Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.03.2024 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди двадесет и трета
година, в
състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2708 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е с
главен иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ във вр. с чл.
647, ал. 2 ТЗ и евентуални искове по чл. 135 ЗЗД и по чл. 645, ал. 3 ТЗ.
Ищецът твърди, че с решение от 17.12.2018 г. по т.д. №
2360/2018 г. на САС, ТО, VІ-11 състав дружеството „Л.Г.Р.“ АД е обявено в
неплатежоспособност, определена е началната й дата – 31.12.2011 г., открито е
производство по несъстоятелност и е назначен временен синдик на дружеството.
Посочва, че на 31.03.2015 г. между „Л.Г.Р.“ АД, като продавач и „А.“ ООД, като
купувач бил сключен договор за покупко-продажба на обособени части от търговското
предприятие, с нотариално удостоверяване на подписите на страните. По силата на
така сключения договор „Л.Г.Р.“ АД прехвърляло на „А.“ ООД правото на
собственост върху обособени части от търговското си предприятие при договорена цена,
както следва: обособена част, включваща инфраструктура за доставяне на вода,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води, включително и дейностите, свързани с
оперирането с тази инфраструктура, като цената на тази обособена част възлиза
на 24 088,53 лева и обособена част, включваща дейността по опериране на
електро-енергийна инфраструктура в комплекс „Л.Г.Р.“, като цената на тази
обособена част възлиза на 102 119,67 лева. Твърди, че в чл. 3, ал. 1 от
договора страните постигнали съгласие задължението на купувача за плащане на
продажната цена, която била в общ размер от 126 208,20 лева да бъде
прихванато срещу насрещното му вземане срещу продавача в размер на 130 000
лева, произтичащо от договор за цесия, сключен на 10.03.2015 г. между цедента „Л.Г.енд Спа Хотел“ АД и цесионера
„А.“ ООД и представляващо вземане за лихва, възникнало от договор за
преструктуриране на банкови кредити от
10.01.2014 г., сключен между „Л.Г.енд Спа Хотел“ АД и „Л.Г.Р.“ АД и анекс № 11
към договора за кредит № 002/09.03.2007 г. между „Уникредит
Булбанк“ АД и „Л.Г.Р.“ АД. Счита, че така описаната сделка уврежда кредиторите
на несъстоятелността, поради което тя следва да бъде обявена за недействителна
по отношение на тях. Предявява главен иск по чл. 647, ал. 2 ТЗ във връзка с чл.
647, ал. 1, т. 3 ТЗ като твърди, че даденото по процесната
сделка значително надхвърля по стойност полученото. Твърди, че според баланса
на дружеството за релевантния период, балансовата стойност на активите на „Л.Г.Р.“
АД многократно надхвърля договорената цена. Посочва, че пазарната стойност на
активите към датата на оспорената сделка – 01.04.2015 г. надхвърля и тяхната
балансова стойност. Твърди също така, че не съществуват задължения на „Л.Г.Ризрот“ АД към „Л.Г.енд Спа Хотел“ ЕАД, които да са
възникнали на основание договор за преструктуриране на банкови кредити между „Л.Г.Р.“
АД и „Л.Г.енд Спа Хотел“ АД от 10.01.2014 г. и Анекс № 11 към договора за
кредит № 002/09.03.2007 г. между „Уникредит Булбанк“
АД и „Л.Г.Р.“ АД. Посочва, че това обуславя извод за значителна неравностойност
на насрещните престации, съставляващи предмета на
договора за продажба, сключен между „Л.Г.Р.“ АД и „А.“ ООД. Предявява
евентуален иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, по който твърди, че вземанията на
кредиторите на несъстоятелността са възникнали преди датата на продажбата на
обособените части от търговското предприятие на длъжника. В резултат на
атакуваната сделка длъжникът се лишил от притежаваните от него недвижими имоти,
съоръжения и движими вещи, които в своята съвкупност били функционирали като
отделни организационни структури.
Посочва, че лишавайки се от контрол върху важни за търговската му
дейност активи и намалявайки съществено състава на своето имущество, което
имущество, съгласно чл. 133 ЗЗД е следвало да служи за общо обезпечение на
неговите кредитори, длъжникът увредил последните. Същевременно, задлъжнялостта
на длъжника не се била променила в резултат на сделката. Твърди, че длъжникът е
несъмнено недобросъвестен предвид знанието му за съществуването на
публично-правни задължения, на задължения към банките и към кредитори физически
лица. Счита за установено и знанието относно задълженията на длъжника и на
лицето, с което същият е договарял – тоест знанието на купувача „А.“ ООД.
Предвид изложеното поддържа, че са налице обстоятелствата, които осъществяват
фактическия състав на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване на продажбата от
01.04.2015 г. за недействителна по отношение на кредиторите на
несъстоятелността. Предявява евентуален иск и по чл. 645, ал. 3 ТЗ за обявяване
на прихващането за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да
се обяви за недействителен на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „Л.Г.Р.“ АД договорът, сключен на
31.03.2015 г. между „Л.Г.Р.“ АД, като продавач и „А.“ ООД, като купувач. При
условията на евентуалност да се обяви договора за недействителен на основание
чл. 135, ал. 1 ЗЗД. При условията на евентуалност да се обяви за недействително
на основание чл. 645, ал. 3 ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността
на „Л.Г.Р.“ АД прихващането, обективирано в договора
за покупко-продажба на обособени части от търговското предприятие на „Л.Г.Р.“
АД, сключен на 31.03.2015 г. между продавача „Л.Г.Р.“ АД и купувача „А.“ ООД, с
което прихващане кредиторът „А.“ ООД и длъжникът „Л.Г.Р.“ АД се съгласяват да
прихванат задължението на купувача „А.“ ООД за плащане на цената по договора в
размер на 126 208,20 лева и задълженията на продавача „Л.Г.Р.“ АД,
произтичащо от договор за цесия между „А.“ ООД и „Л.Г.Р.“ АД, сключен на
10.03.2015 г. за прехвърляне на вземане за лихва в размер на 130 000 лева,
възникнало на основание договор за преструктуриране на банкови кредити от 10.01.2014 г. и анекс №
11/15.12.2014 г. към договор за кредит № 002/09.03.2007 г.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът „Л.Г.Р.“ АД /в
несъстоятелност/ оспорва предявените искове. Счита, че даденото по атакуваната
сделка не надхвърля значително по стойност полученото, както и че липсва
увреждане на кредиторите, причинено с нейното извършване.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът „А.“ ООД оспорва
исковете. Счита за погрешен поддържаният от ищеца извод, че даденото по
атакувания договор за покупко-продажба от 31.03.2015 г. надхвърля по стойност
полученото. Посочва, че видно от представения доклад за бизнес оценка от
25.03.2015 г. справедливата пазарна оценка на продадените обособени части от
търговското предприятие на длъжника е, както следва: за обособената част – ВиК – справедливата пазарна стойност е равна на
24 088,53 лева, която сума представлява разликата между стойността на
активите /1 395 872,09 лева/ и стойността на пасивите /1 371 783,56
лева/ и за обособена част – ел. съоръжения – справедливата пазарна стойност е
равна на 102 119,67 лева, която сума представлява разликата между
стойността на активите /1 141 666,93 лева/ и стойността на пасивите /1
039 547,26 лева/. Оспорва твърдението на ищеца, че не съществуват
задължения на „Л.Г.Р.“ АД към „Л.Г.енд Спа Хотел“ АД. Твърди, че с изпълнението
на задълженията на ищеца и ответника, произтичащи от договор от 10.01.2014 г.
за преструктуриране на договор за банков кредит № 002/09.03.2007 г. и анексите
към него, което изпълнение е осъществено с подписването на Анекс №
11/15.12.2014 г. към договор за банков кредит № 002/09.03.2007 г., в правното
положение на ответника настъпват две очевидни и съществени промени: ответникът
вече не отговаря към банката като кредитополучател, а само като встъпило в
кредитното задължение трето лице и в отношенията между ответника и ищеца
единствено задължен към банката е ищецът, а ответникът няма никакви задължения
към банката. Посочва, че изрично потвърждение на „Уникредит
Булбанк“ АД относно пълното освобождаване на Л.Г.Р. АД в качеството му на
встъпило в чуждо задължение солидарен съдлъжник по
договор за банков кредит № 002/09.03.2007 г. се съдържа в удостоверение с изх.
№ 0911-64-007075/20.05.2019 г. Твърди, че правно основание за възникването на
задължението на Л.Г.Р. АД да заплати на Л.Г.енд Спа Хотел АД цена на
заместването е самото заместване в дълг, а то безспорно е настъпило с
подписването на Анекс № 11/15.12.2014 г. Без правно основание е обстоятелството
дали през процесния период от време, който е
приключил най-късно на 12.04.2019 г., Л.Г.Р. АД е продължило да отговаря за
вече чуждо кредитно задължение поради извършено от дружеството встъпване в това
чуждо задължение. Оспорва предявения евентуален иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД като
неоснователен. Счита, че не е налице нито една от предпоставките за неговото
уважаване. Посочва, че активите по атакувания договор за продажба на обособени
части от търговското предприятие са особен тип инфраструктури активи, чието
ползване за търговска дейност се регулира от Закона за енергетиката и Закона за
водите и без да са налице необходимите изисквания и лицензи собственикът на
тези активи не може да извлича пряка търговска полза от експлоатацията им, а
към момента на продажбата Л.Г.Р. не е могъл да реализира приходи от въпросните
активи, като същевременно е имал задължения да ги стопанисва, поддържа и
експлоатира. Счита за погрешен извода на ищеца, че „задлъжнялостта за длъжника
не се е променила в резултат на сделката“. Задълженията на Л.Г.Р. АД към Л.Г.енд
Спа Хотел АД в размер на сумите 1 371 783,56 лева и
1 039 547,26 лева са преминали от продавача Л.Г.Р. АД към купувача А.
ООД по силата на атакувания договор, поради което изводът на ищеца за липса на
промяна в задлъжнялостта на длъжника е неправилен. Твърди, че е погрешен и
изводът на ищеца за недобросъвестност на длъжника, както и че купувачът „А.“
ООД е знаел за настъпването на увреждането на кредиторите на „Л.Г.Р.“ АД.
Поддържа неоснователност на евентуалния иск по чл. 645, ал. 3 ТЗ. Предвид
изложеното иска да се отхвърлят исковете.
Със становище от 12.11.2020 г. ищецът –
новоназначеният синдик адв. А.Г.М. заявява, че
поддържа предявените искове.
Конституираните с определение от 16.10.2020 г. трети
лица помагачи на страната на ищеца М.Й., П.К.М.Х. и С.Х., К.Р.М. и Б.М.Я.-М., Д.К.
и П.Л.К.К. и М. М. – всичките граждани на Дания и
представлявани от адвокат Р.Ж., със съдебен адрес ***, считат предявените
искове за основателни. Твърдят, че сделката между ответниците
по иска е възмездна, но даденото от „Л.Г.Р.“ АД значително надхвърля полученото
от „А.“ ООД. Отделно посочват, че не е заплатена и продажната цена в размер на
126 208 лева, защото е извършено негодно прихващане с несъществуващо
вземане за лихви върху несъществуваща главница. Считат, че са налице всички
предпоставки за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД. Твърдият, че вземанията им са
възникнали преди сключване на атакуваната сделка. Страните по нея, които са
свързани лица, са недобросъвестни, а увреждащият кредиторите характер на
сделката е такъв със самото й сключване, защото се намаляват активите на
длъжника, срещу които може да се насочи принудително изпълнение, а цялото му
имущество служи за удовлетворяване на кредиторите /чл. 133 ЗЗД/.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, а същото се установява
и от приложените към исковата молба доказателства и извършената от съда
служебна справка по партидата на ответника „Л.Г.Р.“ АД, че с решение от 17.12.2018
г. по т.д. № 2360/2018 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11
състав е отменено изцяло решението от 12.05.2016 г. по т.д. № 1708/2011 г. на
Софийски градски съд, VІ-21 състав и е обявена неплатежоспособността на
дружеството, открито е производство по несъстоятелност на „Л.Г.Р.“ АД и е определена
началната й дата – 31.12.2011 г.
Видно е, че на 31.03.2015 г. между „Л.Г.Р.“
АД, като
продавач и „А.“ ООД, като купувач е сключен договор за покупко-продажба на
обособени части от търговско предприятие. Съгласно чл. 1 и чл. 2 от договора, продавачът
прехвърля на купувача правото на собственост върху обособени части от
търговското предприятие на продавача, както следва: 1. Обособена част от
търговско предприятие на „Л.Г.Р.“ АД, включваща инфраструктура за доставяне на вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води, включително и дейностите, свързани с оперирането
с тази инфраструктура, съгласно описанието в Приложение № 1 към договора срещу
цена в размер на 24 088,53 лева и 2. Обособена част от търговско предприятие на „Л.Г.Р.“
АД,
представляващо електро-енергийна инфраструктура, включително дейностите по опериране
на тази инфраструктура, в комплекс „Л.Г.Р.“*** съгласно описанието в Приложение
№ 2 към договора срещу цена в размер на 102 119,67
лева. С чл. 3, ал. 1 страните са се съгласили на основание чл. 103 от Закона за
задълженията и договорите да прихванат взаимните си задължението на купувача за
плащане на цената по чл. 2 от договора и задължението на продавача към купувача
до размер на 126 208,20 лева, произтичащи въз основа на договор за цесия
между „А.“ ООД и „Л.Г.енд Спа Хотел“ АД от 10.03.2015 г. за прехвърляне на
вземане за лихва в размер 130 000 лева, възникнало на основание на договор
за преструктуриране на банкови кредити между „Л.Г.Р.“ АД и „Л.Г.енд Спа Хотел“
АД от 10.01.2014 г. и Анекс № 11 към договор за кредит № 002/09.03.2007 г.
между „Уникредит Булбанк“ Ад и „Л.Г.Р.“ АД в сила от
01.01.2014 г.
Установява се, че на 10.01.2014 г. е
сключен между „Л.Г.енд Спа Хотел“ АД и „Л.Г.Р.“ АД договор за преструктуриране
на договор за кредит № 002/09.03.2007 г. и анексите към него, с който страните
са се съгласили „Л.Г.енд Спа Хотел“ АД да замести „Л.Г.Р.“ АД като нов длъжник за уреждане на задълженията
по договор № 002/09.03.2007 г. и анексите към него, при получаване на съгласие
от „Уникредит Булбанк“ АД в качеството на кредитор с
вземане срещу „Л.Г.Р.“ АД, при условия договорени между „Л.Г.енд Спа Хотел“ АД
и „Уникредит Булбанк“ АД съгласно чл. 99 и чл. 102 ЗЗД в размер на задълженията по договор № 002/09.03.2007 г. и анексите към него,
за които „Л.Г.енд Спа Хотел“ АД ще замести „Л.Г.Р.“ АД до
6 452 951,86 евро.
Видно е, че на 10.03.2015 г. между „Л.Г.енд
Спа Хотел“ АД, като цедент и „А.“ ООД, като цесионер е сключен договор за цесия, с който цедентът прехвърля /продава/ на цесионера
права на вземане в размер на 130 000 лева към „Л.Г.Р.“ АД, представляващи
част от вземане за лихва, начислена за периода от 01.01.2014
г. до 31.12.2014 г., възникнала на основание на договор за преструктуриране на
банкови кредити между „Л.Г.Р.“ АД и „Л.Г.енд Спа Хотел“ АД от 10.01.2014 г. В
чл. 1, ал. 2 е предвидено, че за прехвърлените вземания цесионерът
се задължава да заплати на цедента покупна цена в
размер на 126 208 лева при условия и ред, определени в договора.
С определение от 23.11.2021 г. настоящото
производството бе спряно до приключване с влязло в сила решение по т.д. №
27/2020 г. на СГС, ТО, VІ-16 състав.
С решение от 15.02.2021 г. по т.д. №
2483/2020 г. на САС, ТО, 11 състав е отменено изцяло решението от 24.08.2020 г.
по т.д. № 27/2020 г. на СГС, ТО, VІ-16 състав и вместо това е признато за
установено на основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, че „Л.Г.Р.“ АД /в
несъстоятелност/ дължи на „Л.Г.енд Спа Хотел“ АД следните вземания по сключен
между тях договор от 10.01.2014 г. за преструктуриране на договор за банков
кредит № 002/09.03.2007 г.: 1/ сумата 6 039 961,74 лева – главница по
т. 3.3.1 от договора с привилегия по чл. 722, ал. 1,
т. 8 ТЗ; 2/ сумата 1 145 571,72 лева – договорна лихва за периода 01.01.2014 г. – 17.12.2018 г., с привилегия по чл. 722, ал. 1,
т. 8 ТЗ и 3/ законната лихва върху главницата от 6 039 961,74 лева за
периода от 28.01.2019 г. до изплащането, с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ. С определение от 18.04.2022 г. по т.д. № 1413/2021 г. на ВКС, I Т.О. решението
на САС не е допуснато до касационно обжалване.
От приетото заключение на съдебно-икономическата
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, се
установява, че размерът на задълженията на „Л.Г.Ризрот“
АД към „Уникредит Булбанк“ АД по договор за банков
кредит между „Ейч Ви Би Банк
Биохим“ АД и „Л.Г.Р.“ АД /тогава „Клиф Голф Холидей“ АД/ № 002/09.03.2007 г., който е бил изцяло
усвоен, към датите: 01.01.2014 г. /датата на
сключване на договор за преструктуриране на банкови кредити от 10.01.2014 г./ е
6 452 951,86 евро в т.ч. главница 6 077 158,83 евро и лихви
375 793,03 евро; към 15.12.2014 г. е 6 452 951,86 евро в т.ч.
главница 6 077 158,83 евро и лихви 375 793,03 евро и към
31.03.2015 г. /датата на сключване на атакувания договор за покупко-продажба на
обособени части от търговско предприятие от 31.03.2015 г./ е
6 416 368,89 евро в т.ч. главница 6 040 575,86 евро и лихви
375 793,03 евро. От представената информация от „Уникредит
Булбанк“ АД е видно, че „Л.Г.Р.“ АД няма задължения произтичащи от договор за
банков кредит № 002/09.03.2007 г. На основание Анекс № 11/15.12.2014 г. „Л.Г.енд
Спа Хотел“ АД замества в дълг „Л.Г.Р.“ АД. От представената информация от „Л.Г.Р.“
АД става ясно, че считано от 15.12.2014 г. и до настоящия момент дружеството
няма задължения към „Уникредит Булбанк“ АД по договор
за банков кредит № 002/09.03.2007 г. Видно е от предоставената информация, че
задълженията на „Л.Г.Р.“ АД към „Л.Г.енд Спа Хотел“ АД са в размер на: към
15.12.2014 г. е 6 452 951,86 евро в т.ч. главница
6 077 158,83 евро и лихви 375 793,03 евро; към 31.03.2015 г. е
5 274 486,28 евро в т.ч. главница 4 844 264,96 евро и лихви
430 221,32 евро и към 28.02.2023 г. 3 673 904,92 евро в т.ч.
главница 3 088 183,40 евро и лихви 585 721,52 евро. От
предоставената информация от „Уникредит Булбанк“ АД и
„Л.Г.Р.“ АД е видно, че няма извършени плащания за погасяване на задължения по
договор за банков кредит № 002/09.03.2007 г. Всички плащания са извършени от „Л.Г.енд
Спа Хотел“ АД. С подписване на договора за покупко-продажба на обособени части
между „Л.Г.Р.“ АД и „А.“ ООД на 31.03.2015 г. сумите по договора
1 371 783,56 лева и 1 039 547,26 лева са намалили
задължението към „Л.Г.енд Спа Хотел“ АД с 2 411 330,82 лева. Видно е
от предоставената информация, че погасяването на задължението на „А.“ ООД към „Л.Г.енд
Спа Хотел“ АД в размер на 2 411 330,82 лева е на основание спогодба
от 10.04.2015 г. и е в периода
28.12.2015 г. – 02.05.2018 г., чрез прихващане на вземания в резултат на
договори за цесия.
От приетото заключение на
съдебно-оценителната експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че размера на престациите
по пазарна стойност към датата на договора за покупко-продажба на обособени
части от търговски предприятие от 31.03.2015 г.
– инфраструктура за доставяне на вода, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води и електро-енергийна инфраструктура в комплекс Л.Г.Р. *** е,
както следва: Приложение № 1, ВиК инфраструктура,
земя и помпена станция: 1 284 339 лева и Приложение № 2, Ел.
инфраструктура с трафопостове и земя: 1 133 960 лева. Общо по
договора от 31.03.2015 г. възлиза на 2 418 299 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно изложените твърдения в исковата молба и заявения
петитум, предмет на разглеждане са предявени от
синдика на „Л.Г.Р.“ АД срещу „Л.Г.Р.“ АД и „А.“ ООД главен иск по чл. 647, ал.
1, т. 3 ТЗ и евентуални искове по чл. 135 ЗЗД и чл. 645, ал. 3 ТЗ.
Исковете са предявени в преклузивния
едногодишен срок, съобразно приложимата редакция на чл. 649, ал. 1 ТЗ, от
откриване на производството по несъстоятелност на дружеството-ответник, което е
станало с решение от 17.12.2018 г., а исковата молба е подадена на 16.12.2019
г., поради което са допустими.
1/ По главния иск с правно основание чл. 647, ал. 1,
т. 3 ТЗ:
С предявения иск се иска обявяване за недействителна
по отношение на кредиторите на несъстоятелността, сключена на 31.03.2015 г.
между „Л.Г.Р.“ АД, като
продавач и „А.“ ООД, като купувач сделка за покупко-продажба на обособени части
от търговско предприятие, обсъдена във фактическата част на решението.
Съобразно чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ може да бъде
обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността
възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля стойността на
полученото, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността. В чл. 647, ал. 2 ТЗ е предвидено, че
ал. 1 се прилага и за действия и сделки, извършени от длъжника в периода между
подаване на молбата по чл. 625 ТЗ и датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност.
Атакуваната сделка е сключена на 31.03.2015 г.,
което е след подаване на молбата по чл. 625 ТЗ на 05.05.2011
г., както и след началната дата на неплатежоспособност – 31.12.2011 г.,
определена с решението от 17.12.2018 г. по т.д. № 2360/2018 г. на Софийски
апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, с което е открито производство
по несъстоятелност на „Л.Г.Р.“ АД, поради което процесната
покупко-продажба попада в очертания период в чл. 647, ал. 2 вр.
ал. 1, т. 3 ТЗ.
В обсъденото по-горе заключение на
съдебно-оценителната експертиза, неоспорено от страните, вещото лице даде
оценка на пазарната стойност към датата на договора 31.03.2015 г. на продаваните
части, а именно: по Приложение № 1, ВиК инфраструктура,
земя и помпена станция в размер на 1 284 339 лева и по Приложение №
2, Ел. инфраструктура с трафопостове и земя в размер на 1 133 960
лева или общо в размер на 2 418 299 лева. В договора страните са
приели, че за обособената част – ВиК справедливата
пазарна стойност на активите е 1 395 872,09 лева, а за обособената
част – ел. съоръжения е равна на 1 141 666,93 лева. Дадените
стойности от вещото лице по двете позиции са по-ниски от приетите от страните
по атакуваната сделка, поради което не може да се приеме, че стойността на
активите е по-висока от приетата от страните по сделката.
Видно е от Приложение № 1
към договора от 31.03.2015 г., че купувачът „А.“ ООД е поел задължението на „Л.Г.Р.“
АД с размер 1 371 783,56 лева към „Л.Г.енд Спа Хотел“ АД, произтичащо
от обсъдения по-горе договор за преструктуриране на банкови кредити от
10.01.2014 г. и Анекс № 11/01.01.2014 г. към договора
за банков кредит № 002/09.03.2007 г., всички задължения, произтичащи от договор
от 01.03.2013 г., сключен между „Л.Г.Р.“ АД и „Н.К.С.“ ЕООД, както и всички
задължения и фактически отношения свързани с извършване на дейност по доставяне
на вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води.
Видно е от Приложение № 2
към договора от 31.03.2015 г., че купувачът „А.“ ООД е поел задължението на „Л.Г.Р.“
АД с размер 1 039 547,26 лева към „Л.Г.енд
Спа Хотел“ АД, произтичащо от договор за преструктуриране на банкови кредити от
10.01.2014 г. и Анекс № 11/01.01.2014 г. към договора
за банков кредит № 002/09.03.2007 г., всички задължения, произтичащи от договор
от 01.03.2013 г., сключен между „Л.Г.Р.“ АД и „Н.К.С.“ ЕООД, както и всички
задължения, свързани с извършване на дейност по опериране на
електро-енергийната структура в комплекс „Л.Г.Р.“.
В случая справедливата
пазарна стойност на обособените части е определена от страните по сделката от
31.03.2015 г. като разлика между стойността на активите и на пасивите, които
преминават върху купавача.
Не се доказаха по делото
възраженията на ищеца и на третите лица помагачи, че не съществуват задължения
на „Л.Г.Р.“ АД към „Л.Г.енд Спа Хотел“ АД, произтичащи от сключения на
10.01.2014 г. между „Л.Г.енд Спа
Хотел“ АД и „Л.Г.Р.“ АД договор за преструктуриране на договор за кредит №
002/09.03.2007 г. и анексите към него. С влязло в сила решение от 15.02.2021 г. по т.д. №
2483/2020 г. на САС, ТО, 11 състав е установена част от паричните вземания на „Л.Г.енд
Спа Хотел“ АД срещу длъжника „Л.Г.Р.“, на основание договора за
преструктуриране на банкови кредит от 10.01.2014 г. и Анекс № 11/01.01.2014 г. към договора за банков кредит № 002/09.03.2007
г. Същото основание на задълженията е и посочено в оспорения договор като
пасиви на продавача.
С оглед ангажираните доказателства и установеното
със сила на пресъдено нещо по развилия се между страните
спор по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ съдът приема за доказано, че съществуват
задължения на „Л.Г.Р.“ АД към „Л.Г.енд Спа Хотел“ АД, които са възникнали на
основание договор за преструктуриране на банкови кредити между „Л.Г.Р.“ АД и „Л.Г.енд
Спа Хотел“ АД от 10.01.2014 г. и Анекс № 11 към договор за кредит №
002/09.03.2007 г., сключен между „Уникредит Булбанк“
АД и „Л.Г.Р.“ АД.
При кредитиране заключението на вещото лице относно
пазарната стойност на активите и съществуването на задължения на „Л.Г.Р.“ АД
към „Л.Г.енд Спа Хотел“ АД, които са приспаднати от активите при определяне
цената по договора за покупко-продажба от 31.03.2015 г., съдът намира, че не се
доказа по делото да е налице значителна неравностойност на насрещните престации, съставляващи предмета на оспорения договор,
поради което главният иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ следва да се отхвърли.
2/ По евентуални иск с правно основание чл. 135, ал.
1 ЗЗД вр. с чл. 649 ТЗ:
За да бъде
уважен предявеният евентуален иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД вр.
с чл. 649, ал. 1 ТЗ трябва да се
установи в процеса, че е сключена процесната сделка;
че е извършено действие, което уврежда кредиторите и че е налице знание на
длъжника и лицето, с което е договарял за увреждането.
Вземанията
на кредиторите на несъстоятелността са възникнали преди датата на оспорената
продажба, което се установява от приложените по делото списъци на приетите
вземания, обявени в търговския регистър, поради което следва да се приеме, че е
изпълнена първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
С
атакуваната сделка „Л.Г.Р.“ АД се е лишил от притежаваните от него недвижими
имоти, съоръжения и движими вещи, които в своята съвкупност са функционирали
като отделни организационни структури. Разпореждането със собствени на длъжника
активи е увреждащо действие, защото намалява възможността за удовлетворяване на
кредиторите. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, в която се застъпва, че
всяко действие на длъжника, намаляващо имуществото му, се явява увреждащо за
кредитора. Така и решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр.д. № 2301/2014 г. на
ВКС, ІV Г.О.; решение № 48 от 21.02.2014 г. по гр.д. № 4321/2013 г. на ВКС, IV Г.О.;
решение № 18 от 04.02.2015 г. по гр.д. № 3396/2014 г. на ВКС, IV Г.О.;
решение № 93 от 28.07.2017 г. по т.д. № 638/2016 г. на ВКС, II Т.О. и др.
Предвид
изложеното следва да се приеме, че сделката е увреждаща кредиторите по смисъла
на чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
В
разглеждания случай извършеното увреждащо кредиторите действие е възмездно,
поради което следва да се установи знание за увреждане от лицето, с което
длъжникът е договарял към момента на сключване на сделката, което знание, както
се посочи, подлежи на установяване от кредитора с всички допустими доказателствени средства.
Според
практиката на ВКС – решение № 93 от 28.07.2017 г. по т.д. № 638/2016 г. на ВКС,
II Т.О.,
длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е
извършена след възникване на кредиторовото вземане. В
случая задълженията на „Л.Г.Р.“ АД за публично-правни задължения, към банките „Юробанк България“ АД и „Уникредит
Булбанк“ АД, както и към третите лица помагачи – физически лица са възникнали,
а последните и установени в слезли в сила съдебни решения, преди датата, на
която е сключена процесната сделка.
Съдът намира
за установено и знанието относно задълженията на длъжника от купувача „А.“ ООД.
В т. 5 и т. 6 от преамбюла към процесния договор за
покупко-продажба, ответникът „А.“ ООД изрично е декларирал, че е запознат, че
срещу продавача има заведени дела за обявяване в несъстоятелност, за които
купувачът е писмено уведомен от продавача, както и относно обстоятелството, че
продавачът има установени данъчни задължения, които не са погасени.
Предвид
изложените съображения съдът намира за доказани в процеса всички елементи от
фактическия състав на разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД вр.
с чл. 649, ал. 1 ТЗ, поради което
предявеният евентуален иск следва да се уважи изцяло.
3/ По евентуални иск с правно основание чл. 645, ал.
3 ТЗ:
Поради несбъдване на вътрешно
процесуалното условие, предявеният евентуален иск по чл. 645, ал. 3 ТЗ следва
да се остави без разглеждане.
По разноските:
Съгласно чл. 649, ал. 6 ТЗ в
производството по предявени искове по ал. 1 държавни такси за всички инстанции
не се внасят предварително. Ако искът бъде уважен, следващите се държавни такси
се събират от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавните такси се
събират от масата на несъстоятелността. Предвид уважаването на евентуалния иск
„АЦК“ АД следва да бъде осъдено да заплати сумата 1 144,45 лева за дължима
държавна такса, определена при съобразяване данъчните оценки на имотите в общ
размер на 114 445,02 лева и разпоредбите на чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. с т. 2 ГПК и чл. 649, ал. 6 ТЗ.
Страните не са претендирали разноски,
поради което съдът не им присъжда.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдика на „Л.Г.Р.“ АД срещу „Л.Г.Р.“ АД, с ЕИК: *******с адрес: ***
3Б и „А.“ ООД, с ЕИК: *******, с
адрес: *** 3Б, иск за обявяване на недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността
на „Л.Г.Р.“ АД по чл. 647, ал.
1, т. 3 ТЗ на договора за покупко-продажба на обособени части от търговското
предприятие на „Л.Г.Р.“ АД, сключен на 31.03.2015 г. между продавача „Л.Г.Р.“
АД и купувача „А.“ ООД, като неоснователен и недоказан.
ОБЯВЯВА за относително недействителен по отношение на кредиторите на масата на
несъстоятелността по предявения
от синдика на „Л.Г.Р.“ АД срещу „Л.Г.Р.“ АД, с ЕИК: *******с адрес: ***
3Б и „А.“ ООД, с ЕИК: *******, с
адрес: *** 3Б, по иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД договор за покупко-продажба на обособени
части от търговското предприятие на „Л.Г.Р.“ АД, сключен на 31.03.2015 г. между
продавача „Л.Г.Р.“ АД и купувача „А.“ ООД, с който продавачът прехвърля на купувача
правото на собственост върху обособени части от търговското предприятие на
продавача, както следва: 1. Обособена част от търговско предприятие на „Л.Г.Р.“
АД, включваща инфраструктура
за доставяне на вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, включително и
дейностите, свързани с оперирането с тази инфраструктура, съгласно описанието в
Приложение № 1 към договора срещу цена в размер на 24 088,53 лева и 2.
Обособена част от търговско
предприятие на „Л.Г.Р.“ АД, представляващо електро-енергийна инфраструктура, включително дейностите
по опериране на тази инфраструктура, в комплекс „Л.Г.Р.“*** съгласно описанието
в Приложение № 2 към договора срещу цена в размер на 102 119,67 лева.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения
при условията на евентуалност иск по чл. 645, ал. 3 ТЗ, предявен от синдика на „Л.Г.Р.“ АД срещу „Л.Г.Р.“ АД, с ЕИК: *******с адрес: ***
3Б и „А.“ ООД, с ЕИК: *******, с
адрес: *** 3Б, за обявяване на недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „Л.Г.Р.“ АД на прихващане, обективирано
в договора за
покупко-продажба на обособени части от търговското предприятие на „Л.Г.Р.“ АД,
сключен на 31.03.2015 г. между продавача „Л.Г.Р.“ АД и купувача „А.“ ООД.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 649, ал. 6 ТЗ „А.“ ООД,
с ЕИК: *******, с адрес: *** 3Б, да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1 144,45 лева /хиляда сто четиридесет
и четири лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща дължима
държавна такса за производството.
Решението е постановено при участие като
трети лица помагачи на страната на ищеца М.Й., П.К.М.Х. и С.Х., К.Р.М. и Б.М.Я.-М., Д.К. и П.Л.К.К. и М. М. – всичките граждани на Дания.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: