№ 1814
гр. София, 24.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20241110210588 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, вр. чл.
248, ал. 1 ГПК.
Същото е инициирано по молба на въззивника В. П. К., с която се иска
допълване на Решение № 5516 от 23.12.2024 г., постановено по НАХД №
10588/2024 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав, в частта за разноските, като се
осъди въззиваемата страна Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР)
да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
жалбоподателя, претендирано на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата.
В предоставеното право на отговор не е постъпило възражение или
становище от насрещната страна – Началник Група към СДВР, отдел „Пътна
полиция“.
След преценка на данните по делото и доводите на молителя, съдът
намира от фактическа и правна страна следното:
С Решение № 5516 от 23.12.2024 г., постановено по НАХД № 10588/2024
г. по описа на СРС, НО, 15-и състав, съдът е отменил Наказателно
постановление № 23-4332-024346/12.10.2023 г., издадено от Началник Група
към ОПП – СДВР, в частта му, с което на жалбоподателя В. П. К., ЕГН
********** е наложено на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, предл. 1 от ЗДвП
административно наказание "глоба" в размер на 300,00 лева за извършено
административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП. Със същото решение
1
съдът е потвърдил Наказателно постановление № 23-4332-024346/12.10.2023
г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, в частта му, с което на
жалбоподателя В. П. К., ЕГН ********** е наложено на основание чл. 185 от
ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лева за извършено
административно нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.
С решението съдът не се е произнесъл по въпроса за разноските по
делото, касаещи такива за адвокатско възнаграждение във връзка с
осъществено процесуално представителство на въззивника, чието присъждане
е поискано изрично в проведеното открито съдебно заседание от
процесуалния му представител. Представени са по делото и относими
документи, а именно – пълномощно за процесуално представителство и
договор за правна защита и съдействие от 27.09.2024 г. за оказана безплатна
правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв.
В чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗАдв. са посочени изчерпателно
предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат,
оказал безплатна правна помощ, а именно: да е оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗАдв. и
в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски.
Следва да е налице и своевременно релевирано искане за присъждане на
разноските по делото. Изпълнението на посочените две условия задължава
съда да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната
правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати.
С други думи, адвокатът не би получил възнаграждение във всички
случаи на приключване на делото, а само в благоприятен за неговия клиент
изход на спора и своевременно направено искане за присъждането им. Затова
и преценката, дали да окаже безплатната правна помощ, при съществуващ
риск да не получи възнаграждение, следва да е само на адвоката.
Представянето на договор с посоченото в него основание по чл. 38, ал. 1, т. 3
от ЗАдв. е достатъчно, за да се присъди адвокатско възнаграждение, като в
тези случаи наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от
доказване.
С оглед на така установеното – оказана безплатна правна помощ и
направено искане за присъждане на разноски, искането за допълване на
решението в тази му част е основателно до размера на сумата от 300,00 лева,
2
който размер съдът намира, че се явява съответен на обема на осъщественото
процесуално представителство и на фактическата и правна сложност на
делото, като тук е мястото да се посочи и че посочените в Наредба №
1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа (загл. изменено - ДВ,
брой 14 от 2025 г.) размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи
за съда, който разглежда делото /в този смисъл Определение № 4941 от
18.04.2024 г. по адм. д. № 2438/2024 г. на ВАС, І отд., Определение № 3814 от
01.04.2024 г. по адм. д. № 3173/2024 Г. на ВАС, ІІ отд./.
По изложените съображения на адв. Е. К. М. – САК следва да се присъди
сумата в размер на 300,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение № 5516 от 23.12.2024 г., постановено по НАХД №
10588/2024 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав В ЧАСТТА за разноските,
като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата Столична
дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати на адвокат Е. К. М. –
САК, с адрес в гр.София, ул.“***** № *******, сумата в размер на 300,00
/триста/ лева – адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен
съд София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на
основанията, предвидени в НПК по реда на Глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3