МОТИВИ към Присъда №
8 от 12.04.2019г. по НОХД № 284/2017 година по описа на
Свищовския районен съд
==================================================
ОБВИНЕНИЕТО против подсъдимия Е.С.Д. с ЕГН ********** е по чл. 134 ал. 1 т. 1 от НК вр. чл. 8 ал. 4
от ЗЗБУТ, чл. 199 ал. 1 и ал. 2 , чл. 215а ал. 2, ал. 3 и ал. 5, чл. 215в ал. 1
и ал. 4 , чл. 215г. ал. 1 чл. 215з т. 14, чл. 168а ал. 1 т. 1 и т. 2 от Наредба
№ 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, за
това, че на 14.07.2015 год. в гр.
Свищов в качеството си на управител на *******- гр. Свищов при извършване на
правно регламентирана дейност строително -монтажни работи съгл. § 5 , т. 40 от
Закона за устройство на територията, изразяващи се в демонтаж на резервоар за
съхранение на сярна киселина представляваща източник на повишена опасност не
изпълнил и немарливо изпълнил задълженията си на управител на дружеството на
обекта като
не поддържал и своевременно не ремонтирал работното
оборудване (преносима стълба) през целия период на използването му и след
извеждането му от експлоатация, така че да не застрашава здравето и
безопасността на работещите, с което нарушил чл. 8, ал. 4 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд,
при извършване на работа на височина не осигурил необходимите помощни
средства (обезопасителни колани и въжета) за безопасно изпълнение на работата,
използваните помощни средства, вкл. и тези, които са елемент на стационарни
съоръжения, не отговарят на установените за тях изисквания и не осигуряват
безопасност при работа, с което нарушил чл. 199, ал. 1 и ал. 2 от НАРЕДБА № 7
от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работното оборудване;
не осигурил поставянето на преносима стълба по безопасен начин,
гарантиращ стабилността й и непозволяващ отместването й по време на
използването й, не осигурил опирането на преносима стълба на стабилна,
устойчива, с подходящи размери и неподвижна основа така, че стъпалата да
останат в хоризонтално положение, не използвал на обекта стълба за достъп с
необходимата дължина, която да се издига над платформата за достъп така, че да
осигурява здраво захващане на работещите, които я използват, освен когато са
взети други мерки за осигуряване на здраво захващане, с което нарушил на чл.
215а, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване;
не осигурил поставянето на преносима стълба по безопасен начин,
гарантиращ стабилността й и непозволяващ отместването й по време на
използването й, не осигурил опирането на преносима стълба на стабилна,
устойчива, с подходящи размери и неподвижна основа така, че стъпалата да
останат в хоризонтално положение, не използвал на обекта стълба за достъп с
необходимата дължина, която да се издига над платформата за достъп така,че да
осигурява здраво захващане на работещите, които я използват, освен когато са
взети други мерки за осигуряване на здраво захващане, с което нарушил чл. 215а
ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване
на работното оборудване;
не предотвратил приплъзването на опорите на преносима
стълба по време на използване чрез закрепване на страничните й греди при или в
близост до горните и/или долните й краища чрез приспособление срещу приплъзване
или чрез друго равностойно по ефективност приспособление, включително и, че
когато посочените мерки не могат да се приложат, не осигурил единичната стълба
срещу подхлъзване чрез придържане от човек пред стълбата или встрани от нея, с
което нарушил чл. 215в, ал. 1 и ал. 4 от НАРЕДБА № 7 от 209.1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване;
не предприел
мерки за закрепване срещу обръщане назад или встрани на единична стълба с
дължина по-голяма от 3 т независимо от броя на качванията или времето на
използването й, с което нарушил чл. 215г, ал. 1 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване;
допуснал работа от стълба на височина по-голяма от 3 т от основата на
стълбата от лице, което не е закрепено посредством предпазен колан към здрава и
сигурна конструкция, с което нарушил чл. 215з, т. 14 от НАРЕДБА № 7 от
23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване
не осигурил като работодател извършването на: 1. първоначална проверка
след инсталирането и преди първото пускане в експлоатация; 2. проверка след
инсталиране на работното оборудване на друга работна площадка или при промяна в
местоположението му, когато безопасността на работното оборудване зависи от
условията на инсталиране, с цел да се гарантира правилното му инсталиране и
функциониране, с което нарушил чл. 168а, ал. 1, г. 1 и т. 2 от НАРЕДБА № 7 от
23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване в резултат на
което по непредпазливост причинил на И.Ю.К. *** тежка телесна повреда,
изразяваща се в осакатяване на долните крайници.
Граждански иск не е предявен.
Подсъдимият Е.С.Д. не се признава за виновен.
В дадените обяснения заявява, че в деня на злополуката направил разпределение
на работниците на 3 подобекта – един в с. Караманово, другият обект *******и на
резервоара за сярна киселина, като първия инструктаж бил на групата за
Караманово, след това бил инструктажа на К.
и С.Т., които работели в *******. Заяви, че на въпросния ден К. не е бил
включван в групата на резервоара, а трябвало заедно с Т. за заготвят парапети,
което е работа на земята. Заяви, че не е изпращал К. на резервоара „не е имало за какво да го пращам там“.
Заяви, че може да му е звънял да отиде до склада, тъй като В. отговорника на
обекта е бил в склада и са отишли да вземат колена, фланци за подвързване на
помпата, която е долу на земята, но не си спомнял. Твърди, че не е изпращал К.
да се качва , както и да работи горе на резервоара. Не си спомня дали е звънял
на К. да отиде до самия обект – резервоара. Посочи, че на обекта, където се
намира баката К. би могъл да бъде заради помпата, която е долу до баките, която
трябвало да се подвърже наново. Заяви, че при пристигането му на място след
злополуката, линейката вече била пристигнала. Заяви, че цялото лечение на К. до
втората операция било поето от него. Защитникът му адв. Д. взема становище, че протокола
за оглед е изключително пестелив и страда от дефекти, единия от които е липсата
на динамична фаза на огледа. Взема становище, че от доказателствата по делото
се установило, че липсва възлагане от страна на работодателя в лицето на подс. Д.
за извършване от К. на височинна работа на местопроизшествието. Така в разпита
си пострадалия К. общо 7 пъти заявил, че не му е възлагано от Д.
височинни работи на местопроизшествието. Счита, че деянието на Д. не било
съставомерно нито от обективна, нито от субективна страна като престъпление по
чл. 134 ал. 1 т. 2 от НК, тъй като било доказано, че подс. Д. не е възлагал
никаква работа на К. в подготвения за демонтаж резервоар. Позовава се на липса
на причинно-следствена връзка между поведението на подс. Д. и настъпилия
вредоносен резултат. Липсвали доказателства по делото за съставомерно поведение
на подс. Д., напротив, увреждането на К. било резултат от негово поведение,
чрез което съзнателно се е отклонил от възложената му работа от Д. и така
съзнателно е нарушил правила за безопасност при височинни работи, какъвто извод
се съдържал и в заключението на съдебно-техническата експертиза. Счита, че подс.
Д. се е намирал в субективна невъзможност да предвиди това поведение на К. и да
го предотврати, като са настъпили общественоопасни последици по причини, стоящи
извън съзнателните му възможности да ги предвиди и които са резултат от
непредвидими за него събития или обстоятелства или по отношение на подсъдимия
се касаело за случайно деяние. Счита, че заключението на съдебно-техническата
експертиза не било съобразено с действителното фактическо положение, установено
достоверно едва в съдебната фаза на процеса-вещото лице не било присъствало на
огледа, нямало визуално възприятие на нито един от неговите елементи,
включително на стълбата, заключението не било съобразено с доказателствата
събрани в хода на съдебното следствие, включително показанията на свидетелите.
Изразява становище, че заключението на вещото лице Х. било изградено изцяло въз
основа на данните от протокола за оглед, който страдал от съществени дефекти,
които налагали да бъде изключен от доказателствата по делото/липсвала динамична
фаза, не било извършено замерване на грайфера на обезопасителните елементи в
края на двете рамена на стълбата, не била иззета като веществено доказателство
стълбата, а същата била оставена на местопроизшествието без да има яснота къде се намира; поемните
лица не били участвали реално в огледа , не били запозната с правата и
задълженията им на поемни лица. Счита, че една друга техническа експертиза
тогава чрез лабораторно или друго изследване на обезопасителните елементи щяла
да даде отговор на въпроса какво е
сцеплението на тези елементи с площадката. Счита, че обвинението се явява
недоказано и моли да бъде постановена оправдателна присъда. Защитникът на подс.
Д. – адв. Б. взема становище, за липса на доказателства от които да може да се
направи извод за съставомерно поведение на подсъдимия. Също изразява становище
протокола за оглед да бъде изключен от доказателствата по делото, тъй кото
двете поемни лица били присъствали формално на огледа, не било взето основното
веществено доказателство – стълбата, което лишавало от възможността да се
извърши нова експертиза. Моли подс. Д. да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение.
Частният
обвинител И.Ю.К., чрез повереника адв. П. моли да бъде постановена присъда , с
която подс. Д. да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и му бъде
наложено съответно на вината му наказание. Счита, че основният въпрос в
производството е от фактическа страна дали въпросната стълба е била годна да
осъществи предназначението си и дали е била прикрепена, както твърдят една част
от свидетелите и подс. Д.. Счита, че било установено, че тази стълба не
отговаря на изискванията за използване
на съоръжение за този обект, както и същата не е била прикрепена по
никакъв начин към неподвижна опора, която да
я предпази от падане. Счита, че другият основен въпрос е дали
присъствието на пострадалия К. е било необходимо на мястото на произшествието
или не. Посочва, че при дейността си по
демонтаж на тази бака, подсъдимият е следвало да съобрази действието на
множество поднормативни актове, въпреки, че нямало повдигнато обвинение за тези
факти, те следвало да бъдат коментирани по делото, с оглед установяване на
вината му. Не бил направен общ инструктаж между хората, които прикрепват въжетата
и краниста, не било определено длъжностно лице, което да стои на мястото ,
където ще се извърши повдигането и със задача да не допуска лица, които нямат
работа там., не била изготвена графична схема на привързване и не били
разпределени задачите между лицата, които трябвало да извършват привързването,
все задължения по Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на
повдигателни съоръжения. Счита, че следвало да бъдат кредитирани показанията на
тримата свидетели от досъдебното производство.
От събраните по делото
доказателства съдът намери за установена следната фактическа обстановка:
Подс. Е.С.Д. е роден на
***г***. Той е съдружник и управител на *******ООД с ЕИК *******, което
дружество е със седалище ***. Завършил средно образование. Не е женен.
Понастоящем живее в гр. Свищов, *******. Подс. Д.
не е осъждан.
На 01.07.2015г. в
гр.Свищов *******с ЕИК *******, представлявано от подс.Е.С.Д.- управител-
изпълнител, и „S.“ ЕАД с ЕИК *******представлявано от M. K.- изпълнителен
директор – възложител, сключили договор № Д-753/08.07.2015г. , приложен по
делото, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да
извърши в цех ВКК изграждане на разтоварище и склад за сярна киселина. Видно от
договора, изпълнителят се задължил да спазва правилата и нормите по охрана на
труда и противопожарната безопасност и да отговоря за тях при работа в
условията на експлоатация, при изпълнение да договорните си задължения в
обектите на възложителя да спазва изискванията на ЗЗБУТ и Наредба №7 от
23.09.1999г. на МТСП и M3; при изпълнение на дейностите в обекти на
възложителя, които са рискови за здравето и безопасността, да използва лични
предпазни средства; да назначи със заповед отговорно техническо лице,
отговарящо за обекта, като същата се доведе до знанието на всички страни, участващи
в процеса на работите. В задание за изграждане на разтоварище и склад за сярна
киселина , цех ВКК към технически данни
за изготвяне на предложението са посочени като предварителни дейности изработка
междинна площадка с парапети от метална конструкция между баки за сярна
киселина, демонтаж съществуващи стълбища и площадки между баки и укрепване на
съществуващи площадки и монтаж парапети.
На 09.11.2009г. пострадалият
И.Ю.К. е назначен на длъжността „заварчик“ в *******гр.Свищов, съгласно
приложения трудов договор. С приложените допълнителни споразумения към трудов
договор бил променян размера на
основното му трудово възнаграждение. Съгласно длъжностната характеристика за
длъжността „заварчик“, цел на длъжността е да изпълнява заваръчни и
металорезачни операции при извършването на ремонт и поддръжка. Св. И.К. притежва свидетелство
за правоспособност по заваряване. На същия е проведен 2009 г. начален инструктаж по безопасност ,
хигиена на труда и противопожарна охрана, според служебна бележка № 41/2009г. на *******ООД гр. Свищов. Същият
фигурира и в списък на лицата, запознати с инструкции за безопасна работа по
договор Д-753/08.07.2015г.. Същият
фигурира в списък на персонала на *******ООД
за инструктаж, изпълняващ строителни и монтажни работи на територията на S. ЕАД
за 2015г.. Според списък на подадено работно облекло и ЛПС в *******ООД, на И.К.
–заварчик са предоставени каска, пред.колан, ръкавици, очила, РО на
10.02.2015г. със срок – 3 години до износването. Св. И.К. е посочен под номер 3
в Списък на запознатите с ПВРТ в *******ООД.
На 14.07.2015г. свидетелите В.М., Х.Д., Р.К. -
работници в M. ЕМ“ ООД гр. Свищов имали поставена задача от подс.Е.Д. да
извършат демонтаж на резервоар за съхранение на сярна киселина в обект на
възложителя „S.“ ЕАД, видно от показанията им.
Обектът на работа е бил склад за съхранение на сярна киселина. Същият
включвал три резервоара за съхранение на сярна киселина, представляващи метални
цилиндри, които са монтирани върху бетонни фундаменти. Два от резервоарите били
свързани помежду си чрез метална площадка (обща, оградена с парапети). Между
два от резервоарите имало обезопасено стълбище, водещо до площадка. След
демонтажа на междинната площадка и на другите елементи резервоара е следвало с
кран да се повдигне единият от резервоарите и да се премести от бетонния фундамент.
За целта тези работници трябвало да
поставят четири въжета на специално пригодени места, които след това да бъдат
опънати с кран, а работниците след това и краниста, трябвало да следят за
възникване на проблеми с вече окачените въжета.
Сутринта
на работниците от цялата бригада бил проведен инструктаж от подс. Д., видно от
показанията на свидетелите К., М., Х.Д., С.Т., св. М.И., като свидетелят К.
поясни, инструктажът се изразявал в това „да се каже кой къде ще работи, какви
инструменти да вземе, оборудване, екипировка“. Този свидетел е категоричен, че св.
И.К. присъствал на главния инструктаж, но не знаел къде после бил разпределен,
което съответства и на заявеното от св. М.. Св. К. изнесе, че цялата бригада работели на
различни обекти, като К. в деня на инцидента не бил част от работната група на
резервоара. Последното се потвърждава и от показанията на св. М.. Същият даде
показания, според които всяка група от бригадата си получила конкретната задача
при инструктажа, като цяло инструктажа се прави на всички, а допълнително вече, ако има нещо по-специфично в работата,
тогава се обръща внимание на тази група конкретно, която ще е върши. Св. М.
потвърди заявеното от св. К., че преди да отидат на обекта взели предпазни
средства – каски, колани, което съответства и на заявеното от св. Х.Д.. Св. Х.Д. също заяви, че св. И.К. не е бил в
тяхната група, която е била от тримата човека – той, св. М. и св. К., която
група имала за задача да се сапанира резервоара за демонтаж, да се подготви
съда за демонтаж. Видно от неговите показания, св. К. е заварчик „има поставена
някаква задача, която трябва да си я свърши, да си заварява нещо, но специално
не е бил при нас“.
В изпълнение на поставената задача тримата работници -
В.М., Х.Д., Р.К., се качили на двураменна стълба закрепена на площадката и
достигнали до резервоара/бака/ подлежащ на демонтаж. Съгласно техните показания
,както и според заявеното от свидетелите В. и Б., нямало изискване въжетата да
се закачат едновременно, като един човек можел и сам да ги закачи, но после
трябвало да слезе от там. Св. К., М. и Д. изнесоха, че стълбата била завързана
към парапета с тел, но не си спомнят от кого точно.
Св. М.И. след инструктажа тръгнал за с. Караманово, в
група с още двама работника. Същия заяви, че останалите четири-пет човека
работници били разделени в две групи, като не знаел К. в коя от групите е, но
заяви, че на инструктажа им казвали кой каква работа да върши и къде да отиде.
Видно от показанията на свидетелите С.Т. и св. К.,
двамата имали задачата да отидат в *******-предприятие на Свилоза, за да правят
площадки и парапети, като св. Т. правел заготовките, а св. К. после заварявал.
Двамата отишли там с камионче, започнали да си вършат работата, която им била
възложена. По някое време св. И.К. казал на св. Т., според показанията му
„събирай инструмента, багажа, слагай го на камиона, ще ходим на друго място“.
От показанията на св. И.К. се установи, че подс. Д. му се обадил по телефона и
му казал, че г-н В., представител на Х., че ги чака в склада за кранове и
колена за обекта, като му обяснил, че В. ще ги въведе в нещата. Впоследствие
докато пътували му казал да минат през склада за резервни части на Свилоза да
вземат резервни части, че ще ходят да правят заготовки, кранове, колена да
заваряват. Св. К. слязал, взели нужните неща и продължили към другия обект, на
който впоследствие докато пътували разбрал, че ще заваряват колена, кранове,
фланци. Св. Т. заяви, че мястото, където е трябвало да работят с К. било на
земята, на кота нула. Св. К. изнесе, че при отиването им в склада св. В. бил
там, казал им коя тръба ще се среже, ще се монтират крановете. Установи се от
показанията на св. В., че работата, за която осигурил части на на св. К. и му
дал указания, като обект, има нещо общо с баката, но като работа няма нищо
общо, защото той трябвало да работи на земята, а не гора на баката. Видно от показанията
на св. Т., като пристигнали св. И.К. му обозначил мястото, където ще работят ,
казал му „ти свали инструмента, тръбите и колената“, започнал за разтоварва
камиона, а св. И.К. тръгнал, без да обяснява на св. Т. къде. Св. И.К. изнесе,
че докато търсел място, където да се включат в тока, св. Х.Д. му казал да се
качи при тях, че трябва да се закача вече крана и да се започне демонтажа.
Обясни, че св. Х.Д. отговарял за самия обект – за баката, както и обясни, че
предния ден на баката работили същите трима работници, които били и в деня на
инцидента. Видно от показанията на св. И.К., подс. Д. не му бил казвал да се
качи горе на баката, а само му бил казал по телефона, че трябва да отиде на
обекта, че В., ще ги чака в склада за да се изпишат материали, а св. Х.Д. бил
този, който му казал да се качи горе при тях на баката. Обясни, че с
материалите, трябвало да се прекъсват тръби и да се подвържат към други тръби,
като това се прави на земята. Св. К.
тръгнал, но видно от показанията му, объркал стълбищата, озовал се на междинна
площадка на съседната бака, като тръгнал да се качва ,не извикал на останалите
работници, че започва да се качва по стълбата. Започнал да се изкачва по
стълбата, за да стигне до другите си колеги, които работели на резервоара, но
видно от показанията му, не проверил дали е закрепена. Пострадалият, изкачвайки
се, изравнил поглед с баката. След това пострадалият К. усетил, че пада надолу,
а св.К. чул глух удар в земята. Пострадалият паднал под стълбата между двете
баки, които тя свързвала.
Около 10,20 часа
бил получен сигнал, че на горепосочения обект е възникнала трудова злополука.
На място е пристигнала дежурна група с водещ - разследващ полицай. На място е
установено, че в източния край на площадката е била поставена двураменна стълба.
Същата е била закрепена в долния си край на металната площадка, в средата си е
закрепена на металния парапет, а горния край достигала до съседната трета бака
подлежаща на демонтаж. Стълбата е била ползвана за изкачване от площадката до
съседната бака, чиито междинна площадка, парапети и други обслужващи съоръжения
са били демонтирани предварително.
Пострадалият бил откаран в КОТ - гр. Плевен, а след това във ВМА - гр.
София, където му е направена операция и му били поставени импланти, видно и от
показанията му. От приобщените медицински документи от ВМА - София се
установява, че при падането К. има счупени и изместен шийни прешлени. От
заключението на медицинската експертиза се установява, че травмата на шията е
причинила трайно затруднение в движението на долните крайници и снагата, но
окончателно становище относно степента и сроковете за възстановяване е даден
срок след около осем месеца да се направи ново заключение.
В хода на
разследването е назначена допълнителна комплексна съдебно- медицинска
експертиза по писмени данни и преглед на живо лице. Видно от заключението на
същата, получените травматични
увреждания са причинили на К. , съответно травмата на шията с постравматична
миелопатия/ увреждане на гръбначния мозък в шийния отдел на гръбнака, което е
причинило пълна загуба на активни движения в двата долни крайника водещо до
осакатяване на долните крайници. Това увреждане по смисъла на медицинската
теория и практика е изключително тежко. Увреждането е постоянно и за цял живот.
Некотролираното изпускане на урина и фекалии е във връзка с претърпяната травма
и създава условия за възникването на инфекции в областта на пикочопроводната
система и в областта на правото черво и ануса и причинява постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Заболяване на К. не му позволява
да участва нормално в наказателното производство. Същият може да бъде разпитван
само до леглото на пострадалия. Тази пречка е постоянна и за цял живот.
Д. „И.п.т.“ г.Т. е
извършила проверка по спазване на трудовото законодателство по КТ и ЗЗБУТ на „M.
- ЕМ“ ООД по повод станалата злополука с пострадалия К.. Видно от приложения
протокол за извършена проверка, са констатирани нарушения във връзка с
използването на еднораменната алуминиева стълба, която не е била опряна на
стабилна, устойчива, с подходящи размери и неподвижна основа, използваната
стълба не е била закрепена срещу обръщане назад или встрани нездависимо от броя
на качванията или времето на използването, не са организирани подходящи начини
за извършване на демонтажа на баката, с подходящо и надеждно укрепване на
използваната еднораменна алуминиева стълба чрез приспособление срещу
приплъзване или чрез друго равностойно по ефективност приспособление. Св. П.
даде показания, според които при пристигането им, всичко било приключило –
полицейските служители вече си били тръгнали, а направените констатации
отразили в протокол. Заяви, че констатирали, че при подпирането стълбата не
била укрепена. Св. К. също заяви, че констатациите от проверката били отразени
в протокол, за това, че работодателят не е избрал подходящи начини за
извършване на дейности по демонтажа на съществуваща бака бил съставен АУАН, а
св. Д. изнесе, че станала свидетел на този съставен АУАН.
В хода на разследването
е назначена експертиза по спазването на здравословни и безопасни условия на
труд. От заключението на същата се установява, че демонтажните работи
извършвани от работната група на *******– гр. Свищов за демонтиране на
резервоарите за сярнакисилина, не изискват разрешение за строежи и технически
проект, тъй като това представлява обновяване на съществуващи съоражения.
Демонтажните работи на метални конструкции на височина представляват
високорискова дейност и това предполага да се спазват изрично разпоредбите на
Наредба 2/2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на СМР и Наредба 7/23.09.1999 за минимални изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и използване на
работно оборудване. Според заключението на вещото лице, на обекта няма назначен
технически ръководител с нарочна заповед или координатор по безопасност и
здраве, следователно изпълнението и контрола при извършване на СМР на обекта се
извършва от двамата управители на *******ООД гр. Свищов, които не били
упражнили достатъчно контрол при използването на работното оборудване
/стълбата/ - дали същата е в изправност, дали е застопорена правилно и
осигурява безопасно качване на работниците, същите е следвало да упражнят
контрол дали работниците използват лични предпазни средства по време на работа
на височани – каски и предпазни колани. Според заключението на вещото лице били
нарушение чл. 275 ал. 1 от КТ, чл. 168 ал. 1 т. 2 от условия на труд на работните места и
използване на работното оборудване , чл. 8 ал. 4 ЗЗБУТ, чл. 199 ал. 1 и чл. 251 ал. 2 от Наредба № 7/23.09.1999г.
за минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и използване на работно оборудване, чл. 33 ЗЗБУТ, чл. 284 ал. 2 КТ и чл. 3 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 5 за реда , начина и периодичността на
извършване на оценка на риска. Вещото
лице е заключило, че преносимата еднораменна алуминиева стълба е била с износени обезопасителни
обувки/крачета/, както и че при огледа след инцидента не били установени каски,
предпазни колани. Изрично е отразено , че заключението е направено въз основа
на предоставената документация и оглед на местопроизшествието с разследващ полицай
Иванов.
В хода на разследването е изготвена графологична експертиза, заключението на вещото лице по
която е, че най- вероятно К. се е
подписал в графата срещу инструктирано лице в книгата за ежедневен инструктаж
на 14.07.2015г.. . По делото е приложено заверено копие от книгата за ежедневен
инструктаж. В съдебно заседание вещото лице М. заяви, че вероятността която е
изразил, липсата на стопроцентова сигурност е заради това, че са изследвани
ксерокопия.
Видно от заключението на
съдебно-техническата експертиза, злополуката с И.К. е трудова; демонтажните
работи извършвани от работната група на *******ООД за демонтиране на резервоари
за сярна киселина не изисквали разрешение за строежи, технически проект; на
обекта нямало назначен технически ръководите или координатор по безопасност и
здраве, следователно възлагането , изпълнението и контрола при извършването на
СМР на обекта се извършвал от двамата управители на дружество, които не били
упражнили достатъчно контрол при използване на работното оборудване/стълбата/ -
дали същата е в изправност, дали е застопорена правилно и осигурява безопасно
качване на работниците, трябвало е да упражнят контрол дали работниците
използват лични предпазни средства по време на работа на височина – каски и
предпазни колани; като нарушение посочва същите допуснати нарушения на
нормативната уредба, дадени и в изготвената от него експертиза по спазване на
здравословни и безопасни условия на труд. Заключило е, че преносимата
еднораменна алуминиева стълба , с която
са се качвали на междинната площадка на
височина 3,5 м към върха на резервоара е била с абсолютно износени
обезопасителни обувки/крачета/, задължително било използването на лични
предпазни средства по време на работа на височина – каски и предпазни колани,
като при огледа не били видяни такива . Дадено е заключение, че не е преценен
риска от използване на амортизирана стълба с износени обезопасителни обувки,
също така недобре укрепена и стабилизирана и работниците не са носели
предпазните защитни средства за работа на височина, като каски и предпазни
колани. Двете нарушения били в причинно-следствена връзка с злополуката на К..
Заключението на вещото лице е, че на обекта нямало назначен технически
ръководител с нарочна заповед или координатор по безопасност и здраве,
следователно длъжностните лица, които са били длъжни да контролират спазването
на трудовото законодателство – изискванията за здравословни и безопасни условия
на труд са двамата управители на дружеството – подс. Д. и М. М.ов. След като на
обекта нямало назначен технически ръководител или координатор по безопасност и
здраве, възлагането , изпълнението и контрола при извършване на СМР на обекта
се извършвало от двамата управители на *******ООД гр. Свищов – подс. Д. и М. М.ов.
Посочено е, че заключението е направено въз основа на предоставена документация
и оглед на местопроизшествие. В съдебно заседание вещото лице Х. заяви, че не е
присъствал при огледа и е изготвил заключението въз основа и на протокола за
оглед и фотоалбума към него, като поясни, че след като получил преписката
отишъл на място , мисли, че видел и стълбата, но не можел да го твърди с
категоричност, предвид изминалото време от тогава. В съдебно заседание вещото
лице Х. заяви, че щом е бил К. на обекта, предполага, че му е било разпоредено
да бъде част от тази група на баката. Заяви, че за работата – фитинги и други,
за които говорели някои от свидетелите, на К. не били нужни предпазни колани ,
каски, тъй като същите били необходими когато се работи на височина.
Разпитани по делото като
свидетели бяха А.А. и Е.Д. , посочени като поемни лица в протокол за оглед на
местопроизшествие от 14.07.2015г., приложен по делото. Св. Д. заяви, че работи
като охрана в Свилоза и при идването на полицейските служители поискали да ги
завета до обекта, където се извършват ремонтни работи и ги записали като поемни
лица. Обясни, че им била показана баката, откъдето бил паднал човека, видял и
стълбата, като не видял някой да мести тази стълба, експерта снимал с апарата ,
а те стояли отстрани и гледали. Не си спомня дали им били разяснявани права
като поемни лица, били на разстояние около пет-шест метра, видял, че мерят с
рулетка и снимат с апарат. Прочел протокола и се подписал. Св. А. заяви, че
работи като охрана, потвърди, че него го повикал Е.Д., чул да се говори, че
човек бил паднал , отишли заедно с колегата Д.. Били постоянно двамата с него, застарали на 15-20 метра от мястото,
не били ходили точно на мястото, виждало се, че мерят нещо, снимали . Същият
заяви, че никой не им обяснил каква е ролята им, защо са ги повикали, то той си
мислел, че „ще се правят някакви работи там и да има свидетели“. Заяви, че
вторият подпис на протокола е негов, но не бил запознат със съдържанието на
протокола, тъй като не го бил прочел. Св. З. изнесе, че бил част от
оперативната група, които отишли на мястото
за да направят оглед на местопроизшествие, а той като мл. експерт
трябвало да направи необходимия брой фотоснимки, евентуално ако трябвало, да се
изземат веществени доказателства. Според показанията , по време на огледа имало
поемни лица, които не се качвали горе на бункера, а стоели долу между двата
бункера, където бил паднал работника. Според него ,поемните лица имали отдолу
видимост към тях, а не е качили заедно с тях, защото можело да паднат. Св. З.
изнесе, че не си спомня дали стълбата била иззета като веществено
доказателство. Св. Р.Д. заяви, че по време на огледа имало поемни лица, едното
от които познавал – Е.Д., които поемни лица стоели долу и гледали, като самият
разследващ полицай им казал „да гледат отдолу, за да не падне някой друг“. Св. Л.
потвърди, че разследващия полицай обяснил на поемните лица да не се качват с него, защото е опасно.
Допълни, че същият им разяснил, че ще се извършва оглед, че трябва да
наблюдават действията му, и че ще бъдат уведомявани, но няма как да се качат с
него, защото площадката била опасна. При допълнителния разпит св. А. заяви, че
не си спомня, но изрази предположение, че сигурно са им казали, да не се
качват, че е опасно на баката, защото „се издърпахме настрани“. Св. Д. при
допълнителния разпит заяви, че не им били казвали да не се качват заедно с тях,
защото е опасно.
Видно от представените фактури, платежно нареждане
и разходни касови ордери, подс. Д. е заплатил сумата 4999,00 лева за инпланти
на пострадалия К., както и сума за медицински транспорт 575 лева , *******ООД е
заплатило разходи по лечението му- на 8.07.2016г. е изплатена на К. сумата 2560
лева, а на 27.03.2017г. – сумата 3500 лева – за операция и лекарства през
2017г., което съответства и на показанията на св. К., че във връзка с лечението
е получил от *******парични средства да операции, транспорт, раздвижване,
лекарства.
При така изнесената фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи:
За съставомерността на
деянието по чл. 134 от НК от обективна страна е необходимо кумулативното
наличие на няколко предпоставки: деецът да упражнява правно регламентирана
дейност; тя да представлява източник на повишена опасност; да съществува пряка
и непосредствена причинна връзка между действията/бездействията на извършителя
и настъпилия обществено опасен резултат. Отсъствието на някой от елементите от
обективна страна води до невъзможност за ангажиране на отговорност за
причинената телесна повреда. Разпоредбата на чл. 134 от НК е бланкетна.
Съдържанието й следва да бъде запълнено с точно определени, конкретни по своето
естество императивни правни норми, които очертават дължимото поведение на дееца
и предвиждат дължимото поведение на дееца. Тези норми не могат да са диспозитивни, нито такива, уреждащи състава и начина на
конституиране на определени органи, не трябва да препращат и към други
разпоредби. Съгласно Постановление № 6
от 07.10.1969 г. на Пленума на ВС, правно регламентирана дейност е онази
дейност, за чието упражняване се изискват специални знания или опитност по
силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответен ред, за
упражняването на които деецът има съответно разрешение. Също според цитираното постановление,
източник на повишена опасност представляват само такива занятия или дейности,
при които и най-малкото незнание или немарливо изпълнение на занятието или
дейността създава опасност за живота или здравето на други лица. Причинната
връзка ще е пряка и непосредствена, когато без съответното поведение на дееца
не биха настъпили общественоопасни последици.
За да бъде признато едно лице за виновно
в извършването на определено престъпление, обвинението следва да бъде
доказано по несъмнен начин съгласно императивната разпоредба на чл. 303 ал. 2
от НПК. Или събраният и провереният в
хода на съдебното следствие доказателствен материал, в неговата пълнота, следва
да обосновава единствено възможния извод, че подсъдимият е автор на
приписваното му престъпление. Само при такъв
извод може да бъде постановена осъдителна присъда, с оглед разпоредбата
на чл. 303 ал. І от НПК. Винаги когато обвинението не е доказано по посочения
начин, съдът следва да признае подсъдимия за невинен.
Основните аргументи на държавното обвинение в подкрепа на обвинителната
теза се основават на установеното от показанията на свидетелите и вещото лице,
че на обекта не е имало назначен технически ръководител или координатор по
безопасност на здравето, от което следвало, че отговорността по изпълнението и
контрола на извършените СМР и дейности падала пряко върху подс. Д., като
управител на дружеството, който е осъзнавал това, доказателство за което било,
че лично провеждал инструктажите по безопасност и здраве, включително в деня на
злополуката.
Доказателствата по делото не
обосноват извод за виновността на подсъдимия Д., тъй като съгласно възприетата фактическа
обстановка, както се посочи, подс. Д. не е казвал на пострадалия К. да отиде с
останалите разпределени от него на обекта – резервоара работници – свидетелите К.,
М. и Д.. Действително установи се от показанията на св. К., които съдът
кредитира, че след като е бил разпределен от подс. Д. в *******със св. С.Т., по
някое време му е звъннал подс. Д. и му е казал да отиде до склада, където св. В.
ще го запознае по –подробно. Установи се и от показанията на св. В., а и
показанията на св. К., че св. В. казал
коя тръба ще се среже, ще се монтират крановете. Видно от заявеното от св. В., работата, за която осигурил части на на св. К.
и му дал указания, като обект, има нещо общо с баката, но като работа няма нищо
общо, защото той трябвало да работи на земята, а не гора на баката. Установи се
от показанията на св. К. в хода на съдебното следствие, които съдът кредитира
изцяло, че когато търсел ток, да се включат, св. Х.Д. го повикал горе на баката
да помага. След като липсва възлагане от подс. Д. на пострадалия К. на
височинни работи, на работа на обекта – резервоара/баката/, то в случая не
съществува пряка и непосредствена причинна връзка между действията/бездействията
на подсъдимия и настъпилия обществено опасен резултат. В случая подс. Д. не е
възлагал на пострадалия К. извършването на височинни работи, същия не е можел
да предположи, че К. ще се включи към работната група на резервоара, още
повече, че се установи от разпита на св. К., че същия предните дни не е работел
на баката, а и според показанията на свидетелите К., М., В. , не е необходимо
четирима работници да вържат сапаните, а може същите да се вържат и от един
човек. Съдът кредитира показанията на свидетелиете К., М., дадени в хода на
съдебното следствие, като пълни и непротиворечиви, и не на последно място съответстващи
и на заявеното от св. К. в хода на съдебното следствие. След като липсва
възлагане от подс. Д. на пострадалия К. на височинна работа на обекта, то и липсва
съставомерно поведение на подс. Д. по този текст и обвинението се явява и
недоказано. Следва да се посочи , че съставеният протокол за оглед на
местопроизшествие от 14.07.2015г. не е годно доказателствено средство за
съдържащите се в него факти. В тази връзка: На първо място, така наречените в
протокола „поемни лица” – свидетелите А. и Д., не са сигурни свидетели на целия
процес при осъществяването на огледа. И двамата свидетели са стояли долу, не са
се качвали на баката, като не се установи, да им е разпореждано от разследващия
полицай да не се качват на площадката, видно от допълнителния разпит на тези
двама свидетели, защото там не е безопасно. Както се установи, св. А. подписал протокола
без да го е прочел, не бил запознат със съдържанието му, стоял на около 15-20
метра, виждал, че полицаите мерят и снимат, като завява „Никой не ме е викал да
вървя там в ръцете им и да гледам какво правят“. Св. Д. от своя страна изнесе,
че е бил на разстояние около пет-шест
метра до полицаите, видял, че мерят с
рулетка и снимат с апарат, гледал докато правят огледа. Или св. Д. формално е
присъствал при извършване на действията, но както сам посочи, през цялото време
е стоял встрани около шест месеца след това „дадоха ни протокола да се
запознаем, казаха ни да го прочетем, нахвърлиха набързо как е станало“.
Същевременно, следва
да се посочи, че според доктринерното правило, поемните лица, участват в
съответните действия по разследването, за да могат /ако е необходимо/ да
свидетелстват за тяхното законосъобразно осъществяване и най-вече за
постигнатия резултат от тях. Това непременно изисква тези свидетели да са
присъствали неотклонно на извършените действия от началото до техния край. В
настоящия случай, свидетелите А. и Д. не са били валидни поемни лица на огледа,
удостоверен с техните подписи. Тоест, действието е извършено реално без поемни
лица и в нарушение на чл.137, ал.1 от НПК, а поради това - процесуално
незаконосъобразно.
Дори да се приеме, че св. Д. макар и формално, е
присъствал на огледа, то според св. А. е стоял на около 15-20 метра разстояние.
Или дори и в такъв случай, огледа е извършен с едно поемно лице. Законът,
обаче, говори за „поемни лица”, което означава, че същите следва да бъдат не
по-малко от две. Това е обяснимо като се има предвид отговорната задача, която
би им се наложило да изпълнят като свидетели на действията, които са
удостоверили с подписа си. На следващо място липсват доказателства за
запознаване на поемните лица с правата им по ал. 4, каквото е изискването на
чл. 137 ал. 5 от НПК, или и на това основание протоколът за обиск е непоправимо
опорочен. За пълнота на изложението следва да се посочи и друго, че при огледа
не е иззето като веществено доказателства стълбата, за да може същата да бъде
предмет на изследване от специалисти – вещи лица. Това от своя страна също се
явява съществен пропуск при изготвянето на протокола за оглед на
местопроизшествие. Обстоятелството, че стълбата не е приобщена като веществено
доказателство по делото лишава от възможността да се изготвят заключения на
вещи лица, включително и за проверка на възприетото в обвинителния акт, че не е
поддържано и не е ремонтирано работното оборудване /преносимата стълба/ през
целия период на използването.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че единственият възможен извод,
основан на доказателствения материал по делото е, че подс. Е.С.Д. не е осъществил престъпния състав на престъплението по чл. 134 ал. 1 т. 1 от НК вр. чл. 8 ал. 4 от ЗЗБУТ, чл. 199 ал. 1 и
ал. 2 , чл. 215а ал. 2, ал. 3 и ал. 5, чл. 215в ал. 1 и ал. 4 , чл. 215г. ал. 1
чл. 215з т. 14, чл. 168а ал. 1 т. 1 и т. 2 от Наредба № 7 он 23.09.1999г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работно оборудване, както от обективна, така и
от субективна страна.
Предвид гореизложеното, съдът призна подс.
Е.С.Д. за невинен, за това, че на 14.07.2015
год. в гр. Свищов в качеството си на управител на *******- гр. Свищов при
извършване на правно регламентирана дейност строително -монтажни работи съгл. §
5 , т. 40 от Закона за устройство на територията, изразяващи се в демонтаж на
резервоар за съхранение на сярна киселина представляваща източник на повишена
опасност не изпълнил и немарливо изпълнил задълженията си на управител на
дружеството на обекта като
не поддържал и своевременно не ремонтирал работното
оборудване (преносима стълба) през целия период на използването му и след
извеждането му от експлоатация, така че да не застрашава здравето и
безопасността на работещите, с което нарушил чл. 8, ал. 4 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд,
при извършване на работа на височина не осигурил необходимите помощни
средства (обезопасителни колани и въжета) за безопасно изпълнение на работата,
използваните помощни средства, вкл. и тези, които са елемент на стационарни
съоръжения, не отговарят на установените за тях изисквания и не осигуряват
безопасност при работа, с което нарушил чл. 199, ал. 1 и ал. 2 от НАРЕДБА № 7
от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работното оборудване;
не осигурил поставянето на преносима стълба по безопасен начин,
гарантиращ стабилността й и непозволяващ отместването й по време на
използването й, не осигурил опирането на преносима стълба на стабилна,
устойчива, с подходящи размери и неподвижна основа така, че стъпалата да
останат в хоризонтално положение, не използвал на обекта стълба за достъп с
необходимата дължина, която да се издига над платформата за достъп така, че да
осигурява здраво захващане на работещите, които я използват, освен когато са
взети други мерки за осигуряване на здраво захващане, с което нарушил на чл.
215а, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване;
не осигурил поставянето на преносима стълба по безопасен начин,
гарантиращ стабилността й и непозволяващ отместването й по време на
използването й, не осигурил опирането на преносима стълба на стабилна,
устойчива, с подходящи размери и неподвижна основа така, че стъпалата да
останат в хоризонтално положение, не използвал на обекта стълба за достъп с
необходимата дължина, която да се издига над платформата за достъп така,че да
осигурява здраво захващане на работещите, които я използват, освен когато са
взети други мерки за осигуряване на здраво захващане, с което нарушил чл. 215а ал.
2, ал. 3 и ал. 5 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване;
не предотвратил приплъзването на опорите на преносима
стълба по време на използване чрез закрепване на страничните й греди при или в
близост до горните и/или долните й краища чрез приспособление срещу приплъзване
или чрез друго равностойно по ефективност приспособление, включително и, че
когато посочените мерки не могат да се приложат, не осигурил единичната стълба
срещу подхлъзване чрез придържане от човек пред стълбата или встрани от нея, с
което нарушил чл. 215в, ал. 1 и ал. 4 от НАРЕДБА № 7 от 209.1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване;
не предприел
мерки за закрепване срещу обръщане назад или встрани на единична стълба с
дължина по-голяма от 3 т независимо от броя на качванията или времето на
използването й, с което нарушил чл. 215г, ал. 1 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване;
допуснал работа от стълба на височина по-голяма от 3 т от основата на
стълбата от лице, което не е закрепено посредством предпазен колан към здрава и
сигурна конструкция, с което нарушил чл. 215з, т. 14 от НАРЕДБА № 7 от
23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване
не осигурил като работодател извършването на: 1. първоначална проверка
след инсталирането и преди първото пускане в експлоатация; 2. проверка след
инсталиране на работното оборудване на друга работна площадка или при промяна в
местоположението му, когато безопасността на работното оборудване зависи от
условията на инсталиране, с цел да се гарантира правилното му инсталиране и
функциониране, с което нарушил чл. 168а, ал. 1, г. 1 и т. 2 от НАРЕДБА № 7 от
23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване в резултат на
което по непредпазливост причинил на И.Ю.К. *** тежка телесна повреда,
изразяваща се в осакатяване на долните крайници и на основание чл.304 от НПК го оправда по
така повдигнатото обвинение по чл. 134 ал. 1 т. 1 от НК вр. чл. 8 ал. 4 от ЗЗБУТ, чл. 199 ал. 1 и ал. 2 , чл. 215а ал. 2, ал. 3 и
ал. 5, чл. 215в ал. 1 и ал. 4 , чл. 215г. ал. 1 чл. 215з т. 14, чл. 168а ал. 1
т. 1 и т. 2 от Наредба № 7 он 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работно оборудване.
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: