Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 22.05.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: Бистра Бойн
при участието на секретаря Ив
Велчева,
като разгледа докладваното от съдията адм. д.№ 363
по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния
кодекс (АПК) във вр. с чл.118 и чл.117 ал.1 т.2 б.“б” от Кодекса за социално
осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на И.Н.Ф. от гр.Шумен, депозирана против Решение №
2153-27-192/17.10.2022год. на Директора на Териториално поделение на Национален
осигурителен институт (ТП на НОИ)- гр.Шумен, с което е отхвърлена негова жалба
вх.№ 1012-27-196 от 27.09.2022г. срещу Разпореждане № 271-00-1954-3 от
16.09.2022г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, с
което е отказано възстановяване изплащането на парично обезщетение за
безработица. В жалбата е изразено несъгласие с мотивите на оспореното решението
и са изложени твърдения за неговата незаконосъобразност и на оставеното в сила
разпореждане. Излагат се подробни съображения за нарушение на чл.61 ал.1 от АПК, във връзка с чл.18а от АПК, свързани с липса на уведомяване за постановен
административен акт, за който жалбоподателят е разбрал едва в настоящото
производство и чл.50 ал.1 от АПК- липса на мотиви, с оглед на които се иска
отмяна на решението и връщане на преписката на административния орган за ново
произнасяне. Правят се доказателствени искания.
В открито съдебно заседание,
жалбоподателят се явява лично и процесуален представител адв.К.. Поддържа се
жалбата и допълнителната такава с уточнен петитум от 24.04.2023г. и се
претендират разноски.
Ответната страна- Директор на ТП на НОИ град Шумен, редовно призована, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Л. Илиева оспорва подадената жалбата,
като в съдебно заседание излага подробни доводи за законосъобразността на
административния акт. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:
От приложените по делото на стр.55, Разпореждане № 271-01-1954-1/03.08.2021г.
на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП Шумен на НОИ, се
установи, че на жалбоподателят е отпуснато парично обезщетение за безработица,
считано от 13.07.2021г. до 13.06.2022г. в размер на 18.97 лв. дневно, въз
основа на негово заявление вх.№271-01-1954-1/29.07.2021г., с данни за
регистрация на жалбоподателят като
безработен на 13.07.2021г. при прекратено трудово правоотношение от 03.06.2021г.
С Решение на Директора на ДБТ-Шумен от 12.01.2022г., считано от
11.01.2022г. била прекратена регистрацията на жалбоподателя рег.№
10049575/13.0.07.2021г. с мотиви- неизпълнение на препоръките на трудовия
посредник или действията и сроковете в плана за действие. Решението било
съобщено чрез поставяне на таблото за съобщения в ДБТ Шумен, като на същото от
обратната му страна е отбелязано, че жалбоподателя е търсен еднократно на
телефон № ********** на 12.01.2022г. и телефонът е изключен. В изискан отговор
от административния орган- ответник, с писмо от 30.11.2022г., Директор на ДБТ
посочва, че решението е влязло в законна сила на 10.02.2022г., съгласно АПК.
На осн.чл.54д ал.1 т.2 от КСО и чл.54ж ал.1, с Разпореждане № 271-00-1954-2/07.02.2022г.,
връчено по реда на чл.110 ал.4 от КСО чрез непотърсена пощенска пратка и
обявление на табло за съобщения, изплащането на ПОБ било прекратено, считано от
11.01.2023г., поради прекратяване на регистрацията от Агенция по заетостта“ с
причина „неизпълнение на плана за действие“.
На 12.09.2022г. в ТП на НОИ от жалбоподателя било подадено Заявление
вх.№ 1019-27-4625 за възстановяване на обезщетение за безработица с нова
регистрация в ДБТ Шумен от 09.09.2022г. след прекратено последващо трудово
правоотношение на 01.09.2022г.
Въз основа на подаденото заявление, както и Разпореждане №
271-00-1954-2/07.02.2022г., с оспореното в настоящото дело Разпореждане №
271-00-1954-3 от 16.09.2022г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ- Шумен, на основание
чл.54ж ал.1 от КСО, във връзка с чл.3 ал.8 от Наредба за отпускане и изплащане
на паричните обезщетения за безработица /НОИПОБ/– прекратяване на регистрацията
от Агенцията по заетостта и липса на оставащ период на дължимо ПОБ, било
отказано възстановяване на изплащането на отпуснатото с Разпореждане №
271-01-1954-1/03.08.2021г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП Шумен на НОИ парично обезщетение за безработица на жалбоподателя.
Видно от мотивите, органът е приел, че по
силата на чл.3 ал.8 от НОИПОБ, която разпоредба е приложима, тъй като паричното
обезщетение за безработица е прекратено на основание чл.54д ал.1 т.2 от КСО,
паричното обезщетение се възстановява от датата на новата регистрация за
оставащия към тази дата период. Доколкото паричното обезщетение за безработица
е отпуснато за период от 13.07.2021г. до 13.06.2022г., то към датата на
прекратяване на регистрацията на жалбоподателя като безработно лице на
11.01.2022г., оставащ период по смисъла на чл.3 ал.8 от НОИПОБ към 09.09.2022г.
не е налице.
Жалбоподателят е оспорил Разпореждането на
ръководителя на осигуряването за безработица пред Директора на ТП на НОИ Шумен,
който с Решение № 2153-27-192/17.10.2022год. отхвърлил жалбата. Административният
орган приел, че не може да бъде приложена разпоредбата на чл.54д ал.5 от КСО,
тъй като не е налице изискуемата предпоставка по време на получаване на ПОБ
лицето да започне да упражнява трудово дейност, понеже изплащането на
обезщетението е било прекратено, поради прекратяване на регистрацията от
Агенция по заетостта с Решение на Директора на ДБТ-Шумен от 12.01.2022г.,
считано от 11.01.2022г., което предхожда започването на упражняване на трудова
дейност. Административният орган е изложил и мотиви по отношение приложение на
чл.3 ал.8 от НОИПОБ, които съответстват на мотивите на Разпореждането на
ръководителя на осигуряването за безработица, а именно че към момента на новата
регистрация на жалбоподателя в АЗ като безработно лице няма оставащ период за
възстановяване на изплащане на паричното обезщетение, тъй като изплащането на
същото е било прекратено.
Решението е съобщено на жалбоподателя на 14.11.2022г., който депозирал
настоящата жалба пред Административен съд град Шумен на 28.11.2022г., поради
което съдът приема, че оспорването на процесния административен акт е направено
в регламентирания от закона срок и от лице, което има правен интерес от това оспорване.
Следователно жалбата се явява допустима.
Разгледана по същество същата е основателна,
поради следните правни съображения:
Съгласно чл.54ж ал.1 от КСО, паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят,
отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт. В настоящия
казус е спазено нормативното изискване на компетентността на органа издател на
оспореното разпореждане. В изпълнение на
задълженията си по чл.168 ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, съдът констатира,
че оспореният административен акт- Решение издадено от горестоящия
административен орган е постановен от материално компетентен орган и в
изискуемата от закона форма.
Съгласно чл.20 ал.4 т.1 от Закон за
насърчаване на заетостта, регистрацията на безработните лица се прекратява в
случаите, когато не се изпълнят препоръките на трудовия посредник или
действията и сроковете в плана за действие. Според чл.21 ал.1 ал.2 от ЗНЗ,
регистрацията се прекратява и възстановява с решение на ръководителя на
поделението на Агенцията по заетостта, като решенията по ал. 1 се издават,
изпълняват и обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В чл.21
ал.3 от ЗНЗ е предвидено задължението, Агенцията по заетостта да предоставя
информация на Националния осигурителен институт за издадените решения по чл.21
ал.1 от закона.
Съгласно чл. 54д ал.1 т.2 от КСО, изплащането
на паричното обезщетение за безработица се прекратява при прекратяване на
регистрацията от Агенцията по заетостта.
Съгласно разпоредбата на чл.54д ал.1 т.2 и
ал.5 от КСО ако по време на получаване на паричното
обезщетение лицето започне да упражнява дейност- основание за задължително
осигуряване по чл.4 или трудова дейност по законодателството на друга държава,
която бъде преустановена след по-малко от 12 месеца, изплащането на паричното
обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период,
ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7
работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Ако регистрацията е направена
след този срок по неуважителни причини, изплащането на паричното обезщетение се
възстановява от датата на новата регистрация за оставащия към датата на
прекратяването период, намален със закъснението.
Съгласно чл.3 ал.8 от НОИПОБ, изплащането на
паричното обезщетение за безработица, прекратено на основание чл.54д ал.1 т.2 КСО, се възстановява от датата на новата регистрация за оставащия към тази дата
период.
Съдът намира, че според
посочените разпоредби от НОИПОБ и КСО, за да се възстанови изплащането на
паричното обезщетение на лицето за безработица следва да са налице следните
предпоставки: първо по време на получаване на отпуснатото му обезщетение лицето
да започне упражняване на дейност, която е основание за задължително
осигуряване по смисъла на чл.4 от КСО; второ трудовата дейност да не продължи
по-вече от 12 месеца; трето повторната регистрация на лицето в АЗ да е
направена в срок от 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност и
четвърто да е налице оставащ към датата на прекратяване на изплащане на
обезщетението за безработица период.
В процесния случай, с оглед
установените факти по административната преписка, неправилно административният
орган е приел, че липсват две от предпоставките визирани в разпоредбата на
чл.54д ал.5 от КСО и чл.3 ал.8 от Наредбата, за да се ползва лицето от право на
възстановяване на изплащане на ПОБ, понеже същото е било прекратено преди
започване на последваща трудова дейност и няма оставащ период, като се е
позовал на Решение на Директора на ДБТ-Шумен от 12.01.2022г., с което е била
прекратена регистрацията на жалбоподателя и Разпореждане № 271-00-1954-2/07.02.2022г.,
с което изплащането на ПОБ било прекратено, считано от 11.01.2023г.
Тълкуването на горецитираните
разпоредби налага извода, че за да породи своите правни последици, решението по
чл.21 ал.1 от ЗНЗ за прекратяване на регистрацията на конкретно безработно
лице, следва да влезе в сила и едва тогава е възможно и допустимо да се приложи
чл.54ж ал.1 т.2 от КСО. В настоящия случай това не е налице и този
административен акт не е влязъл в законна сила към постановяване на оспореното
разпореждане. Съответно административният орган в нарушение на чл.35 от АПК не
е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е изпълнил
задължението си по чл.36 ал.1 от АПК да събере служебно всички доказателства,
относими към конкретния случай, вследствие на което е нарушил основен принцип,
залегнал в чл.9 ал.2 от АПК, да събира всички необходими доказателства,
независимо дали има искане от страните за това. Видно от административната
преписка, в хода на административното производството по издаване на процесното
разпореждане не е била извършена проверка в тази насока, като не са изискани
всички доказателства за осъществено връчване на решението, съответно фактическите
констатации на осигурителния орган, послужили като основание за издаване на
процесното разпореждане, са основани на невлязло в сила Решение от 12.01.2022г.
на Директора на ДБТ Шумен за прекратяване на регистрацията на И.Ф. като
безработно лице. Едва в хода на съдебното производството по искане на
жалбоподателя, към доказателствения материал по делото са приобщени представени
от Бюрото по труда доказателства във връзка с връчване на решението по чл.21
ал.1 от ЗНЗ, като тези доказателства са забележка от обратната страна на
решението/ липсваща в представеното от административния орган копие/, че лицето
е търсено на посочен от него телефонен номер, изключен към момента, и съобщение
поставено на решението на таблото за обяви от 17.01.2022г.
Съгласно чл.18а ал.4 от АПК,
заявителят за призоваване и получаване на документи и съобщения, свързани със
започнало производство, може да предостави на административния орган или на
съда, ако разполагат с такива:1. информация за наличие на персонален профил,
регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване; 2. електронен
адрес, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за
изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване, или 3.
мобилен или стационарен телефонен номер, който позволява получаване на
съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от
информационна система за връчване или в случай че изтеглянето не е технически
възможно, да позволява изпращане от получателя на обратно кратко текстово
съобщение, потвърждаващо получаването на съобщението, или 4. факс. В настоящия
казус, видно от Заявление от 29.07.2021г., на стр.58 по делото, жалбоподателят
е предоставил на ДБТ и ТП на НОИ електронен адрес: ivofilipov@yahoo.com, мобилен номер и
адрес за кореспонденция- ул.Боровец №22 в гр.Шумен.
Съгласно чл.18а ал.7- 10 от АПК,
съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване, което се удостоверява
писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице. Писменото удостоверяване се
прилага към преписката или делото и на адресата се съобщава, че може да получи документите
или книжата в 7-дневен срок, след изтичането на който те се смятат за връчени.
Когато съобщаването не може да бъде извършено по реда на предходните алинеи, то
се извършва чрез връчване на последния адрес, посочен от страната, или при
липса на такъв– на адреса, на който страната е получавала съобщения или е била
призована за последен път в производството. Когато няма адрес, който страната е
посочила или на който е получавала съобщения или е била призовавана, на
страната се връчват съобщения- за граждани– по настоящия адрес, а при липса на
такъв или когато не могат да бъдат намерени на този адрес – по постоянния
адрес; ако и по постоянен адрес няма кой да получи съобщението, се връчва по
месторабота. Когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери
лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез
залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, на входната врата
или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия,
съобщението се пуска и в нея. Едва когато съобщаването в производството пред
административния орган не може да бъде извършено по реда на предходните алинеи,
съобщението се поставя на таблото за обявления или в Интернет страницата на
съответния орган за срок, не по-кратък от 7 дни, след изтичането на който
съобщението се смята за връчено. В настоящия казус след еднократния опит за
устно уведомяване, ДБТ е пристъпил към връчване по последната алтернативна
хипотеза на чл.18а ал.10, за което не са били налице изискуемите предпоставки,
а именно- неуспешен опит за връчване на електронна поща, постоянен и настоящ
адрес, залепване на уведомление.
В цитираните текстове от чл.21
от ЗНЗ, не е предвидено предварително изпълнение на решение на ръководителя на
поделението на Агенцията по заетостта с което се прекратява регистрацията на
търсещото работа лице и в текста на Решение от 12.01.2022 г. на Директора на
Дирекция Бюро по труда, Шумен, не се съдържа разпореждане на административния
орган по реда на чл. 60 от АПК за неговото предварително изпълнение. Следователно,
към момента на постановяване на оспореното Решение на Директор на ТП на НОИ, И.Ф.
не е бил с прекратена регистрация в Дирекция Бюро по труда. Решение от
12.01.2022 г. на Директора на Бюро по труда Шумен за прекратяване на
регистрацията на жалбоподателя, като безработно лице, не е редовно връчено,
същото не е влязло в сила и като такова не е годно основание за издаване на
разпореждане за прекратяване на паричното обезщетение за безработица на
жалбоподателя по чл.54д ал.1 т.2 от КСО, съответно отказ за възстановяване на
изплащането на ПОБ.
Изложените до тук съображения,
обосновават крайния извод за незаконосъобразност на оспореното Решение №
2153-15-244/14.07.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Шумен и потвърденото с него
Разпореждане № 151-00-22216-4/08.06.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ Шумен, поради което същите ще следва да бъдат
отменени. Административната
преписка следва да бъде върната на административния орган за произнасяне по
заявление с вх.№1019-27-4625/12.09.2022г. за възстановяване изплащането на ПОБ,
при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на съдебния акт.
При този изход на спора, на основание
чл.120 ал.2 от КСО, на жалбоподателя се дължат извършените разноски по
производството. Те се констатираха в размер на 1052 лв., представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение и държавна
такса.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №
2153-27-192/17.10.2022год. на Директора на Териториално поделение на Национален
осигурителен институт (ТП на НОИ)- гр.Шумен и потвърденото с него Разпореждане
№ 271-00-1954-3 от 16.09.2022г. на ръководител на осигуряването за безработица
в ТП на НОИ, с което на И.Н.Ф. от гр.Шумен е отказано възстановяване
изплащането на парично обезщетение за безработица.
Връща
преписката на Директор на ТП на НОИ- Шумен за продължаване на административното
производство, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА
Национален осигурителен институт София да
заплати на И.Н.Ф. с ЕГН: ********** *** 22, сумата 1042.00лв./хиляда петдесет и два
лева/,
представляваща направените деловодни разноски по производството.
Решението е окончателно на осн.
чл.119 от КСО и не подлежи на обжалване и протест.
Препис от настоящото решение да
се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.
СЪДИЯ: