РЕШЕНИЕ
№ 480
гр. Варна, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на десети октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20213100900259 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от БАНКА ДСК АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Московска №19, срещу
Д. Г., с която е предявен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ за
осъждане на ответника да заплати следните суми: сумата от 37051,94лв, представляваща
дължима главница по договор за кредит за текущо потребление от 17.05.17г.; сумата от
1622,16лв, представляваща редовна възнаградителна лихва за периода 05.08.20г. до
20.04.21г.; сумата от 98,92лв, представляваща обезщетение за забава за периода 05.09.20г. –
20.04.21г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска -
21.04.21г. до оконч.изплащане.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за кредит за текущо
потребление от 17.05.17г., по силата на който банката е отпуснала кредит на ответника в
размер на 50000лв, със срок на издължаване 120 месеца от усвояването му, като сумата била
усвоена на 17.05.17г. по разпл.сметка. Излага, че в т.7 от договора е уговорено олихвяването
на кредита с променлив лихвен процент в размер на 6,65% годишно, формиран от
стойността на 6-месечен SOFIBOR /който към този момент е 0,326%/ и фиксирана
преференц.надбавка от 6,324% с оглед сключения Договор за ползване на пакет Частно
банкиране на Банка ДСК АД. При прекратяване на този договор кредитополучателят губел
право да ползва преференциите, като приложимият лихвен процент се увеличавал чрез
прилагане на фиксирана стандартна надбавка от 13,124%. Излага, че максималният размер,
до който можел да достигне лихвеният процент при прекратяване на договора за ползване на
1
пакета бил променлив лихвен процент по стандартен потр.кредит, формиран от 6-месечен
SOFIBOR и фиксирана надбавка от 13,124%. Договорено било още, че кредитополучателят
губел правото да ползва преференцията и в случай на неизпълнение на задължението по т.9
от договора за кредит в продължение на 2 последователни месеца като приложимият лихвен
процент се увеличава чрез прилагане на фиксирана надбавка от 13,124%. Излага, че
неразделна част от договора са ОУ и Тарифата, които са приети и подписани от ответника,
както и че на кредитополучателя е предоставена цялата преддоговорна информация по чл.5
от ЗПК. Сочи, че ответникът е допуснал просрочия по кредита, като е платил вноските по
погас.план с падеж до 05.08.20г. и част от вноската с падеж 05.09.20г., като към датата на
подаване на исковата молба били просрочени 8 месечни вноски с падежи от 05.09.20г. до
05.04.21г.вкл. Прави изявление, че поради допуснатата забава съгласно предвиденото в
т.18.2 от ОУ счита кредита за предсрочно изискуем. Сочи, че на осн. т.18.1 от ОУ е
начислена при забава в плащанията и санкционираща лихва в размер на 10%. Излага, че от
разрешаване на кредита до предявяване на иска кредиторът е прилагал договорената лихва
при отчитане на настъпилата промяна в Софибора, а след преустановяването на този индекс,
съгласно чл.7.2.4 от ОУ било взето решение на банката същият да се замени с нов
референтен лихвен процент, формиран от обявения от БНБ „среден лихвен процент по салда
по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 г.“ и изравнителна
надбавка, като за целия период възнагр.лихва била променяна в посока намаляване.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Д. Г., чрез назначения особ.представител
адв.Д.Д., е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва да
е налице валидно сключено облиг.правоотношение, тъй като ответникът бил чужд
гражданин и договорът следвало да му бъде преведен на разбираем език, като счита, че
договорът е сключен при нарушение изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 ЗПК и е
недействителен като противоречащ на закона. Твърди, че е нарушен и чл.5, ал.2 вр. ал.1 ЗПК
като потребителят не бил информиран устно за условията за кредитиране, съответно не му е
предоставен стандартен европейски формуляр, което обуславяло нищожност на договора за
кредит. Оспорва да са налице предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита.
Намира за неравноправни клаузите на т.7.1, т.7.2 и т.7.3 от договора, тъй като се поемали
задължения за период, за който не е използван договора, изисквали се за един и същ период
лихва за забава и наказ.лихва, както и въвеждали право на кредитора едностранно да
променя лихвения процент. Излага, че лихвата по т.7.2 и т.7.3. била по-висока от законната
лихва, като била предвидена възможност да бъде изменяна по волята на кредитора без
посочена методика, както и че клаузите на т.7.1 и т.7.2. не били индивидуално уговорени.
Прави възражение за погасяване по давност на вземанията.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно приложеният по делото договор за кредит за текущо потребление от
17.05.17г., чието подписване от страните не се спори, банката е предоставила на ответника-
2
кредитополучател кредит за текущо потребление в размер на 50000лв. със срок на
издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Договорено е в чл.7 от
договора, че кредитът ще се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер
на 6.65% годишно, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR, който към 17.05.17г. е
бил 0.326, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6.324%, предоставена с оглед
сключен между страните договор за ползване на пакет „Частно банкиране“ на банката.
Договорено е още в чл.7.1, че при прекратяване на договора за ползване на пакета, освен ако
в същия не е изрично предвидено друго, кредитополучателят губи правото си да ползва
преференцията изцяло и приложимият лихвен процент се увеличава чрез прилагане на
фиксирана стандартна надбавка в размер на 13.124%., както и че кредитополучателят губи
правото си да ползва преференцията и в случай на неизпълнение в продължение на два
месеца на задължението си по т.9 да осигурява по разплащателната си сметка постъпването
на сумите от трудовите или приравнени на тях други негови доходи, като приложимият
лихвен процент се увеличава чрез прилагане на фиксирана стандартна надбавка в размер на
13.124%. Предвидено е в чл.7.3, че лихвеният процент се променя с промяната на 6-
месечния SOFIBOR при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в ОУ, като в
случай на отриц.стойност на съотв.лихвен индекс същата се приема за 0.
Изрично е предвидено в чл.17, че неразделна част от договора са ОУ за
предоставяне на кредити за текущо потребление, които са получени и приети от
кредитополучателя с подписването на договора. Съгласно чл.18.1 от ОУ, при забава на
плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора,
частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава от 10%, а в чл.18.2 от ОУ е предвидено, че при допусната
забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от
главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 %.
С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за
нищожност на договора поради сключването му в нарушение изискванията на чл.10, ал.1 и
чл.11, ал.1 ЗПК, обосновано с твърдението, че ответникът е чужд гражданин и договорът
следвало да му бъде преведен на разбираем език. Видно както от договора, така и от
приложените към него ОУ, договор за залог, погас.план и извлечение от тарифата за такси,
същите са преведени на кредитополучателя от български на италиански език. Предвид това
удостоверяване в документите, чиято истинност не е оспорена, като съобразява и факта, че
същите са подписани от ответника на всяка страница, съдът приема, че кредитополучателят
е разбирал съдържанието на сключения договор за кредит. Показателно за знанието на
ответника за клаузите на договора и задълженията по него е и факта, че той е извършвал
плащания на погас.вноски по него. Същевременно по делото липсват твърдения и
доказателства договорът да е бил сключван чрез въвеждане на кредитополучателя в
заблуждение или по друг недобросъвестен начин. Ето защо възражението на ответника за
нищожност на договора поради противоречието му с чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 ЗПК, съдът
3
намира за неоснователно.
За неоснователно съдът намира и наведеното възражение за нищожност на
договора поради неспазване на изискванията на чл.5, ал.2 вр. ал.1 ЗПК, изразяващо се в
непредоставяне на кредитополучателя на необходимата преддоговорна информация. Видно
от чл.11 от договора / който както вече бе посочено по-горе е бил преведен на ответника/
кредитополучателят е декларирал предоставянето му своевременно на преддоговорна
информация по чл.5 от ЗПК и на ОУ с оглед вземане на информирано решение за сключване
на този договор, поради което и съдът приема, че са спазени законовите изисквания за
предоставяне на потребителя на необходимата преддоговорна информация във връзка със
сключвания от него потребителски кредит.
Тъй като ответникът се явява потребител на финансова услуга по см. на §13,
т.12 от ДР на ЗЗП, то в случая приложение намера и общата потребителска защита по ЗЗП.
В отговора си ответната страна е релевирала възражения за неравноправност
на клаузите на т.7.1, т.7.2 и т.7.3 от договора, тъй като се поемали задължения за период, за
който не е използван договора, изисквали се за един и същ период лихва за забава и
наказ.лихва, както и въвеждали право на кредитора едностранно да променя лихвения
процент без посочена конкретна методика.
Видно от Протокол №50/25.06.2018г. на Комитет за управление на активите и
пасивите на БАНКА ДСК ЕАД, за договори за кредити в лева на физически лица, сключени
преди 01.07.18г., какъв е настоящият, е взето решение за замяна на използвания 6-месечен
SOFIBOR с нов референтен лихвен процент, формиран от обявения от лихвената статистика
на БНБ среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок
над 1 ден до 2 години, последно публикуван на интернет страницата на БНБ и изравнителна
надбавка или дисконт, с цел крайната лихва, дължима от клиента, да остане непроменена
към датата на извършване на замяната. Съгласно заключението на вещото лице,
кредитирано от съда, за периода на обслужване на кредита лихвеният процент е променян
съобразно промените в стойностите на 6-месечния SOFIBOR и тези на средния лихвен
процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, като данните сочат само на
намаляване на лихвения процент в сравнение с този, определен в договора. Ето защо съдът
намира, че възражението за неравноправност на горепосочените клаузи от договора, даващи
възможност за едностранна корекция на лихвения процент от страна на банката, в случая се
явява без правно значение, доколкото тази разпоредба не е довела до промяна на
договорните отношения, нарушаваща справедливия баланс на права и задължения в ущърб
на потребителя, а напротив довела е единствено до намаляване на лихвения процент, а
оттам и до намаляване на размера на месечните вноски и дължимата лихва.
Не се споделя и възражението на ответника за неравноправност на чл.7.1,
чл.7.2 и чл.7.3 от договора, основано на твърдението, че се поемат задължения за период, в
който кредитът не е използван. Допустимо е страните да договорят възнаградителна лихва,
схващана като цена (възнаграждение), която се заплаща на кредитора за ползването на
предоставените на длъжника парични средства, като в случая такава се претендира от ищеца
4
единствено до датата, предхождаща тази на подаването на исковата молба. Доколкото няма
данни по делото да е прилаган увеличеният размер на лихвата, договорена в чл.7.1, чл.7.2 и
чл.7.3 от договора, то останалите възражения за неравноправност на тези клаузи са
неотносими.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза сумата по договора е била усвоена еднократно от кредитополучателя, като
последното плащане по кредита е извършено на 24.03.21г., а просрочените задължения към
датата на исковата молба са в размер на 8 бр. анюитетни вноски с падежи от 05.09.20г.-
05.04.21г. По делото не са ангажирани доказателства за заплащане на дължимите след тази
дата месечни вноски, нито са наведени твърдения в тази връзка. С оглед на това
неизпълнение, представляващо основание по т.18.2 от ОУ към договора за кредит, ищецът е
упражнил правото си да трансформира цялото задължение по договора за кредит в
предсрочно изискуемо, което в разглеждания случай е извършено с исковата молба.
Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за
предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната
изискуемост се обявява на длъжника. Уведомяването на длъжника има за последица
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, доколкото са налице уговорените в
договора за кредит условия за нейното настъпване / така Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д.
362/2015 г. на ВКС/. Ето защо с оглед осъщественото редовно връчване на препис от
исковата молба на ответника чрез особения му представител и установеното неизпълнение
на задължението за заплащане на дължимите суми, съдът намира, че вземанията на банката
по договора следва да се считат за предсрочно изискуеми, предвид осъществяването на
изискуемите за това предпоставки, като момента на предсрочната изискуемост следва да се
определи именно към момента на узнаването от кредитополучателя на изявлението на
кредитора – 11.07.23г. Особеният представител може да извършва широк кръг от
процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно
чл.34, ал.3 от ГПК, и съответно той се явява и надлежен адресат на всички твърдения,
наведени от насрещната страна. Следователно връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици / в този смисъл е Решение №
198/18.01.19г. по т.д.№193/18г. на ВКС, Решение № 86/27.10.2020г. по т. д. № 2118/2019г. на
ВКС/.
Безспорно е установен фактът, че кредитополучателят е получил и усвоил
сумата по кредита, като поради обявената предсрочна изискуемост за него се е породило
задължение да върне същата в пълен размер. Съобразно заключението на вещото лице
размерът на неиздължената главница възлиза на 37051,94лв, поради което и предявеният иск
за главница в този размер се явява основателен.
Доколкото с обявяването на предсрочната изискуемост отпада
преимуществото на срока, съответно и правото на ползване на кредита занапред, то след
този момент договорна лихва не се следва. Ето защо претенцията за такава лихва се явява
5
изцяло основателна за претендирания период от 05.08.20г. до 20.04.21г. и в размера от
1622,16лв.
Претенцията за обезщетение за забава, произтичащa от чл.18.1 от ОУ, за
периода 05.09.20г. - 20.04.21г., съдът намира за частично основателна. Съгласно
заключението на вещото лице за претендирания период размерът на обезщетението възлиза
на сумата от 98,58лв и именно в този размер претенцията следва да бъде уважена. За
разликата до пълния размер от 98,92лв искът за обезщетение за забава следва да бъде
отхвърлен.
Направеното от страна на ответника възражение за погасяване на вземанията
по давност съдът намира за неоснователно. Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва
да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Според разпоредбата на чл.110 от
ЗЗД вземанията се погасяват с обща петгодишна давност, а чл.111, б.„б“ и „в“ от ЗЗД
предвижда вземанията, съответно за неустойки и лихви да се погасяват с тригодишна
давност. В разглежданият случай се установи, че вземанията са станали изискуеми считано
от 11.07.23г. Или към датата на подаване на исковата молба за нито едно от претендираните
вземания не е изтекъл предвидения в закона давностен срок.
С оглед изложеното предявените искове за главница и договорна лихва се
явяват основателни изцяло в претендираните размери от 37051,94лв – главница и 1622,16лв-
догов.лихва и следва да се уважат, а искът за обезщетение за забава се явява основателен до
размера от 98,58лв, като в останалата му част за горницата до претендирания от кредитора
размер претенцията като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Следва да се уважи и
искането за присъждане на законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска – 21.04.21г. до окончателното заплащане на задължението.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и в съответствие с направеното искане, на
ищеца се дължат разноски по делото, съобразно представените доказателства и съразмерно с
уважената част от исковете. Доколкото ищецът е защитаван от юрисконсулт, то следващото
се възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 ГПК за настоящата инстанция следва да се определи на
осн. чл.25 от НЗПП в размер на 200лв. Или следващите се на ищеца за производството пред
ВОС разноски възлизат на 4186,23лв – д.т., депозит за вещо лице и особен представител,
ю.к.възнаграждение и съдебни такси. Разноски за превод на съдебните книжа /1098лв/ и
такса за издаване на удостоверение от сектор „Миграция“ при ОД на МВР-Варна /30лв/ не
следва да се присъждат, тъй като по делото не са представени доказателства за
извършването им.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Г. /D. G./, гражданин на Италия, роден на 30.04.1952г., с адрес
*****, ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Московска №19, СУМАТА от 37051,94лв / тридесет и седем
6
хиляди петдесет и един лева и 94ст/, представляваща дължима главница по договор за
кредит за текущо потребление от 17.05.17г.; СУМАТА от 1622,16лв / хиляда шестстотин
двадесет и два лева и 16ст/, представляваща редовна възнаградителна лихва за периода
05.08.20г. до 20.04.21г.; и СУМАТА от 98,58лв / деветдесет и осем лева и 58ст/,
представляваща обезщетение за забава за периода 05.09.20г. – 20.04.21г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 21.04.21г. до
оконч.изплащане, на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за обезщетение за забава за разликата над 98,58лв до пълния претендиран размер от
98,92лв, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Г. /D. G./, гражданин на Италия, роден на 30.04.1952г., с адрес
****, ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Московска №19, СУМАТА от 4186,23лв. / четири хиляди сто
осемдесет и шест лева и 23 ст/ , представляваща направените по делото разноски, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7