Определение по дело №2604/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1060
Дата: 22 април 2024 г. (в сила от 22 април 2024 г.)
Съдия: Анна Иванова Иванова
Дело: 20235300502604
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2023 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1060
гр. Пловдив, 19.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно
гражданско дело № 20235300502604 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.423,ал.1,т.1,т.3 и 4 от ГПК.
Подадено е възражение на 22.05.2023 г. от „Куин естейтс“ ЕООД, ЕИК *****,
представлявано от управителя Б. З. А. А. Д. Б. /Б./, против Заповед №639/31.01.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №1363/2022г. по
описа на РС Пловдив, 13гр.с. Твърди се, че са налице основанията на чл.423, ал.1, т.1 и т.4
от ГПК, тъй като заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно на дружеството,
както и че същото не е могло да подаде възражение поради наличието на особени
непредвидени обстоятелства, които не е могло да предолее. Конкретно са изложени
оплаквания, че съобщението е изпратено на стария АУ, представляващ многоетажна сграда
с 3 входа, не е ясно кой вход е бил посетен от призовкаря, кога е залепено обявление по
чл.47,ал.1 ГПК; като особени непредвидени обстоятелства сочи, че едноличния собственик
К. Х. внезапно тежко заболял и започнал лечение в чужбина, въпреки което състоянието му
се влошавало; трети лица се възползвали от заболяването и образували 13 заповедни
производства по чл.410 ГПК на база неверни твърдения за несъществуващи договори и
задължения на дружеството; обжалва и в частта за разноските.
В законоустановения срок е постъпил отговор на възражението от заявителя Н. С. М.,
ЕГН **********, чрез пълномощника му адв.К. Г. от САК, с който се излагат съображения,
че подаденото възражение е недопустимо като просрочено и за неоснователност.
Конкретно счита, че възражението не е подадено в срока по чл.423, ал.1, тъй като на
23.11.2022 г. пълномощника на длъжника адв.Д. е поискал да се запознае с ИД №377/2022 г.
на ЧСИ П.Н., притежавал е пълномощно от „Куин естейтс“ ЕООД от 31.10.2022 г., а
възражението е получено в съда на 22.05.2023 г. – 6 месеца след узнаването, поради което
1
счита, че жалбата е просрочена и след ада се остави без разглеждане; по същество счита, че
причина за неуспешното връчване е, че търговецът изобщо отсъства и не поддържа офис на
обявения адрес в търговския регистър. Представя удостоверение от ЧСИ П. Н.,рег.№***** и
пълномощно от 17.10.2022 г. от „Куин Естейтс“ ЕООД за упълномощаване на адв.Г.Д. и
съд.практика.
Пловдивският окръжен съд след като, като взе предвид изложените във
възражението и отговора становища на страните, намира за установено следното:
По допустимостта:
Разпоредбата на чл. 423 ГПК дава право на длъжника, който е бил лишен от възможността
да оспори вземането по заповед за изпълнение чрез подаване на възражение в срока по чл.
414 от ГПК, да подаде възражението си пред въззивния съд в 1-месечен срок от узнаването
на заповедта за изпълнение. Молбата за приемане на възражението следва да се основава на
твърдения за наличие на обстоятелствата по чл. 432, ал. 1, т. 1 - 4 от ГПК. В случая
възражението се основава на твърдения за наличието на обстоятелства по чл.423, ал.1, т.1 и
т.4 от ГПК- твърди се, че заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно на
дружеството, както и че същото не е могло да подаде възражение поради наличието на
особени непредвидени обстоятелства, които не е могло да предолее.
От представеното по делото удостоверение от ЧСИ П. Н.,рег.№***** е видно, че на
23.11.2022 г. ЧСИ е предоставило на адв.Г.Д. ИД №377/2022 г. за запознаване с ИД
№377/2022 г.; както и че адв.Г.Д. не е искал и не са му дадени преписи от ИЛ или от
заповедта за изпълнение. От пълномощно от 17.10.2022 г. от „Куин Естейтс“ ЕООД за
упълномощаване на адв.Г.Д. е видно, че същият е упълномощен да представлява
дружеството като прави справки, да получава преписи от книжа по заведени срещу ЕООД
дела и преписки във връзка с дейността на дружеството и притежаваните от него недвижими
имоти, които са били предмет на изпълнение по заведени или висящи ИД. От текста на
пълномощното е видно, че същото е много общо и не може да се направи извод, че адв.Д. е
имал правомощието да подаде възражение от името на ЕООД по конкретното дело, както и
че на 23.11.2022 г. законният представител на „Куин Естейтс“ ЕООД е бил уведомен от
адв.Д. за процесната заповед по чл.410 ГПК. Узнаването на адв.Д. за процесната заповед по
чл.410 ГПК не означава, че законният представител на „Куин Естейтс“ ЕООД, който взема
решение дали да подаде възражение или не, е узнал за заповедта по чл.410 ГПК, от която
дата да тече срокът му по чл.423, ал.1 ГПК.
По делото е разпитан свидетеля Д. И. К., без родство, който установява, че през
пролетта на 2023 г., по Гергьовден, собственикът на дружеството е възложил на адв.Д. да
проучи и да му съобщи за делото; контактът им се осъществил по имейл. Съдът кредитира
показанията на разпитания свидетел като обективни и достоверни, възпроизвеждащи
преките си лични впечатления от казаното и намира, че възражението е процесуално
допустимо- подадено е в срока по чл. 423, ал. 1 от ГПК и от легитимирано лице. Съдът
приема твърденията на молителя за датата на узнаване на заповедта за изпълнение- началото
на м. май 2023г., доколкото противната страна не е ангажирала доказателства за друга, по-
2
ранна дата на узнаване.
По същество, възражението е основателно, съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление, за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу „Куин естейтс“ ЕООД. Съдът е
уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение за претендираната от заявителя сума.
Съобщението за връчването й е било върнато в цялост по делото с отбелязване от връчителя,
че на адреса няма обозначен офис- канцелария на фирмата, а при посещенията не са открити
представители на дружеството, както и че входната врата на сградата се заключва. Горното
навежда на извода, че връчителят не е намерил достъп до канцеларията, както и че не е
намерил някой, който е съгласен да получи съобщението, поради което е следвало да
приложи разпоредбата на чл.50, ал.4 от ГПК – да разпореди да се залепи уведомление по
чл.47,ал.1 от ГПК , вместо което районният съд е приел, че съобщението е редовно връчено
на осн.чл.50,ал.2 ГПК – в хипотезата лицето да е напуснало адреса си и в регистъра не е
вписан новия му адрес, в който случай всички съобщения се прилагат по делото и се смятат
за редовно връчени, за което няма данни по делото, че лицето е напуснало адреса.
Ето защо ПОС намира , че РС е допуснал процесуално нарушение като неправилно е
приложил чл.50,ал.2 ГПК весто чл.50,ал.4 ГПК – заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е
нередовно връчена на длъжника – възражението по чл.423,ал.1,т.1 е основателно.
Основателни са изложените във възражението доводи, че заповедта за изпълнение не
е била връчена надлежно на дружеството и по чл.423,ал.1,т.1. Не се спори, че адресът на
управление на длъжникът „Куин естейтс“ ЕООД е бил- гр. *****. Издадената заповед за
изпълнение е била изпратена за връчване на адрес, който не съвпада напълно с
регистрирания- гр. *****. Във възражението са изложени доводи, че на адреса се намира
многоетажна сграда със смесено предназначение с три входаОт показанията на свидетеля Д.
И. К. се установява, че посочената сграда има входове както откъм ул. „*****“, така и от ул.
„*****“, от която страна е имало пощенски кутии с обозначение табелка на фирмата „Куин
естейтс“ ЕООД, както и на фирма Ситрон Истейтс, в която е имало жена на половин щат,
която изпълнявала и задачи поставени й от другите фирми, с които ползвали един и същ
офис, т.е. не налице пълна идентичност между вписания в търговския регистър адрес на
управление на дружеството и адреса, който е посочен в призовката. Свидетелят установи от
друга страна, че управителят на „Куин естейтс“ ЕООД бил болен и не е могъл да реагира за
проблемите на фирмата, а по-късно е починал от рак. Съдът кредитира показанията на
свидетеля като достоверни, тъй като се подкрепят и от от представените по делото
медицински документи – епикриза /л.51 от д./ е видно, че К.Х. и бил диагностициран през
2018 г. с карцином на дебелото черво и е подложен на хемиколектомия; през м.06.2022 г. е
диагностициран за месастази и е подложен на химиотерапия, поради което намира за
доказано и основанието на чл.423,ал.1,т.4 ГПК – че управителят на „Куин естейтс“ ЕООД не
е могъл да подаде възражение поради наличието на особени непредвидени обстоятелства,
които не е могъл да предолее.
Ето защо подаденото възражение до въззивния съд е основателно и следва да се
3
приеме, тъй като са налице предпоставките на чл.423,ал.1, т.1 и т.4 от ГПК. На основание чл.
423, ал. 3, изр. 2 изпълнението по издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист
следва да бъде спряно.
Във възражението е посочено, че на основание чл.413, ал.1 от ГПК се обжалва
заповедта за изпълнение в частта й за разноските. Съгласно задължителните указания,
дадени в т.12 на Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по т.д.
№4/2013г. при подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл. 415,
ал. 1, респ. чл. 422 ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба по чл.413,
ал.1 от ГПК е обусловено от решението по установителния иск.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражение по чл.423 от ГПК, подадено от „Куин естейтс“ ЕООД, ЕИК
*****, представлявано от управителя Б. З. А. А. Д. Б. /Б./, против Заповед №639/31.01.2022г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №1363/2022г. по
описа на РС- Пловдив, 13 гр.с.
СПИРА на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2 от ГПК изпълнението на Заповед
№639/31.01.2022г.. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч.гр.д. №1363/2022г. по описа на РС- Пловдив, 13гр.с., и на издадения въз основа на нея
изпълнителен лист.
ВРЪЩА делото на Районен съд- Пловдив за даване на указания до
заявителя по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4