Р Е Ш Е Н И Е
№ 128 12.09.2012 година гр. Омуртаг
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Омуртагски районен съд
на четвърти
септември две хиляди и дванадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА ПЕТРОВА
секретар Д.К.
като разгледа докладваното от съдията А.
П.
гражданско дело номер № 178 по описа за 2012 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е иск е с правно
основание чл. 127, ал. 2 във връзка с чл. 143 и чл. 149 от СК.
Ищецът И.С.И.
***, действащ лично и като законен представител на малолетното си дете С. И.С., твърди в исковата молба, че той и ответницата
живеели на съпружески начала, като двамата били родители на малолетното дете С.
И.С.. През месец август 2011 г. ответницата напуснала семейното жилище, като
детето останало на грижите на ищеца. От посочения момент до предявяване на иска
ищецът, подпомаган от близките си, се грижел за детето, докато ответницата не
се интересувала от последното и не участвала в издръжката му. Ето защо ищецът
моли да бъде постановено решение, с което да бъде предоставено упражняването на
родителските права спрямо детето на него при съответен режим на свиждане между
детето и майката. Моли да бъде осъдена ответницата да заплаща месечна издръжка
за детето в размер на 100 лева за бъдеще и за минало време, считано от 01.09.2011
г. Претендират се и направените разноски по делото. В с. з. искът се поддържа.
Ответницата Ф.Х. *** с адресна регистрация в с. ***, общ. О., редовно уведомена по чл. 47 ГПК, се представлява по делото от назначения й особен представител адв. А.Д. от
ТАК, който принципно не оспорва иска и взема становище, че съдът следва разреши
казуса съобразно интересите на детето.
След преценка становищата на
страните и във връзка със събраните доказателства съдът прие за установено
следното:
Видно от депозираното
удостоверение за раждане е видно, че детето С. И.С. е родено на *** г., и
страните по делото са негови родители. От изготвения и приобщен към
доказателствения материал по делото социален доклад на Отдел "Закрила на
детето" при Д "СП" – Омуртаг, е видно, че същият съдържа
информация за условията, в които живее детето, и за интензитета на контактите
му с всеки от двамата родители. Социалните работници са установили, че детето
понастоящем се отглежда от бащата в дома на неговите родители, които го
подпомагали в грижите му за същото. От проучването на Д "СП" следва, че
родителите на ищеца се грижели изцяло за детето и през 2010 г., когато страните
по делото заминали на работа в Р Г.. В доклада е отразено, че през 2011 г. след
сериозен конфликт между ищеца от една страна и ответницата и нейните родители
от друга страна, първият взел решение да се върне в България. Впоследствие ищецът
направил отпити за подобряване на отношенията с ответницата, но последната
отказала по-нататъшно съвместно съжителство с него. Социалното проучване е
установило, че и понастоящем ответницата се намира в Р Г., като между нея и
детето не са осъществявани контакти за период над една година. Детето вече било
свикнало със средата, в която живее, а именно с баща си и неговите родители, между
тях съществувала силна привързаност, като бабата и дядото по бащина линия
изявявали готовност да подкрепят ищеца в грижите му по отглеждането и
възпитанието на неговото дете. Жилищно – битовите условия, в които се отглежда
детето С., били добри и подходящи за нормалното физическо и психическо развитие
на детето, което разполагало и със собствена стая. Всички членове на
разширеното семейство, вкл. и детето, били в добро общо здравословно състояние.
Родителите на ищеца били безработни, а той полагал непостоянно труд в областта
на дърводобива и земеделието. Същият напускал два пъти годишно страната с цел
работа в чужбина за периоди от по два месеца. По данни от ищеца реализирания от
него среден месечен доход бил в размер на около 600 лева. По делото е
представена служебна бележка, издадена на 23.02.2012 г. от Кметство – с. ***, общ.
О., в която е отразено, че ищецът живее при родителите си. По отношение развитието
на детето ищецът е консултиран от социалните работници за необходимостта детето
да бъде записано веднага в съответно детско или учебно заведение. Заключението
на социалния доклад е в смисъл, че бащата притежава нужния родителски потенциал,
задоволява жизнените потребности на детето и предоставя необходимите условия за
нормалното му физическо и психическо развитие. Предвид установената силна
емоционална връзка между членовете на разширеното семейство, социалните
работници считат, че за детето се полагат необходимите грижи. За пълното и
обективно изясняване на предмета на делото в съдебно заседание е разпитан
свидетеля М. Д. – чичо на ищеца, който установява, че страните по делото били
във фактическа раздяла от преди година и половина, като след раздялата им
детето се отглеждало от ищеца и неговите родители. Свидетелят, който живее в
същото населено място, не е виждал ответницата да посещава детето и не е чувал
тя да е изпращала пари, дрехи или подаръци за детето. Изслушан по реда на чл. 127,
ал. 2 във вр. с чл. 59, ал. 6 СК, ищецът заявява желанието си да отглежда детето,
декларира, че има необходимите условия и близки, които да му помагат.
От съвкупната преценка на
гореобсъдените доказателства, съдът намира претенцията на ищеца за предоставяне
на него упражняването на родителските права спрямо детето за основателна. Установи
се, че бащата притежава необходимия родителски потенциал и битови условия, разчита
на помощ на трети лица при отглеждането на детето и има желание да се грижи за същото.
Налице са данни за силна привързаност на детето към бащата и неговите родители.
Няма данни за наличие на фактори, които биха повлияли отрицателно върху
развитието на детето при отглеждането му в средата на неговия баща. При това
положение следва да бъде определено детето С. да живее при своя баща, който да
упражнява родителските права върху него. Относно режима на лични контакти между
детето и неговата майка следва да се вземе предвид сравнително дългия период –
над година и шест месеца, през който без наличие на уважителни причини майката не
е осъществявала никакви контакти с детето, както и не се е интересувала от
отглеждането му, поради което е напълно естествено у детето с оглед крехката му
възраст да се е породило отчуждение спрямо майката. Следва да бъде съобразен и
факта, че майката се намира извън пределите на страната/ по данни от отразеното
в изпратените съдебни съобщения и от социалния доклад/. Ето защо следва да бъде
определен следния режим за контакти: всяка първа и трета събота от месеца от
09.00 до 19.00 часа по местоживеенето на детето и бащата, с право на майката да
го взима при себе си за по две седмици през лятото, които да не съвпадат с
ползването на платения годишен отпуск на бащата и след отправено едноседмично
предупреждение до бащата за това.
По отношение претенцията на ищеца
за издръжка съдът съобрази възрастта на детето, което е на 6 години понастоящем
и е било на 5 години към датата, от която се претендира издръжка. В тази
възраст съгласно нормативните правила на българската образователна система
децата следва да бъдат включени задължително в предучилищна подготовка, а след
това и записани като ученици в етапа на началното образование. Тази данни
обуславят по-голяма нужда от издръжка в сравнение с издръжката на дете, което
не е достигнало образователна възраст. Определеният размер издръжка следва да
покрива ежедневни разходи за храна, облекло и учебни пособия. Относно
възможностите на родителите да дават издръжка съдът се съобрази с обсъдените по-горе
доходи на бащата, а по отношение на майката, за чиито доходи няма данни, взе предвид
сведенията по делото, че работи в Г., и въз основа на същите приема, че е
работоспособна и може да реализира поне МРЗ, определена за страната ни. Според
горните обстоятелства съдът намира, че необходимата месечна издръжка за детето С.
следва да е в общ размер от 120 лева, като бащата поеме дела от 45 лева и
непосредствените грижи по детето, а майката заплаща останалата част в размер на
75 лева. Определеният размер издръжка е съобразен и с минималния размер на
издръжката по смисъла на чл. 142, ал. 2 СК. По отношение претенцията за плащане
на издръжка за минало време, считано от 01.09.2011 г. до 03.04.2012 г. съдът
намира, че взетите предвид обстоятелства при определяне на издръжката за бъдеще
не са били по-различни и през седеммесечния период преди завеждане на иска – детето
вече е било в предучилищна възраст и отново се е нуждаело от средства за
облекло и материали в същата степен, а възможностите на родителите няма данни
да са били други. Наред с това няма данни страните по делото да имат други деца,
които отглеждат лично. Ето защо издръжката за минало време следва да бъде
определена в същия размер. Предвид изложеното ответницата следва да бъде
осъдена да заплаща за детето С. чрез бащата месечна издръжка в размер на 75 лева,
считано от датата 01.09.2011 г..- седем месеца преди деня на предявяване на иска,
до настъпване на обстоятелства, налагащи изменение или прекратяване на
определената издръжка. Претенцията за присъждане на издръжка в размер на 100 лева
месечно за детето, считано от 01.09.2011 г. следва да бъде отхвърлена за
разликата над присъдения размер до претендирания такъв като неоснователна.
Следва да се допусне
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Предвид направената претенция от
ищцовата страна за присъждане на направените разноски и уважаването на предявения
иск за родителски права, съдът счита, че ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 210 лева – внесено адвокатското
възнаграждение, платена съдебна такса и депозит за особен представител.
На основание чл. 78, ал. 6 във вр.
с чл. 83ал. 1, т. 2 ГПК и с оглед осъждането на ответницата да заплаща издръжка
за малолетното й дете, следва същата да бъде осъдена да заплати върху
определения размер издръжка по сметка на РС – Омуртаг държавна такса в размер
на 129 лева, включваща таксите както върху издръжката за минало време, така и
такса върху издръжката за бъдеще време.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ на
основание чл. 127, ал. 2 СК детето С. И.С. с ЕГН ********** ДА ЖИВЕЕ при баща
си И.С.И. *** с ЕГН – ********** И ПРЕДОСТАВЯ
на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските права спрямо детето
С. И.С. с ЕГН ********** на бащата И.С.И. *** с ЕГН – **********, като ОПРЕДЕЛЯ
режим на контакти между детето и майката
Ф.Х. ***, с ЕГН – **********, както следва: всяка първа и трета събота от
месеца от 09.00 до 19.00 часа по местоживеенето на детето и бащата, с право на
майката да го взима при себе си за по две седмици през лятото, които да не
съвпадат с ползването на платения годишен отпуск на бащата и след отправено
едноседмично предупреждение до бащата за това.
ОСЪЖДА на
основание чл. 127, ал. 2 СК във връзка с чл. 143 СК и чл. 149 СК Ф.Х. ***, с
адресна регистрация в с. ***, общ. О., с ЕГН – ********** ДА ЗАПЛАЩА за
малолетното си дете С. И.С. с ЕГН ********** чрез неговия баща и законен
представител И.С.И. *** с ЕГН – ********** месечна издръжка в размер на
75/седемдесет и пет/ лева, за периода от 01.09.2011 г. до настъпване на
обстоятелства, налагащи изменение или прекратяване на определената издръжка, като
отхвърля претенцията за разликата над присъдения размер издръжка до пълния
претендиран размер като неоснователен.
ДОПУСКА на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ф.Х. ***, с адресна регистрация в с. ***, общ. О., с
ЕГН – ********** да заплати на И.С.И. *** с ЕГН – ********** сумата в размер на
210/двеста и десет/ лева, представляваща направените от последния деловодни
разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83ал. 1, т. 2 ГПК Ф.Х. ***, с адресна регистрация в с. ***, общ. О., с ЕГН – **********
да заплати по сметка на РС – Омуртаг държавна такса върху присъдената издръжка
в размер на 129 лева /сто двадесет и девет лева/ лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС – Т. в двуседмичен срок от обявяването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ПЕТРОВА