Решение по дело №2741/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260417
Дата: 3 ноември 2020 г. (в сила от 2 декември 2020 г.)
Съдия: Николай Симеонов Гемеджиев
Дело: 20202120202741
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

  Р Е Ш Е Н И Е

260417

 

03.11.2020 г., гр.Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в публично заседание на 07.10.2020 г.,

22. наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

секретар М.М.,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 2741 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от Г.П.К., ЕГН ********** с адрес: ***.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №РД-05-3/25.06.2020 г., издадено от Директор на Регионална здравна инспекция - Бургас.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.218, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ) за нарушение на чл.56, ал.1 от същия закон, на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер на 300.00 лева.

           

            С жалбата се изразява несъгласие с процесното НП и се иска отмяната му. Посочва се, че Г.К. не е знаел за забраната за пушене и че това се е случило по време на връщането му за новогодишните празници. Посочва се и че никой не е предупредил жалбоподателя за забраната да пуши.

           

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Явява се упълномощен представител с молба за потвърждаване на обжалваното НП.

           

           

            ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е връчено на 06.07.2020 г., видно от датата, положена на представеното известие за доставяне (л.9 от делото). Жалбата е постъпила при административнонаказващия орган на 09.07.2020 г. с вх.№97-01-6/09.07.2020 г. Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 30.12.2019 г. в коктейл-бар „Бакарди“, находящ се на адрес: гр. Бургас, улица „Александровска” №51, била извършена проверка от страна на служители на РЗИ - Бургас (В.Р.Х. и Н.Д.– старши инспектор, респективно инспектор в РЗИ) съвместно със служители на ОД на МВР – Бургас. По време на проверката били заварени клиенти, които да пушат в заведението. С помощта на служителите на полицията били взети личните им карти и така установена самоличността им. Жалбоподателят бил един от установените да пушат.

За извършената проверка бил съставен констативен протокол №491/30.12.2019 г.

В резултат на посоченото и в гр.Бургас, на 30.12.2019 г. в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН, В.Х. съставил против жалбоподателя Акт №902/30.12.2019 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетел Николай Димитров.

Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен и цифров вид за това, че на същата дата и в същото заведение, представляващо закрито обществено място, Г.К. пушел цигари – деяние, квалифицирано като нарушение на чл.56, ал.1 ЗЗ.

На същата дата и място, т.е. в тримесечния давностен[2]  срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН бил направен опит за връчване на АУАН, но жалбоподателят отказал. Това било закрепено с подпис на свидетеля по акта.

В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН възражения от страна на жалбоподателя не са постъпили.

На 25.06.2020 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[3] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН от съставянето на АУАН, Директора на РЗИ – Бургас, издал процесното наказателно постановление, което както бе посочено по-горе било връчено на жалбоподател на 06.07.2020 г. Конкретно посоченото нарушение, вменено на жалбоподателя, е идентично с отразеното в АУАН, както в словесен, така и в цифров вид.

На 09.07.2020 г. и както отново бе прието по-горе - в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК, била подадена процесната жалба с вх.№97-01-6/09.07.2020 г.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение. Както АУАН, така и НП съдържат всички необходими реквизити според чл.42 и чл.57 ЗАНН.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.231, ал.2 ЗЗ.

            Съгласно чл.218, ал.1 ЗЗ, който наруши чл. 54, 56 или 56а, се наказва с глоба от 300 до 500 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - от 500 до 1000 лв. Нормата е бланкетна и прехвърля в настоящия случай към чл.56, ал.1 ЗЗ, съгласно която забранява се тютюнопушенето в закритите обществени места.

            Може би единствен недостатък на АУАН е липсата на ЕГН на свидетеля по съставянето му, но същия е посочен със своя служебен номер за идентификация. Този недостатък в АУАН е преодолян от наказващия орган по реда на чл.52, ал.2 ЗАНН.

            Деянието не може да се квалифицира като маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 56, ал.1 ЗЗ, широката известност на тази забрана и естеството на никотиновата зависимост, присъща на всяко лице, което пуши, съдът намира, че целите на административното наказание не биха могли да се постигнат в необходимата степен само с предупреждение (дори и писмено), каквато е единствената възможност по смисъла на чл. 28, ал.1, б. "а" ЗАНН.

Процесното административно нарушение е действие на просто извършване, като законът не държи сметка за наличието или не на вредни последици. По делото не се установиха и каквито и да било смекчаващи обстоятелства, които да мотивират извод за по-ниска от обичайната обществена опасност на извършеното. Ето защо съдът приема, че извършеното от жалбоподателя нарушение на представлява "маловажен случай", поради което не съществува основание за прилагане на чл.28 ЗАНН. Административнонаказващият орган правилно е индивидуализирал размера на наказанието, като при липсата на отегчаващи вината обстоятелства е наложил минималното установено от закона наказание за този вид нарушение.

Наложеното административно наказание е в минималния предвиден в закона размер, поради което не съществува законов начин за намаляване.

 

Предвид посоченото дотук, настоящия състав намира процесното НП за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №РД-05-3/25.06.2020 г., издадено от Директор на Районна здравна инспекция – Бургас,

с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.218, ал.1 от Закона за здравето за нарушение на чл.56, ал.1 от Закона за здравето,

на Г.П.К., ЕГН ********** с адрес: ***  е наложено административно наказание

по вид „глоба” в размер от 300.00 лева.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:_/п/

Вярно с оригинала:

ММ



[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

[3] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд