РЕШЕНИЕ
№ 14118
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110153843 по описа за 2023 година
намери следното:
Делото е образувано по искова молба от [***] срещу [***] с искане да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1931,73
лева – заплатено от ищеца застрахователно обезщетение вследствие на
настъпило ПТП, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 604,94 лева – лихва
върху главницата за периода от 18.07.2020 г. до 18.07.2023 г. Ищецът твърди,
че на 21.03.2019 г., около 22:00 часа в град София, между [***] и [***], до
градината [***] настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с лек
автомобил марка MINI, модел COOPER S, рег. № [***], (собственост на [***]),
който, при напускане на паркомясто в синята зона, попада в необезопасено,
несигнализирано, необозначено и неосигурено препятствие на пътното платно
– стърчащо парче от метал (метален кол). Вследствие на инцидента са
нанесени имуществени щети на автомобила, подробно описани в исковата
молба. Било подадено уведомление за щета и в изпълнение на задълженията,
произтичащи от сключения застрахователен договор, била образувана
ликвидационна преписка по щета № [***]. Автомобилът бил застрахован по
застраховка Каско към ищеца със срок на застрахователно покритие от
20.04.2018 г. до 19.04.2019 г. Стойността на ремонтите дейности,
вложените части и материали за възстановяване на увредения автомобил
възлязла на сумата от 1921,73 лева съгласно Фактура № [***] от 10.04.2019 г.
издадена от автосервиз [***]. Сумата била заплатена с преводно нареждане №
[***] от 28.06.2019 година. Ищецът счита, че тази сума, както и 10 лева
ликвидационни разходи му се дължат и поканил ответника да му ги изплати.
Поканата била получена от ответника на 01.08.2019 г., но плащане не
1
последвало. Ищецът счита, че му се дължат изплатеното обезщетение и
мораторна лихва и моли съда да признае за установено съществуването им.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба. Не
оспорва плащането от ищеца на застрахователното обезщетение. Оспорва
наличието на застрахователно правоотношение. Оспорва наличието на
метален кол на пътното платно на мястото на възникване на твърдяното ПТП.
Оспорва факта на възникване на задължение за ищеца да заплати
застрахователно обезщетение. Оспорва наличието и механизма на процесното
ПТП. Счита, че размерът на щетите бил преценен завишено. Прави
възражение за съпричиняване от страна на водача на вредите по процесния
автомобил. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.
В последното по делото съдебно заседание страните, редовно призовани,
изпращат представители и поддържат исканията си.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Безспорен между страните е факта, на извършеното плащане на
застрахователно обезщетение, както и фактът, че процесният автомобил е
застрахован.
По делото е представен препис на заявление-декларация за изплащане на
застрахователно обезщетение от 21.03.2019 г. (л. 24 от делото), от който се
установява, че на същата дата водачът на л.а. Мини Купър при напускане на
паркомясто е закачил предната броня на автомобила на стърчащ от бордюра
метален кол. Увредени са предна броня и десен спойлер на предна броня. От
представените опис-заключения по образуваната щета (л. 25 до л. 31 от
делото) се установява, че ищецът е определил застрахователно обезщетение в
размер на 1931,73 лева, изплатени на собственика на автомобила, видно от
представеното платежно нареждане (л. 14 от делото). Представен е и снимков
материал (л. 38 до л. 41 от делото).
По делото е изслушана и приета неоспорена от страните съдебно
автотехническа експертиза. Установява, че най-вероятният механизъм на
осъществяване на ПТП е при предприета на заден ход маневра от водача, за
излизане от паркомясто „синя зона“ на ул. [***] в района срещу парк „[***]“,
където превозното средство преминава през стърчащ метален кол от бордюра.
Причинените вреди са в пряка причинно-следствена връзка с него. Размерът
на щетите по средни пазарни цени възлиза на 1480,75 лева. Разпитано в
открито заседание, вещото лице заяви, че препятствието – въпросният
метален кол – се намира на около 20 см. преди началото на бордюра. Не се
намира на паркова част. Паркирането е възможно само на паркомястото, без
да се навлиза в зелените части. Ако процесното МПС не е излязло от
паркомястото, е нямало да се стигне до ПТП.
По делото като свидетел беше разпитана М. В. К. – водач на автомобила.
Заявява, че си спомня за инцидента. При напускане на синята зона имало
остатък от метална част от нещо, което било демонтирано преди това, което
стърчало от асфалта и бронята на автомобила се закачила на тази метална част
и се откъснала от него. Металната част била в задната част на паркомястото и
стърчала значително. Свидетелката е категорична, че металната част била на
асфалта, а не на бордюра.
След анализ съдът счита, че не следва да кредитира свидетелските
2
показания в частта им относно местоположението на металната част върху
пътното платно, тъй като в тази част те противоречат на компетентно
изготвената от вещо лице експертиза и приложения по делото снимков
материал, най-вече л. 38 и л. 39.
Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните правни
изводи: С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор
за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който
и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника, да е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение. Заплащането на обезщетението и наличието
за застрахователно правоотношение, не се оспорват от страните. Настъпилите
вреди, както и причинната връзка между двете, съдът намира за установени от
представеното уведомление за щета и приетата експертиза.
Механизмът на ПТП съдът намира за недоказан с оглед приетите
доказателства. В исковата молба се твърди, че металният предмет, който е
захванал автомобила, е бил върху пътното платно, върху паркомястото, докато
от приложения снимков материал става ясно, че той е бил върху бордюра.
Съгласно чл. 99, ал. 2 от ЗДвП, местата за паркиране се обозначават с пътни
знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията
за паркиране. В случая, такава пътна маркировка е представлявала
боядисаното със синя боя паркомясто, обозначаващо площта, върху която
може да се разположи съответното МПС. Водачът на процесното МПС е
следвало да паркира в рамките на тази площ, но не и върху част от бордюра,
принципно предназначен за пешеходци – чл. 108, ал. 1 ЗДвП.
С оглед на всичко изложено, съдът приема, че причината за настъпването
на ПТП не може да бъде вменена във вина на ответника, тъй като то всъщност
е настъпило на част от пътното платно, която не е била предназначена за
достъп на автомобили. Поради недоказаност на механизма на ПТП и на
вината на ответника, главният иск се явява недоказан и следва да бъде
отхвърлен. Като обусловен от него на отхвърляне подлежи и акцесорният иск
за мораторна лихва.
С оглед изхода на производството, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
разноски се дължат единствено на ответника, състоящи се в юрисконсултско
възнаграждение, което с оглед фактическата и правна сложност на делото и
броя проведени заседания, съдът определя на 170 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от . [***], ЕИК [***] и адрес [***] срещу [***],
ЕИК: [***], с адрес на управление [***], представлявана от ..., иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
1526,99 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение,
вследствие на настъпило ПТП на 21.03.2019 г., с лек автомобил марка MINI,
3
модел COOPER S, рег. № [***], ведно със законната лихва върху тази сума от
19.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от . [***], ЕИК [***] срещу [***], ЕИК: [***] иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 604,94 лева –
лихва върху главницата за периода от 18.07.2020 г. до 18.07.2023 г..
ОСЪЖДА . [***], ЕИК [***] да заплати на [***], ЕИК: [***] на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 170 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4