О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№489
гр. Шумен, 18 Юли 2019г.
Шуменски
окръжен съд, в открито съдебно
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Карагьозян
2. Н. Цветанкова
при секретаря Ж. Дучева, като разгледа докладваното от
съдия Маринов в.гр.д. №196 по описа за 2019г. на ШОС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
по чл.435 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по подадени жалби
от трети на изпълнението лица - жалба с вх.№ 14573/09.05.2019 год. на П.М.П. с ЕГН **********,
и жалба с вх. № 14574/09.05.2019 год. на ЕТ "МОТЕЛ 73 П.М." с ЕИК ,
представляван от П.М.П. против въвод във владение на 10.05.2019 год. върху
Поземлени имоти с идентификатори 58222.426.14 и 58222.426.15, с площ съответно
от 9,541 дка и 5,000 дка, находящи се в град , местност „“, насочен с постановление
изх. № 8088/ 17.04.2019 год. по изп. дело № 2016*0400514 по описа на ЧСИ с
район на действие Окръжен съд – гр. Шумен.
Първият жалбоподател П.П.
излага становище, че незаконосъобразно съдебният изпълнител е насочил
изпълнението спрямо горепосочените имоти, по отношение на които между него и
собственикът им, длъжник по изпълнителното дело, има сключен договор за аренда
през 2009 год., вписан в СВ на 15.04.2009г., който е в сила и към настоящия
момент. Подчертава, че по силата на сключения договор, обработва и стопанисва
имотите отпреди образуване на изпълнителното дело против арендодателя. По тези
съображения обосновава интерес от отмяна на действията на съдебния изпълнител,
изразяващи се в насочване на въвод във владение на описаните по-горе недвижими
имоти, и моли насрочения за 10.05.2019г. въвод във владение да бъде отменен.
Вторият жалбоподател ЕТ
„МОТЕЛ 73 П.М.“, представляван от П.М.П., навежда доводи за незаконосъобразност
на извършения въвод във владение, с който са засегнати правата му на трето,
заварено в имота, лице. Сочи, че в негова полза е учредено право на строеж
върху Поземлен имот с идентификатор 58222.426.14, което щяло да се реализира, и
след реализирането му, ще стане собственик на постройката. Моли да бъде отменен
въвода във владение на горните имоти, насрочен за 10.05.2019г..
В срока по чл.
436, ал. 2 от ГПК не са постъпили писмени възражения от взискателя, по
молба на който е образувано изпълнителното дело – ТД НАП Шумен, ЕИК: , Община В.,
ЕИК: и Община Ш., ЕИК: , както и от длъжника – „ПРЕСТИЖ КОМЕРС“ АД, с ЕИК:.
Съдебният изпълнител , на
основание чл.
436, ал. 3 ГПК е представил писмени мотиви, в които излага становище за
недопустимост на жалбите. Счита, че жалбоподателите не са владелци на имотите,
предмет на принудителното изпълнение, а само техни държатели като твърди, че
имотът не е стопанисван от години. Навежда твърдение, че обжалваното
изпълнително действие не се е състояло, тъй като насроченият за 10.05.2019 год.
въвод във владение е бил отложен. Въводът във владение на процесните имоти е бил
надлежно извършен на 17.05.2019 год. по силата на постановление изх. №
9310/09.05.2019 год., против което жалба от третите лица не е постъпила. Излага,
че тъй като възбраната по делото е вписана преди вписване на сключения между
длъжника по изпълнителното дело и жалбоподателите анекс за удължаване срока на
договора за аренда, последните не могат да се защитят по реда на чл. 435, ал. 5
от ГПК. По отношение на учреденото в полза на втория жалбоподател право на строеж
върху Поземлен имот с идентификатор 58222.426.14, твърди, че същото е учредено
след вписване на възбраната по делото. Моли съда да остави без разглеждане
депозираните жалби.
Постъпили са молби вх. №№
3385 и 3386/ 24.06.2019 год. от жалбоподателя П.М.П. лично и в качеството му на
представител на втория жалбоподател ЕТ „МОТЕЛ 73 П.М.“, в които моли да се даде
ход на делото в негово отсъствие. Заявява, че поддържа молбите.
В открито съдебно заседание
въззиваемата страна Община Ш. редовно призована не изпраща представител.
Въззиваемата страна Ш.М.Х., купувач по публичната продан на процесните
недвижими имоти се явява лично. Излага становище за неоснователност на
депозираните жалби и моли същите да бъдат отхвърлени. Сочи, че от 2 - 3 години
земята не се обработвала, в момента бил във владение на имотите, започнал да
разчиства земята, след което щял да я изоре.
След като се запозна с
материалите по делото, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Изп. дело № 2016*0400514 по
описа на ЧСИ с район на действие Окръжен съд – гр. Шумен е със страни ТД НАП
Шумен, ЕИК: , Община В., ЕИК: и Община Ш., ЕИК: – взискатели и „ПРЕСТИЖ КОМЕРС“ АД, с ЕИК: –
длъжник, и с предмет принудително събиране на парични вземания на взискателите
срещу длъжника въз основа на Акт по чл. 106/107 от ДОПК № АУЗД003305/
29.02.2016 год., Акт по чл. 106/107 от ДОПК № 7-1/ 21.03.2014 год., Акт по чл.
106/107 от ДОПК № АУЗД001298/ 11.04.2017 год., Акт по чл. 106/107 от ДОПК №
АУЗД000215/ 16.06.2014 год. и Акт по чл. 106/107 от ДОПК № 1043/ 30.05.2018
год. в размер на 1340779,45 лева.
Видно от представеното
Удостоверение изх. №435/ 14.06.2018 год. на Служба по вписванията, гр. на 01.07.2016
год. (л. 190 и сл. от ИД) по партидата на длъжника е вписана възбрана върху
имот кадастрален №58222.462.8, с площ по документи 14,542 дка, находящ се в обл.
Ш., общ. , гр. , с начин на трайно предназначение нива, местност „“. От
представеното удостоверение изх.№25-77014-05.10.2016г. на АГКК е видно, че
горния имот №58222.462.8 е бил разделен на два други - имот с идентификатор
№58222.462.14 с площ от 9541 кв.м., и имот №58222.462.15 с площ 5000 кв.м., въз
основа на заявление вх.№01-289463 - 20.09.2016г. подадено на основание чл.53
т.2 от ЗКИР. Именно поради разделянето на възбранения имот, впоследствие е била
наложена нова възбрана върху двата новообразувани имота, която формално да отрази
тежащата възбрана върху новите имоти /доколкото предходната върху имота преди
разделянето му не е била заличавана/. Представен е договор за аренда от 15.04.2009 год., сключен между
жалбоподателя П.М.П. и длъжника „ПРЕСТИЖ КОМЕРС“ АД, с нотариална заверка на
подписите, извършена от от , Нотариус рег.№, вписан в Нотариалната камара.
Договорът е вписан в Служба по вписванията с вх. Рег. № *25, парт. , том , № /
15.04.2009 год., с който арендодателя /длъжника по и.д./ се е задължил да
предостави на арендатора за временно ползване за срок от 10 стопански години
земеделска земя, зеленчукова градина с площ от 14,542 дка, представляваща имот №426008
по плана за земеразделяне на гр., с описани граници и съседи, като между
страните не е спорно, че така арендуваната земеделска земя, след влизане в сила
на кадастралната карта представлява описаните в постановлението за възлагане
процесни имоти. Към делото е приложен Анекс към договора за аренда, с който
срокът на договора се удължава, считано от 15.04.2019 год. до 12.04.2039 год.,
с нотариална заверка на подписите, вписан в Служба по вписванията вх. Рег. №
3368/ 20.09.2016 год., акт №*4, том ,
дело № */ 2016 год. От посоченото по-горе Удостоверение изх. №435/ 14.06.2018
год. е видно, че по отношение на ПИ с идентификатор 58222.426.14 на 02.12.2016 год. е вписано безсрочно
право на строеж, а като суперфициар е посочен вторият жалбоподател ЕТ „МОТЕЛ 73
П.М.“, представляван от П.М.П.. От разрешение за строеж № 31/ 03.11.2016 год.
се установява, че „ПРЕСТИЖ КОМЕРС“ АД е дало разрешение за строеж на П.М.П. в
ПИ с идентификатор 58222.426.14.
С протокол от 19.07.2018 г.
ЧСИ е насрочил публична продан на процесните имоти, считано от 11.09.2018 г. до
11.10.2018 г. Съобщението за обявяване на проданта е връчено на взискателите на
25.07.2018 г. С протокол от 12.10.2018 г. въззиваемата страна Ш.М.Х. е обявена
за купувач на двата имота, на цена съответно в размер на 15500.00 лева – за ПИ
с идентификатор 58222.426.14 и 8500.00 лева – за ПИ с идентификатор
58222.426.15. Изготвено е постановление за възлагане на процесните недвижими
имоти, влязло в сила на 30.10.2018 год. Същото е връчено надлежно на длъжника
на 22.10.2018 год., който не го е обжалвал. Установи се по делото, че
взискателите не са участвали като наддавачи, поради което и на осн. чл. 435,
ал. 3 от ГПК не са процесуално легитимирани да подадат жалба срещу
постановлението за възлагане.
С постановление с изх. № 8088/ 17.04.2019 год. ЧСИ е
насрочил въвод във владение на 10.05.2019 год. на процесните имоти, който по
негови твърдения, подкрепени и от приложения Протокол за въвод във владение, не
се е състоял на тази дата, поради невъзможност да се осигури присъствието на
геодезист, който да извърши трасиране на имотите. Постановлението е връчено на
длъжника на 22.04.2019 год. С постановление изх. №9310/ 09.05.2019 год.,
връчено на длъжника на 16.05.2019 год., ЧСИ е насрочил нов въвод във владение
на процесните имоти на 17.05.2019 год., който видно от изготвения Протокол (л.
475 от ИД) е надлежно извършен в присъствието на продавача и вещо лице –
геодезист.
Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: В настоящия случай е налице влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот, закупен въз основа на проведената по изпълнителното дело публична продан. Според чл. 496, ал. 3 от ГПК, ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорена само по исков ред и то само на посочените две основания /нарушаване на чл. 490 и при невнасяне на цената/. В тази хипотеза, трето лице, което твърди, че е собственик на продадения имот, може да се брани само с иск за собственост. Влизането в сила на постановлението за възлагане и неговото вписване, представляват отделно, самостоятелно и пряко изпълнително основание за предаване владението върху имота в полза на купувача по публичната продан, което се осъществява чрез въвод, без да се издава отделен изпълнителен лист. Хипотезата на обжалваемост на въвод във владение, уредена в чл.435, ал.5 от ГПК не е приложима към случая, когато въводът във владение на недвижим имот се осъществява въз основа на постановление за възлагане след проведена публична продан. Тя има предвид осъществяване на това изпълнително действие, когато самият изпълнителен титул е съдебно решение за предаване владението на имота (в този смисъл са дадените разяснения по т. 1 от ТР № 3/2015 от 10.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС). В настоящия случай обаче се изпълнява парично задължение, за удовлетворяване на което е насочено изпълнение върху възбранен недвижим имот на длъжника по изпълнителното дело. Когато изпълнението е за парично притезание на взискателя, за да бъде то удовлетворено, съдебният изпълнител трябва да го извлече от имущество на длъжника, като осребри притежавания от последния имот именно чрез провеждането на публична продан. Съгласно чл.496, ал. 2 от ГПК от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. От своя страна нормата на чл.498, ал. 2 от ГПК, която е специална спрямо общите норми на чл.435, ал. 4 и 5 от ГПК, предвижда че въводът на купувача от публична продан се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота и че това лице може да се брани само с иск за собственост. Тоест въводът във владение на купувача от публична продан се осъществява не само срещу длъжника, но и срещу всички трети за изпълнителното производство лица, включително и срещу действителния собственик, независимо от това дали са установили владение преди или след вписването на възбраната, респективно преди или след образуване на изпълнителното дело. По същите съображения не сме изправени и пред хипотезата на чл.435, ал.4 от ГПК. Разпоредбата предоставя процесуална легитимация на третите лица, спрямо които е било осъществено принудително изпълнение за събиране на вземане на взискателя срещу длъжника. Арендатора или носителя на ограничено вещно право не е лице, спрямо което се разпростират субективните предели на изпълнителния лист, на основание чл.429 от ГПК. Не на последно място следва да се отбележи и, че горните разпоредби защитават правата на владелци на имотите предмет на публично изпълнение, а жалбоподателя не претендира нито собственически, нито владелчески права. Позовава се на сключения договор за аренда, и в този смисъл е единствено държател, като освен това очевидно се е отказал и от обработването на процесната земеделска земя през последните няколко години. Независимо от горното, следва да се отбележи, че жалбите са недопустими на още едно основание. Жалбоподателят обосновава правния си интерес единствено от насрочването на въвода във владение на 10.05.2019 год. Видно от събраните по делото доказателства, въводът е отложен за 17.05.2019 год., и в последствие осъществен на тази дата, поради което и интересът му от атакуване на първия въвод е отпаднал.
За пълнота следва да се отбележи, че дори и да се
допусне принципна противопоставимост на правата на арендатор, или носител на вещно
право на строеж, и допустимост за разглеждането им в производство по обжалване
действия на съдебен изпълнител, тя не би обусловила уважаване на тези жалби в
конкретния случай, доколкото и анекса за продължаване на срока на арендния
договор, и учредяването на правото на строеж, следват вписаната възбрана. Конкуренцията
между интересите и правата на кредиторите /купувача по публична продан/, от
една страна, и наемателя/арендатора, от друга страна, следва да бъде разрешена
в съответствие с основния правен принцип Prior tempore, potior iure („Първият
във времето е по-силен в правото“), прилаган от древността до наши дни в
почти всички правни системи. Обратното би довело до необосновано осигуряване на
инструмент в ръцете на недобросъвестен длъжник за осуетяване на принудителното
изпълнение срещу него. Правния способ, с който арендатора, съответно носителя
на ограничено вещно право би могъл да осъществи защита на евентуално
накърнените си права в подобна хипотеза, остава исковия път.
Ето защо депозираните от П.М.П., лично и в
качеството му на представител на ЕТ „МОТЕЛ 73 П.М.“ жалби, се явяват процесуално
недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх.№
14573/09.05.2019 год. на П.М.П. с ЕГН, и жалба с вх. № 14574/09.05.2019 год. на
ЕТ "МОТЕЛ 73 П.М." с ЕИК , представляван от П.М.П., против въвод във
владение на 10.05.2019 год. върху Поземлени имоти с идентификатори 58222.426.14
и 58222.426.15, с площ съответно от 9,541 дка и 5,000 дка, находящи се в град ,
местност „“, насрочен с постановление изх. № 8088/ 17.04.2019 год. по изп. дело
№ 2016*0400514 по описа на ЧСИ с район на действие Окръжен съд – гр.Шумен, като
недопустими и прекратява производството по в.гр.д.№196/2019 г. по описа на ШОС.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд гр. Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.