Номер 22707.10.2020 г.Град С.З.а
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – С.З.аI Граждански състав
На 07.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай И. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
гражданско дело № 20205500503102 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.435 и следв. ГПК.
Образувано по жалба на Г.Ф. – гр.С. срещу Постановление
№41286/07.08.2020г. за определяне на разноски по изп. дело №
20207650402262, на Г.И., с район на действие Окръжен съд гр. С.З.а, с което е
отказано намаляването на приетото за събиране адвокатско възнаграждение
на пълномощника на взискателя в размер на 850лв., както и е отказано
намаляване на начислените и приети за събиране авансови такси в общ размер
на 90 лв.
Жалбоподателят обжалва постановлението в частта относно
претендиралото от взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнителното
дело, в размер на 850.00 лева., както и начислени авансови такси, съгласно
ТТРЗЧСИ към ЗЧСИ, по изпълнителното дело, в размер на 90.00 лева. Счита,
че претендираното възнаграждение е прекомерно и несъобразено с Наредба №
1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
както и с ТР № 6/12 на ОСГТК на ВКС, а също така не е съобразено с липсата
на каквато и да е правна и фактическа сложност на изпълнителното дело,
както и с извършените до момента изпълнителни действия за събирането на
претендираната сума, които от страна на взискателя се състоят единствено в
изготвянето на молба за образуване на изпълнителното дело.
1
Счита също така, че начислените авансови такси не представляват реално
извършени действия от страна на Съдебния изпълнител в хода на
изпълнителното производство. Сочат, че авансовите такси в размер на 90.00
лева с ДДС са неправилно определени от ЧСИ и поради тази причина Г.Ф. не
дължи възстановяването им. Излагат подробни съображения.
Молят съда да постанови определение, с което да отмени
постановлението на ЧСИ от 07.08.2020г. за отказ на намаляване на
адвокатския хонорар на взискателя и за отказ на намаляване на авансовите
такси, както и да измени разпореждане на ЧСИ per. № 765 за разноските по
изп. д. № 20207650402262/2020, като намали претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение до законоустановения минимум в размер на 200
лева. Евентуално ако съда прецени, че на взискателя се следват разноски за
водене на изпълнителното производство, то моли да бъде намалено същото до
законоустановения минимум, съобразно правилата на чл. 10, т. 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение,
като намали начислените в тежест на длъжника авансови такси до размер на
реално извършените действия от страна на Съдебния изпълнител, а именно
48.00 лева. Евентуално ако съда прецени, че размерът на адвокатското
възнаграждение следва да бъде редуциран, молят да се измени и размера на
дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, съобразно размера на дълга.
Взискателят Р. К. Х. чрез пълномощника си адвокат Н.М. заявяват, че
подадената въззивна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение. Излага подробни съображения.
Приложени са мотиви по обжалваното действие от Частния съдебен
изпълнител Г.И. съгласно чл.436, ал.3 ГПК, в които изразява становище по
жалбата.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери
законосъобразността на обжалваните действия на съдебния изпълнител,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на
обжалване от длъжника действие на съдебния изпълнител в хипотезата на чл.
435, ал.2, т.7 от ГПК. Подадената частна жалба е допустима, а по съществото
2
си – неоснователна.
Изпълнително дело № 20207650402262 по описа на ЧСИ Г. И., per. №
765 в Камарата на Частните съдебни изпълнители е образувано по молба с вх.
№ 23252/23.07.2020 г. на Р. К. Х. с ЕГН **********, чрез пълномощника си
адв. Н.М., към която е приложен изпълнителен лист от 15.06.2020 г., издаден
по в.т.д. № 154/05.06.2020 г. на Апелативен съд П., с който Г.Ф. с Булстат
***** е осъден да заплати на Р. К. Х. с ЕГН ********** сумата от 26 000
лева, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 02.07.2019г.
до окончателното й изплащане.
Съгласно молбата на взискателя съдебният изпълнител е извършил
проучване на имущественото състояние на длъжника по делото и е изпратил
покана за доброволно изпълнение. Длъжникът е получил поканата за
доброволно изпълнение на 31.07.2020 г.
На 05.08.2020 г. по делото е постъпило възражение от Г.Ф. с искане да
бъде намалено размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение,
пропорционално да бъде намален и размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, а
така също да бъде намален и размера на посочените в Поканата за доброволно
изпълнение авансови такси.
С Постановление изх.№ 41286/07.08.2020 г. съдебният изпълнител е
отказал намаляване на приетото за събиране адвокатско възнаграждение на
пълномощника на взискателя, както и намаляване на начислените и приети за
събиране авансови такси по изпълнително дело 20207650402262.
На 17.08.2020 г. по делото е постъпила настоящата жалба с вх. №
28339/17.08.2020 г., подадена от длъжника Г.Ф., чрез юрисконсулт К.Я.
против Постановление изх.№ 41286/07.08.2020 г., която жалба ЧСИ е
администрирала съгласно правилата на чл. 436 от ГПК.
Относно възражението на длъжника срещу приетото за събиране
адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА.
Доколкото органът, който има компетентността да провежда изпълнителното
производство, е съдебният изпълнител, то следователно той е и органът,
3
който следва да осъществява и несъмнено осъществява произнасянето по
исканията за присъждане на разноски.
В конкретния случай — по изпълнителното дело е приложен договор за
правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно от 14.07.2020г., според
който взискателят е изплатил на процесуалния си представител адвокатско
възнаграждение в размер на 850 лева. Съгласно разпоредба на чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /последно изменение и доп. ДВ бр.68 от 31.07.2020 г./,
възнаграждението за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лв.
Към него следва да бъде прибавено предвиденото в разпоредбата на чл. 10, т.
2 във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като възнаграждението за водене на
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания е 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал.
2 от същата наредба. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата
възнаграждението при интерес от 20000 до 100 000 лв. — 830 лв. + 3 % за
горницата над 10 000 лв. или изчислен по наредбата минималния размер на
адвокатското възнаграждение в конкретния случай следва да бъде в размер на
855 лева. В настоящия случай претендираната от взискателя сума в
изпълнителното производството е в размер на 850 лв., т.е. същата е в
съответствие е предвиденото в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. С оглед
гореизложеното, искането за редуциране на адвокатския хонорар се явява
неоснователно, тъй като не са налице предпоставките на чл.78,ал.5 ГПК за
намаляване на хонорара.
Адвоката, пълномощник на взискателя е участвал във делото, като е
депозирал молби, извършвал е проверки по движението и е искал налагане на
запори и други изпълнителни действия. Видно от представения договор за
правна защита и съдействие, уговореното възнаграждение е било заплатено
изцяло преди образуване на изпълнителното дело, когато е било и
невъзможно да се предвидят всички необходими действия, които ще се
предприемат за събиране на задължението.
Длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство,
само ако не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е
платил дълга преди това, а във всички останали случаи, дори когато е платил
4
в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в
изпълнителното производство.
Разноските в изпълнението не са материализирани в изпълнителния
лист и съставляват всички разходи, които взискателят прави в
изпълнителното производство с оглед реализиране на съдебно признатото си
право – за адвокатско възнаграждение, за дължими такси по изпълнението и
за други разходи, свързани с принудителното изпълнение. Събирането на
вземането на разноските в изпълнението се осъществява в рамките на
образуваното изпълнителното производство, като е необходимо да бъде
установено, че внесените суми са действително дължими по изпълнителното
производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за
възстановяването им.
Обстоятелството, че длъжникът бил юридическо лице със „социална,
защитна, обезщетителна” и др.подобни функции, не предполага този длъжник
да бъде третиран привилегировано спрямо останалите длъжници, като срещу
него не бъдат присъждани разноски в изпълнителното производство. Такава
привилегия в ГПК, или в други закони, за Гаранционния Фонд, не е
предвидена, поради което същият ще следва да отговаря в пълен размер за
разноските в изпълнителното производство, причина за образуването, на
което с поведението си е станал самият той, като длъжник по влязло в сила
решение.
С оглед на това съдът намира, че заплатеното от взискателя
възнаграждение не е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, поради което и на основание чл. 78, ал. 5 от
ГПК в тежест на длъжника следва да се възложат сторените от взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение в минималния нормативно установен
размер по чл. 10, т. 1 и по чл.10 т.2 от Наредба № 1/2004 г., поради което с
оглед на това намира обжалваното постановление в тази част за правилно.
Относно възражението на длъжника срещу начислените и приети за
събиране авансови такси:
Длъжникът твърди, че начислените авансови такси не се отнасят за
реално извършени действия от страна на ЧСИ Г. И., както и че са неправилно
определени. Изразява становище, че начислените авансови такси следва да
5
бъдат в размер на 48 лева — 24 лв. по т.1 от ТТРЗЧСИ за образуване на
изпълнително дело и 24 лв. по т. 5- 24лв. от ТТРЗЧСИ за връчване на ПДИ.
Твърди още, че в конкретния случай няма извършени никакви изпълнителни
действия.
Сумата от общо 90 лв., посочена от съдебния изпълнител е формирана
както следва: т.1 - 24 лева за образуване на изп. дело, т.5 - 24 лева за ПДИ, т.3
- 6 лева за справка за публични задължения, 12 лева по т.4 и 24 лева по т.5 за
съобщения до страните за прекратяване на изпълнителното производство, т.е.
всяка една начислена такса е за реално извършени действия и справки,
изготвяне на съобщения, които се изискват за реалното и законосъобразно
развитие и протичане на изпълнителния процес.
По направеното искане за евентуално ако съда прецени, че размерът на
адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран, то да се измени и
размера на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, съобразно размера на
дълга, окръжният съд намира, че същото следва да бъде оставено без
уважение предвид гореизложеното, че не следва да се редуцира размера на
адвокатското възнаграждение.
Предвид гореизложените съображения настоящият съдебен състав
намира, че подадената жалба е неоснователна, поради което следва да бъде
оставена без уважение.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на Г.Ф. – гр.С.,
ул. „**** против Постановление №41286/07.08.2020г. за определяне на
разноски по изп. дело № 20207650402262, на Г.И., с район на действие
Окръжен съд гр. С.З.а, с което е отказано намаляването на приетото за
събиране адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя в
размер на 850лв., както и е отказано намаляване на начислените и приети за
събиране авансови такси в общ размер на 90 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7