Решение по дело №1523/2020 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 260380/03.08.2021 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на деветнадесети юли две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                               Председател: Петър Вунов      

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1523 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.

Образувано е по искова молба от „Юробанк България" АД срещу „Ветим Комерс“ ЕООД, Д.Г.М., Д.Г.М. и Г.М.М..

Ищецът твърди, че сключил с ответниците Договор за банков кредит продукт БИЗНЕС ОВЪРДРАФТ № BL 57070/20.09.2016 г., по който предоставил на „Ветим Комерс“ ЕООД банков кредит с разрешен размер от 60 000 лева, с целево предназначение - посрещане на кратксрочни оборотни нужди, а Д.Г.М., Д.Г.М. и Г.М.М. се задължили като съдлъжници да отговорят солидарно по него, съгласно чл. 121 ЗЗД. Погасяването на главницата следвало да се осъществи на няколко части, съгласно уговореното в чл. 9з. 8 от договора, а именно на 21.09.2017 г. - 12 000 лева, на  21.09.2018 г. - 12 000 лева, на 21.09.2019 г. - 12 000 лева и на 21.09.2020 г. - 12 000 лева. Кредитополучателят преустановил плащането на дължимите месечни вноски за главница на 21.09.2017 г., а за договорни лихви на 21.10.2017 г., като от тези дати изпаднал в забава. Към датата на входиране на исковата молба в съда бил допуснал просрочие на три вноски за главница, дължими на: 21.09.2017 г., 21.09.2018 г., 21.09.2019 г. Съгласно чл. 26, б. „г" и чл. 27, б. „в" от договора банката можела едностранно да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем при неплащане на дължима вноска за главница, като упражнила това право с връчване на Покани до длъжниците по възлагане, съгласно чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ, осъществено чрез ЧСИ Р.С., peг. № *** и ЧСИ Р.М., peг. № ***. С тях ищецът им съобщил, че считано от 04.02.2019 г. предоставеният и усвоен банков кредит бил обявен за предсрочно изискуем, като едновременно с това дал седемдневен срок за доброволно плащане на дълга, но такова не последвало. Поддържа се и че ответниците дължали такси по договора съгласно чл. 3, ал. 5 от същия, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумите от 20 000 лева, представляваща част от дължимата главница по Договор за банков кредит продукт БИЗНЕС ОВЪРДРАФТ № BL 57070/20.09.2016 г. в общ размер от 59 459,30 лева за периода от 21.09.2017 г. до 13.01.2020 г.; 585,00 лева, представляваща дължими такси по същия договора за периода от 25.09.2017 г. до 13.01.2020 г., 2 855,56 лева, представляваща законна лихва върху главницата, считано от датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем – 04.02.2019 г. до 01.07.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно й изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът Г.М.М. оспорва изцяло всички предявени искове по основание и по размер, като ги счита за недопустими и моли да се прекрати делото по отношение на него, а евентуално да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани, и му се присъдят сторените разноски. Поддържа се, че не бил съдлъжник, а поръчител, но отговорността му била ангажирана след преклузивния 6 /шест/ месечен срок. Правят се и възражения за погасяване на вземанията по давност, както и относно настъпването на предсрочната изискуемост на кредита и уведомяването на кредитополучателя.

Останалите ответници не изразяват становище по предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 20.09.2016 г. страните са сключили Договор за банков кредит Продукт „Бизнес овърдрафт“ № BL57070, който е представен по делото и от него е видно, че има описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага отново текстуално, като при необходимост неговите клаузи ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

Видно от представените по делото писма ищецът е уведомил надлежно ответниците за настъпилата забава на плащанията по процесния договор и е обявил предсрочна изискуемост на всички дължими суми по него.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обективно и неоспорено от страните, се установява, че уговорената сума по процесния договор е предоставена на кредитополучателя. Последното погашение по кредита е било извършено на 20.11.2017 г., с което е погасена част от просрочена главница с падеж на 21.09.2017 г. Към 13.01.2020 г. размерите на начислените и дължими суми на ищеца са: 59 459,30 лева - предсрочно изискуема главница, 6 192,56 лева - договорна редовна лихва за периода от 21.09.2017 г. до 04.02.2019 г., 3 914,74 лева - лихва за забава за периода от 21.09.2017 г. до 04.02.2019 г., 585,00 лева - такси по договора, начислени през 2017 г. Вещото лице сочи и че лихвата за забава върху претендираната главница от 20 000,00 лева за периода от 04.02.2019 г. до 01.07.2020 г. възлиза на 2 850,00 лева.   

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно и пасивно субективно съединение искове с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими.

Разгледани по същество, първите два иска се явяват изцяло основателни, а третият – частично, поради следните съображения:

По делото не се спори, а и от съвкупния анализ на събраните писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че между страните е бил сключен валиден договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 и сл. от ТЗ. Съдържанието му е подробно регламентирано в представения Договор за банков кредит Продукт „Бизнес овърдрафт“ № BL57070/20.09.2016 г. Това съглашение е подписано и от ответниците, които не са възразили срещу приемането ми като писмено доказателство, нито са го оспорили относно автентичността му или пък от гледна точка верността на съдържанието му, въпреки че са разполагали с възможност за това. Няма спор, а и от кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ищецът е изпълнил точно основното си задължение си по договора, като е предоставил на кредитополучателя по уговорения начин сумата по банковия кредит. При това положение следва да се приеме, че в тежест на последния и на солидарните длъжници е възникнало задължението да погасяват главницата и лихвите в сроковете и размерите съобразно договорните клузи, но след 20.11.2017 г. не са налице плащания на дължимите месечни вноски. Съгласно чл. 26, б. „г“ от договора банката има право да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, когато кредитополучателят не е изпълнил което и да е друго задължение, поето по силата на настоящия договор, вкл. и не е внесъл дължимата вноска по главница и/или лихва. От приетите и неоспорени писма е видно, че преди подаване на исковата молба ищецът е обявил на ответниците предсрочната изискуемост на кредита, поради което и възражението на ответника Г.М.М. в тази връзка се явява неоснователно. Ето защо следва да се приеме, в случая действително са били налице предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на цялото дължимо вземане по Договор за банков кредит № банков кредит Продукт „Бизнес овърдрафт“ № BL57070/20.09.2016 г. Вещото лице изяснява и че към 13.01.2020 г. размерите на начислените и дължими суми на ищеца са: 59 459,30 лева - предсрочно изискуема главница, 6 192,56 лева - договорна редовна лихва за периода от 21.09.2017 г. до 04.02.2019 г., 3 914,74 лева - лихва за забава за периода от 21.09.2017 г. до 04.02.2019 г., 585,00 лева - такси по договора, начислени през 2017 г., а лихвата за забава върху претендираната главница от 20 000,00 лева за периода от 04.02.2019 г. до 01.07.2020 г. възлиза на 2 850,00 лева. При това положение се налага извод, че предявените искове по чл. 430, ал. 1 ТЗ, и по чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явяват изцяло доказани по основание и размер.

Предвид горното следва да разгледа второто възражение на ответника Г.М.М., а именно че имал качеството на поръчител по смисъла на чл. 138 и сл. ЗЗД, поради което спрямо него намирала приложение разпоредбата на чл. 147 от с.з., което според настоящия състав не може да бъде споделено. Тълкувайки съдържанието на клаузите на чл. 9а и чл. 9б от процесния договор по правилата на чл. 20 ЗЗД, съдът счита, че в случая е налице пасивна солидарност между ответниците спрямо ищеца, възникнала по силата на този договор, т. е. по волята на лицата, които са го сключили. Това е така, защото независимо от твърдението, че той има само качеството на поръчител, съдържанието на поетото от него задължение в чл. 9а и чл. 9б от договора налага извод, че се е задължил солидарно с кредитополучателя да отговарят за една и съща престация към банката - кредитор, която може да я поиска от всеки един от тях. За разлика от поръчителството, при което поръчителят отговаря за чужд дълг, при уговорената солидарна задълженост, всеки от солидарните длъжници дължи на свое независимо основание и отговорността няма акцесорен характер. В тази връзка, тъй като в случая източник за солидарността им е един и същ юридически факт - конкретният договор за банков кредит, а не различен юридически факт – договор за поръчителство или законът, разпоредбата на чл. 147 ЗЗД, предвиждаща ограничение във времето, през което поръчителят остава задължен към кредитора след падежа на главното задължение - само ако в рамките на шестмесечен преклузивен срок кредиторът е предявил иск срещу длъжника, не се прилага.

Последното възражението – за погасяване на вземанията по давност, също е неоснователно. Това е така, защото безспорно се приема, че по отношение на главницата и таксите по договор за банков кредит намира приложение общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, като тя започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо – чл. 114 ЗЗД. В случая предсрочната изискуемост на кредита е била обявена през 2019 г., а исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство, е депозирана в съда през 2020 г., поради което давностният срок не е изтекъл и съотв. сумите се явяват дължими. По отношение на лихвата за забава се прилага тригодишната погасителна давност по чл. 111 ЗЗД, но по делото не се претендира за период повече от три години преди подаване на исковата молба, а от датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем - 04.02.2019 г.

Както се посочи по-горе, съгласно кредитираното заключение на вещото лице Т.М. дължимата лихва за забава върху претендираната главница от 20 000,00 лева за периода от 04.02.2019 г. до 01.07.2020 г. възлиза на 2 850,00 лева.    Следователно, претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателна за този размер, за който следва да бъде уважена, а в останалата част - за разликата над него до пълния предявен размер от 2 855,56 лева - да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и двете страни имат право на  претендираните от тях разноски. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят такива, съразмерно на уважената част от исковете, а именно сумата от 1 164,16 лв. за платени държавна такса и възнаграждение на вещо лице.

На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на процесуалния представител на ответника Г.М.М. следва да бъде присъдена сумата от 0,29 лв. за адвокатско възнаграждение, определено от съда по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно отхвърлената част от исковете.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА „Ветим Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Съединение“ № 10, ет. 3, офис 65, Д.Г.М., ЕГН **********, адрес: ***, Д.Г.М., ЕГН **********, адрес: *** и Г.М.М., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адресат: адв. В.Т.К. ***, на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплатят солидарно на „Юробанк България" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Околовръстен път" № 260, съдебен адрес:***, сумите от 20 000 лева, представляваща част от дължимата главница по сключения между тях Договор за банков кредит продукт БИЗНЕС ОВЪРДРАФТ № BL 57070/20.09.2016 г. в общ размер от 59 459,30 лева за периода от 21.09.2017 г. до 13.01.2020 г., 585,00 лева, представляваща дължими такси по същия договора за периода от 25.09.2017 г. до 13.01.2020 г., 2 850,00 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 04.02.2019 г. до 01.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.07.2020 г. до окончателното й изплащане, като иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в останалата му част - за разликата над 2 850,00 лева до пълния предявен размер от 2 855,56 лева, ОТХВЪРЛЯ

ОСЪЖДА „Ветим Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Съединение“ № 10, ет. 3, офис 65, Д.Г.М., ЕГН **********, адрес: ***, Д.Г.М., ЕГН **********, адрес: *** и Г.М.М., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адресат: адв. В.Т.К. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на „Юробанк България" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Околовръстен път" № 260, съдебен адрес:***, сумата от 1 164,16 лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА „Юробанк България" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Околовръстен път" № 260, съдебен адрес:***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на адвокат В.Т.К. ***, сумата от 0,29 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните. 

 

                                                                       СЪДИЯ: /п/ не се чете

                                                                      

                                                                                 

 

 

Вярно с оригинала!

 

Секретар: М.П.