Р Е Ш Е Н И Е
№
Град
Варна, 04 декември 2019 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение – първи състав, в открито съдебно заседание проведено на
втори декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Красимир
Василев,
в.гр.дело
№ 1734 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е
въззивно и е образувано е по две въззивни жалби, както следва:
1.От страна на Н.С.Я., М.Н.Я. И Г.Н.Я. – лично и като
процесуален представител на първите две, против Решение № 5196 от 17.12.2018
година, постановено по гр.дело № 1042/2006 година, по описа на ВРС, с която
съдът е изнесъл на публична продан, на основание чл. 348 ГПК, недвижим имот,
допуснат до съдебна делба, съгласно Решение № 1306/ 04.05.2007 год.,
постановено по гр. д. № 1042 по описа на ВРС за 2006год., ХХХV състав, а
именно: ПИ № 1578 по ПНИ на СО „П.“ с площ от 1400 кв. м., а по скица – 1388
кв. м., при граници – от две страни път, ПИ № 1564, № 1576 и № 1577, находящ се
в землището на гр. В., кв. „Г.“, между следните лица и при
следните квоти, определени с Решение № 24/ 19.02.2015 год. на ВКС по гр. д. №
3526 по описа за 2014 год., ІІ г.о., както следва:
42/ 84 ид. ч. – за Ю.Н.Н., ЕГН
**********, с адрес: ***;
6/ 84 ид. ч. – за Р.Б.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***
– починал в хода на процеса и наследен по закон
от Б.Р.Т. и И.Р.Г., на основание чл.120 от ГПК /отм./.
30/
84 ид. ч. - за А.Д.У., ЕГН **********, с адрес: ***/ 84 ид. ч. -
за Б.Д.Я.,
ЕГН: **********, с адрес: ***;
1/
84 ид. ч. - за Н. С.Я., ЕГН
**********, с адрес: ***;
1/
84 ид. ч. – за Г.Н.Я., ЕГН
**********,
с адрес: ***, ***;
1/
84 ид. ч. – за М.Н.Я., ЕГН **********,
с адрес: *** и е постановил получената от
проданта сума да бъде разпределена от съдебния изпълнител между горните
съделители и при посочените квоти.
В жалбата, се
изразява несъгласие с постановеното решение и се настоява съдът да постанови
друго, с което атакувания акт да бъде отменен; излага се, че съдът не е обсъдил
възможността делбения имот да бъде разпределен по колена и на реални дялове;
сочи се още, че съдът не е съобразил, че цената на имота е занижена и че мотиви
в тази насока също липсват.По същество се настоява въззивния съд да отмени
решението и постанови друго такова, съобразено с трайната практика на
съдилищата.
2.Втората въззивна
жалба е на съделителката Б.Д.Я.,
също чрез адв.Я., с идентично съдържание.С нея, като се атакува съдебното
решение, също се настоява то да бъде отменено.
Отговор по делото е
постъпил само от страна на Ю.Н.Н. и с него този съделител излага, че
заключенията на вещите лица не са били оспорени; че решението не е неправилно,
незаконосъобразно и не е постановено при грубо погазване на законовите
правила.Съделителя Н. излага, че е предлагал извършването на доброволна делба,
но такава му е била отказана.Той сочи още, че делото е протекло в нарушение на
всякакви разумни срокове.Настоява съдът да се произнесе с решение, т.к.
възможност за споразумение не е налице.
В съдебно заседание
по делото въззивниците Н.С.Я., М.Н.Я. И Г.Н.Я.
– лично и като процесуален представител на първите две, редовно призовани, не
се явяват, нито се представляват.
Въззиваемата Б.Д.Я., също чрез адв.Я., редовно
призована, не се явява, не се представлява.
Съделителите Ю.Н.Н., Б.Р.Т., И.Р.Г.,
А.Д.У., М.Н.Я.,
са редовно призовани, не се явяват, не се представляват.
За да се произнесе по спора, като се запозна
с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за
установено следното:
От фактическа страна е видно, че по силата на
Решение, постановено по гр.дело № 1042/2006
годна, по описа на ВРС, е допуснато извършване на делба на ПИ № 1578 по ПНИ на
СО „П.“ с площ от 1400 кв. м., а по скица – 1388 кв. м., при граници – от две
страни път, ПИ № 1564, № 1576 и № 1577, находящ се в землището на гр. В.,
кв. „Г.“, при квоти: 6/ 84 ид. ч. за Р.Б.Т. – починал в хода на процеса и
заместен по закон от Б.Р.Т. и И.Р.Г.;
42/ 84 ид. ч. – за Ю.Н.Н., 30/ 84 ид. ч. – за А.Д.У., 3/ 84 ид. ч. – за Б.Д.Я.,
1/ 84 ид. ч. – за Н.С.Я., 1/ 84 ид. ч. – за Г.Н.Я. и 1/ 84 ид. ч. – за М.Н.Я..
Пред решаващата съдебна инстанция е била
изслушана Съдебно техническа експертиза, с която в.л.П.е дала заключение, че процесния имот е реално неподеляем, а
неговата пазарната стойност възлиза на 102 600 /сто и две хиляди и шестотин/ лева.
Експерта сочи, че не се изпълняват изискванията на чл.19 от ЗУТ.
Виждането на съда е следното:
Принцип на извършването на делбата, съгласно
мл.69 ал.2 от ЗН във връзка с чл.34 от ЗС е, всеки съделител да получи дял в
натура, доколкото това е възможно. Само ако имотът е неподеляем и не може да
бъде поставен в един от дяловете, той се изнася на публична продан, като
аргумент от чл.348 ГПК. Според задължителното тълкуване в ППВС №4/1964 година -
т. 5 неподеляемост на делбените имоти е налице, не само когато предмет на
делбата е единствен недвижим имот, който не може реално да се подели между
съделителите, но и когато имотите са по-малко от броя на дяловете и всеки имот
поотделно е реално неподеляем. За да се извърши делбата по законосъобразен
способ при липса на заявени възлагателни претенции, съдът следва да установи
дали делбените имоти са поделяеми и в зависимост от самостоятелните обекти,
които могат да се обособят, да прецени дали е възможно извършване на делбата
чрез жребие или разпределяне на имотите. Преценката за поделяемостта на сгР.и
на самостоятелни обекти в тях следва да се извърши по критериите и при
предпоставките, съдържащи се в чл.203 от ЗУТ, като делбеният съд има задължение
служебно да назначи вещо лице, което да даде заключение дали делбените имоти са
поделяеми. Това задължение има и въззивният съд, при направен довод за
приложимостта на способ за извършване на делбата, обусловен от поделяемостта на
имотите.При наличие на възможност всеки съделител да получи дял в натура /т. е.
ако броят на допуснатите до делба имоти е равен или по-голям от броя на
съделителите/ и при изрично изразена
воля от страна на всички съделители имотите да бъдат разпределени
помежду им реално, т. е. ако всички съделители са заявили, че желаят да се
ползват от правото си, предвидено в чл.69 ал.2 от ЗН, независимо, че
допуснатите до делба недвижими имоти се различават по някои от своите
характеристики, съдът следва да извърши разпределението по реда на чл.353 ГПК
или чрез теглене на жребий.
Разпоредбата на чл.349 ал.2 ГПК е идентична с
тази на чл.288 ал.2 от ГПК /отм./ и разясненията в ТР № 1/2004 г. на ВКС са
приложими на общо основание. Съгласно тях от обхвата на този способ за
извършване на делбата е изключена всяка друга съсобственост освен тази, която е
възникнала в резултат на наследяване, както и хипотезите, когато съделителят с
възлагателна претенция няма качеството на наследник или не е живял в имота към
момента на откриване на наследството. В настоящия случай съсобствеността между
страните е установена и е безспорна –
касае се за наследници на А. Ф.Л., а отделно от това е налице и дарение,
осъществено с н.а.4740/1975 година.Също от материалите по делото става ясно, че
възлагателна претенция е била осъществена единствено от починалия в хода на процеса
Р.Б.Т., докато въззивниците Г.Я., Н.Я. и Б.Я., както и съделителката М.Я. са
заявили пред съда желанието си, процесния имот да се изнесе на публична продан/вж.л.148/.Наследниците
на починалия в хода на процеса Р.Т., в лицето на Б.Р.Т. и И.Р.Г., не са заявили желанието си да изкупят имота, и по тази
причина той /делбения имот/, който е неподеляем и не може да бъде
поставен в един от дяловете, следва да се изнесе на публична продан, съгласно
чл.348 ГПК, респективно чл.288 ал.3 от ГПК /отм./, като единствен възможен
способ за ликвидиране на съсобствеността.За целта отсъства желание и съгласие
по този въпрос от страна на съделителите.С оглед на горното, ВОС намира, че
решението на първата инстанция се явява правилно и следва да бъде оставено в
сила.
На основание изложеното, ВОС,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 5196 от 17.12.2018 година, постановено по гр.дело № 1042/2006 година, по
описа на ВРС, тридесет и пети състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред състав на Върховен Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от
връчване на съобщенията до страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: