№ 1455
гр. Плевен, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20224430104187 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от Т. К. Н. с ЕГН
**********, действаща като майка и законен представител на *** *** Б. ЕГН
********** и *** *** Б.а ЕГН ********** и тримата с адрес в гр. Плевен,
ж.к. *** срещу Д. И. Б. с ЕГН **********, адрес: гр. Плевен, ж.к. *** иск с
правно основание чл.150 СК за изменение на присъдената в полза на децата
с решение, постановено по гр.д. № 1450/2018 г. по описа на ПлРС, издръжка
от 127,50 лева на 200,00 лева месечно за всяко едно от децата, считано от
датата на депозиране на исковата молба до настъпване на причини за нейното
изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва за забава за всяка
просрочена вноска.
Твърди се в обстоятествената част на ИМ, че страните са родители на
децата *** *** Б. и *** *** Б.а, като с решение по гр.дело 1450/2018г.
ответникът е бил осъден да заплаща издръжка за всяко едно от децата в
размер на 127,50 лева. Излага се, че от определяне на първоначалната
издръжка е изменал период от 4 години. Сочи се, че към момента децата са
ученици, като са се повишили техните нужди, свързани със средства за
учебни пособия, храна и дрехи, извънкласни занимания и културни
развлечения. Твърди се и, че през последните четири години са се променили
значително социално – икономическите в страната. Излга се, че децата имат
присъщи разходи и потребности за възрастта си, свързани със закупуването
на дрехи, обувки, разходи за развлечения и почивки, както и разходи по
заболявания, за участие в детски мероприятия. Сочи се, че от друга страна
майката, която полага непосредствени грижи за децата получава минимално
възнаграждение. Твърди се, че бащата ралоти по ТД и не дава издръжка на
други лица. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да й
присъди разноски.
1
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан, за което
развива подробни съоражения. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на ИМ.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ответника
моли издръжката да се определи съобразно неговите доходи. Излага, че има
два запора: единият за дължимата издръжка, а другият от Топлофикация за
неплатени сметки.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
От приетите по делото Удостоверения за раждане на децата *** *** Б. и
*** *** Б.а се установява, че техни родители са Т. К. Н. и Д. И. Б..
Установява се от представеното по делото г.д. № 1450/2018 г. по описа
на ПлРС, че Д. И. Б. е осъден да заплаща месечна издръжка за всяко едно от
децата си *** и *** в размер на 127,50 лева са предоставени на баща му, а
майката е осъдена да заплаща на сина си в размер на 152,00 лева.
Видно е от представените по делото Удостоверения с изх. №№ *** г. и
*** г., издадена от *** гр. Плевен, че през учебната 2021/2022 г. детето *** е
ученик в *** клас, а детето *** във *** клас.
Установява се от приложеното по делото Удостоверение от *** и
какви са доходите на майката Т. К. Н..
Видно е от представеното по делото Удостоверение №*** г., издадено
от *** е какви са доходите на ответника.
Представен като доказателство по делото е и изготвен социален доклад.
В същия се прави се извод, исковата молба е основателна, като издръжката
следва да бъде съобразена с индивидуалните и възрастови потребности на
децата и с доходите на росителите и финансоите възможности на ответника.
Изслушано по делото е и детето ***, което споделя, че живее с майка
си и сестра си. Излага, че не ходят при баща им, както и, че той не им дава
нищо, нито дрехи, нито пък нещо за училище. Сочи, че майка му, му приготвя
храна за училище, както и, че рядко посещава лафката в училището.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на
свидетелката *** П. Н., баба на децата по майчина линия. Свидетелката
разказва, че ищцата сама отглежда двете й внучена, като тя й съпругът й, й
помагат както финансово, така и физически. Излага, че дъщеря й не може да
се справи сама финансово с отглеждането на децата, поради това и те й
помагат. Твърди, че децата боледуват като всяко едно дете. Обяснява, че и
двете й внучета носят ***, поради което два пъти в годината ходят на
прегледи, за да се коригират ***. Излага, че ответникът освен определената
от съда издръжка не подпомага по друг начин двете си деца. Сочи, че
месечната издръжка на децата е минимум 400 лева на месец.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения иск с правна квалификация чл.
2
150 СК следва да бъде установено, че лицето, за което се претендира
издръжка е ненавършило пълнолетие дете на ответника, наличието на трайно
изменение в обстоятелствата, при които е определена издръжката, както и
възможностите на всеки от родителите да заплащат издръжка.
В случай на установяване на тези предпоставки, ответникът следва да
докаже възраженията си срещу основанието и размера на предявения иск.
Установява се от приетите доказателства, че родители на децата *** ***
Б. и *** *** Б.а са Т. К. Н. и Д. И. Б..
От събраните по делото доказателства се установи, че детето *** в
момента е в *** клас, а ***- в ***. Установи се безспорно, че децата носят
***, за което посещават и лекал минимум два пъти в годината. Безспорно е и,
че децата не страдат от заболяване, което да изисква допълнителни доходи.
Съдът счита че всяко дете, с оглед правилното му отглеждане и
хармонично развитие и възпитание, се нуждае от средства за покриване на
ежедневни нужди от храна, облекло, консумативи, лекарства, както и
средства за посрещане на разходите, свързани с бъдещето му обучение.
Изменението на размера на присъдена издръжка, законодателят е
обусловил от доказване наличието на трайно и съществено изменение на
обстоятелствата при които тя е определена, а именно нуждите на
издържаното дете да са нарснали и възможност от страна на родителя да дава
нужната издръжка. Действително, тогава, когато са променени
обстоятелствата, свързани със задължението да се предоставя издръжка, е
възможно нейния размер да бъде увеличаван, респективно намаляван. Под
промяна в обстоятелствата закона има предвид да е налице трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна на възможностите на задълженото лице. В конкретния случай следва
да се търси изискуемия баланс между нуждите на детето и възможностите на
неговите родители да предоставят издръжка. В разглеждания случай, от
присъждането на последната издръжка до иницииране на настоящото
производство са изминали две години - период, през който неминуемо са
настъпили изменения в нуждите на детето с оглед на възрастта, на която е в
момента и свързаните с нея повишени разходи за облекло, ученически
пособия, лекарства и извън класни занимания и мероприятия. За изминалия
период безспорно са се изменили и социално-икономическите условия в
страната.
За да определи размера на нужната на децата издръжка съдът съобрази
разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, която предвижда, че родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното му дете /деца/ е
безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят
от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства,
които са от значение за всеки конкретен случай, както и какви са
възможностите на родителите, които я дължат –чл.142, ал.1 СК. Под
понятието възможност на родителя се разбира материалното му положение,
движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той
3
реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му,
задължението му да осигурява издръжка на други лица и други фактори, като
тази възможност се преценява към момента на постановяване на решението.
Същевременно минималният размер на издръжката на едно дете съгласно чл.
142, ал. 2 от СК, е равна на една четвърт от размера на МРЗ, която към
настоящия момент е 177,50 лева.
Съдът счита за необходимо да отбележи и нещо съществено в случая
- според официалните статистически данни, изнесени от НСИ, през второто
тримесечие на 2022 г. разходите средно на едно лице в домакинство са в
размер на 1 962,26 лева, от които, като се приспаднат средства за алкохолни и
тютюневи изделия, съобщения, данъци, осигуровки, регулярни трансфери
към други домакинства и изплатени дългове общо в размер на 466,85 лева
/които определено не са относими към издръжката на едно дете/ , може да
се направи извод, че реалната месечна издръжка на едно дете през един месец
от това тримесечие, без значение на възрастта му, е в размер на 498,45 лева /1
962,26 лв. минус 466,85 лева = 1495,36 лева : 3 = 498,45 лева/.
Съобразявайки обичайните нужди за възрастта на децата *** и *** -
потребностите му от здравословна храна, лекарства, които в настоящия
случай няма данни да се купуват ежемесечно, облекло според възрастта и
сезона, развлечения, уроци и здравни потребности, свързани най вече с
прегледите при *** съдът приема, че необходимата обща издръжка на
същите, следва да се определи на 350,00 лева.
Така определеният общ размер на необходимата за децата издръжка
следва да бъде разпределена между двамата родители, съобразно критериите
на чл. 143, ал. 1 СК, а именно техните възможности и материално състояние.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че майката е този,
която упражнява непосредствените ежедневни грижи по отглеждане и
възпитание на децата. Установи се, че бащата освен да заплаща по
принудителен ред определената му издръжка по никакъв друг начин /дори и
с физическа помощ/ не подпомага майката при отглеждане на двете си деца.
По отношение на възможности на бащата да заплаща издръжка съдът
съобрази факта, че същият получава трудово възнаграждение, което е над
минималното за страната. По делото не се установи и ответникът да дължи
издръжка по закон на други лица или пък да дава такава. Фактът, че бащата
има запор върху трудовото си възнаграждение, свързан с неплатени сметки е
ирелевантен, доколкото задължението на родителя да дава издръжка на
малолетните си деца е безусловно и не е обвързано с липса на възможност,
поради съществуващи задължения. Отчитайки посочените по - горе
обстоятелства, както и, че майката е тази, който полага постоянни и
непосредствени грижи за детето и поема както предвидимите разходи /
осигуряване на жилище, плащане на битови сметки, купуване на учебници и
учебни помагала, дрехи, храна и др., /, разходите свързани с непредвидените
и извънредни разходи, свързани с отглеждането му, съдът счита, че бащата е
този, който следва да поема по-голяма част от определения общ размер на
издръжката. Поради изложеното съдът намира, че от определения общ размер
4
на нужната на детето издръжка от 350,00 лева, бащата следва да поеме по –
голямата част от нея – а именно -200,00 лева, издръжка, като е малко над
минималния размер за страната.
Така мотивиран, съдът намира, че предявеният иск за изменение на
издръжката е основателен и доказан по размер и следва да бъде уважен, като
издръжката бъде изменена чрез увеличаването й от 127,50 лв. на 200 лв.
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.08.2022 г., до
настъпване на причини за нейното отменяне или изменяне.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати и
държавна такса върху размера на увеличената издръжка в размер на 4% върху
тригодишните платежи в размер на 208,80 лева.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сторените по делото разноски в размер на 300 лева за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 от СК размера на определената по
гр.д. №1450/2018 г. по описа на ПлРС издръжка, дължима от Д. И. Б. с ЕГН
**********, адрес: гр. Плевен, ж.к. *** в полза на децата *** *** Б. ЕГН
********** и *** *** Б.а ЕГН **********, действащи чрез своята майка и
законен представител Т. К. Н. и тримата с адрес в гр. Плевен, ж.к. ***,
посредством УВЕЛИЧАВАНЕ на същата, от 127.50 лева /сто двадесет и
седем лева и петдесет стотинки/ на 200.00 /двеста / лева месечно, считано
от датата на подаване на исковата молба – 01.08.2022 г. до настъпване на
причини за нейното отменяне или изменяне, ведно със законната лихва за
забава за всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Д. И. Б. с ЕГН
**********, адрес: гр. Плевен, ж.к. *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Плевенски районен съд сумата от 208,80 лева, представляваща дължима
държавна такса по предявения иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д. И. Б. с ЕГН
**********, адрес: гр. Плевен, ж.к. *** ДА ЗАПЛАТИ на Т. К. Н. с адрес в
гр. Плевен, ж.к. *** сумата от 300,00 лева, представляващи сторените по
делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от датата на
обявяването му – 11.10.2022 г., пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5