РЕШЕНИЕ
Номер 266 09.10.2023 г.
град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, четвърти
състав, на дванадесети септември две хиляди двадесет и трета година в публично
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Диана Калоянова
при секретаря Мария Станчева като разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело номер 392 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с
Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на
вътрешните работи (ПУДАМВР).
Образувано е по жалба на К.М.А.,
ЕГН **********,*** и съдебен адрес ***, пл. “Отец Паисий“ № 2, ет. 7, офис 702
срещу Заповед № 4581з-1515/22.06.2023 г. на Ректора на Академията на
Министерството на вътрешните работи (МВР).
С
обжалваната заповед, на А., в качеството му на курсант, е наложено
дисциплинарно наказание порицание за срок от шест месеца. Заповедта се обжалва
като незаконосъобразна поради допуснати от административния орган съществени
нарушения на административно производствените правила, противоречие с
материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Иска се от
съда обжалваният административен акт да бъде отменен и да бъдат присъдени разноски.
В съдебно заседание А. лично и с процесуалния си представител адв. П. П.,*** поддържа
жалбата на основания, изложени в нея, ангажира свидетелски показания и
претендира присъждане на разноски по представен списък.
Ответникът
– Ректор на Академията на Министерството на вътрешните работи (АМВР), редовно
уведомен, представя административната преписка. В съдебно заседание не се явява
и не се представлява. Ангажира писмено становище по спора, обективирано в молба
с вх. № 3737/11.09.2023 г.
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна - адресат на акта, която е засегната неблагоприятно
от него; в преклузивния срок; при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
От фактическа страна
по делото се установява следното:
От Докладна записка рег.
№ 4581р-11358/13.06.2023 г. на И.М. до началник сектор „Комендатура и оркестър“
(КО) се установява, че М. е бил дежурен нощна смяна по „Академия“ на 12.06.2023 г. съгласно график
рег. № 4581р-6151/16.03.2023 г., утвърден от Ректора на АМВР. Посочено е, че
към 21:45 часа от петия етаж се е чувал силен говор, поради което той се качил
и почукал на вратата на стая № 505, като се представил. Никой не отворил
вратата, а вътре се чули два нецензурни израза, дословно предадени в докладната
записка. След като никой не отворил вратата, М. разбил същата и посочва лицата,
които е установил, че са вътре в стаята - курсантите Д. Е. Е.; К. М.А.; Д. В.
К. и З. А. С., всички от четвърти курс на факултет „Пожарна безопасност и защита
на населението“ (ПБЗН), които се държали грубо и арогантно. Посочено е още, че М.
е иззел пет отворени бутилки от бира, които били на две от етажерките. Като
дежурен М. е разпоредил на курсантите да се явят в ректората на АМВР до 15
минути за даване на писмени обяснения. Според докладната записка, курсантите са
се явили около 22:40 часа, като особено силно на алкохол е миришел курсант К.А..
Описано е поведението на лицата, както и твърдението на М., че е заплашен с
подаване на жалба срещу него. Дал е указание на курсантите да напишат пълни
обяснения, но те са отказали да допълнят вече написаното. На въпрос на дежурния
са отговорили, че вече са уведомили курсовия си ръководител, като той им
обяснил какво следва да напишат и как да се жалват.
В преписката са
представени обясненията на К.А. до началник сектор КО УРИ 4581р-11418/13.06.2023 г. В тези
обяснения на първо място А. разказва каква е била обстановката на 12.06.2023 г.
в стая № 505, общежитие № 2 на АМВР – посочва, че всички курсанти са играли
настолна игра „League of Legends“ и са били със слушалки. Почукването
на вратата е било чуто от З.С.. Посочва, че по време на играта, поради загуба
от противниковия отбор и провокация в тази връзка, „чрез
международен разговор, състоящ се в самата игра“ играчите са използвали „вулгарни
думи и цинизми на висок тон“.
Този висок тон не е бил съобразен от курсантите, тъй като са ползвали слушалки,
като това се е случило преди 22:30 часа. А. прави следното твърдение: „След
като З.С. чува тропането, което бе агресивно, стана и отиде да отвори вратата“. Посочва още, че по причина, че С.
е чул удари по вратата се е отдръпнал и тя е паднала на сантиметри от главата
му. Според А. вратата е разбита от оперативния дежурен около 22:30 часа. Сочи
се още в обясненията, че оперативният дежурен, поради неразбиране на думи и
цинизми, ги е заплашил с израза „Чупя зъби за такива думи“. А. описва още, че дежурният „трясна
и удари лаптопа на к-т К.А., който му каза „Извиняваме се хора сме, не сме животни
за такова отношение, лаптопа е скъп“,
в отговор на което М. попитал колко струва и заявил, че ще го плати на А.. В
обясненията е посочено още, че в стаята е имало стъклени бутилки от бира, за
които е било „заръчано да ги донесем лично в торба“. Поставена е дата 12.06.2023 г. и е
положен подпис от А..
От Протокол рег. №
4581р-11398/13.06.2023 г. се установява, че А. е получил на посочената дата в
14:44 часа копие на Докладна записка рег. № 4581р–11358/13.06.2023 г. и на Докладна
записка рег. № 4581р–11378/ 13.06.2023 г.
Курсантът А. е представил
писмени обяснения пред ректора на АМВР, с дата на изготвяне 13.06.2023 г. и
дата на регистрация УРИ 4581р-11458/14.06.2023 г. Посочва, че се е запознал с
Докладна записка рег. № 4581р–11358/13.06.2023 г. и Докладна записка рег. №
4581р–11378/13.06.2023 г. „…във връзка с възникнала ситуация между
нас и сътрудника по охрана И.М. на 12.06.2023г. около 22,10 часа...“. А. изразява мнение, че „твърденията
на сътрудника по охрана, че сме го псували, са недобре скалъпена лъжа която
цели крайно преувеличаване на ситуацията.“ Дава следното описание на възникналата ситуация: с
колегите му играели онлайн игра, която била съпътствана от емоционални изблици.
Поради факта, че играели със слушалки, не са чули почукването на вратата. „Чистосърдечно
си признаваме, че използвахме нецензурни изрази като псувни и негативни
възгласи и че бяхме по-шумни, тъй като губихме съответната игра“. Изразява категоричен отказ спрямо
сътрудника по охрана да са използвани „грозните думи, описани в
неговата докладна“.
Според А., независимо от факта, че вратата е била заключена, не е трябвало да
се стигне до нейното разбиване „по хулигански начин“. Относно заключването твърди, че в
него „е нямало умисъл и някой от нас инстинктивно е врътнал
ключа.“ А. отрича категорично
и употребата на алкохол и счита, че в момента е трябвало да им бъде направен
тест за употреба на алкохол. Опровергава и друго твърдение, съдържащо се в
докладната на М., като посочва, че „в стаята нямаше алкохол,
нито в самите бутилки и ни беше заръчано да ги сложим в торби и занесем до
стаята на оперативния дежурен (И.М.), не както е описано в докладната записка с
рег. № 4581р-11358/ 13.06.2023 г. че лично ги е иззел“. Във връзка с написаното от М., че
обясненията на курсантите не са „пълни“ според курсант А. може да се направи
извод, че М. е поискал от тях да опишат „неговата истина или версия
за случилото се“. А.
е записал в обясненията си, че „Не виждаме нищо неморално в
това да се играят онлайн игри, но последващите действия на сътрудника по охрана
– разбиване на вратата, агресивно и невъздържано поведение, придружено със
заплаха „чупя зъби за такива думи“, както и грубо блъскане на скъп лаптоп
според нас е доста по-притеснително и неетично поведение, отличаващо се с
агресивност и арогантност“.
Въвежда оплакване, че при самото падане на вратата е нанесена видима щета върху
вратата на банята. Счита, че ако неговия колега З.С. не е реагирал навреме да
се отдръпне от вратата след първия удар е щял да пострада сериозно. А. изразява
становище, че никой не би останал равнодушен към подобен подход и не са
съгласни М. да ги третира по подобен начин. Посочва, че курсант И. К. е бил
пряк свидетел както на ударите по вратата, така и че още няколко дни преди
инцидента бирените бутилки са били празни, като той обитава стая № 507.
Обясненията завършват с фразата „Въпреки случилото се, се
определяме като разумни и съзнателни хора, бъдещи достойни служители на МВР и
ГДПБЗН.“
С Докладна записка рег. №
4581р-11378/13.06.2023 г. началник сектор КО е уведомил ректора на АМВР за констатирано
нарушение на вътрешния ред и употреба на алкохол в общежитие № 2 на АМВР от
курсанти на факултет ПБЗН. Описана е ситуацията, която оперативния дежурен е
представил в докладната си записка. Посочени са установените в стая № 505
курсанти, техните факултетни номера и факултет. Описана е установената от
оперативния дежурен употреба на алкохол, която своевременно е била прекратена.
Посочените курсанти, сред които и А., се явили на 13.06.2023 г. в 06:40 часа
пред началник сектор КО, като уведомили същия, че имат наложени наказания, които
все още не са изтекли. Началник сектор КО е направил справка и е установил тези
факти, като в докладната записка за всеки от четиримата курсанти е посочено
текущото дисциплинарно наказание и срока на изтичане на същото. Посочено е още,
че курсантите са проявили неморално поведение и са нарушили забраната за
внасяне на алкохол в АМВР, като с деянието си са нарушили чл. 22, т. 3 от
Правилника за настаняването и ползването на общежитията на Академията на МВР
(ПНПОАМВР), забраняващ внасянето и употребата на алкохолни напитки в
общежитията, както и чл. 162, т. 9 от ПУДАМВР, представляващ „морална разпуснатост,
злоупотреба с алкохол“. Следва да се съобрази и факта, че за някои от тях
нарушението не е за първи път, като дори
е извършено в срока на изтърпяване наложено дисциплинарно наказание. Направено
е предложение на А. да бъде наложено дисциплинарно наказание писмено
предупреждение, а останалите курсанти да бъдат отстранени от АМВР.
Ректорът на АМВР се е
запознал на 13.06.2023 г. с докладната записка на началник сектор КО и е
разпоредил с писмена резолюция извършването на проверка.
В хода на проверката са
събрани писмени обяснения и от други лица, както следва:
1. М. О. Ш., курсант втори курс, факултет ПБЗН, обяснения
рег. № 4581р-11494/14.06.2023 г. – съгласно определен график и след преминат
инструктаж Ш. бил дежурен на 12.06.2023 г. за времето от 20:00 часа до 00:00
часа. Описва срещата си с М. около 21:40 часа, когато оперативният дежурен му
предал ключове за резервни стаи за настаняване. След това Ш. отишъл да почисти
фитнес салона в общежитие № 2, а М. се качил по стаите. Впоследствие, около
22:00 часа М. се отправил към ректората и възложил на Ш. да следи да няма шум
по стаите. Около 10 минути след това М. позвънил по телефона за да попита дали
курсантите от стая № 505 са тръгнали към ректората, на което Ш. отговорил
положително. След това е видял около 23:30 часа К., Е., С. и А. да се прибират
в общежитието.
2. М. Н. В., курсант трети курс, факултет ПБЗН, обяснения
рег. № 4581р-11495/14.06.2023 г. – В. посочва, че съгласно график е бил дежурен
за периода от 07:20 часа на 12.06.2023 г. до 07:20 часа на 13.06.2023г., поради
което не е бил в стая № 506 в общежитие № 2 на АМВР.
3. П. Ц. М., курсант трети курс, факултет ПБЗН, обяснения
рег. № 4581р-11496/14.06.2023 г. – неговите показания са аналогични на тези на М.
В. - съгласно график е бил дежурен за периода от 07:20 часа на 12.06.2023 г. до
07:20 часа на 13.06.2023г., поради което не е бил в стая № 506 в общежитие № 2
на АМВР.
4. С. М. Д., курсант трети курс, факултет ПБЗН, обяснения
рег. № 4581р-11566/15.06.2023 г. – Д. дава обяснение, че съгласно посочена
заповед бил командирован в периода 12.06.2023 г. – 14.06.2023 г. в гр.
Сандански, с цел участие в трансгранично съвместно българо-гръцко обучение за
тестване на технологични решения на проект „VALKYRIES“, поради което не е бил в стая № 504
на общежитие № 2 на АМВР за времето от 08:00 часа на 12.06.2023 г. до 08:00
часа на 13.06.2023 г.
5. П. Я. И., курсант трети курс, факултет ПБЗН, обяснения
рег. № 4581р-11567/15.06.2023 г. – обясненията
на И. са напълно идентични с тези на С. М. Д..
6. К. Кр. Б., курсант трети курс, факултет „Полиция“,
обяснения рег. № 4581р-11769/20.06.2023 г. – посочва, че съгласно график е бил
назначен за помощник оперативен дежурен на 12.06.2023 г., като в 20:00 часа на
същата дата е застъпил като оперативен дежурен И.М.. В 21:00 часа М. изпратил Б.
да почива в съседната стая. Към 22:40 часа Б. чул от съседната стая, т.е. от
стаята на оперативния дежурен, силни викове и арогантно държане, като лицата
казали, че не желаят да дават повече обяснения. След това дежурният е дал на
лицата листи и им казал да напишат, че повече не желаят да дават обяснения,
след което ги освободил. Като дата е посочена 15.06.2023 г.
В резултат на извършената
проверка, ректора на АМВР постановил Заповед № 4581з-1515/22.06.2023 г., с
която на основание чл. 163, т. 3 във връзка с чл. 162, т. 5 и т. 10, във връзка
с чл. 170, т. 1 от ПУДАМВР е наложил дисциплинарно наказание порицание на курсант
К.М.А. за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Записано
е още, че административният орган предупреждава курсант К.М.А., че при
извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на изтърпяване на
настоящото дисциплинарно наказание, ще му бъде наложено наказание отстраняване
от АМВР. В мотивната част на заповедта са изложени подробно фактите, установени
в хода на извършената проверка, както и двете докладни записки, които са
предоставени на А. за запознаване. Обсъдени са дадените от А. обяснения;
посочени са нарушените правни норми и свързаните с тях факти; установена е
форма на вина пряк умисъл; посочени са настъпилите имуществени вреди вследствие
на поведението на А. и другите трима курсанти; установено е, че А. е запознат с
ПУДАМВР; изложени са мотиви във връзка с предходно наложени дисциплинарни
наказания на А., като е посочено, че по последното срока на наказанието не е
изтекъл, което обуславя по-голяма тежест на установеното нарушение. Посочена е
възможността заповедта да се обжалва.
Недоволен от така
постановената заповед, А. обжалва същата в настоящото производство с доводи за незаконосъобразност,
нарушения на процесуалните правила и материалния закон, както и несъответствие
с целта на закона. Посочено е, че А. е курсант в АМВР. Теоретично са изложени разсъждения
относно приложимите норми от ПУДАМВР и ЗМВР относно дисциплинарните нарушения и
дисциплинарните наказания, представена е процедурата по налагане на
дисциплинарни наказания. Според А. разгледаната процедура не е спазена, защото
той лично не е запознат с посочени в жалбата материали от проверката. Твърди
още, че фактическата обстановка не е изяснена от прекия му началник. Отново се
оспорват твърденията в докладната записка на дежурният оперативен служител,
като се сочи, че З.С. е чул почукването и е станал да отвори вратата, поради
което не е било необходимо нейното разбиване. Твърди, че в оспорената заповед
липсва точно описание на извършените от него нарушения, още повече, че той не е
извършил такива от обективна и субективна страна. Оспорва твърдението за
наличие в стаята и употреба лично от него на алкохол, след като не му е
направена проба с техническо средство именно в онзи момент. По отношение на
използването на нецензурни изрази само посочва, че това му действие е вменено
като дисциплинарно нарушение. Релевира възражение, че дисциплинарният орган
неправилно е квалифицирал описаните негови действия като дисциплинарни
нарушения. Твърди, че „не е било налице нарушаване чрез силен
говор и викове тишината в общежитието“, защото е разговарял с курсантите от съседните стаи и те
не са били обезпокоени, до момента на разбиването на вратата от дежурния
оперативен служител. Оспорва квалификацията „морална разпуснатост“, защото
нецензурните изрази са употребени в приятелски кръг във връзка с онлайн игра;
не са станали публично достояние. Претендира отмяна на заповедта и присъждане
на разноски.
По делото са като
доказателства са приложени още две заповеди за налагане на дисциплинарни
наказания на А., издадени от декана на факултет ПБЗН, както следва:
ü
Заповед
№ 4581з-8197/27.10.2022 г. - за нарушение на чл. 9 от Вътрешния правилник за
носене на униформеното облекло от обучаемите и взаимоотношенията им със
служителите от АМВР, като
на основание чл. 162, т. 5, чл. 163, т. 1 и чл. 170, т. 2 от ПУДАМВР на А. е
наложено наказание мъмрене за срок от 1 месец. Същият изрично е предупреден, че
при повторно подобно деяние ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно
наказание.
ü
Заповед
№ 4581з-74/16.01.2023 г. – за нарушение на чл. 15, т. 3 и т. 4 от ПНПОАМВР,
като на основание чл. 162, т. 10 и чл. 163, т. 2 от ПУДАМВР на А. е наложено
наказание писмено предупреждение за срок от 6 месеца. Същият изрично е
предупреден, че при повторно подобно деяние ще му бъде наложено по-тежко
дисциплинарно наказание.
По разпореждане на съда, ответникът, с писмо с вх. № 3330/04.08.2023 г. е представил допълнителни писмени доказателства и обяснения. Посочено е, че „Оперативен служител“ е бивша длъжност, заемана по Закона за МВР, която сега е „сътрудник по охрана“ - длъжност заемана в МВР по трудово правоотношение въз основа разпоредбите на Кодекса на труда. Понятията „дежурен оперативен служител“ и „сътрудник охрана“ са употребени в обясненията на курсантите в един и същи смисъл.“
Като
доказателства са представени надлежно заверени
копия на:
1. График за дежурствата на служителите
на сектор КО за периода от 01.04.2023 г.
до 30.06.2023 г. с рег. № 4581р-6151/16.03.2023 г., утвърден от ректора на АМВР.
2. График за дежурството на курсантите
от факултет ПБЗН при АМВР в общежитие № 2 в ж.к. „Младост-4“ за юни 2023 г.
3. Заповед № 4581з-101/09.02.2021 г.,
издадена от ВПД ректор на АМВР относно утвърждаване на Правила за организация
на охраната, пропускателния режим и вътрешния
ред в АМВР.
4. Формуляр за изготвяне на длъжностна
характеристика (типова) и протокол за запознаване на служителя с длъжностна
характеристика на длъжността „сътрудник охрана“ в структури на МВР.
5. Заповед № 4581з-2058/18.10.2022 г.,
издадена от помощник ректора на АМВР относно настаняването на курсантите от РБК
на факултет ПБЗН в общежитие № 2 на АМВР за периода 01.10.2022 г. – 30.09.2023
г., от която се установява, че К.А., 4 курс на обучение, е настанен в стая №
505.
6. Обяснения от курсант Д. Е. Е. – УРИ
4581р-11420/13.06.2023 г. и УРИ 4581р-11461/14.06.2023 г.
7. Обяснения от курсант Д. В. К. – УРИ
4581р-11417/13.06.2023 г. и УРИ 4581р-11460/14.06.2023 г.
8.
Обяснения от курсант
З. А. С. – УРИ 4581р-11419/13.06.2023 г. и УРИ 4581р-11457/14.06.2023 г.
9.
Заявление от К. М.А.
за кандидатстване в АМВР от 11.05.2016 г.
10. Договор № 4581р-10837/30.11.2016 г.,
сключен между К. А. и МВР.
11. Заповед № 4581з-797/05.08.2016 г.,
издадена от ВПД ректор на АМВР, относно зачисляване на курсанти във факултети
„Полиция“ и „Пожарна безопасност и защита на населението“ при АМВР за учебната
2016/2017 г.
12. Констативен протокол УРИ
4581р-13911/01.08.2023 г. относно наличната битова техника в стая № 505 на
общежитие № 2.
13.
Правилник за
настаняването и ползването на общежитията на АМВР.
14. Вътрешен правилник за носене на униформено облекло от
обучаемите и взаимоотношенията им със служителите от АМВР и другите структури
на МВР.
С
писмо с вх. № 3560/24.08.2023 г. ответникът е представил отказите за даване на
допълнителни обяснения от 12.06.2023 г. от курсантите Д.Е., Д.К. и З.С., като
след това е уточнил (л. 125), че отказът на К.А. не се съхранява.
Ответникът
представя молба с вх. № 3737/11.09.2023 г., с която желае да се даде ход на
делото в негово отсъствие. Сочи се, че обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на
административнопроизводствените правила. Поводът за издаването на заповедта е
докладна записка на сътрудника по охрана. Посочено е, че са спазени правилата
на дисциплинарното производство, като на А. е дадена възможност да се запознае
с материалите по преписката и да представи писмени обяснения. Цитирани са
нарушените разпоредби от курсанта А.,
като се сочи, че същият е запознат с всички задължения, които следва да
изпълнява като обучаем в АМВР. Изложени са доводи във връзка с определяне на
вида и размера на дисциплинарното наказание. Иска се от съда да отхвърли
подадената жалба като неоснователна и недоказана. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
По искане на
жалбоподателя е разпитан свидетеля И.А.К., който посочва, че учи в АМВР, специалност
„Пожарна безопасност и защита на населението“ като живее в общежитие № 2, на 5
етаж, стая № 507. Познава К.А. от следването от преди 2 години, когато А. е
постъпил в същия курс на обучение, в който се обучава и К.. Посочва, че по цял
ден са заедно по време на занятия и след учебни занятия, ако имат някакви
въпроси или курсови работи също се виждат. К. е посещавал стаята на К. за
съдействие за курсови задачи, а също да взема от него ключ за кухнята, която е
на етажа. Твърди, че на него и на А. е бил предоставен ключ от кухнята, защото
преди това същата е използвана от много курсанти и била в окаяно състояние. К.
обитава стая № 505. Стаята на свидетеля била най-крайната, след нея имало една
стая № 506, която е на други курсанти и след това е стая № 505, която е на К..
Относно времето на
инцидента посочва, че ни си спомня скандал, но по това време си е писал
дипломната работа. Чул е повишаване на тон и тропане, но възприел същите като
нормални в едно студентско общежитие, като шум от разместване на нещо. В даден
момент, поради факта че му станало топло, К. станал да отвори вратата, за да
стане течение и видял, че вратата от стаята на А. е подпряна на отсрещната
стена в коридора и също, че в коридора има части от врата. Впоследствие, други
колеги съобщили на свидетеля, че оперативният дежурен на академията е разбил
вратата и е влязъл в стаята на К.. К. обяснява, че първоначално е възприел шумът
като нормален шум от общежитие, но после видял подпряната врата. От разговори с
колеги, а впоследствие от разговори и с К., Д. и Д., които ползвали стаята,
разбрал каква е била причината. Преди този шум, не е чувал други шумове в общежитието,
било тихо и спокойно. С курсантите от стая № 505 се видял около 1 час след като
те се завърнали в стаята, това било около 11 часа вечерта. За причината, поради
която курсантите не били в стаята, друг колега му казал, че те са отишли да
дават обяснения, а след това разбрал причината и от тях лично. В този момент,
когато те се върнали, К. е комуникирал с тях и не му направило впечатление тези
курсанти да са употребили спиртни напитки, държали се адекватно, но били под
въздействието на емоциите от случващото се. К. дава сведения, че преди
инцидента е посещавал стаята на К.. Твърди, че и по-рано в стаята е имало
оставени бутилки, но те били там от доста дълго време. Дава описание на бутилките
- зелени, стъклени, не си спомням марка, празни и отворени, без капачки на тях;
без идея как са се оказали там, бирени. Изрично посочва, че „от преди много време, пътите, през
които съм влизал в тяхната стая, бутилките бяха едни и същи и са били почти на
едно и също място. Не мога да кажа, че това са били едни и същи бутилки във
времето, предполагам, че са били едни и същи, тъй като те са били винаги на
едно и също място, може от време на време да са били премествани на ляво или на
дясно с 10-15 см, но това не ми е правило впечатление, все пак аз съм влизал по
други поводи. Тези бутилки бяха на бюрата.“ Описва мебелировката в стаята на А. (бюра, легла,
шкаф, хладилник) и в неговата стая, както и начина на подреждане. Посочва по
спомен, че е имало две бутилки на бюрото на К. и другите бутилки били на
другото бюро, което е до хладилника. К. и неговите съквартиранти не държали
бутилки в тяхната стая. В стаята на А. К. е влизал различно, имало дни когато е
влизал два пъти, а имало дни когато изобщо не влизал, т.е. липсва регулярност
на посещенията му.
При така установената
фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Съгласно чл. 168, ал.
1 от АПК Съдът
не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.
Между страните не е
спорно, че заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 49, ал. 4,
т. 4 от ЗМВР Ректорът е пряк ръководител на служителите на
академията, на курсантите и на служителите, изпратени на обучение от други
структури, за изпълнението на задълженията им, свързани с учебния процес, реда
и дисциплината в академията като издава заповеди.
Според
чл. 170, т. 1 от ПУДАМВР ректорът на АМВР може да налага със заповед всички
дисциплинарни наказания, предвидени в чл. 163 от ПУДАМВР. По делото е
представена Заповед № 8121к-3209/12.02.2021 г. на министъра на вътрешните
работи за преназначаване на комисар доц. д-р И. П. В. на ръководна длъжност
ректор на АМВР със специфично наименование старши комисар. Именно той е
подписал заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на А.. В този смисъл
заповедта е издадена от компетентен орган.
Съдът
намира, че издадената в писмена форма обжалвана заповед е съответна на
изискванията за форма, регламентирани в чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като в ЗМВР,
респ. ПУДАМВР няма въведени изисквания в това отношение.
Заповедта е издадена в
писмена форма и съдържа необходимите реквизити по смисъла на чл. 171, ал. 2 от ПУДАМВР. Цитираната разпоредба гласи, че задължително
необходимо съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
съдържа посочване на: извършителя, мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението; доказателствата, въз основа на които е
установено същото, правното основание и наказанието, което се налага, пред кой
орган и в какъв срок може да се обжалва. Установява се от съдържанието на
процесната заповед, че посочените по-горе изисквания в цялост да спазени. В
заповедта се съдържа точно описание на санкционираното нарушение, което
опровергава релевираното оплакване относно липса на точно описание на вменените
на А. дисциплинарни нарушения.
Въведени
са твърдения в жалбата, че заповедта е издадена при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, като са сравнени нормите на чл. 169 от
ПУДАМВР (Дисциплинарните нарушения се установяват от
преките началници на обучаваните, които задължително ги изслушват или приемат
писмените им обяснения.) и чл. 206, ал. 1 от ЗМВР (Дисциплинарно
наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато
по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да
даде писмени обяснения.). Сочи се в жалбата, че тези нормативно установени
изисквания не са спазени. А. твърди, че „В
случая тези изисквания не са спазени, т.к. не съм запознат с цитираните в
заповедта Обяснения per. № 4581р-11495/14.06.2023г. и Обяснения per. №
4581р-11495/14.06.2023г. на назначения по график дежурен. Не съм запознат и с
обяснение рег.№ 4581р- 11769/20.06.2023г. на назначения помощник оперативен,
обяснение с рег.№ 4581р- 11567/15.06.2023г. на обитател на стая 504 и обяснение
рег.№ 4581р-11566/15.06.2023г. на обитател на стая 504.“ Съдът счита, че административният
орган не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Настоящият
съдебен състав приема, че в текста на жалбата е допусната техническа грешка и
повторното изписване Обяснения
per. № 4581р-11495/14.06.2023г. всъщност се отнася до Обяснения рег.
№ 4581р-11496/ 14.06.2023 г. Причините за липса на нарушение са следните:
Ø
От
Обяснения рег. № 4581р-11496/14.06.2023 г. (курсант В., стая 506) и от
Обяснения рег. № 4581р-11496/14.06.2023 г. (курсант М., стая 506) не се
установяват нови обстоятелства, защото на 12.09.2023 г. са били дежурни.
Ø
От
Обяснения рег. № 4581р-11566/15.06.2023 г. (курсант Д., стая 504) и от
Обяснения рег. № 4581р-11567/15.06.2023 г. (курсант И., стая 504) не се
установяват нови обстоятелства, защото на 12.06.2023 г. са били в командировка
в гр. Сандански.
Ø
Обяснения
рег. № 4581р-11769/20.06.2023 г., дадени от помощник –дежурния на смяна заедно
със сътрудника по охрана И.М., потвърждават отказа на А. да даде допълнителни
писмени обяснения.
На практика
така посочените пет писмени обяснения от различни лица не нарушават правото на
защита на жалбоподателя, защото той няма срещу какво да се защитава,
независимо, че същите са посочени в мотивната част на заповедта. В този смисъл,
изявлението на адв. П. в съдебно заседание, че незапознаването на А. с тези
доказателства е довело до невъзможността същият да ангажира доказателства в
своя защита е неоснователно. На практика, на А. е осигурено правото да се
запознае с материалите по делото и му е предоставена реална възможност да се
защити, като същият на няколко пъти е предоставил писмени обяснения.
Като
друго нарушение на административнопроцесуалните правила се сочи факта, че
началникът на сектор КО е сезирал ректора на АМВР с докладна записка, без да установи
по безспорен начин деянията, за които се сочи, че са извършени от А., както и
неговата вина и предвид факта, че посочената докладна записка е „издадена въз основа докладната записка на
сътрудника по охрана, като в нея се съдържа описание на факти, за които се
твърди да са се осъществили в действителността, но които не са упоменати от
сътрудника по охрана.“. В жалбата си А. твърди, че са налице съществени
разминавания между докладваното от М. в качеството му на сътрудник по охрана и
докладваното от началник сектор КО на ректора на АМВР. В жалбата не е изяснено
в какво точно се изразяват посочените разминавания. Част от тях бяха изяснени
от процесуалния представител на А. в съдебно заседание, а именно:
Ø
Относно начина на влизане на сътрудника по охрана в
стая № 505 – колко пъти е почукал; кой е чул почукването; била ли е заключена
вратата; разбиването на вратата; вероятността курсант З.С. да бъде ударен и
т.н. Това несъответствие не е обстоятелство, за което на А. е наложено
наказание. С процесната заповед курсант А. е санкциониран за внасяне и употреба
на алкохол и за морална разпуснатост. В мотивната част на заповедта единствено
буквално с две изречения е описано влизането на сътрудника по охрана, както
следва: „Обстоятелствата, при които са извършени нарушенията:
нарушенията са извършени към 21,45 часа на 12.06.2023 г., непосредствено преди
посочения в Правилника за настаняването и ползването на общежитията па
Академията на МВР час за спазване на нощна тишина. В резултат поведението на
курсантите, сред които е и курсант К. М.А. по непредоставяне на достъп до
помещението, се е наложило сътрудникът по охрана да разбие вратата на стая №
505 в общежитие № 2 на Академия на МВР, с което са настъпили имуществени вреди.“ Следователно, твърдяното несъответствие между
посочените две докладни не е било от решаващо значение и дори не е имало
значение за ангажиране дисциплинарната отговорност на А.. Освен това в хода на
съдебното дирене се установи, че свидетелят И. К. не е възприел пряко
разбиването на вратата – твърдение, направено от А. в дадените обяснения на
13.06.2023 г.
Ø
Налице ли е била „ситуация на употреба на алкохол“ – действително съществува посоченото разминаване в
докладните записки на сътрудника по охрана и на началник сектор КО. Първият е
посочил, че „От помещението
иззех пет отворени бутилки от бира който бяха на две от етажерките.“. Вторият
е записал в докладната си записка, че „Горепосочените
курсанти са заварени в ситуация да употребяват алкохол. След направената
забележка от оперативния дежурен курсантите са преустановили събирането си …“. Във
връзка са така установеното разминаване, адв. П. в съдебно заседание набляга на
факта, че не е изяснено дали нейният доверител А. действително е употребил
алкохол същата вечер. Изрично трябва да се посочи, че самото внасяне на алкохол
също е нарушение на ПНПОАМВР,
а не само неговата употреба.
На следващо
място се твърди, че не е спазена процедурата по установяване на нарушения на
вътрешния ред съгласно ПНПОАМВР, защото ако оперативният дежурен бил извикал
дежурния по общежитие въобще нямало да се образува дисциплинарно производство.
Възражението е неоснователно. Видно от представената Заповед № 4581з-101/09.02.2021 г.,
издадена от ВПД ректор на АМВР относно утвърждаване на Правила за организация
на охраната, пропускателния режим и вътрешния
ред в АМВР подобно задължение на дежурния не е налице.
По
изложените причини настоящият съдебен състав не установи съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание
за отмяна на обжалваната заповед.
Оспореният
индивидуален административен акт е съответен на приложимия материален закон. За
да направи този извод, съдът съобрази следното:
С
обжалваната заповед ректорът на АМВР като дисциплинарно наказващият орган по
смисъла на чл. 170, т. 1 от ПУДА е наложил дисциплинарно наказание порицание за
срок от 6 месеца на курсанта А. за установени две нарушения, като съдът ще
изложи мотиви за всяко от тях поотделно, както следва:
Относно нарушение на чл. 22, т. 3 от
ПНПОАМВР
Посочената
норма предвижда, че В общежитията
на Академията на МВР се забранява внасяне и употреба на алкохолни напитки.
Защитната
теза на А. е, че на 12.06.2023 г., когато сътрудникът по охрана е разбил вратата на стая № 505 в
общежитие № 2, той не е употребявал алкохол, а установените бирени бутилки са
били празни и са били в стаята в продължителен период от време преди това. Нито
веднъж А. не излага аргументи относно момента на внасянето на тези бутилки в
стаята, която обитава. Спорен е въпроса дали служителят от охраната е иззел
бутилките или жалбоподателят и другите установени в стаята курсанти по
разпореждане на този служител сами са ги занесли в стаята на дежурния, когато
са давали писмени обяснения. Съдът намира, че въпросът с изземването/занасянето
на бутилките е ирелевантен за спора, защото от значение е само тяхното наличие
в стаята.
Няма
спор, че в стая № 505 на 12.06.2023 г. към момента на инцидента – 21,45
часа е имало налични 5 отворени бирени
бутилки, което се доказва и от писмени обяснения на жалбоподателя: в
обясненията с рег. № 4581р-11418/13.06.2023 г. се сочи, че в стаята е имало
стъклени бутилки от бира, но не се твърди, че същите са били празни и не се
дава сведения дали е имало употреба на алкохол, докато в обяснения с рег. №
4581р-11458/14.06.2023 г. се сочи, че „Категорично отричаме да сме
консумирали алкохол като в същото време не ни беше направен тест за алкохол
като доказателство за обвинението срещу нас.
Съща така в стаята нямаше
алкохол, нито в самите бутилки…“.
Няма спор, че в конкретния случай бирата се приема за алкохолна напитка.
Разпоредбата на чл. 22, т. 3 от ПНПОАМВР категорично забранява внасянето на
алкохол на територията на общежитията на АМВР. Наличието на празни бирени
бутилки показва, че такъв е бил внесен в стаята, обитавана от курсант А..
Съдът
не кредитира твърдението на жалбоподателя, че бутилките от дълго време са били
в стаята. Така например в защитната си пледоария адв. П. П. изразява следното
становище „С оглед свидетелските показания и с оглед извършения
протокол на място от служители на Академията на МВР, както потвърди свидетелят,
такива бутилки се установяват многократно в стаята при всяко едно от неговите
посещения.“
Следователно, многократно в стаята са внасяни бирени бутилки.
Относно
факта, че бутилките са били празни през цялото време, не могат да бъдат ценени
и показанията на свидетеля И. К., по причина, че бутилките са родово определени
вещи и същите са заменяеми, още повече, че вече се посочи, че многократно в
стая № 505 е установяване наличие на бирени бутилки. В хода на изслушването на
свидетеля последният не посочи признак, по който еднозначно и категорично да се
установи, че бутилките са едни и същи. Свидетелят К. посочва липса на
регулярност на посещенията си в стая № 505, поради което не може да притежава
знание дали тези бутилки не са подменяни със същия вид в различни периоди от
време и дали при тази замяна не са били пълни. В подкрепа на факта, че съдът не
може да цени свидетелските показания е и твърдението на А. в жалбата, че „…. В
установените бутилки нито е имало алкохол, нито сме консумирали алкохол в
общежитието въпросната или друга вечер. Не бихме си позволили подобно нещо,
след като вече сме били наказвани за това. Бутилките сме си взели в стаята
празни, много преди процесната вечер, за да си изстудяваме вода в тях.“ Ако бутилките са служили за
изстудяване на вода (което е изключително малко вероятно според съда), то
тогава няма как свидетеля К. да виждал при посещенията си тези бутилки на едно
също място – сочи върху бюрото на А. е имало 2 бутилки и други две върху бюро,
разположено до хладилника. При това свидетеля само предполага, че бутилките са
били едни и същи.
При
съобразяване на посочената норма, дори в конкретния случай да не е имало
употреба на алкохол, деянието, с което е осъществено нарушението е внасянето на
алкохол. Липсва каквато и да е логика да се внесат празни бирени бутилки при
наличие на изрична забрана за внасяне на алкохол. Още повече, че както самия А.
сочи, той вече е наказван за употреба на алкохол и не е ясно защо съхранява
бутилки от такъв вид.
Не
може да бъде споделено твърдението в жалбата, че е следвало незабавно да бъде
направен тест за алкохол предвид времето, в което се е случил инцидента. Отделно от това, на съда служебно е известно,
че ректорът на АМВР е възложил извършването на проверки за алкохол със специално
техническо средство на комисия с определен състав, в която не влиза сътрудника
по охрана.
Налице
е и друго противоречие. Жалбоподателят твърди, че не е установено нито от
обективна, нито от субективна страна, той лично да е внесъл бутилки с алкохол,
нито да е консумирал такъв. Във всички негови обяснения обаче не е посочено
нито моментът на внасяне на тези празни бутилки, нито кой друг ги е внесъл, за
да се докаже, че А. няма връзка с извършеното нарушение.
В
този смисъл съдът счита, че внасянето на алкохол на територията на общежитието
е безспорно установено и в конкретния случай е нарушена въведената забрана,
като е без значение дали е установена консумация на същия или не от А..
Нарушението е съставомерно по смисъла на
чл. 162, т. 5 от ПУДАМВР, съгласно който Дисциплинарни
нарушения са нарушаване на дисциплината и нормативно установения ред в
академията, който
ред е установен с ПНПОАМВР.
Относно нарушение на чл. 162, т. 10
от ПУДАМВР
Посочената
норма предвижда, че Дисциплинарни нарушения са
морална разпуснатост, злоупотреба с алкохол, като дисциплинарната отговорност на А. е ангажирана в
хипотезата на морална разпуснатост.
На
12.06.2023 г. в 21,45 часа сътрудникът по охрана в хода на извършвана проверка
е установил нарушение на петия етаж в общежитие № 2 – в стая № 505, като се
нарушава тишината в общежитието, чрез силен говор и викове. Не се спори между
страните, че курсантите са използвали нецензурни изрази. А. категорично отрича
тези изрази да са били насочени към личността на сътрудника по охрана, като
твърди, че са емоционални изблици в резултат на загуба при играене на настолна
електронна игра онлайн, заедно с други курсанти в стаята като отбор.
В
обясненията с рег. № 4581р-11418/13.06.2023 г. А. сочи, че по време на играта
са били със слушалки, техния отбор е губел, били са провокирани от
противниковия отбор поради което са използвали вулгарни думи и изрази и не са
се съобразили с високия тон. В обяснения с рег. № 4581р-11458/14.19.2023 г. се
сочи, че „Чистосърдечно си признаваме, че използвахме нецензурни
изрази като псувни и негативни възгласи, както и че бяхме по-шумни, тъй като
губихме съответната игра.“.
В жалбата е въведено коренно различно твърдение: “В
заповедта е посочено, че нарушенията са извършени в 21:45 часа - непосредствено
преди посочения в Правилника за настаняването и ползването на общежитията на
Академията на МВР час за спазване на нощната тишина. В случая часът за спазване
на нощна тишина от една страна - не е настъпил, а от друга - не е било налице нарушаване
чрез силен говор и викове тишината в общежитието. След разговор с курсантите от
съседните стаи установих, че никой не е бил смущават от шум, идващ от
обитаваната от мен стая в общежитието, до разбиването на вратата от сътрудника
по охрана.“. Съдът
намира за неоснователно релевираното в жалбата възражение. Към момента на
установяване на инцидента самият А. ясно осъзнава, че е реализирал поведение,
различно от това, което се изисква съгласно ПНПОАМВР. Впоследствие сочи, че не
е смущавал обитателите на съседните стаи. По делото вече се установи, че
курсантите от стаи № 504 и № 506 не са били в стаите си по това време, поради
което те няма как да бъдат смущавани. След като е налице “чистосърдечно“ признание, за съда остава неясно
защо жалбоподателят е променил позицията си относно своето поведение.
Според
А., той е наказан заради факта, че е употребил нецензурни думи спрямо конкретен
служител, но това не било установено. Посочено е категорично, че „Както
съм посочил и в дадените от мен обяснения, чутите от сътрудника по охрана
нецензурни думи не са били адресирани към него - обстоятелство, което той е
констатирал след влизането с взлом с стаята ми в общежитието. Думите са
употребени в приятелски кръг по повод игра във времето ни за отдих. Същите не
са станали публично достояние, поради което няма как да бъдат квалифицирани
като „морална разпуснатост“. Според
съда е налице противоречие – не са налице силен шум и викове, но въпреки това
някой, бил в коридора (сътрудникът по охрана) е чул същите. Пак според А.
поведението му, изразяващо се в изричането на псувни и нецензурни изрази не е
морално укоримо, защото не е станало публично достояние. Съдът не приема за
основателни тези твърдения. Видно от мотивната част на заповедта, поведението
на А. е квалифицирано като морална разпуснатост не защото употребените от него
нецензурни думи и изрази са били насочени към конкретен служител, а защото
въобще е използвал същите. Съдът не приема твърдението, че тези изрази не са
станали публично известни, а само в приятелски кръг. След като те са чути и
възприети от лице, което не е член на т.нар. „приятелски кръг“ на А., те вече са публично
известни. Отделно от това те са възприети и от другите играчи в играта.
Обясненията, дадени от А. на 14.06.2023 г. завършват с фразата „Въпреки
случилото се, се определяме като разумни и съзнателни хора, бъдещи достойни
служители на МВР и ГДПБЗН“.
За съда остава неясно как бъдещи достойни служители на МВР използват подобни нецензурни
изрази.
В конкретния случай е нарушена
въведената забрана, посочена в чл. 22, т. 4 от ПНПОАМВР (макар и непосочена
като цифрово изражение в обжалваната заповед), съгласно която В общежитията на Академията на МВР се забранява
провеждането на забавления, с които се пречи на живущите и нарушаване на
нощната тишина между 22,00 и 06,00 ч. В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя акцентира върху
факта, че нарушението е извършено преди установения час за спазване на тишина в
общежитието, но пропуска факта, че забраната е относно силния шум и викове, за
които А. сам е дал обяснения защо са извършени, а не във връзка с времето на
тяхното извършване. Съдът счита, че не е необходимо дисциплинарно наказващият
орган да установява поведението на А., изразяващо се в създаване на силен шум и
викове и използването на нецензурни думи и изрази, след като той на два пъти в
писмена форма сам е дал обяснения, че е сторил това.
В този смисъл съдът приема,
че използването на нецензурни изрази, станали публично достояние (независимо от
твърдението на жалбоподателя за обратното) е безспорно установено не само от
събраните по делото доказателства, но и от собствените му обяснения и
нарушението осъществява хипотезата на чл. 162, т. 10 от ПУДАМВР
Не на последно място по
значение, съдът намира за необходимо да отбележи и следното: Нарушенията, за
които А. е наказан, не са свързани с разбиването на вратата на стая № 505 от
сътрудника по охрана, независимо че жалбоподателят се стреми да измести
предмета на делото в тази насока по всякакъв начин. Същите са свързани
единствено и само с поведението на жалбоподателя – притежание на бутилки от
алкохол, въпреки забраната за внасяне на същия на територията на общежитието;
както и предизвикване на силен шум и викове и използване на нецензурни думи и
изрази, станали публично достояние, независимо дали са адресирани до конкретно
друго лице. В този смисъл всички изложени в жалбата и в съдебно заседание
(както от самия жалбоподател, така и от неговия процесуален представител)
доводи относно факта на разбиването на вратата и поведението на сътрудника по
охраната са неотносими и не следва да се ценят от съда, тъй като дисциплинарно
наказващият орган не се е позовал на тях.
Съдът
счита, че наложеното наказание е правилно установено по вид и размер. На първо
място безспорно А. е разбирал свойството и значението на извършените от него
деяния, квалифицирани правилно от дисциплинарно наказващия орган като такива по
смисъла на чл. 162, т. 5 и т. 10 от ПУДАМВР. Това е така, защото от приложените
в административната преписка доказателства се установява, че А., в качеството
си на курсант по смисъла на чл. 54, ал. 2 от ПУДАМВР е запознат с нормативните актове
и с вътрешните актове, уреждащи устройството и дейността на АМВР, както и
правилата за поведение в общежитието.
Според
чл. 167, ал. 1 от ПУДА При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид
тежестта на нарушението, последиците, обстоятелствата, при които е извършено,
вината и цялостното поведение. Във
връзка с посочената норма, по делото са представени две заповеди за налагане на
дисциплинарно наказание на А., като от значение е тази, която е постановена
втора във времето – Заповед № 4581з-74/16.01.2023 г., при това за деяния, аналогични
на сега установените – забавления, с които се пречи на живущите и внасянето и
употреба на алкохол в общежитието, като му е наложено наказание писмено
предупреждение за срок от 6 месеца. Същият изрично е предупреден, че при
повторно подобно деяние ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
Наказанието по цитираната заповед не е изтекло към момента на постановяване на
обжалваната заповед. Съгласно чл. 167, ал. 3 от ПУДА Дисциплинарно нарушение,
извършено в срока на наложено дисциплинарно наказание, се санкционира със
следващо по тежест наказание. Така,
в условията на обвързана компетентност, дисциплинарно наказващият орган няма
право на преценка какво наказание да наложи, а следва задължително да наложи следващото
по-тежко наказание.
По изложените съображения
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По делото искане за присъждане
на разноски по представен списък е направено от жалбоподателя. Като съобрази
нормата на чл. 143 от
АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на А.
разноски не се следват.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе, четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.М.А., ЕГН **********,***
и съдебен адрес ***, пл. “Отец Паисий“ № 2, ет. 7, офис 702 срещу Заповед №
4581з-1515/22.06.2023 г. на Ректора на Академията на Министерството на
вътрешните работи.
Решението може да се
обжалва в 14-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: