№ 165
гр. Варна, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20223100502613 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.268 от ГПК и е образувано по жалба от М. Р.
И., чрез адв.К., против Решение № 2688 от 15.08.2022 година, постановено по
гр.дело № 2172/2022 година, по описа на ВРС, само в частта, с която е била
отхвърлена претенцията на ищцата против С. В. С., иск с правно основание
чл.422, вр.чл.415 ГПК за установяване дължимостта на сумата от 430 лева,
представляваща неустойка, дължима на основание чл.12, ал.3 от Договор за
наем на недвижим имот от 03.10.2018 г., за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 7250/23.12.2021 г. по
ч.гр.д. №18230/2021 г. по описа на ВРС.
В жалбата се излага, че решението е било постановено в нарушение на
съдо производствените правила, а също така и че противоречи на
материалния закон.Излага се още, че дължимата неустойка е уговорена
между страните и че се дължи, в случай, че изправната страна прекрати
договора, поради наличие на неизпълнение от насрещната.Твърди се още, че
неустойката не е прекомерна и че не е била обусловена от изпращането на
покани за дължимостта й.По същество се настоява съдът да отмени
решението в атакуваната му част и да уважи исковата претенция.
Против въззивната жалба е постъпил отговор от страна на С. В. С., чрез
1
адв.Д., с които се настоява съдът да потвърди решението.
По делото е постъпила и частна въззивна жалба от страна на М. Р. И.
против Определение № 11 643 от 21.10.2022 година, в частта, с която са били
присъдени разноски над сумата от 104.11 лева, като
незаконосъобразно.Излага се, че аритметичните сметки показват
неправилността на атакуваното определение и искането е то да бъде отменено
над сумата от 104.11 лева.
Против тази жалба отговор не е постъпил.
Пред въззивния съд страните не са направили доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивницата редовно призована, не се явява, не се
представлява.Постъпила е писмена молба от адв.К., с която моли ход на
делото да се даде в тяхно отсъствие; заявява, че поддържа както въззивната,
така и частната жалби и моли съдът да ги уважи.
Въззиваемия С. В. С., редовно призован, не се явява, не се представлява.
След проверка на обжалваното решение, предвид аргументите на
страните и писмените доказателства по делото, ВОС установи следното:
Пред първата съдебна инстанция производството по делото е
образувано по искова молба на М. Р. И., ЕГН **********, против С. В. С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл.422 вр. чл. 415 ГПК и чл.86 ЗЗД,
са предявени искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
7250/23.12.2021 г. по ч.гр.д. №18230/2021 г. по описа на ВРС, а именно: 430
лева - неплатена наемна цена за м.01.2019 г., дължима по договор за наем на
недвижим имот от 03.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 22.12.2021 г. до окончателното плащане;
491.03 лева - заплатена от ищеца сума за потребена от ответника ел.енергия,
за периода от м.11.2018 г. до м.01.2019 г. вкл. и за възстановяване на
електрозахранване, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението в съда - 22.12.2021 г. до окончателното плащане; 97,73 лева -
заплатена от ищеца сума за потребени от отвeтника ВиК услуги, за периода
от м.11.2018 г. до м.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 22.12.2021 г. до окончателното плащане;
430 лева - неустойка, дължима на основание чл.12, ал.3 от договора за наем.
2
Пред съда ищцата твърди и излага, че на 03.10.2018 година, между
страните по делото е бил сключен Договор за наем, по силата, на който,
ищецът предоставил за временно и възмездно ползване собствения си
недвижим имот - Ателие №4, находящо се в ***, срещу задължението на
наемателя да заплаща наемна цена в размер на 430 лева. В тежест на
наемателя било възложено задължението за заплащане на начислените
месечни суми за потребени ВиК услуги и електроенергия. Твърди се, че
ответникът не изпълнил задължението да заплати наемна цена за месеците
ноември и декември 2018 г. и януари 2019 г., както и не е заплатил разноски
към доставчиците на ВиК услуги и електроенергия. След като ищецът
отправил до ответника покана, с която го уведомил, че разваля сключения
договор, наемателят освободил наетия имот на 02.02.2019 година, но не
заплатил дължимите суми.Едновременно с битовите смептки ищкцовата
страна е претендирала и заплащане на неустойка по силата на чл.12 ал.2 от
Договора. Въз основа заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №18230/2021 г. по описа на
ВРС, за сумите, претендирани в настоящото производство, както и сторените
в заповедното производство разноски. Длъжникът е представил възражение в
законоустановения срок, поради което и с оглед разпореждане на съда,
ищецът е предявил иск за установяване дължимостта на вземането си.
ВРС е осъдил ответника да заплати битовите консумативи, като по
отношение на претендираната неустойка приел, че тя е
неоснователна.Изложил е, че не става ясно кои от задълженията си ответника
не е изпълнил, за да бъде неизправна страна и отделно от това е посочил, че
искът е за реално изпълнение, следователно неустойка не се дължи.
Становището на съда е следното:
Предвидената в разпоредбата на чл.92 от ЗЗД неустойка има основно
обезщетителна и обезпечителна функция.С нея, съобразно чл.12 ал.2 и ал.3 от
Договора страните предварително и доброволно са установили размера й,
които неизправната страна дължи.Тъй като в случая ответника не е спазило
срока за изпълнение на своето задължение – за заплащане на битовите
консумативи и не е заплатил същките и след напускане на обекта, той изпада
в забава по отношение изпълнението на неговата престация и поради това
право да получи претендираната неустойка има въззивницата.Спорът между
3
страните в случая по скоро касае конкретния размера на неустойката и
настоящата инстанция приема, че той е ясно, точно и категорично
определен в сключеното между страните съглашение. Дължимата от
ответника сума е уговорена в чл.12 ал.2 от Договора и тя е 430 лева.
Отчитайки съществото на атакуваното съдебно решение ВОС приема, че
то се базира на неправилни правни изводи.Страните са изразили волята си
съвсем конкретно и неизправната страна дължи размера на уговорената
неустойка, така както е посочена – 430 лева.С оглед характера на насрещните
престации – за продължително изпълнение на наемодателя /предоставяне на
ползването на вещта/ и за периодично изпълнение на наемателя /за заплащане
на наемната цена/, както развалянето на този договор, така и прекратяването
му има действие за в бъдеще. На осн.238 ЗЗД, ако договорът за наем е без
определен срок, всяка от страните може да се откаже от него, като
предизвести другата един месец по-рано. Когато договорът за наем е с
определен срок, наемното правоотношение се прекратява с изтичане на срока.
Срокът обезпечава както интереса на наемателя – защитава го от
възможността наемодателят да го лиши от ползването на имота предсрочно
било поради прекратяване, било поради разпореждане с вещните си права по
отношение на имота, ако се легитимира и като собственик на последния, при
отчитане на правилото по чл.237 ал.2 ЗЗД, така и интереса на наемодателя –
да получи за определен период наемна цена срещу предоставеното право на
ползване на наетата вещ. Същевременно липсва нормативно ограничение и в
рамките на предоставената им договорна свобода на осн.чл.9 ЗЗД страните по
договор за наем могат да включат клауза за едностранното му прекратяване
преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една
определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на
неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за
наем, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като
преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк.
д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди
всичко от характерните особености на договора за наем и вида на насрещните
престации: наемодателят се задължава да предостави на наемателя
4
ползването на една вещ срещу наемна цена, а наемателят – да я заплати, но
само срещу отстъпеното му ползване.
В конкретния случай би било неоснователно възражение на въззиваемия
за нищожност на клаузата на чл. 12, ал.2 от Договора за наем. В
Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не се
дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, а само неустойка за
разваляне, ако такава е била уговорена, когато двустранен договор,
който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален
поради виновно неизпълнение на длъжника. По отношение на договорите
с продължително или периодично изпълнение, в същото ТР се приема, че за
частта от сделката, чието действие се запазва, може да се търси неустойка за
забава, като наред с това кредиторът може да търси и неустойка за
обезщетяване на вредите поради настъпилото разваляне, ако такава е била
уговорена. Задължението на наемателя за заплащане на месечен наем е с
периодично изпълнение, поради което развалянето на договора има действие
за в бъдеще и при него е допустимо присъждане на неустойка за забава и при
разваляне, когато е налице забавено изпълнение, обусловило развалянето, но
само за частта от сделката, чието действие се запазва. Едновременно с
неустойката за забава на вноските, дължими до момента на разваляне на
договора, наемодателят може да претендира и неустойка за обезщетяване на
вредите, настъпили поради развалянето - неустойка за разваляне, ако такава
е била уговорена.
Съобразно Решение № 65 от 14.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 589/2008 г.,
II т. о., ТК, докладчик съдията Т.Д., когато следва да се приложи правилото
на чл. 92, ал. 2 ЗЗД преценката следва да се прави при всеки конкретен
случай, като намаляването трябва да става с оглед съотношението на
действителния размер на дължимата неустойка с претърпените вреди, но във
всички случаи неустойката не трябва да се свежда до размера на вредите.
Освен обезпечителна и обезщетителна функция не на последно място
неустойката изпълнява и наказателна функция, тъй като кредиторът е в
правото си да претендира неустойка и когато вреди изобщо не са
настъпили, или не са настъпили в предвидения размер. Следователно в
този случай кредиторът не се обезщетява, тъй като не е претърпял вреда,
а длъжникът ще заплати неустойка и тя ще бъде санкция за неговото
5
неизпълнение.
Прави впечатление, че решаващия съд е заявил виновното поведение на
ответника, като е присъдил в полза на ищцата търсените суми за наем и
консумативи, но едновременно с това в мотивите си е заявил отсъствието на
правна възможност на търсене на неустойка, предвид обстоятелството, че не
става ясно дали е налице неизпълнение и за кои период от време.В случая се
търси санкционирането на ответника за неизпълнение за договорни
задължения, т.е. самата неустойка има санкционен характер, а следва да се
отчете, че Договора за наем е бил прекратен именно поради виновно
неизпълнение на задълженията на въззиваемия то месеци наред – наемна цена
и консумативи.Уговорената неустойка е за разваляне на договора, поради
неизпълнение от ответната страна, а не за вреди.Именно това е тълкуванието,
което на осн.чл.20 ЗЗД, въззивния съд дава на тази претенция.
Според въззивния съд неустойката не е прекомерна.Дори и при
направено такова възражение не трябва да се изпуска санкционния елемент,
както и това, че трябва да се търси границата, от която започва
прекомерността, а тя не може да бъде друго освен резултативна величина
между действителния размер на неустойката и претърпените вреди. При
прилагане на чл. 92, ал. 2 ЗЗД съдът трябва да прецени какво е превишението
на неустойката спрямо вредата, съотношението й с цената на договора,
абсолютният й размер, дали кредиторът е могъл да избегне вредите като
положи грижата на добър стопанин, както и да съобрази обичайната практика
за уговаряне на неустойка при договори от същия вид.В случая се касае за
неизпълнение на основни задължения от страна на въззиваемия – за
заплащане на наемна цена и битови сметки за повече от един месец.Т.е. това
виновно неизпълнение далеч надхвърля размера на търсената неустойка.
С оглед изхода на спора, ВОС приема, че следва да преизчисли размера
на присъдените разноски – конкретно като отговор на частната жалба против
Определение № 11 643 от 21.10.2022 година.Съобразно представения Списък
на разноските /вж.л.59/ от делото ищцовата страна е реализирала такива в
размер на 810 лева пред ВРС.Същите не се явяват прекомерни и за всяка от
тях е представено нарочно доказателство.Те е редно да бъдат присъдени,
както и разноските осъществени пред ВОС, които са в размер на 440 лева, или
общо разноските, които следва да претърпи въззиваемия са в размер на 1 250
6
лева.
Предвид горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2688 от 15.08.2022 година на ВРС, в частта, с
която ВРС е отхвърлил иска предявен от М. И. Р., ЕГН ********** против С.
В. С., ЕГН ********** за установяване дължимостта на сумата от 430 лева,
представляваща неустойка, дължима на основание чл.12, ал.3 от Договор за
наем на недвижим имот от 03.10.2018 г., за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 7250/23.12.2021 г. по
ч.гр.д. №18230/2021 г. по описа на ВРС, както и Определение № 11 643 от
21.10.2022 година, както и в частта за разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.
В. С., ЕГН ********** дължи на М. И. Р., ЕГН ********** сумата от 430
лева, представляваща неустойка, дължима на основание чл.12, ал.3 от
Договор за наем на недвижим имот от 03.10.2018 г., за която е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
7250/23.12.2021 г. по ч.гр.д. №18230/2021 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА С. В. С., ЕГН ********** да заплати в полза на М. И. Р.,
ЕГН ********** сумата от 1 250 /хиляда двеста и петдесет/ лева,
представляващи съдебно – деловодни разноски пред ВРС и вОС, на осн.чл.78
ал.1 от ГПК.
В останалата част решението на ВРС е влязло в сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7