Решение по дело №50837/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3567
Дата: 18 април 2022 г.
Съдия: Симона Василева Навущанова
Дело: 20211110150837
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3567
гр. С. 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110150837 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявен е от ищеца ИВ. П. ЗЛ. осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр.
чл. 45 ЗЗД за осъждане ответника С.О. да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки страдания причинени от
настъпило на 16.08.2021 г., около 09:30 часа падане поради неравен, разбит тротоар,
намиращ се в гр. С. кв. Б. на ул. „Г.“, в частта до пресечката с ул. „Д.“ (срещу аптека
„В.““, пред стълбите до магазин „О.“), довело до счупване на дясната ръка на ищцата в
областта на лакътя.
Ищецът И.З. твърди, че на 16.08.2021 г., около 9:30 часа, в гр. С. вървейки по
тротоара на ул. „Г.“, в частта до пресечката с ул. „Д.“ (срещу аптека „В.““, пред
стълбите до магазин „О.“) претърпяла инцидент – спънала се поради неравен, разбит
тротоарен терен и паднала като си наранила дясната ръка в областта на лакътя. В
момента на падането изпитала силна болка и на помощ се притекла аптекарката от
намиращата се на отсрещния тротоар аптека, която й помогнала да се изправи и я
поканила да поседи в аптеката за да се съвземе. Сочи, че травмата й – счупване на
горния карай на лъчевата кост на дясната ръка е потвърдена с два броя рентгенови
снимки, първо от .... ЕООД, а след това и от „П.“. Твърди, че от датата на инцидента до
настоящия момент изпитва силни болки, невъзможност да спи спокойно, да пазарува и
да се грижи самостоятелно за себе си като се налага да ползва за това помощта на
синовете си. Сочи, че въпреки че е пенсионерка, упражнява дейност като машинен
инжинер и травмата е препятствала възможността й да работи на компютър.
Навежда твърдения, че участъкът, на който е станал инцидентът, а именно
тротоарът по ул. „Г.” в гр. С. е част от общинската пътна мрежа публична общинска
собственост, а тротоарът е част от земното платно и изграждането, ремонтът и
поддържането на тротоарите в границите на урбанизираните територии се организира
от съответната община. Поддържа причинените телесни увреждания да са възникнали
в резултат на бездействието на С.О. по осигуряване на необходимите условия за
1
непрекъснато, безопасно и удобно движение по тротоарите в града през цялата година.
Сочи, че улицата, на която процесната злополука е настъпила, е общински път, а
законодателят е възложил на общините изграждането, ремонтът и поддържането на
подземните съоръжения, тротоарите. Тъй като тротоарът по ул. „Г.” имал неравности
и разбити участъци, към момента на настъпване на процесния инцидент, счита че С.О.
не е изпълнила законовото си задължение за ремонт и поддържането на тротоарите в
града. Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия, респ.
бездействия, чрез натоварени от нея лица, счита, че същата отговоря за причинените от
тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа.
Поддържа, че са налице изискуемите кумулативни предпоставки, за да се
ангажира отговорността на общината: вреди, причинени на пострадалия от лице, на
което отговорният по чл. 49 ЗЗД, е възложил някаква работа, които вреди са причинени
при или по повод на изпълнението и и по вина на изпълнителя, при наличието на
причинна връзка между тях, което поражда задължението на ответника С.О. да поправи
вредите и правото на увредения да бъде съответно обезщетен. Сочи, че в резултат на
увреждането ищцата е претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания от
счупване на дясната ръка в областта на лакътя като травмите все още не са отшумели.
С уточнителна молба от 22.10.2021 г. сочи, че на 16.10.2021 г., след преглед в „П.“ е
констатирано, че счупването е зарастнало и е разрешена рехабилитация за раздвижване
на ръката.
Ответникът С.О. подава отговор в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва предявения
иск като неоснователен и недоказан. Оспорва механизма на получаване на
уврежданията, както и причинната им връзка с падането на ищцата. Сочи, че
представените доказателства по никакъв начин не доказват механизма на получване на
увреждането, действията на потърпевшата и отговорността за настъпилото падане на
С.О.. Оспорва се изцяло предоставената от ищцата медицинска документация, тъй като
същата е дата след твърдяното падане. При условие на евентуалност прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат. Сочи за възможни причини довели до
падането невниманието на ищцата и или други неизяснени обстоятелства (падане в
дома й и/или на друг терен на територията на София или др. населено място). Оспорва
като завишен размера на претендираното обезщетение, като счита, че същото следва да
бъде съобразено с критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от представените медицински документи на 18.08.2021 г. в ДКЦ ХХ-
София е направено рентгеново изслдване – лицева графия на дясна лакътна става на
ищцата И.З. при която е установена фрактура на капитулум радии декстра.
Представен е лист за преглед на пациент № 208086/18.08.2021 г., издаден от д-р
Г.К., кабинет по ортопедия и травматология към УМБАЛ „П.“, от съдържанието на
който се установява, че на 18.08.2021 г. е извършен преглед на ищцата Ивнака Петрова
З.. Поставена е основна диагноза: счупване на горния край на лъчевата кост, анамнеза:
паданала вчера, назначено е изследване: десен лакът фаси профил и незначена терапия:
мека имобилизация, с контролен преглед на 30.08.2021 г. с талон 3 от личчен лекар в
МЦ „П.4“
За установяване на обстоятелствата по настъпване на твърдяното от ищцата
2
вредоносно събитие по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелката А.В. Д.. Свидетелката Д. посочва, че на 16.08.2021 г. е станала пряк
очевидец на падането на ищцата З., което станало на тротоара пред аптека „В.“, в която
работи. Падането станало на самия тротоар, не от страната на аптеката, а от
отсрещната страна, в пряката къдетео е ул. „Г.“. Свидетелката веднага излязла и
помогнала на ищцата да стане. Влезли в аптеката и ищцата постояла там 10-15 мунути
за да дойде на себе си. Падането било доста тежко, тъй като г-жа З. била едра жена.
Свидетелката поддържа, че пътната настилка не е била добра, „тротоарът бил с разбити
плочки, разбити като камъни, неравни с големи фуги между тях“. Разказва, че няколко
дни след това ищцата посетлила апетката и че била със счупена ръка.
Съдът кредитира показанията на свидетелката А.В. Д., доколкото същата не е
заинтересована от изхода на делото и възпроизвежда пряко възприети от нея
обстоятелства по недвусмислен начин, като освен ясни и логически свързани
изложените от нея твърдения изцяло кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства.
Други относими доказатлства не са събрани по делото.
Съдът въз основа на направените фактически констатации, формира
следните правни изводи:
За да бъде уважен предявения иск по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, по делото следва да
бъдат доказани следните елементи от фактическия състав в условия на кумулативност:
1) настъпване на твърдяното от ищцата вредоносно събитие на посочените в исковата
молба дата и място; 2) претендираните неимуществени вреди и техния размер; 3)
настъпване на вредите в причинна връзка с процесното събитие; 4) обуславящо
отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД правоотношение по възлагане на работа
на лица, при или по повод извършването на която последните виновно са станали
причина за вредоносното събитие. Съгласно чл. 154 ГПК доказването на посочените
релевантни обстоятелства е в тежест на ищцата, като вината на прекия причинител на
вредите се предполага по силата на установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима
презумпция.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява
осъществяването на всеки един от юридическите факти, пораждащи отговорността на
ответната община.
Установи се въз основа на кредитираните свидетелски показания, че на
16.08.2021 г. ищцата е претърпяла сочения от нея инцидент – падане върху неравен,
разбит тротоар, намиращ се в гр. С. кв. Б. на ул. „Г.“, срещу аптека „В.“, в причинна
връзка с което е получила травма на дясната ръка, изразяваща се в счупване на горния
край на лъчевата кост.
Участъкът, в който се твърди, че е станало произшествието, а именно тротоарът
на ул. „Г.”, е публична общинска собственост. Тротоарът е част от земното платно,
съобразно § 1, т. 2 от ДР на ЗП. Според текста на чл. 30, ал. 4 ЗП изграждането,
ремонтът и поддържането на тротоарите в границите на урбанизираните територии се
организира от съответната община. Чл. 48, т.2, б."б" от ППЗП вменява в задължение на
съответните общини организирането на дейностите по поддържане на тротоарите в
градовете. Посочените дейности по отношение общинската пътна инфраструктура на
територията на С.О. ответникът като юридическо лице реализира чрез служителите си
или други лица, на които е възложил извършването им, като на основание чл. 49 ЗЗД
носи обективна гаранционно-обезпечителна отговорност за причинените от тези лица
3
вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа.
Вменените на ответната община правомощия за стопанисване на общинската
пътна мрежа несъмнено включват и отстраняване на всякакви повреди по общинските
пътища, които създават опасност от увреждане на пътните превозни средства, както и
на пешеходците, като част от общото задължение на общината за поддържането им в
необходимото за гарантиране на безопасен трафик състояние. Затова и в процесния
случай наличието на неремонтиран и несигнализиран участък от пътя, по който
преминават пешеходци, и който е станал причина за настъпилата злополука, е резултат
от бездействието на длъжностните лица, на които ответникът е възложил
изпълнението на указаните по-горе дейности по поддръжка на общинската
инфраструктура. Натоварените с тези дейности лица не са извършили дължимите
действия по привеждане на проблемния участък в обезопасено състояние, като това
тяхно бездействие, по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се презюмира да е виновно. В тази
връзка следва да се отбележи, че съгласно приетото в Постановление № 9/28.12.1966 г.
на Пленума на ВС, вредите се считат причинени при изпълнение на възложената
работа не само, когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на
бездействие на лицето, на което е възложена работата. За възложителя бездействието
на изпълнителя на работата също е основание за отговорност за увреждане, когато то
се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от
техническите или други правила и от характера на възложената работа. Затова и в
случая, доколкото се установи, че в причинна връзка с визираното противоправно
поведение на лицата, на които са възложени дейностите по поддръжка на общинската
пътна мрежа, за ищцата са настъпили вреди, то за същите спрямо нея отговаря
ответникът на деликтно основание – по чл. 49 ЗЗД, в качеството му на възложител.
От изложеното следва, че правопораждащият вземането на ищцата фактически
състав по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е изпълнен във всичките си елементи, поради което
предявените искове са доказани в своето основание. По отношение размера на
предявените искове съдът съобразява следното:
Гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работа по чл. 49
вр. чл. 45 ЗЗД е функционално обусловена от отговорността на делинквента и
съответно тъждествена на нея по обем и съдържание. Затова и ответникът отговаря
спрямо ищцата при същите условия, при които отговаря причинителят на вредите, т.е.
по правилата на деликтната отговорност.
Съгласно чл. 51 ЗЗД отговорността на делинквента обхваща всички вреди,
настъпили като пряка и непосредствена последица от увреждането, като при
определяне размера на паричния еквивалент на неимуществените вреди приложение
намира принципът на справедливото им репариране, установен с нормата на чл. 52
ЗЗД. При съобразяване на даденото в т. 2 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС задължително тълкуване следва да се отбележи, че въведеното в чл. 52
ЗЗД понятие за справедливост като критерий за съразмерна обезвреда не е абстрактно,
а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, подлежащи на изследване от съда във всеки отделен случай. Като
такива обстоятелства в конкретиката на процесния случай следва да бъдат ценени вида
и тежестта на получените от ищцата телесни увреждания, характера и интензитета на
свързаните с тях болки и страдания, продължителността на възстановителния период и
наличието на евентуални остатъчни оплаквания.
При преценка размера на следващото се по справедливост обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът отчита преди всичко характера
4
на причиненото и травматично увреждане – счупване на горния край на лъчевата кост
на ръката, наложило мека имобилизация, поставена на 18.08.2021 г. (по делото не са
представени доказателства за гипсова имобилизация) и назначен контролен преглед за
30.08.2021 г., през който период ищцата е търпяла физически болки и страдания, както
и неудобства при ежедневното си обслужване като съдът съобразява и възрастта на
ищцата (71 г.) и необходимостта в тази връзка от по-дълъг възстановителен период.
Следва да се съобрази и това, че лечението на ищцата е протекло консервативно, няма
данни по делото да са изписани медикаменти и да са извършени оперативни
интервенции. От страна на ищеца не са ангажирани доказателства по делото, от които
да се установява, че към настоящия момент не е налице пълно възстановяване
функциите и цялост обем на движенията на ръката, поради което съдът приема този
факт за недоказан в настоящия процес. Като релевантно следва да се цени и това, че
отделно от телесното увреждане ищцата е получил стрес и емоционален дискомфорт,
свързани със спомена за инцидента, които неминуемо са повлияли негативно
психиката и, като в тази връзка съдът кредитира показанията на свидетеля Д., която
разказва, че падането е било доста тежко.
При съобразяване на всички посочени обстоятелства съдът приема, че сумата от
4000 лв. съставлява справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищцата
неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД, с който същите да бъдат съразмерно
компенсирани. Наведеното от ответника правонамаляващо възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата не може да бъде споделено от съда.
По делото липсват каквито и да е доказателства в подкрепа на заявеното твърдение, че
в резултат на виновното поведение на ищеца е настъпил процесният инцидент. Още
повече – показанията на разпитания свидетел навеждат съждения в обратна посока.
Свидетелят Д. заявява, че че пътната настилка не е била добра и че тротоарът бил с
разбити плочки. Няма събрани по делото доказателства от които да се установява, че
инцидентът е станал по начин, различен от описания в исковатата молба. Не са
ангажирани от ответника доказателства, от които да се установява ищцата да е имала
придружаващи заболявания, спомогнали настъпването на увреждането.
Следователно предявеният иск за заплащане на обезщетение на неимуществени
вреди е основателен до размера от 4 000 лв., за който следва да се уважи, като се
отхвърли за разликата до пълния претендиран размер от 10 000 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на
разноски възниква в полза на всяка от страните съразмерно на уважената, респ.
отхвърлената част от предявения иск. Ищецът претендира и доказва да е направил
разноски за заплатена държавна такса в размер на 400 лв., от които по съразмерност му
се следват 160 лв. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150 лева определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал.
1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване фактическата и
правна сложност на делото, от което по съразмерност следва да му се присъдят 90 лева.

Съобразно изложените по-горе мотиви, съдът

РЕШИ:
5
ОСЪЖДА С.О., с адрес гр. С. ул. „М.” № 33 ДА ЗАПЛАТИ НА ИВ. П. ЗЛ.,
ЕГН **********, с адрес гр. С. ул. „ИК.“ № 12 на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД
сумата от 4000 лева, представляваща дължимо обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получена травма в
резултат от нараняване при падане вследствие на стъпване върху неравен, разбит
тротоар, настъпило на 16.08.2021 г., около 09:30 в гр. С. кв. Б. на ул. „Г.“ като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважение размер от 4000 лева до пълния предявен
размер от 10 000 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА С.О., с адрес гр. С. ул. „М.” № 33 ДА ЗАПЛАТИ НА ИВ. П. ЗЛ.,
ЕГН **********, с адрес гр. С. ул. „ИК.“ № 12 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 160 лева – разноски за държавна такса в производството.

ОСЪЖДА ИВ. П. ЗЛ., ЕГН **********, с адрес гр. С. ул. „ИК.“ № 12 ДА
ЗАПЛАТИ на С.О., с адрес гр. С. ул. „М.” № 33 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 90 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6