№ 889
гр. София, 29.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000502464 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба на А. М. срещу
определение № 260046/ 13.06.2022г. на ОС-Перник, ГО, постановено по гр.д.
№ 41/20г. по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, по отношение размера на
присъдено адвокатско възнаграждение като разноски.
Жалбоподателят твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен. В определението липсват мотиви относно релевираните
в молбата по чл.248 ГПК възражения. Сочи, че се дължи адвокатско
възнаграждение за защита по направеното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия Д. С.. Счита за неоснователно
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
по чл.78, ал.5 от ГПК. Позовава се на решение на СЕС по съединени дела С-
427/16 и дело С-428/16. Счита, че делото пред първоинстанционния съд
представлява фактическа и правна сложност, тъй като е прието като
доказателство наказателното дело, което е от значение за направеното
възражение за съпричиняване.
Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното определение и да
измени първоинстанционното решение като присъди по – голям размер
на адвокатското възнаграждение, а именно да присъди още 5560 лв. или при
условията на евентуалност още 2 780лв.
Б. С. в депозиран писмен отговор оспорва частната жалба. Излага
1
доводи за нейната неоснователност.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, намира, че частната
жалба е допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок по
чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна чрез валидно упълномощен
процесуален представител и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен
контрол.
Разгледана по същество тя е основателна.
Разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК предвижда процесуална
възможност всяка страна да поиска допълване или изменение на
постановеното решение в частта на разноските. При първата хипотеза не е
необходимо тя да е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК,
докато при втората условие за допустимост на молбата за изменение е
представянето на такъв. В случая е налице втората хипотеза. Видно от
първоинстанционното производство е, че жалбоподателят е представил
списък по чл.80 от ГПК. Това предпоставя възможността той да иска
изменение на решението в частта на разноските. Молбата по чл.248, ал.1 от
ГПК е допустима.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без
уважение искането на А. М. за изменение на решението в частта за
разноските. В постановения съдебен акт по съществото на спора е уважено
възражение на ответника с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК като
определеното адвокатско възнаграждение е в размер на 2780 лв., което е
минимумът съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. По искане на страната
съдът може да намали адвокатския хонорар за процесуална защита до
минимума по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение. При редуцирането му е длъжен да съобрази фактическата и
правна сложност на делото, доказателствените факти и доказателствата, които
ги обективират, дължимото правно разрешение, както и дали има
задължителна практика, разрешаваща основните спорни въпроси. Наличието
на такава обосновава по- ниска степен на правна сложност- т.3 от ТР № 6/12/
06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. Настоящата инстанция приема, че
възражението по чл.78, ал.5 от ГПК е направено своевременно в последното
по делото съдебно заседание пред съответната инстанция. Не е необходимо то
да бъде мотивирано, доколкото такова изискване не е въведено в
2
процесуалния закон за разглеждането му. Разглеждане на възражението за
прекомерност изисква адвокатското възнаграждение да бъде съпоставено с
фактическата и правна сложност на делото и усилията, които адвокатът е
вложил за защита на интересите на своя упълномощител. Настоящата
инстанция приема, че делото не съставлява висока степен на фактическа
сложност. Спорният предмет е обезщетението за неимуществени вреди,
неговата дължимост и размер. Събрани са доказателства и делото е
приключило в едно съдебно заседание. Процеса не се характеризира с
процесуална сложност, искът е един и при влязла в сила присъда не се
налага доказване на предпоставките по чл.45 от ЗЗД. То обвързва съда,
разглеждащ гражданските последици от деянието на основание чл.300 от
ГПК. Налице е и практика на ВКС - Тълкувателно решение № 1/16г. на
ОСНГТК на ВКС, което също намалява в значителна степен правната
сложност на делото. Направеното възражение за съпричиняване внася
правна сложност на делото. То подлежи на разглеждане при уважаване на
иска и тежестта за ангажирането на доказателства в тази връзка се носи от
ответника, представляван от неговия процесуален представител. Съгласно
чл.5 от Наредба № 1/2004г. се дължи адвокатско възнаграждение съобразно
вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Не е
регламентирано, че се дължи такова и при възражение за съпричиняване по
чл.51, ал.2 от ЗЗД. Затова правилно първоинстанционният съд е уважил
възражението за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, но неправилно е присъдил минимално такова. Следва да се
отчете, че са разпитани свидетели, в чиито разпити адвокатът е участвал,
както и че той единствено е имал възможност да ангажира доказателства и да
присъства в съдебно заседание, тъй като пълномощникът му изтърпява
наказание „лишаване от свобода“. Трябва да се съобрази, че е депозиран
писмен отговор и писмени бележки, за изготвянето, на които адвокатът е
вложил усилия. Въззивният съд счита, че на ответника следва да се присъдят
още 1000лв. разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за
производството пред първоинстанционния съд.
Изложеното налага извод за отмяна на атакуваното определение.
Воден от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260046/ 13.06.2022г. на ОС-Перник, ГО,
постановено по гр.д. № 41/20г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 260003/11.04.2022г. ОС-Перник, ГО, постановено
по гр.д. № 41/20г. в частта за разноските като:
ОСЪЖДА Б. К. С., , ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № *** и със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Университетска“ № 15, ет.1, офис 1 чрез адв.
Ч. П. да заплати на А. М., ЛНЧ**********, гр. ***, ул. „***“, бл.***, вх.***,
ет.***, ап.*** и със съдебен адрес: гр. София, ул. „Позитано“ № 9, вх.А, ет.3,
офис 9 чрез адво П. С. сумата от 1000 лв. / хиляда лева/разноски по делото за
производството пред СГС.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4