Р Е Ш Е Н И
Е № 261634
гр. Пловдив, 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7112 по
описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от П.Д.Д., ЕГН ********** против „ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК: *********, гр. София, бул. „Черни връх“, №51 Д обективно съединени искове
с правно основание чл. 432 КЗ за
осъждане на ответника да му заплати сумата от
7000 лв. – главница, представляваща обезщетение за претърпени,
вследствие на ПТП на *** г. неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху
претендираната главница, считано от 23.06.2020 г. до окончателното й
изплащане. Претендират се и разноски.
В исковата молба се посочва, че
на *** г. в гр. П., кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“, е реализирано
ПТП, регистрирано с Двустранен констативен протокол за ПТП. Описва фактическата
обстановка по реализиране на твърдяното ПТП, като сочи, че се е движил по път с
предимство, разминал се с насрещно движеща се кола и веднага след това усетил
силен удар от лявата си страна. В този момент видял голям черен калник, който
се забил в автомобила му. На задната седалка били децата му на 9 г. и на 6 г.,
които така се стреснали, че в продължение на минути са крещели от ужас, не спирали
да плачат и са били в силен шок. В другия автомобил ***, посочва, че се возили деца на около
пет-шест години, които също пищели от ужас. Водачът на другия автомобил – ***
на децата, се чувствала виновна, че е причинила психически травми на четири
деца. Чувствала се виновна, като предложила да подпишат двустранен протокол.
Ищецът първо успокоил всички деца, след което се обадил на тел. 112, за да
разбере дали не е необходимо полиция да констатира случилото се. Информирали
го, че не е нужно и е достатъчно да попълнят двустранен протокол. В момента
поради адреналина ищецът е пренебрегнал болките, като проверявал децата и се
обадил на свои приятели да приберат децата. Ищецът и водачката на другия
автомобил подписали протокола, като впоследствие ищецът представил автомобила
си в застрахователната компания на водачката, където е обявен за „тотал щета“.
През нощта ищецът се почувствал зле и сутринта заедно с децата посетили *** за
медицински прегледи и изследвания.
Вследствие на удара ищецът се сочи, че е пострадал, като са му причинени
телесни наранявания – мозъчно сътресение, травми на гръдния кош и травми на
главата. Посочва, че тези травми са удостоверени в медицински документи. След
изследванията лекарите препоръчали на пострадалия да спазва постелен режим и да
приема предписаните лекарства, за да преодолее описаните в исковата молба
симптоми. Ищецът сочи, че в момента е в относително стабилизирано здравословно
състояние, но физическите и психическата травма са много големи. Твърди се, че вследствие на ПТП-то
пострадалият е бил отпаднал, имал главоболие, травма на главата, като са
препоръчани покой и аналгетици и продължителен щадящ ЦНС режим. Въпреки
недоброто си здравословното си състояние, ищецът отказал хоспитализиране, тъй като
се притеснявал за състоянието на децата си, които били изпратени за домашно
лечение. Ищецът посещавал лекарски кабинети поради силните болки, които е
търпял през възстановителния период. За да преодолее болките в шията, рамото и
главоболието, вземал обезболяващи и противовъзпаляващи. На вторичния преглед
бил назначен скенер на глава. Ищецът посочва, че от изброените травматични
увреждания и изживения стрес пострадалият е търпял и продължава към днешната
дата да търпи болки и страдания, което е налагало продължителен прием
болкоуспокояващи и други медикаменти за нервната система и за дълъг период
покой. Оплаква се от болки и световъртеж дори и в легнало положение. Освен това
сочи, че е изпитвал силен страх дълго време след това, стряскал се от звук от автомобил.
Продължителният възстановителен период и нуждата от чужда помощ за задоволяване
на битовите му нужди, подтискали ищецът.
Освен това не можел да изпълнява задълженията си, като дългогодишен
водач на товарен автомобил. По време на възстановителния период се стигнало и
до значителни финансови загуби за фирмата му „П. и П. Интернационал Транспорт“
ЕООД, както и неправомерно усвояване на служебни средства. Предвид изложеното
ищецът моли предявения иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение
за претърпените неимуществени вреди. Претендират се разноски.
В законоустановения едномесечен
срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва исковата
претенция. Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка. Оспорва
описания механизъм на ПТП, като сочи, че процесното кръстовище е Т- образно, а
не Х- образно и не е регулирано с пътни знаци.
Оспорва, че в резултат на описаното ПТП са настъпили посочените в ИМ
телесни увреди на ищеца, както и наличието на причинна връзка между тях и
твърденията за проведено лечение и здравословното състояние на ищца след
настъпване на ПТП -то и към настоящия момент.
Сочи, че в подписания двустранен протокол не е посочено да има пострадали лица, дори и леко. Цитира
разпоредби на ЗДвП относно необходимостта от посещение на службите за контрол
на МВР и изготвяне на протокол. Твърди, че в приложените към исковата молба
медицински документи са изложени противоречиви и несъвместими твърдения относно
необходимостта от болнично лечение, както и обективното състояние на ищеца.
Оспорва периода, през който се твърди, че са търпени неимуществени вреди от
ищеца, както и размерът на същите.
Оспорва иска, като изцяло неоснователен или частично неоснователен.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното от фактическа страна:
Ответникът
не оспорва механизма на твърдяното ПТП, реализирано на *** г. в гр. П., кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“,
както и заплащането на застрахователно обезщетение за имуществени вреди, както
и наличието на застрахователно правоотношение между ответника и собственика на МПС с рег. № *** към датата на ПТП-то по сключена застраховка
гражданска отговорност, поради и което тези обстоятелства са признати за
безспорни в първото по делото съдебно заседание.
Не
се спори и от приетия по делото, като писмено доказателство протокол за ПТП се
установява, че на *** г. в гр. Пловдив,
кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ е реализирано ПТП, при което водачът на
МПС с рег. № *** не спазва знак за предимство и удря управляваният от ищеца лек
автомобил с рег. № ***. Вследствие на удара са отразени в протокола следните
материални щети на автомобила, управляван от ответника, а именно: калник,
подкалник, фар ляв, предна броня, преден капак, маска, радиатор и ляв мигач. В
протокола не е отразено да има пострадало лице. Протоколът е подписан от двамата
водачи. За причинените на МПС –то на ищеца щети е изплатено от застрахователно
обезщетение от ответника в размер от 1188,60 лв. по образуваната щета ***.
От
приетия по делото лист за преглед на пациент се установява, че на следващия ден
07.02.2020 г. ищецът е бил прегледан от ***,
като е имал оплаквания от главоболие, световъртеж, гадене и болки в гърдите.
Констатирано е следното обективно състояние- контактен, адекватен,
хемодинамично стабилен, глава шия – консултация с неврохирург, гръден кош –
чисто везикуларно дишане двустранно, без рентгенови и физикални данни за
трамватични изменения на вътрешните органи, корем на нивото на гръден кош, мек,
неболезнен, без данни за перитонеално дразнене, блумберг, перисталтика – физиологична.
Не са установени травматични промени по обхванатите ребрени дъги. Отразено е,
че липсва необходимост от болнично лечение. В допълнителния лист за преглед на
пациент е отразена предписана терапия с аналгетици.
Приета
е като писмено доказателство медицинска бележка от *** от 07.02.2020 г., в
която е отразено, че ищецът има комоцио и съответно е необходимо болнично
лечение за периода от 07.02.2020 г. до 12.02.2020 г. Ищецът е направил консултация с неврохирург
на 21.02.2020 г., като в издадения документ е отразени данни, коментирани от
вещото лице в приетото по делото заключение на съдебно – медицинската
експертиза.
В
изпратеното до ищеца на 08.04.2020 г. писмо от ответното дружество е отразено,
че няма основание да се ангажира отговорността му, доколкото в представения
протокол не е отразено да има пострадали лица, а в случай, че ищецът беше
пострадал от ПТП, то съгласно ЗДвП и подзаконови нормативни актове е следвало
мястото да се посети от длъжностни лица
от службите за контрол на МВР.
Приети
са като писмени доказателства документи, удостоверяващи доходите на ищеца с
оглед искането за освобождаване от държавна такса.
По делото е разпитана като свидетел леля на
ищеца – ***, на която ***та на ищеца се обадила в деня на ПТП-то. Свидетелката посочва, че от ***та му
разбрала, че ищецът е катастрофирал и е с двете деца в колата, като тя взела ***
си, топли дрехи и одеяло и отишли на мястото на ПТП –то. Оказало се, че преди
това приятелка на ***та взела децата, като свидетелката заварила *** си – ищец
по делото, който бил изплашен и притеснен. Разбрали, че водачката на другия
автомобил не спряла на знака Стоп, вследствие на което се блъснала в колата на
ищеца. Ищецът бил пребледнял, като дори
на моменти бил неадекватен, обяснявал какво се е случило, но повтарял „Не се
притеснявай“. Свидетелката посочва, че ищецът отишъл на доктор, като там го
посъветвали да остане в болница, но той отказал, за да се грижи за семейството си. Св. ***
посочва, че е била ***, а сега е директор на детска ясла, като посочва, че
ищецът не бил себе си в продължение на няколко дни. Били му изписани лекарства
– аналгетици, посттравматични, като той не се чувствал добре, виело му се свят,
повръщал, гадило му се, което тя посочва, че е присъщо за комоцио. Посочва, че
ищецът е бил неориентиран на моменти, неадекватен, виело му се свят, като стане
и това продължило около месец, месец и нещо. Посочва, че дори ищецът на моменти
не можел да се храни сам. Свидетелката посещавала дома му два пъти седмично,
като се обаждала по телефона. Тъй като ищецът провлачвал думите св. *** го
посъветвала да се консултира с невролог. Посочва се, че в последно време ищецът
е и с високо кръвно, което според нея се дължи на случилото се. Не може да даде
сведения с категоричност дали ищецът е работил, като когато е посещавала дома
му сочи, че той е бил там. Преди ПТП-то сочи, че ищецът е бил шофьор
международни превози.
Св. *** – работодател на ***та
на ищеца към датата на ПТП- то и известен период след това посочва, че е отишла
на мястото на инцидента, за да вземе децата и да ги закара при *** им. Посочва,
че ищецът бил притеснен, а децата не само, че били притеснени, но пищели и не
искали да отидат при баба им. Дава сведения и за времето, като сочи, че е било
студено. Св. *** взела децата и ги
завела при *** им, а партньорът й останал там. След това св. *** се върнала и
заварила ищеца притеснен, треперещ, като той я попитал как са децата. Леко отговарял неадекватно. Впоследствие св. ***
се наложило няколко пъти да освободи ***та на ищеца от работа, защото той не се
чувствал добре здравословно, за да може тя да се погрижи за семейството си. ***та
му купувала лекарства и се грижела за всичко в семейството, защото ищецът
трябвало да стои на тъмно, на спокойствие и на тишина, като бил на легло
известно време. Тези неща били споделени на св. *** от ***та на ищеца, която
бил притеснена. Посочва, че периодът, през който се налагало да отсъства ***та
на ищеца бил дни, седмица, като идвала за 1-2 часа. Св. *** не може да каже колко време след
инцидента ищецът е започнал работа.
По делото е прието заключение на съдебно –
медицинската експертиза, което съдът кредитира изцяло, като компетентно, обективно
и неоспорено от страните. Вещото лице Б. посочва, че от приложената по делото
документация може да се направи извод, че при станалото на *** г. ПТП на ищеца
е била причинена контузия на гръдния кош, контузия на главата, мозъчно
сътресение. Контузията на главата и на гръдния кош поотделно и в съвкупност са
му причинили болка и страдание, без разстройство на здравето. Мозъчното
сътресение, протекло със степенно разстройство на съзнанието под формата на
леко зашеметяване е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 НК. Дава заключение, че при нормално протичане на
възстановителния период при контузия на гръдния кош и главата, би следвало
същият да е продължил около 14 дни. Относно възстановяването от мозъчно сътресение
посочва, че е пълно и настъпва след 2-3 седмици. Неспазването на подходящия
режим, честите травми на главата и наличието на някои придружаващи заболявания
удължават периода на възстановяване и рискуват персистиране на оплакванията.
Вещото лице установява, че при прегледа в *** е било препоръчано на ищеца щадящ
ЦНС режим и аналгетици, за които са дадени рецепти от *** – трамал и аналгин,
но няма данни за проведено амбулаторно лечение. По – късно неврохирурга *** при
прегледа на 21.02.2020 г. изписва Имигран – съдосвиващо лекарство. *** Б. е
категоричен, че описаните травматични увреждания няма как да доведат до
невъзможност за извършване на нормални ежедневни дейности и необходимост от
помощ за битови нужди. При разпита в съдебно заседание вещото лице сочи, че пострадалият
с оглед на отделеното количество адреналин в резултат на психоемоционалния
стрес от случилото се е възможно да подтисне болката, но болка и шок от
травмата следва да се усетят след половин – един час. Посочва, че още към
момента на ПТП –то трябва да усети болки. Поради липсата на хематоми, които да
притискат вътремозъчно или другаде в тялото, появата на болки на по – късен
етап не могат да се обвържат с ПТП-то. Вещото лице е категоричен след изслушване
на свидетелите, че пострадалият няма тежки травматични увреждания, които да
доведат до това да не може да се обслужва сам. Ако състоянието му беше тежко,
той е следвало да се хоспитализира, като той може да откаже, ако състоянието му
не е застрашаващо живота и стабилно. При прегледа сочи, че е отразено, че
пострадалият е адекватен и контактен. Препоръчано му е лечение за наблюдение,
но той е отказал. Посочва, че изводът за причинна връзка с ПТП-то е направен
въз основа на снетата анамнеза от ищеца.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Не се спори между страните по делото и от приетите по делото доказателства
се установява наличието
на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение между ответника и
собственика на лекия автомобил към датата на застрахователното събитие.
Между ответника и собственика
на лекия автомобил, причинил ПТП -то е възникнало
валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, по силата на който
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. В
рамките на срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно
събитие - възникнала е отговорност на водача на застрахованото ППС за вреди в
резултат от причинен от същия инцидент.
За да се уважи исковата претенция следва да се
установи освен настъпването на произшествие на
сочената дата, причинена виновно от водача на
застрахования автомобил, но и настъпването на сочените в
исковата молба неимуществени вреди на ищеца – стрес, болки и страдания –
главоболие, повръщане, гадене, световъртеж, както и
причинно- следствена връзка между виновното поведение на водача и вредоносния
резултат. Наличието на застрахователно правоотношение към датата на ПТП- то не
се оспорва от ответника, както и механизма на ПТП. В случая действително в
протокола за ПТП не е отразено, че има пострадали лица, като липсват и данни и
твърдения за видими травми на ищеца. Това обстоятелство обаче, както и липсата
на посещение на мястото на ПТП от длъжностни лица на МВР не основание за
освобождаване от отговорност на застрахователя в случай, че се установи, че
твърдените болки и страдания са в причинно – следствена връзка с ПТП-то.
В
настоящия случай от събраните гласни доказателства и приетото заключение на
съдебно – медицинската експертиза не може да се направи категоричен извод, че
всички описани в исковата молба болки и страдания са вследствие на ПТП-то.
Несъмнено, както от разпита на свидетелите, така и от събраните писмени доказателства, може да
се направи извод, че вследствие на
ПТП –то на ищеца са причинени отразените в заключението травми, но същите но не
се установява по безспорен и категоричен начин, че същите са довели до
ускоряване на сърдечната дейност, колебания в стойностите на кръвното налягане,
световъртеж, повишена потливост, силни болки вдясно от ребрата и корема с
препятстване на вземане на въздух, вследствие рязкото пристягане на колана при
удара. Не се установява по категоричен начин, че ищецът не е могъл да се
обслужва сам, както и че възстановителния период е продължил дълго.
От събраните
писмени и гласни доказателства и приетото заключение може да се направи
обоснован извод, че вследствие на ПТП-то ищецът е претърпял болки и страдания,
като същите са с неголям интензитет и засягащи главно психическото му
състояние, придружени със стрес и леко зашеметяване. Св. *** посочва, че ***та
на ищеца е отсъствала от работа за няколко дни, седмица, а св. *** е заинтересована и нейните показания
следва да се преценяват с оглед на всички събрани по делото доказателства. С
оглед на така изложеното съдът възприема изцяло заключението на СМЕ, в което е
прието, че възстановителния период е продължил не повече от 2-3 седмици.
Установява се настъпването на
вреди за ищeца,
макар и не в обема и с интензитета,
който се сочи от ищеца в исковата молба, както и
причинно-следствената връзка между виновното поведение на водача и вредоносния
резултат. От приетото по делото заключение на съдебно – медицинската експертиза, от медицинската
документация и от показанията на свидетелите се установява, че в резултат от инцидента ищецът е претърпял болки,
страдания и неудобства, окачествени от съдебната практика като неимуществени вреди.
Същите са в причинна връзка с произшествието и поведението на водача на
застрахования при ответника лек автомобил, тъй като се установи, че ищецът е пострадал именно при
посочения инцидент. Действително не може да се приеме, че всички сочени здравословни проблеми
са във връзка с ПТП-то, но част от тях се установява, че се дължат именно
вследствие на инцидента. Осъществени са следователно предпоставките,
ангажиращи отговорността на застрахователя, според която разпоредба увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на
деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания
и пр. (В този смисъл Постановление на Пленума на ВС № 4/1968 г.).
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, както и от приетото заключение на допусната експертиза се установи, че оздравителния
процес по отношение на ищеца отнема
не повече от 2-3 седмици, като е налице пълно възстановяване след този срок.
Съдът счита, че справедлив размер на обезщетението е сумата от 1000 лв. При
определяне на размера съдът съобрази постановената съдебна практика по отношение
на идентични случаи, както и обстоятелството, че не се установява всички сочени болки и
страдания да се дължат на ПТП-то, като вещото лице е категоричен, че при липса
на хематоми не би могло да се стигне до състояние, в което ищецът вследствие на
констатираното след инцидента, да не може да се обслужва сам.
Предвид
така изложеното съдът счита, че предявеният иск се явява
основателен и доказан до размера на сумата от 1000 лв., като за разликата над
този размер до пълния претендиран такъв от 7000 лв. искът следва да се
отхвърли, като неоснователен и недоказан.
По
отношение на претенцията за законна лихва, то същата следва да се уважи, считано от датата на депозиране на исковата молба с оглед
диспозитивното начало върху уважената част от претендираната главница.
С
оглед обстоятелството, че ищецът е освободен
от заплащане на държавна такса и предвид изхода на делото, то ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на съда на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
държавна такса върху уважените размери на предявените искове е в размер от 50 лв.
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Видно от представеното пълномощно
процесуалният представител е осъществявал защита по делото при условията
на чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата и не е получил
адвокатски хонорар.
В чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за
адвокатурата е предвидено право на адвоката да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на материално затруднени лица. В ал. 2 на същата разпоредба
е предвидено, че ако в съответното производство насрещната страна бъде осъдена
за разноски, адвокатът оказал безплатно адвокатска помощ има право на
адвокатско възнаграждение в размер не по – нисък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, който в настоящия случай по
иска предявен от ищеца е 300 лв. Общият размер на
разноските, които ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител
на ищеца е 300 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответника също се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковата претенция, като ответникът представя доказателства за направени
разноски в размер от 200 лв. – депозит за вещо лице, от които съразмерно на
отхвълената част от претенцията следва да се присъди сумата от 171, 43 лв.
С оглед изложените
мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: *********, гр. София,
бул. „Черни връх“, №51 Д да заплати на П.Д.Д., ЕГН **********
сумата от 1000 лв. – главница,
представляваща обезщетение за претърпени, вследствие на ПТП на *** г.
неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху претендираната главница,
считано от 23.06.2020 г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Д.Д., ЕГН ********** против „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: *********, гр. София,
бул. „Черни връх“, №51 Д иска за разликата между пълния претендиран
размер от 7000 лв. и уважения в размер от 1000 лв.– главница, представляваща
обезщетение за претърпени, вследствие на ПТП на *** г. неимуществени вреди,
ведно със законна лихва върху претендираната главница, считано от 23.06.2020 г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Черни връх“, №51 Д да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт сумата от 50 лв. – дължима държавна такса върху уважената част от
предявените искове.
ОСЪЖДА „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: *********, гр. София,
бул. „Черни връх“, №51 Д да заплати на ***
сумата от 300 лв.- адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, определено на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА П.Д.Д., ЕГН **********
да заплати на „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Черни
връх“, №51 Д сумата от 171,43 лв.- разноски по съразмерност на
отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ