РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 17.07.2017
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива И., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 14913 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата Е. Ю.Б.
е предявила осъдителни искове срещу ЗК Л.И.АД
по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът прави
искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени вреди
от причинени му травматични увреждания във връзка с настъпило застрахователно
събитие – ПТП, по вина на водача на лек автомобил Фолксваген Каравел с рег.№ *******-А.П.П., признат за виновен с влязла в сила присъда №
14/27.04.2015 г. по НОХД № 16/2015 г. по описа на ОС Г.. Претендира заплащане от застрахователя по
задължителна застраховка «ГО» на сумата 500000.00 лв. за обезщетяване на
причинените му неимуществени вреди и 4268.24 лв. /изменение допуснато с
определение от 19.04.2017 г./ за обезщетяване на причинените му имуществени
вреди, описани подробно в искова молба и допълнителна искова молба. Прави
искане за присъждане на разноски. Прави доказателствени искания.
В срока по
чл.367 и чл.373 ГПК ответникът е подал писмен отговор и допълнителен писмен
отговор, в който изразява становище по исковете. Не оспорва наличие на
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „ГО“ към момента на
ПТП за лек автомобил Фолксваген Каравел с рег.№ ******* по полица №
22112002163180. Оспорва по основание и размер предявените искове. Оспорва
фактическите и правни доводи на ищеца, че ПТП е настъпило изцяло по вина на
водача на лекия автомобил Фолксваген Каравел; оспорва ПТП да е настъпило по
описания от ищеца механизъм; оспорва настъпване на описаните от ищеца вреди –
имуществени и неимуществени, както и наличие на причинна връзка с описаното
ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на
пострадалия –ищец с излагане на твърдения, че същият е нарушил правилата за
движение по пътищата / чл.137А, ал.1 ЗДвП/ поради това че е бил без поставен
обезопасителен колан. Поддържа твърдения, че вредите са настъпили по вина на
родителите на ищеца, които не са положили дължимата грижа и надзор, поради
което са създали опасност за неговото физическо и психическо развитие. Поради
това, навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на
родителите на ищеца – Ю.Н.Б. и М. Ш. Б., поради това че са нарушили
императивните разпоредби на чл.125, ал.3 СК и са допуснали детето да пътува без
обезопасителен колан и по този начин са допринесли за настъпване на вредоносния
резултат. Оспорва, като завишени по размер претенциите. Оспорва началния момент
за претенциите за законна лихва, като излага фактически и правни доводи, че
основанието за ангажиране отговорността на застрахователя е договорно, а не
деликтно, поради което е необходима покана, както и че не са настъпили
предпоставките на чл.224, ал.1 КЗ /отм./ . Оспорва претенциите за разноски в
една част. Изразява становище по исканията за събиране на доказателства и прави
доказателствени искания.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр.
чл. 45 от ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение на ищеца за неимуществени и имуществени вреди причинени в резултат на застрахователно
събитие – ПТП. Предявени са и претенции за заплащане на законна лихва върху
претендираните суми от датата на увреждането до окончателно погасяване на
задълженията.
Чрез представените
в производството писмени доказателства, приложени по НОХД № 16/2015 г. по описа
на ОС Г. се установява, че с влязла в сила присъда № 14 от 27.04.2015 г. водачът на лек автомобил
Фолксваген Каравел с рег.№ *******-А.П.П. е бил признат за виновен в това, че
на 08.09.2013 година, около 07,25 часа, на автомагистрала „ДП 1 А-1"
Белград - Ниш, Република Сърбия, в района на с. Колари, при км. стълб 254+60,
при управление на МПС - лек автомобил марка „Фолксваген" модел
„Каравел" с peг. № *******, преотстъпен му за управление от А.Р.И.от с.
Седлари, общ. М., нарушил правилата за движение по пътищата - разпоредби от
ЗДвП чл. 20, ал. 1 - „При избиране скоростта на движение на водача на ППС е
длъжен да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което
управлява", чл.5, ал. 1 - „..всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората", вследствие на
отклоняване на вниманието си от пътя, управляваният автомобил се отклонява
наляво към разделителна мантинела, с последвало рязко свиване на волана вдясно,
довело до занасяне и преобръщане на колата, и по непредпазливост причинил
смъртта на Н.Щ.М.от с. Сърница, общ. Минерални бани, обл. Хасково - тежка
черепно-мозъчна травма и телесна повреда на повече от едно лице - тежка телесна
повреда на Ю.Н.Б. от гр. К. - осакатяване на долен десен крайник - открито
счупване на дясна подбедрица и дясна скочна става с голям мекотъканен дефект,
около външен глезен и увреждане на нерви, без прогноза за възстановяване и на Е.
Ю.Б. от гр. К. - осакатяване на долен десен крайник тежко, открито счупване на
костите на подбедрица и бедро с травматично размачкване на меките тъкани, нерви и кръвопреносни
съдове, които травми са довели до ампутация на десен крак до нивото на
тазобедрената става, които са непосредствена последица от настъпилото ПТП.
В хода на
проведеното наказателно производство е установен следния механизъм на ПТП: На
07.09.2013 година, водачът А.П.тръгнал от Кралство Нидерландия за Република
България, като пътувал със свой познат А.Р.И.от с. Седлари, общ. М.. Двамата
пътували с лек автомобил /микробус/ марка „Фолксваген модел „Каравел" с
peг. №*******, който бил управляван от А.И.. При потегляне на път, двамата се
отправили за Кралство Белгия, където от два адреса в гр. Антверпен в автомобила
се качили Ю.Н.Б., М. Ш. Б. и Е. Ю.Б., всички от гр. К.. От друг адрес се качила
и пътничката Н.Щ.М.от Сърница, общ. Минерални бани, обл. Хасково. Пътниците
били с доста багаж, като семейство Б. седнали на последната седалка, аН.М.седнала
на най-лява, втори ред седалка зад водача на автомобила. Пътуващите се
отправили за Република Германия, откъдето в гр. Карлсруе за Г. се качили И.Г.П.
и А.Н.И., и двете от гр. Г.. И.Г.седнала на предната седалка от дясно до водача
на автомобила, а А.Н., на дясна седалка до странична дясна врата на автомобила.
От Република Германия автомобилът се отправил към Република България през
Република Австрия, от където в гр. Залцбург към групата се присъединил и А.Д.А.от
гр. Троян, който седнал на втория ред седалки междуН.М.и А.Н.. По време на
пътуването автомобилът бил управляван от АА.И., като на 08.09.2013 година
групата се намирала в Република Сърбия и спряла да почива на бензиностанция
след гр. Белград около 07,00 часа. След кратък престой, групата тръгнала на
път, като управлението на автомобила поел А.П., за да почине А.И.. При
потегляне на път, до водача А.П.били седнали И.Г., а до нея А.Н.. А.И. седнал
на втория ред седалки, където преди това стояла А.Н.. Около 15 - 20 минути след
потеглянето, управляваният от А.П.автомобил се е движел в дясното платно на
магистралата в посока гр. Ниш. Пътното платно било сухо, с асфалтово покритие,
в светла част от деня, при изгрев слънце. При движението, за водача на
автомобила следвал измичен десен завой с радиус на кривина - 820 м. при км. стълб
254+60 на магистрала „ДП 1А-14". По това време водачът Петков се
разговорил с возещата се до него И.Г.по повод новозакупена плюшена играчка, по
този начин отклонил вниманието си от пътя и не забелязал преминаването на
автомобила в съседната лява лента и насочването му към разделителната мантинела
вляво от него. В този момент И.Г.видяла накъде се движи автомобила и извикала
на водача А.П.„..ти добре ли си, караш към мантинелата". Водачът реагирал
и рязко завил волана на автомобила вдясно, за да избегне удара в предпазната
мантинела. В резултат на маневрата, автомобилът загубил устойчивост и започнал
да криволичи на „зиг-заг", като в следващ момент се преобръща и след
известно движение спрял на дясната част на пътното платно с лявата си странична
част. При тази ротация на автомобила, возещата се в негоН.М.изпаднала от него и
била затисната от купето на колата и пътното платно, а останалите возещи се
останали вътре в автомобила. В резултат на произшествиетоН.М.умира на място, а
возещите се в автомобила пътници - Ю.Н.Б. и Е. Ю.Б. получават сериозни телесни
увреждания.
Чрез
показанията на свидетеля М. Ш. Б. /майка на ищеца преценени съобразно указаното
в чл.172 ГПК с оглед всички доказателства по делото се установява, че Е. е
седял отзад на задната седалка в средата до нея. Бил с поставен колан. Когато
автомобилът се преобърнал всичко се разпиляло – една част от багажа при тях,
една част навън. Било ужасно. След като колата се въртяла и влачила няколко
метра и стъклата се поизчупили всичко дошло към тях. Един от пътниците им
помогнал да излязат. Колата била спряла настрани. Тогава видели крака на детето
. Бил премазан, кожа и кости. Били в шок. Детето пищяло, губил много кръв. След
5-10 минути дошла линейка и бил закаран в спешен център, а оттам в Детската
университетска болница в Белград. Там лекарите се борили за крака му, но
напразно. Казали, че всичко е мъртво и се налага ампутация. Е. загубил много
кръв и имало опасност за живота му, преливали му кръв. След като го извели от
интензивното и го преместили в друго отделение й разрешили да го види и да бъде с него,
защото се нуждаел от помощ непрекъснато. Бил на легло, на системи на памперси,
не можел да става въобще, загубил апетит, не се хранел и му давали само
течности. Казали на свидетеля Б., че има инфекция и целия му крак бил в синини.
Имал някаква неприятна миризма, пищял непрекъснато. След като бил изписан от
болница /престоят в Сърбия бил около месец/ продължили да ходят на превръзки
през ден, два. За протезирането минали повече от шест месеца, тъй като следвало
да се изчака зарастване на раните. След това полека започнал да се учи да се
придвижва с патерици. След катастрофата, детето много се променило. Не е предишното
жизнерадостно дете. Казвало: „- Искам си крака“. „Защо трябваше да си загубя
крака?“, Нищо не му помагало. Задавал въпроси, защо му е такова изпитание, не
контактувал много, станал агресивен, не искал да излиза, станал
раздразнителен. Не можел да посещава
училище. Първи клас изобщо не могъл да посещава.
Според
свидетеля Б., към настоящия момент, детето продължава да чувства болки. Макар,
че нямал крак, чувствал болки; има нужда от грижите на своята майка. Свидетеля Б.
сочи, че постоянно е с него, придружава го в училище; раницата не може да носи.
Е. имал занятия на третия етаж в училището и се налагало свидетеля да го взима
на ръце и да го носи. Това се случвало повече от две години. Трябвало да се учи
отново на всичко. Детето продължава да ползва помощ от психолог. Според
свидетеля Б. състоянието му не е добро, травмата си оставала. Протезата трябвало
да се сменя всяка година, докато той расте, необходима била и рехабилитация,
имал нужда още и от психолог. Свидетелят Б. изразява притеснение за бъдещето на
детето, когато ще влезе в пубертета, как ще се чувства. Сега Е. вижда децата
наоколо, всички за здрави прави, сами идват на училище, сами се прибират, а той
– постоянно в помощи. Играе му се на
детето, тича му се, но ….
Чрез приетата
медицинска документация и констатациите на СМЕ на д-р Б. /специалист
травматолог – хирург/ се установява, че вследствие на претъряната
пътно-транспортна злополука на територията на Е. е получил следните травматични
увреждания: „ Конквасация (размачкване на
тъканите, нервите и кръвоносните съдове) на дясното бедро Ампутация на десния
долен крайник на нивото под дясната тазобедрена става. Счупване на дясната
бедрена кост на две нива. Счупване на дясната голямопищялна кост в горната и
част. Екстериорация (разкъсване и израждане ) на десния тестис.“ Увреждането
на детето се дължи на размачкване на десния крак от таза - надолу от голяма
тежест, намираща се вътре в купето на катастрофиралия микробус „Фолксваген
Каравел“. Според СМЕ, по своят вид и тежест, уврежданията на ищеца имат
следната медико- биологична характеристика:
Получената
конквасация (размачкване на тъканите, нервите и кръвоносните съдове) на дясното
бедро е наложило извършването на ампутация на десния крак на нивото под дясната
тазобедрена става. Тази увреда е довела на ищеца —„ безвъзвратна загуба на
крайник“. Всяка една фрактура на дясната бедрена кост и тази на дясната
голямопищялна кост по своят вид представляват „средни телесни увреди“, които
също са били фактор при вземането на решението за ампутация на десния крак. Полученото
урологично увреждане- екстериорация (разкъсване и израждане) на десния тестис,
представлява „разстройство на здравето неопасно за живота . “
Според СМЕ
на пострадалия е било проведено следното лечение: Спешна медицинска помощ и
лечение пострадалото дете е получило в Отделение „Пластична и реконструктивна
хирургия“ на Университетска детска болница гр.Белград. Постъпил в тежко общо
състояние, с размачкан и без периферно кръвоснабдяване десен крак. Извършени
били хематологични, рентгенови, ехографски изследвания и доплер на кръвоносните
съдове на десния крак. Извършени били консултации с ортопед, травматолог,
педиатър, невролог, съдов хирург и анестезиолог. Поради опасност за живота било
взето решение да се извърши по спешност ампутация на десния долен крайник на
ниво под шийката на дясната бедрена кост, тъй като крайникът от тазобедрената
става надолу бил със силно размачкани тъкани, размачкани и прекъснати съдове и
нерви на десния крак- без пулсации на периферните артерии. След операцията
детето било настанено в интензивно отделение. Включена била инфузионна, антибиотична,
обезболяваща терапия и кръвопреливане. След една седмица била извършена нова
операция - „некректомия“ (премахване на някои останали размачкани и девитализирани
тъкани) от ампутационния чукан и извършена кожна пластика по метод на Тирш - с
кожа взета от лявото бедро. След едномесечно лечение, пострадалото дете е било
изписано от болницата. Лечението продължило амбулаторно с назначени периодични
превръзки, а след месец следвало да се яви за репониране (връщане ) на десния
тестис на анатомичното му място. За последната операция няма данни къде е била извършена,
според експерта. Ампутираният десен крайник бил протезиран с протеза в РТурция.
Според СМЕ,
общо лечебният и възстановителен период при ищеца продължил около една година. През посоченият
период детето търпяло болки и страдания, като най-интензивни са били през
първите 4-5 месеца и около 2 месеца в началото на проведената тренировка след
протезирането. През останалите периоди детето търпяло периодично явяващи се
болки при пренапрежение на ампутирания крак и най-вече при рязка промяна на
времето. Според д-р Б., и към настоящия момент ищецът търпи т.н. „фантомни“
болки и има лъжливото чувство че кракът си е на мястото. Тези болки имат
неврологичен характер и се дължат на образувания невром на травматично прекъснатия
n.femoralis. Тези болки се усилват най често вечер, което налага на детето да
се дават обезболяващи средства.
Според
констатациите на СМЕ, наред с претърпените болки, получената тежка травма на
десния долен крайник довела на пострадалия значителни затруднения при придвижване
и обслужване. До момента на извършеното протезиране на ампутирания крак детето имало
нужда от чужда помощ при извършване на ежедневните му потребности. И към
настоящият момент детето има затруднения при придвижване, независимо от
поставената протеза.
Д-р Б. сочи,
че на пострадалото дете бил извършен медицински преглед на 12.05.2016 г. Било
установено, че детето е контактно, адекватно, няма спомен за случилото се.
Оплаква се от болки в ампутационния чукан, дясната лакътна става и гръбначния
стълб. При прегледа бил установен извънредно къс - 8 см. ампутационен чукан,
неудобен за протезиране. Ампутационния чукан бил покрит с тънка, ливидна, лесно
ранима кожа. Същата била взета от предната повърхност на лявото бедро и
представлява автотрансплантант - с размери 12 см. на 9 см. На донорното място
на лявото бедро има остатъчен груб козметичен белег. Ампутираният десен крак бил
протезиран вече с втора протеза, изготвена в РТурция. Същата обхваща
ампутационния чукан, както и поясната област на гръбнака. Към настоящиято
момент протезата била без стави-монолитна и вече е твърде окъсяла, което
изключително вреди на детето при движение. Скъсяването на десния крак води до
изкривяване на гръбначния стълб при всяка крачка и поражда болки при движение.
Протезирането при пострадалият Е. Б. изисква много средства, поради това че от
една страна ампутациония чукан е извънредно къс и неудобен за протезиране , а
от друга страна, поради това че е необходима честа смяна на протезата поради
бързия растеж на здравия крак. Към настоящият момент, според СМЕ, детето се придвижва
само с помощта на две патерици и с видима накуцваща походка на дясно.
Палпаторна болка на поясната област на гръбнака и в зоната на дясната лакътна
става, поради неудобство на патерицата. Десният тестис бил изроден по време на
ПТП, но в Болницата в Белград той е бил репониран, но останал значително
по-високо. Необходимо било своеременно провеждане на оперативно лечение за
смъкването на тестиса в торбичката, в противен случая тестисът може да
атрофира.
Според д-р Б.
/СМЕ/, описаните тежки травматични увреждания са дали основание на ТЕЛК да
освидетелства детето и със свое Експертно решение № 2678 /183 от 17.12.2013 г.,
за получени телесни увреждания: „Състояние след ампутация на десния долен крайник
с къс чукан“ — на Е. Ю.Б. е била определна- 95% трайна загуба на
работоспособнвост с право на чужда помощ за срок от 3 години. (до 01.12.2016 г.)
В
допълнителна СМЕ д-р Б. е посочил, че разходите за лечение на пострадалото дете
са били правомерно извършени, тъй като тези разходи били необходими и
задължителни за успешното протезиране на ампутирания десен долен крайник.
За бъдеще
протезите на пострадалия ще се подменят периодично поради младата възраст и
бързия растеж на детето. Цената на протезите варират в големи граници в
зависимост от нивото на ампутацията на крайника, вида на производителя на
протезата и техническите възможности за движение на самата протеза.Чрез
приетата в производството СПЕ /съдебно-психологическа експертиза/ се
установява, че при Е. Ю.Б. е налице тревожно - депресивна реакция при
разстройство в адаптацията. Според СПЕ, от ПТП до настоящият момент ищеца
изпитва физически и емоционални страдания, вследствие на получените увреждания.
Това, според експерта е преходно тежко психично състояние, в отговор на
внезапно настъпващо събитие, предизвикано от силен емоционален стрес, което в
значителна степен се отличава от обикновените човешки преживявания и оставя
дълбоки и непреработени травми. Всичко, което се преживява в детството остава
следи на подсъзнателно и съзнателно ниво. Много чести са посттравматичните
игри, появата на травмата в рисунки или разкази. Според експерта, посттравматичната
игра е буквална репрезентация на травмата, включва компулсивно повторение на
някои аспекти от събитията, без това да води до снемане на напрежението.
Възможно било да се наблюдава известна емоционална “смразеност” - сякаш липсват
всякакви емоции, освен гняв - децата имат сравнително ограничен репертоар на
емоционална експресия. Към реакция на тежък стрес и разстройства в адаптацията
спадат разстройства, в отчетлива причинно- следствена връзка с остър стрес или
продължителна травма. Адаптацията представлява целенасочена, системна реакция
на организма, обезпечаваща възможност за всички видове социална дейност и
жизнеспособност при въздействието на фактори, чиято интензивност и
екстензивност води до нарушаване на хомеостатичния баланс. Това състояние,
според констатациите на СМЕ е в пряка връзка с предхождащият пътен инцидент.
В приетата
ССчЕ се сочи, че стойността на заплатените от ищеца разходи по фактури: Фактура
от 06.02.2014г. за 15,40 турски лири за извършени 2 бр. рентгенографии; Фактура
от 25.04.2014г. за 1375 турски лири за „озоново лечение на ампутационния чукан;
Фактура от 15.07.2014г. за 4 528 турски лири за бедрена протеза на десен долен
крайник; Фактура от 12.09.2014г. за 150 турски лири - за медицински процедури;
Фактура 10.10.2014 г. за 65 турски лири - разход за извършени медицински
процедури, са на обща стойност 6 329, 40 турски лири или 4268.24 лева.
Чрез показанията
на свидетеля Л.К.Л./леля на ищеца/ се установяват следните релевантни за спора
обстоятелства: След злополуката Е. бил в интензивното отделение в болницата в
гр.Белград. На третия ден бил преместен в детско отделение и разрешили на майка
му да го види. Когато го видяла първия път Е. бил много зле, не контактувал, не
отговарял и гледал в една точка. Кракът му бил ампутиран. Не искал да говори,
не искал да чува нищо, оплаквал се от болки. Постоянно искали от медицинските
сестри болкоуспокояващи. Той разбирал какво се е случило и я питал: - „Лельо,
къде ми е кракът? Ще имам ли друг крак? Кога ще имам крак“? Все такива работи питал.
В болницата в Сърбия за Е. полагала грижи майка му. Свидетелят Л. имала
постоянен контакт с майка му. Последната й споделила, че Е. е много зле и не
иска да яде, не иска да говори, не иска да чува никой; не иска в детската стая
да има други пациенти. Е. все казвал на майка си: - „Мамо, не искам никой да
идва при мен“. Е. бил на памперси. Когато
се прибрал вкъщи също имал голяма нужда от грижи. Майка му се грижеше за него. Е.
не можел да спи, дори не пускал майка си да ходи до тоалетна, нито до кухнята
да се храни. До такава степен се страхувал от болки. Късал тапетите, хапел
хората, плакал много. Е. бил в къщи на легло близо една година. След това ползвал
първо инвалидна количка, защото постоянно го водили в болницата, за да му
сменят превръзките. Първо майка му го водела в болницата, като го носела на
ръце, след това с инвалидна количка. Свидетелят Л. споделя за случай, в който в
болницата като се качвали, майка му паднала с него и хората се засмели. Детето „блокирало“,
защото хората му се смеят. През тази една година, през която Е. бил на легло и ползвал
инвалидна количка, той не посещавал училище. Учителите идвали в дома му. Тази
форма на обучение продължила една година, когато детето било първи клас. През
тази година Е. винаги се оплаквал от болки, което продължава и до настоящия
момент. През тази една година Е. не можел да ходи сам до тоалетна, не можел да
се облича и съблича. Купили подлога. Винаги майка му се грижела за него. Тя не можела да се отдели от него. След една
година му сложили първата протеза. Той не свикнал да ходи с нея. Протезата
постоянно се сменяла и той постоянно се оплаквал от болки. Потърсили психолог,
след като се върнали от Сърбия, още първия месец. Психоложката идвала в дома му.
Наложило се да потърсят помощта на психолог, защото детето не можело да спи,
постоянно викало, удряло майка си. Викало: „– Защо се случи с мен? Какво съм
направил, за да се случи с мен“. Това повтарял. Е. станал и агресивен.
Лечението с психолог продължава, според свидетеля и към настоящия момент. Към
настоящия момент, според свидетеля, майка му го води на училище. Но от ден на
ден, както расте, повече разсъждава и по трудно му става. Преди около един
месец, помолил майка си и баща си леглото да му бъде преместено до прозореца и гледал
децата как играят. Когато го направили казал че му се спи. Легнал, обърнал се
към стената и започнал да плаче. Свидетелят установява, че Е. не ходи с желания
на училище, защото децата му се подигравали, смеели се и той се притеснявал от
това. Споделил, че всички деца тичат за
закуска, а той не може и като опитал се спънал и паднал, като всички деца му се
присмивали. Сега постоянно се нуждаел от помощ дори и за да се изкъпе. Преди
катастрофата Е. бил много весел, мечтаел. Задавал въпроси, за това как може да
стане пилот или футболист. След произшествието в поведението му имало коренна
разлика. Сега вече не се усмихвал. Не искал да общува с негови връстници. Все още
спял с майка си, не можел да спи сам, не можел да остане сам в стаята. Към
настоящия момент Е. се предвижвал с протезата, като го придружавала майка му.
Не можел да се придвижва самостоятелно, въпреки че ползвал патерици. Имал
непрекъснати болки. Свидетелят сочи, че изпитва болки от притискането и на
кръста се връзват тези неща и от там боли. Майка му го придържала леко, за да
може той да се придвижи, тъй като е несигурен.
В
производство не бе спорно и се установи чрез приложената полица, че към момента
на настъпване на ПТП – 08.09.2013 г. за лекия автомобил Фолксваген Каравел с рег.№ *******
е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № 22112002163180/17.09.2012 г. със срок на
покритие от 17.09.2012 г. до 16.09.2013 г., по която отговорност носи ответникът.
За да бъде
успешно проведен прекият иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъдат
установени фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на института на
непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално
претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието,
5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на
валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка
по риска „гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е причинено
процесното ПТП и застрахователното дружество.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства.
Чрез
постановената влязла в сила присъда на наказателния съд се установи, че вината
за ПТП принадлежи на водача на автомобила А.П.П., който при управление на лек
автомобил „Фолксваген Каравел" с peг. № *******, преотстъпен му за
управление от А.Р.И.от с. Седлари, общ. М. на автомагистрала „ДП 1 А-1"
Белград - Ниш, Република Сърбия, в района на с. Колари, при км. стълб 254+60,
нарушил правилата за движение по пътищата - разпоредби от ЗДвП чл. 20, ал. 1 -
„При избиране скоростта на движение на водача на ППС е длъжен да контролира
непрекъснато пътното превозно средство, което управлява", чл.5, ал. 1 -
„..всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората", вследствие на отклоняване на вниманието си
от пътя, управляваният автомобил се отклонява наляво към разделителна
мантинела, с последвало рязко свиване на волана вдясно, довело до занасяне и
преобръщане на колата, и по непредпазливост причинил смъртта на Н.Щ.М.от с.
Сърница, общ. Минерални бани, обл. Хасково - тежка черепно-мозъчна травма и
телесна повреда на повече от едно лице - тежка телесна повреда на Ю.Н.Б. от гр.
К. - осакатяване на долен десен крайник - открито счупване на дясна подбедрица
и дясна скочна става с голям мекотъканен дефект, около външен глезен и
увреждане на нерви, без прогноза за възстановяване и на Е. Ю.Б. от гр. К. -
осакатяване на долен десен крайник тежко, открито счупване на костите на
подбедрица и бедро с травматично размачкване на меките тъкани, нерви и кръвопреносни
съдове, които травми са довели до ампутация на десен крак до нивото на
тазобедрената става, които са непосредствена последица от настъпилото ПТП.
Съобразно
чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда,
разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно
това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е
виновен. С оглед това, съдът приема, че деянието, авторството и виновното
поведение на водача А.П.П., са установени в настоящия процес по посочения начин.
Установи се, че поведението на водача на автомобила е в противоречие с
предписаното в цитираните норми от ЗДвП поведение и е противоправно, съгласно
изискванията на чл. 45 от ЗЗД. Ето защо са налице всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна
отговорност на водача на автомобила „Фолксваген Каравел" по отношение на
причинените вреди от процесното пътно – транспортно произшествие.
Установи се,
че вредите, чиято обезвреда се претендира са в причинно – следствена връзка с противоправното
деяние на водача на лекия автомобил А.П.П. и с причинените от това
застрахователно събитие травматични увреждания: „Конквасация (размачкване на тъканите, нервите и кръвоносните съдове)
на дясното бедро. Ампутация на десния долен крайник на нивото под дясната
тазобедрена става. Счупване на дясната бедрена кост на две нива. Счупване на
дясната голямопищялна кост в горната и част. Екстериорация (разкъсване и
израждане ) на десния тестис.“ За формиране на този извод съдът съобрази
приетите в производството СМЕ и на д-р Б.Б. и СПЕ на магистър Л.К., като
обективно и компетентно изготвени и съобразени с ангажираните в производството
доказателства.
От
изложеното следва извода, че вредите, чието обезщетение се претендира са в причинно
– следствена връзка с противоправно деяние на водача на лекия автомобил А.П.,
чиято гражданска отговорност като автомобилист е застрахована при ответника –
застраховател.
По
претенцията за неимуществени вреди:
В тежест на ищеца
бе да докаже настъпването на неимуществените вреди, свързани с претърпените
болки и страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл.
52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност
на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият
размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като критерии за
определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в
практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде
определен от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа
обстановка, паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице
емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които
съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от
време.
Съдът
намира, че следва да определи справедлив размер на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от ищеца, причинени от увреждането, предмет на разглеждане
по настоящото дело, съгласно чл.52 от ЗЗД – сумата от 350000.00 лв. За
разликата над посочената сума до предявения размер 50000.00 лв. искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. Съображения:
Към датата
на настъпване на ПТП ищецът е бил на седем години- прекалено ранна и крехка
възраст за тежестта на станалия пътен инцидент, неговото силно и необратимо въздействие
върху психологическото състояние и телесната неприкосновеност на пострадалия.
Съдът
определи обезщетението като съобрази вида, характера и особеностите на
причинените му тежки травматични увреждания характеризиращи
се с опасност за живота му; загубата на десен крайник и извършване на ампутация
до необичайно високо ниво – 8 см. ампутационен чукан, който е неудобен за
протезиране и води до допълнителни затруднения и ограничения; извършването на
допълнителна операция – поставяне на автотрансплантант на увреденото място, при
който е останал груб козметичен белег на
донорното място - здрав ляв крайник; извършването на оперативна интервенция на причиненото
увреждане на десен тестис и необходимостта от извършване на допълнителна
оперативна интервенция в тази област; при
съобразяване дългият период, вид, особености и интензитет на проведеното
лечение за възстановяване; причинените
понесени и понасяни болки и страдания от детето; непрекъснатата нужда от
чужда помощ по време на лечебния процес, към настоящия момент и за в бъдеще
/определен процент на трайна загуба на работоспособност 95%/ с оглед поддържане
жизнения стандарт на малолетния; понесените лишения и ограничения от страна на малолетния
във връзка със социалното му обкръжение – семейство, близки, приятели и
съученици; лишенията и ограниченията, които същия се налага да понася във
връзка с посещението на учебни занятия; негативното отразяване на тежкия пътен
инцидент и тежките увреждания върху психиката на детето; ограниченията и
лишенията, които детето се налага и ще се налага да понася във връзка със
спорт, игри, бъдеща лична и професионална ориентация и всички останали неупоменати
ограничения, лишения и негативни последици за живота на пострадалия.
Съдът
достигна до посочените изводи и при съобразяване лимитите на застрахователните
суми за неимуществени вреди вследствие телесно увреждане или смърт, които от
11.06.2012 г. съобразно § 27 ПЗРКЗ до влизане в сила на чл.492 КЗ /обн., ДВ,
бр.102/2015 г./ са 2000000.00 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице. В
този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК, Решение № 73 от 27.05.2014
г. по Т. Д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Настоящият състав споделя
напълно изразеното в цитирания случай становище, че независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и
конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент.
По
претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди:
В тежест на
ищеца бе да докаже настъпването на имуществената вреда, изразяваща се в
претърпяна загуба и нейния размер във връзка с произшествието и причинените му
травматични увреждания. Имуществената вреда е разликата между имуществото на
кредитора след засягането на благото и това, което би имал, ако нямаше
засягане. Тя се изразява в претъпени загуби и пропуснати ползи. Претърпените
загуби са последиците от засягането на налични блага, в това число и понасяне
на разноски. По отношение размера на причинените на ищеца имуществени вреди,
съдът намира, че същите са доказани чрез приложените и приети по делото писмени
доказателства.
Така, в
производството се установи, чрез представените разходни документи и
констатациите на д-р Б. по СМЕ и в.л.Б., че във връзка с лечение и
възстановяване от причинените травми на ищеца са били разходвани средства в
размер на общо 6 329, 40 турски лири или 4268.24 лева.
Поради това,
съдът намира че претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди се явява основателна за посочената сума 4268.24 лева,
представляваща направени разходи за лечение и възстановяване във връзка с
травмите от ПТП.
По
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на
пострадалия по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД:
Съпричиняването
на вредоносния резултат и приложението на чл.51, ал. 2 ЗЗД е във връзка с
изхода на спора, но е обусловено от конкретна преценка на конкретно установени
обстоятелства. Както е посочено в решение № 154/31.10.2011 г. по т.д. №
977/2010 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК и представляващо
задължителна съдебна практика /т. 2 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, при
преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се
отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на
правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна
връзка с вредоносния резултат.
В случая,
съдът намира че в производството не се установи по несъмнен начин нарушаване на
правилата на чл.137А, ал.1 от ЗДвП за пътуване в лекия автомобил без поставен
обезопасителен колан от страна на пострадалия. Чрез показанията на свидетеля М.
Ш. Б. /майка на ищеца/, на които съдът дава вяра, като обективни, пълни,
последователни и всестранни се установява, че пострадалия е бил с поставен
обезопасителен колан към момента на произшествието. Извън това обаче, съдът
намира че с оглед изяснения по наказателното производство механизъм на ПТП
изпълнението на това изискване на закона не би променило настъпилите вредни
последици в негативен аспект.
Поради тази
причина възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат следва
да бъде оставено без уважение. Твърденията на ответника за нарушение на други
правила останаха недоказани в производството.
С оглед основателност на главният
иск, следва да бъде уважена и заявената акцесорна претенция за присъждане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД,
при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана, считано от деня на увреждането. Доколкото отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на деликвента
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД ще следва да се приложи и по отношение на
застрахователя. Предвид заявеното искане за присъждане на обезщетение за забава
от датата на ПТП върху претенцията за неимуществени вреди, застрахователят
дължи законната лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди считано от 08.09.2013 г.
По отношение
на разноските:
В полза на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК следва
да бъдат присъдени разноски съобразно изхода на спора, както следва: 280.00 лв.
за съдебни експертизи.
В полза на процесуалния представител на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38 от ЗА следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение, съгласно направеното
искане и представения списък по чл. 80 от ГПК. Минимално дължимото възнаграждение предвид
цената на предявения иск, изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 8441.18
лв. без ДДС.
На основание
чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК с оглед изхода на спора в полза на ответника следва да
бъдат присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт съобразно
отхвърлената част от исковете в размер на 90.00 лв.
В полза на
СГС се следва, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, сумата от 14170.76 лв.,
представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от исковете.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "З.К.Л.И."
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул. „********,
да заплати на Е. Ю.Б., ЕГН **********, с адрес гр.К., ж.к.********, действащ
чрез адв.Р.М. от САК, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, сумата 350000.00 лв.
– застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от травматични увреждания: „ Конквасация
(размачкване на тъканите, нервите и кръвоносните съдове) на дясното бедро
Ампутация на десния долен крайник на нивото под дясната тазобедрена става.
Счупване на дясната бедрена кост на две нива. Счупване на дясната голямопищялна
кост в горната и част. Екстериорация (разкъсване и израждане ) на десния тестис“
и свързаната с тях „тревожно-депресивна
реакция при разстройство в адаптацията“, всичките причинени вследствие на
пътно – транспортно произшествие станало на 08.09.2013 г. около 07.25 часа на автомагистрала
„ДП 1 А-1" Белград - Ниш, Република Сърбия, в района на с. Колари, при км.
стълб 254+60, при управление на МПС - лек автомобил марка „Фолксваген"
модел „Каравел" с peг. № ******* от А.П.П. в нарушение правилата за
движение по пътищата - разпоредби от ЗДвП чл. 20, ал. 1 - „При избиране
скоростта на движение на водача на ППС е длъжен да контролира непрекъснато
пътното превозно средство, което управлява", чл.5, ал. 1 - „..всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората", установено с влязла в сила присъда № 14/27.04.2015
г. по НОХД № 16/2015 г. по описа на ОС Г.,
чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при
управлението на лек автомобил Фолксваген Каравел с рег.№ ******* е била
застрахована при ЗК Л.И.АД по полица № 22112002163180/17.09.2012 г. със срок на покритие от 17.09.2012 г. до 16.09.2013 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 08.09.2013 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./, за разликата над сумата 350000.00 лв. до пълния предявен размер от 500000.00
лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА "З.К.Л.И." АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление в гр.С., бул. „********, да заплати на Е. Ю.Б.,
ЕГН **********, с адрес гр.К., ж.к.********, действащ чрез адв.Р.М. от САК, на
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, сумата 4268.24 лв. – застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляваща направени разходи
за лечение и възстановяване във връзка с травмите от ПТП, станало на 08.09.2013
г. около 07.25 часа на автомагистрала „ДП 1 А-1" Белград - Ниш, Република
Сърбия, в района на с. Колари, при км. стълб 254+60, при управление на МПС -
лек автомобил марка „Фолксваген" модел „Каравел" с peг. № ******* от А.П.П.
в нарушение правилата за движение по пътищата, установено с влязла в сила
присъда № 14/27.04.2015 г. по НОХД №
16/2015 г. по описа на ОС Г., чиято гражданска отговорност като автомобилист за
вреди, причинени при управлението на лек автомобил Фолксваген Каравел с рег.№ *******
е била застрахована при ЗК Л.И.АД по полица № 22112002163180/17.09.2012 г. със срок на покритие от 17.09.2012 г. до 16.09.2013 г., както следва:
Фактура от 06.02.2014г. за 15,40 турски лири за извършени 2 бр. рентгенографии;
Фактура от 25.04.2014г. за 1375 турски лири за „озоново лечение на
ампутационния чукан; Фактура от 15.07.2014г. за 4 528 турски лири за бедрена
протеза на десен долен крайник; Фактура от 12.09.2014г. за 150 турски лири - за
медицински процедури; Фактура 10.10.2014 г. за 65 турски лири - разход за
извършени медицински процедури, са на обща стойност 6 329, 40 турски лири или
4268.24 лева, ведно със законната лихва, считано от 10.10.2014 г. /дата на
извършване на разходите/ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА "З.К.Л.И."
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул. „********,
да заплати на Е. Ю.Б., ЕГН **********, с адрес гр.К., ж.к.********, действащ
чрез адв.Р.М. от САК, на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за тази инстанция в
размер на 280.00 лв.
ОСЪЖДА "З.К.Л.И." АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление в гр.С., бул. „********, да заплати на адвокат Р.М.
от Софийска адвокатска колегия, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата сумата 8441.18 лв. без ДДС - адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
ОСЪЖДА Е. Ю.Б., ЕГН **********, с адрес гр.К., ж.к.********,
действащ чрез адв.Р.М. от САК, да заплати на "З.К.Л.И." АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление в гр.С., бул. „********, на основание чл.
78, ал. 3 и ал.8 ГПК сумата 90 лв.– разноски по делото за тази инстанция.
ОСЪЖДА "З.К.Л.И." АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление в гр.С., бул. „********, да заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 14170.76 лв.,
представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от исковете.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: