№ 156
гр. Пазарджик, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно
наказателно дело № 20225220201824 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 13-2200199 от 28.07.2022 г. на
Директора на Дирекция „И.Т.” Пазарджик е наложена имуществена санкция в
размер на 300 (триста) лева на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.415в,
ал.1 от КТ на „Р.” ООД с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, ул. „С.“ № 19, ап. 1 за нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5
за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ.
Срещу наказателното постановление е подадена в срок жалба от „Р.”
ООД, в която се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното
постановление, издаването му в нарушение на процесуалните правила и се
моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага
допълнителни доводи по отношение незаконосъобразността на НП.
Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „ИТ” Пазарджик - чрез
1
процесуалния му представител оспорва жалбата и се иска потвърждаване на
постановлението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
Дружеството-жалбоподател е наказано за това, че в качеството си на
работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса
на труда не е изпратил в законоустановения седемдневен срок, уведомление
до ТД на НАП за прекратяването на трудовия договор на М.Н.С., назначена
на длъжност „работник хартиени опаковки“, освободена със заповед № 194,
считано от ... г. Нарушението е извършено на ... г. в гр. Пазарджик, когато е
изтекъл седемдневния срок за подаването на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от
Кодекса на труда за прекратяване на трудовото правоотношение с М.Н.С..
Нарушението е установено на ... г. в гр. Пазарджик, Дирекция "И.Т." гр.
Пазарджик, ул. „Е.Й." № 15А, при преглед на представената фирмена
документация.
За установеното свидетелят В. Д. съставил АУАН на дружеството и го
предявил. Въз основа на съставения АУАН, директорът на Дирекция „ИТ“
Пазарджик издал атакуваното наказателно постановление.
Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани доказателства по делото – писмени и гласни, съдържащи се в
показанията на свидетеля В. Д., които съдът кредитира за ясно, точни и
логични. Показанията му се подкрепят и от писмените доказателства по
делото. По същество по делото не се спори от процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател, че уведомлението не е изпратено в срок.
При така установеното е видно, че жалбата против атакуваното НП е
процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес
от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следното:
Горепосочената фактическа обстановка се установи по безспорен начин
2
от събраните доказателства по делото. Не се спори, че дружеството-
жалбоподател има в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. Категорично е установено
по делото, че в това си качество, дружеството не е изпратило в
законоустановения седемдневен срок уведомление до ТД на НАП за
прекратяването на трудовия договор на М.Н.С., назначена на длъжност
„работник хартиени опаковки“, освободена със заповед № 194, считано от ...
г. Безспорно е налице нарушение, което е извършено на ... г. в гр. Пазарджик,
когато е изтекъл седемдневния срок за подаването на уведомлението по чл.
62, ал. 5 от Кодекса на труда за прекратяване на трудовото правоотношение с
М.Н.С..
Издадено наказателно постановление е незаконосъобразно обаче поради
допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон.
На първо място в съставения АУАН и издаденото въз основа на него
НП неправилно е посочена нарушената материалноправна разпоредба. Като
такава в тях се сочи чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ. Съгласно последната:
„Уведомлението съгласно приложение № 1 се изпраща в седемдневен срок от
прекратяване на трудовия договор“. Видно е, че сама по себе си тази
разпоредба дори не въвежда задължение за конкретни лица за изпращане на
уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ в посочения срок. Тези лица са посочени
евентуално в чл.1, ал.1 от Наредбата – „работодателят“ (В НП липсва връзка
към чл.1, ал.1 от Наредбата). Всъщност Наредбата (както и самото и
наименование подсказва) само определя съдържанието и реда за изпращане
на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ. Тя не въвежда задължения, чието
неспазване да се наказва, просто защото тези задължения – за подаване на
уведомления в срок и последиците при тяхното неспазване са уредени от
нормативен акт от по-висока степен, а именно Кодекса на труда. Съгласно
чл.62, ал.3 от КТ: „В тридневен срок от сключването или изменението на
трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване
работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати
уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната
агенция за приходите. Националната агенция за приходите предоставя в
реално време на оправомощени лица от дирекции "И.Т." електронен достъп
3
до регистъра на трудовите договори и при поискване в срок три работни дни
изпраща копие от съответното заверено уведомление.“ Именно тази
разпоредба на чл.62, ал.3 от КТ посочва задължените лица и сроковете на
изпълнение на тези задължения, свързани с подаване на уведомление в
определен срок. Имайки предвид изложените обстоятелства в АУАН и НП, то
точно чл.62, ал.3 от КТ е разпоредбата, която е нарушена от дружеството-
жалбоподател в настоящия случай, а не неправилно посочената в АУАН и НП
- чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ. Още повече, че съгласно чл.2, ал.1 ЗАНН
деянията, които съставляват административни нарушения, и съответните за
тях наказания, се определят със закон. Наредба № 5 нито определя
административни нарушения, нито съответни за тях наказания и то не заради
друго, а защото обществените отношения в тази материя са уредени от
нормативен акт с по-висок ранг - КТ. Налице е съществено противоречие в
АУАН и НП между обстоятелствата по извършване на деянието и сочената
като нарушена законова разпоредба, доколкото е посочена такава, която не
въвежда конкретни задължения за дружеството-жалбоподател, чието
неспазване да се наказва с определено по закон наказание.
Неправилното посочване на нарушената материалноправна разпоредба
рефлектира по-нататък негативно до степен на незаконосъобразност и в други
части на издаденото НП. Така например на следващо място в НП е посочено,
че имуществената санкция на дружеството-жалбоподател се налага на
основание чл.415в, ал.1 от КТ. Съгласно тази разпоредба: „За нарушение,
което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този
кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от
50 до 100 лв.“ Тази разпоредба, като основание за налагане на
административно наказание, не може да се прилага самостоятелно без да се
посочи ясно както точно нарушение на трудовото законодателство се счита,
че е извършено и защо то е маловажно. Или казано другояче – не може да се
приема, че дадено административно нарушение е маловажно, без да е ясно по
кой законов текст е това нарушение. В случая, ако АНО беше посочил
правилната нарушена материалноправна разпоредба с оглед установените
обстоятелства по преписката, а именно тази на чл.62, ал.3 от КТ, щеше като
4
санкционна разпоредба да приложи чл.414, ал.3 от КТ, съгласно която:
„Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или
3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер
от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000
до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.“ В случая в НП не само
неправилно е посочено, че санкционната разпоредба е тази на чл.415в, ал.1 от
КТ, но дори липсва и връзката и с разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ (макар и
двете разпоредби да са взаимно изключващи се, както ще стане въпрос по-
долу). Следователно НП се явява незаконосъобразно, тъй като неправилно е
посочена и санкционната разпоредба в него.
И за да е пълна картината, следва да се отбележи нещо много важно за
незаконосъобразността на издаденото наказателно постановление.
Изхождайки, че е нарушена разпоредба от Наредбата, а не на чл.62, ал.3 от
КТ, АНО е счел, че няма пречка, при липса на настъпили вредни последици за
работника, да приеме, че деянието е маловажно и да наложи наказание на
основание чл.415в, ал.1 от КТ. С това е извършил поредно нарушение на
материалния закон, а именно нарушил е изричната забрана на разпоредбата на
чл.415в, ал.2 от КТ, съгласно която: „Не са маловажни нарушенията на чл. 61,
ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2“. Видно е, че няма как нарушение на
чл.62, ал.3 от КТ, каквото се явява процесното с оглед гореизложените
мотиви, свързани с обстоятелствата по извършването му и данните по делото,
въобще да се приеме за маловажен случай. Следователно санкцията е
неправилно определена като основание и размер и се явява
незаконосъобразна.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно,
както поради неправилно приложение на материалния закон, така и поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
затрудняване правото на защита на наказаното лице.
По делото е налице своевременно искане за заплащане на разноски от
страна на процесуалния представител на жалбоподателя, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева, като са налице и
доказателства за извършването им.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2
5
от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 13-
2200199 от 28.07.2022 г. на Директора на Дирекция „И.Т.” Пазарджик е
наложена имуществена санкция в размер на 300 (триста) лева на основание
чл.416, ал.5, във връзка с чл.415в, ал.1 от КТ на „Р.” ООД с ЕИК: ..., със
седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „С.“ № 19, ап. 1 за
нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „И.Т.” Пазарджик да заплати на „Р.” ООД с ЕИК:
..., със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „С.“ № 19, ап. 1
сторените по делото разноски в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6