните
съображения:
Издадената заповед е
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, от
който произтичат отрицателни последици за адресата. Със същата е наложена ПАМ
на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на
лек автомобил „Шевролет Лачети“ с рег.№ Н****ВА за срок от 6 месеца, считано от
03.07.2023г. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят
от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на
основание чл.165, ал.1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил
Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със
Заповед № 372з-4057/31.12.2021г. Директорът на ОД на МВР - гр.Шумен е
оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни
мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП), в т.ч. служители на длъжност „полицейски инспектор VI – IV степен“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Шумен – с компетентност за територията на цялата Областна дирекция на МВР
– Шумен. Настоящата заповед е издадена от И.Г.И., който видно от удостоверение
рег. № 372000-25260/28.08.2023г., издадено от началник сектор „Координация,
административно и правно обслужване и човешки ресурси“ при ОД на МВР - Шумен,
на 03.07.2023г. (датата на издаване на обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ)
е заемал длъжността „полицейски
инспектор IV степен“
в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен, не е бил в платен годишен
отпуск или в отпуск поради временна нетрудоспособност. При това положение следва да се приеме, че обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган, надлежно упълномощен от директора на
ОДМВР – Шумен.
Заповедта е
издадена в изискуемата от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл.59, ал.2 от
с.к. реквизити. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от
органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на МПС, собственост на
оспорващия от страна на водача Б.Г.Р., който не
притежава СУМПС, валидно на територията на страната. В заповедта е посочено
относимото правно основание – чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП.
При постановяването
на акта не са допуснати нарушения на административно производствените правила,
които да бъдат определени като съществени и които да мотивират неговата отмяна.
С оглед изложеното
заповедта се преценява като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия
ѝ статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на съществени
процесуални нарушения.
При направената
преценка за съответствие на Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0869-000350 от 03.07.2023г., издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР –
Шумен, с материалния закон и неговата цел, съдът
намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, цитирана като правно основание за
издаване на процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка „прекратяване регистрацията на пътно
превозно средство“ на собственик, който управлява моторно превозно средство,
без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК,
както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В конкретния
случай, видно от фактическото изложение в обжалваната заповед,
административният орган е посочил, че собственият на оспорващия лек автомобил е
управляван от лице, притежаващо СУМПС 08120180163003495622 – САЩ, което е
невалидно за територията на РБ, защото не е придружено от легализиран превод на
български език. Така описана фактическата обстановка не кореспондира с нито
една от изчерпателно посочените хипотези в приложената материално правна
разпоредба на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП. Както се посочи и по-горе
основанията, предвидени в цитираната разпоредба са следните: 1.водачът да е
неправоспособен; 2. да не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство;
3. да управлява МПС след като е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред. В случая лекият автомобил е бил
управляван от лице, притежаващо СУМПС, издадено в САЩ, без същото да е
придружено с легализиран превод. Установените при проверката обстоятелства не
са подведени под съответна правна норма, като липсва квалификация на
констатираното деяние. Като в заповедта, така и в приложените към преписката
АУАН и наказателно постановление, не е посочено какво е приел административният
орган. Остава неясно дали според органа водачът е бил неправоспособен, или
същият не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него МПС, което препятства осъществяването на
контрол за материалната законосъобразност на акта. Разпоредбата на чл.150 от ЗДвП сочи , че всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, а според чл.150а, ал.1 от с.з. за да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност. От доказателствата по делото се
установява по безспорен начин, че водачът е притежавал свидетелство за управление и същото е представено по
време на проверката. Обстоятелството, че СУМПС не е придружено от легализиран
превод на български език съставлява административно нарушение на чл.161, т.3 от ЗДвП. Това нарушение обаче не води до прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП.
Липсата на изискуемия легализиран превод на СУМПС не означава липса на СУМПС,
каквато хипотеза визира цитираната разпоредба. Наред с това от логическото
тълкуване на разпоредбата следва, че същата е приложима единствено спрямо
водачи, които не притежават правоспособност да управляват МПС от съответната
категория, а не и водачи, които притежават правоспособност да управляват МПС,
но към момента на проверката не представят СУМПС, валидно за територията на РБ,
поради липса на легализиран превод на същото. Това тълкуване следва и от
мотивите към законопроекта, въз основа на който е приет ЗИД на ЗДвП, обн. в ДВ
бр.101/2016г., в сила от 21.01.2017г., с който е приета и разпоредбата на
чл.171, т.2а от ЗДвП. До приемане на въпросния ЗИД на ЗДвП се е стигнало въз
основа на законопроект със сигнатура 554-01-161 от 08.12.2015г. и законопроект
със сигнатура 554-01-162 от 08.12.2015г., внесени от различни народни
представители и обединени в общ законопроект със сигнатура
653-19-3/09.03.2016г. Приетият нов текст на
т.2а
от чл.171 от ЗДвП първоначално е предложен с §16, т.3 от законопроекта със
сигнатура 554-01-162 от 08.12.2015г., като от мотивите към същия е видно, че с
предложената мярка „временно отнемане
на административното разрешение да участва в пътното движение“ на собственик, който управлява МПС, без да притежава
съответно свидетелство за управление, видоизменена в окончателно приетия
вариант в „прекратяване на регистрацията
на МПС“, се целят „промени, насочени спрямо неправоспособните водачи на
МПС...“, както и „Тази мярка (отнемане на регистрационна табела) е
насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде
управлявано от правоспособен водач...“ (т.4 от мотивите).
От изложеното е видно, че визираната в чл.171, т.2а от ЗДвП принудителна
административна мярка е насочена само спрямо неправоспособните водачи, т.е.
спрямо тези, които изобщо не притежават правоспособност да управляват МПС от
съответната категория, а не и срещу правоспособни водачи.
С оглед изложеното
съдът намира за недоказано по делото наличието на материалноправните
предпоставки, обуславящи налагането на процесната ПАМ.
На следващо място, оспорваната заповед е
издадена при допуснато нарушение на принципа на съразмерност, заложен в чл.6,
ал.1 АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по
разумен начин, добросъвестно и справедливо. Действително, налагайки ПАМ в
хипотезата на чл.171, т.2а от ЗДвП, административният орган действа при
условията на обвързана компетентност. В същото време обаче законът не винаги
може да обхване всички хипотези в реалния живот. Дори когато преследва
законоустановени цели, принудителната административна мярка за всеки конкретен
случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата
на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на
закона. От приобщените по делото доказателства се установява, че жалбоподателят
страда от тежко заболяване – Хорея на Хънтингтън, с изразена астения и тежка
хипотрофия на мускулите, зависим от грижи в ежедневието. Видно от представените
документи – Индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания, Д.Б. е
в невъзможност да се предвижва поради тежкото заболяване, налице са и психични
затруднения, свръзани с начална деменция, както и сетивни затруднения,
вследствие на намалено зрение от диабетно състояние. Очевидна е необходимостта
от придвижване на жалбоподателя до съответните лечебни заведения, като за целта
се използва семейният автомобил. Прекратяването на регистрацията на МПС лишава
семейството от възможността да ползва автомобила за задоволяване на ежедневни
нужди. Касае се до сериозно засягане на правната сфера на лицето, доколкото се
ограничава до голяма степен възможността да се придвижва, респективно да се
лекува съобразно медицинските предписания. В случая прилагането на принудителна
административна мярка, не само не би постигнало нито една от целите на
административната принуда, но и ограничава правата на жалбоподателя в по-голяма
степен от необходимото, тъй като го лишава от възможността да управлява
притежаваното от него МПС в рамките на шест месеца. С оглед на това последиците
от издадената заповед са несъизмерими с преследваната цел, което означава, че
същата е постановена в противоречие с чл.6, ал.5 от АПК (в т.см. реш.№
2429/27.02.2017г. по адм.д.№ 12477/2016г. на ВАС).
Предвид гореизложеното съдът счита, че така
наложената принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП за
нарушение на чл.161, т.3 от ЗДвП си поставя цели, противоречащи на законоустановените
цели на административната принуда, поради което се явява незаконосъобразна и
следва да бъде отменена.
Изложените аргументи определят жалбата на Д.К.Б.
като основателна, респективно налагат извода, че Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-0869-000350 по чл.171, т.2а от ЗДвП,
издадена на 03.07.2023г. от полицейски инспектор към ОД на МВР – Шумен, сектор „Пътна полиция“, е
незаконосъобразна - издадена в противоречие с материалния закон и неговата цел,
което съставлява основание за отмяната на същата по аргумент от чл.146, т.4 и т.5 от АПК.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП № 23-0869-000350/03.07.2023г., издадена от полицейски инспектор към ОД на
МВР – Шумен, сектор „Пътна полиция“.
На
основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на препис от същото по реда на чл.138, ал.3 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: