Мотиви към присъда по НОХД № 801 от 2020 г.
по описа на Русенски районен съд, Х
н.с.
Русенска
районна прокуратура е обвинила И.Д. *** в извършване на престъпление по чл.313
ал.І от НК, за това, че на 31.05.2016 г.
в гр.Русе, потвърдил неистина- че на 17.05.2016 г. Германия, гр.Хамбург, закупил от Ч. /К./ К.
лек автомобил марка „БМВ“ модел „525И“ с рег. № SМН 554 и двигателл № 2565533912506 в писмена декларация от 26.05.2016 г.-
Приложение № 2 към чл.12 а ал.І т.6 от Наредба № І- 45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяне на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства /загл.изм. и доп.ДВ бр.105 от 2002 г.,
изм.ДВ бр. 67 от 2012г., изм.
ДВ бр. 20 от 2018г.), издадена от МВР на основание чл. 140, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата, която се дава пред орган на властта - пред служител в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - гр. Русе за удостоверяване истинността на изложените в декларацията
обстоятелства - че на 17.05.2016г. в Германия,
гр. Хамбург закупил от Ч. /К./ К. лек автомобил марка „БМВ“, модел „525И“ с
per. № SMH 55 4.
Срещу И.Д.Д.
е повдигнато обвинение и за извършено престъпление по чл.316 вр. чл.309 ал.І от НК, за това, че на 31.05.2016г. в
гр. Русе съзнателно се ползвал от неистински частен документ
- Договор за продажба на превозно средство от 17.05.2016г. - лек
автомобил марка „БМВ“, модел „525И“ с продавач Ч. /К./ К. и купувач „Трейн
Транс Груп“ЕООД - гр. Русе с управител И.Д.Д., на който бил придаден вид, че е
подписан от лицето, посочено за „продавач“ по договора- Ч. /К./ К., и го
употребил в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - гр. Русе, за да докаже, че
съществува облигационно правоотношение между Ч. /К./ К. - в качеството й на
„продавач“ и „Трейн Транс Груп“ЕООД - гр. Русе - в качеството на „купувач“ на
лек автомобил марка „БМВ“, модел „525И“, с № на рама WBADS41070GU91849, като от
него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Районна
прокуратура- Русе е обвинила К.О., гражданин на Република Румъния, в извършване
на престъпление по чл.309 ал.І от НК, за това, че на неустановена дата в периода 26.05.- 31.05.2016г. в
гр. Русе, съставил неистински частен документ -
Договор за продажба на превозно средство от 17.05.2016г. с предмет- лек
автомобил марка „БМВ“, модел „525И“, с № на рама WBADS41070GU91849 с „продавач“
- Ч. /К./ К. и „купувач“ - „Трейн Транс Груп“ЕООД - гр. Русе с управител И.Д.Д.,
на който бил придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на Ч. /К./
К., и посредством И.Д.Д. употребил неистинския частен документ, за да се
докаже, че съществува облигационно правоотношение между Ч. /К./ К. - в
качеството й на „продавач“ и „Трейн Транс Груп“ЕООД - гр. Русе - в качеството
на „купувач“ по отношение на лек автомобил марка „БМВ“, модел „525И“, с № на
рама WBADS41070GU91849.
Прокурорът
поддържа повдигнатите обвинения.
Подсъдимият И.Д.
дава обяснения, като твърди, че не е извършил престъпление.
По отношение на подс.К.О. е проведено задочно
наказателно производство.
След
преценка на събраните доказателства, съдът приема за установени следните
фактически обстоятелства:
Подсъдимият И.Д.Д.
е български гражданин, роден в гр.Русе на *** г., със средно образование,
неженен, безработен, осъждан.
Подсъдимият
К.О. е гражданин на Република Румъния, роден на *** г. в гр.Клуж- Напока, окръг
Клуж, неосъждан.
През 2015г. подс. К.О.
закупил от друг румънски гражданин лек автомобил марка „БМВ- 525 И” с рама №
WBADS41070GU91849 и per. № SMH 554- регистрация на Кралство Швеция, но съгласно документи за
регистрация № ********** и №
**********, това
превозно средство било регистрирано като собственост
на свид. К.Ч. /К./, живуща в гр.Малмьо, Швеция.От своя страна, Ч. предоставила автомобила на
свой приятел за ползване за срок от около година, така, както бил със шведски
регистрационни номера.През пролетта на 2016г. подс. К.О. решил да пререгистрира въпросното МПС, но в Република България, тъй като таксите
в страната били значително по- ниски от тези в Република Румъния. Чрез свой
познат, О. се
свързал със свид. И.Й.- собственик и управител на търг.дружество „Илирад” ЕООД-
Русе, чиято дейност била свързана с покупко- продажба на автомобили, както и
съдействие за регистрация на превозни средства в Сектор ГТП- ОД- МВР- Русе.
Последното ставало чрез търг.дружество „Трейн Транс Труп“ ЕООД- Русе с управител
и представител- подс. И.Д.. В действителност, основната дейност по намиране на клиенти и
подготовка на необходимите документи се осъществявала от свид. Й., който заплащал уговорена цена на подс. Д. за регистрация на
превозните средства на горепосочената фирма.След проведен разговор, свид. Й. се съгласил да окаже нужното съдействие на подс. К.О. за регистрация на автомобила
му, но за целта било необходимо както превозното средство, така и документите за собственост, да бъдат
представени пред контролните органи
в България. Съобразно уговорката им, на 26.05.2016г. подс. К.О. пристигнал в гр. Русе и предоставил на свид. Й. документите, с които
разполагал за лек автомобил марка „БМВ- 525 И” с рама № WBADS41070GU91849, а
именно- удостоверенията за регистрация с № ********** и № **********. След като се запознал с представените му документи, свид. Й.
разяснил на подс. К.О., че регистрация в Република България не би била възможна при
липса на нотариално заверен договор и/или пълномощно, които да свидетелстват за
негова собственост и/или представителна власт по отношение на собственика, отразен
в документите. По неустановен начин се стигнало до идеята да бъде изготвен неистински
договор, който да послужи за регистрация на превозното срество в КАТ Русе. В
изпълнение на това, на неустановена дата в периода 26.05.2016г.- 30.05.2016г.,
свид. Й. предоставил на О.
достъп до компютъра в офиса си, на който
подс. О. изготвил
Договор за продажба на превозно средство от 17.05.2016г. /Kaufvertrag/ с
предмет - лек автомобил марка „БМВ“, модел „525И“, с № на рама
WBADS41070GU91849, в който за „продавач“ вписал името на К.Ч. /К./ с адрес-
Малмьо, а за купувач - „Трейн Транс Груп“ЕООД - гр. Русе.
След съставяне на документа, подс.
О. собственоръчно положил подпис за
„продавач“ в него, а свид. Й. положил отпечатък от
печат на търг.дружество „Трейн Транс Груп“ ЕООД- гр. Русе на
мястото, където следвало да се подпише „купувача“. На
26.05.2016г. свид. Й. подготвил
и Декларация- Приложение № 2 към чл. 12а, ал. 1, т. 6 от Наредба 1-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства (загл. изм. и доп. -
ДВ бр. 105 от 2002г., изм. ДВ
бр. 67 от 2012г., изм. ДВ бр.
20 от 2018г.), издадена от МВР на основание чл. 140 ал. 2 от Закона за движение по
пътищата, като за целта попълнил на компютър в бланка на такъв документ, данните на подс. Д. и представляваното от него
търговско дружество, както и данните за собственика на автомобила- съобразно
удостоверенията за регистрация. След това отново поставил
отпечатък от печата на търг.дружество „Трейн Транс Груп“ЕООД- гр. Русе на мястото, където следвало да се подпише декларатора, и
предоставил тези и други документи- фактура № **********/26.05.2016г. и удостоверение № 3108079/26.05.2016г. - относно
платена продуктова такса за автомобила, на свид. Ю.М.-
служител в представляваното от св. Й. търг.дружество
„Илирад” ЕООД- Русе. На 30.05.2016 г. превозното средство било транспортирано до гр.Русе, след
което св.М., придружен от подс.Д. го откарали до сградата на Сектор ПП ОДМВР
Русе за извършване на
технически преглед.
Подсъдимият Д. подписал всички документи, необходими за регистрацията пред
надлежните органи, като в договора за продажба на превозно средство от
17.05.2016 г. положил подпис за купувач, а в Декларация- приложение № 2 към
чл.12 а ал.І т.6 от Наредба І- 45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства (загл. изм. и доп. -
ДВ бр. 105 от 2002г., изм. ДВ
бр. 67 от 2012г., изм. ДВ бр.
20 от 2018г.), издадена от МВР на основание чл. 140 ал. 2 от Закона за движение по
пътищата- положил подпис за „Декларатор“. Така, в
посочената декларация подс.
Д. удостоверил, че „на 17.05.2016г. в
Германия, гр. Хамбург закупил от Ч. /К./ К. лек автомобил марка „БМВ“, модел
„525И“ с per. № SMH 554“, което обстоятелство не отговаряло на обективната
действителност.След като всички документи, необходими за регистрацията на
автомобила били набавени, а необходимите такси, застраховки и други финансови
задължения били заплатени, на 31.05.2016г. преди обяд,
подс. И.Д. се явил на гише в Сектор „ПП“- ОД-
МВР- Русе, където бил обслужен от свид. М.Х.- системен
оператор.При
проверката св.Х. се усъмнила в истинността на представения договор за покупко-
продажба на МПС и извършила проверка в АИС на МВР, където констатирала, че на
17.05.2016 г. подс.Д. отново се е намирал
в Сектор ПП ОДМВР Русе по повод на регистрация на автомобил.Същата
съобразила, че тази дата била посочена като такава на закупуване на въпросното
МПС в гр.Хамбург, Германия и така предизвикала проверка по случая, която довела
до отказ на регистрацията на превозното средство.
Съгласно
приетото и неоспорено заключение по изготвената по делото съдебно- техническа
експертиза, подписът в Договор
за продажба на превозно средство от 17.05.2016г. /Kaufvertrag/ с предмет- лек
автомобил марка „БМВ“, модел „525И“, с № на рама WBADS41070GU91849 със страни- К.Ч.
/К./ с адрес- Малмьо- „продавач” и „купувач”- „Трейн Транс Груп“ЕООД- гр. Рус, за „продавач” е изпълнен от обв. К.О., а за „купувач” е
изпълнен от И.Д.. Според експертното заключение,
подписът за „подпис” в Декларация от 26.05.2016г.-
Приложение № 2 към чл. 12а, ал. 1,
т. 6 от Наредба 1-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства (загл. изм. и доп. -
ДВ бр. 105 от 2002г., изм. ДВ
бр. 67 от 2012г., изм. ДВ бр.
20 от 2018г.), издадена от МВР на основание чл. 140 ал. 2 от Закона за движение по пътищата, е изпълнен от И.Д.Д.. Последният е автор и на Заявление № 161085012540 от 27.05.2016г., с което се е явил на 31.05.2016г. в Сектор „ПП”- ОД- МВР- Русе и представил документите за
регистрация на автомобила.
Посочените фактически обстоятелства
се доказват от обясненията на подс.И.Д., показанията на свидетелите И.Й., М.Х.,
Ю.М..Съдът дава вяра на събраните гласни доказателства, като намира, че в
цялост същите се намират в логическа последователност.Явилите се фактически
противоречия следва да бъдат определени като несъществени и оценени като
следствие от изминалия дълъг период от време, считано от инкриминираната дата
до разглеждане на делото в открито съдебно заседание- около 5 години.Частично
обясненията на подс.Д. сочат на опит за оневиняване чрез защитна теза, отричаща
всякаква съпричастност към престъпната деятелност.Съдът намира, че в този
аспект следва да бъде съобразен факта, че обясненията са не само
доказателствено средство, но и средство за защита съобразно НПК.Тук следва да
се посочи, че проверката на всички гласни доказателства е извършена и на база
съпоставката им с писмените доказателства и другите доказателствени средства,
които категорично сочат съпричастието на подс.Д. към престъпната деятелност
според повдигнатото му обвинение.Приетите за установени факти се доказват и от
приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- справка
за собственост на МПС, удостоверение от АВ, документи на чужд език, свързани с
покупко- продажба на МПС, пълномощно от „Трейн- Транс Груп“ ООД, фактури,
справки- декларации, заключение на комплексна експертиза, справки за съдимост,
биографична справка, декларация за семейно и материално положение.
Правни
изводи:
С
действията си подс.И.Д.Д. е осъществил от обективна и субективна страна
деянието по чл.313 ал.І от НК, за това, че на 31.05.2016г. в гр. Русе, потвърдил неистина- че на 17.05.2016г. в Германия, гр. Хамбург, закупил от Ч. /К./ К. лек автомобил
марка „БМВ“, модел „525И“ с per. № SMH 554 и двигател № 2565533912506 в писмена
Декларация от 26.05.2016г.- Приложение № 2 към чл. 12а, ал.
1, т. 6 от Наредба 1-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства (загл. изм. и доп. - ДВ бр. 105 от 2002г., изм. ДВ бр. 67 от 2012г., изм. ДВ бр. 20 от 2018г.), издадена от МВР на
основание чл. 140, ал. 2 от Закона за движение
по пътищата, която се дава пред орган на властта - пред служител в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - гр. Русе
за удостоверяване истинността на изложените в декларацията обстоятелства - че
на 17.05.2016г. в Германия, гр. Хамбург закупил
от Ч. /К./ К. лек автомобил марка „БМВ“, модел „525И“ с per. № SMH 554.
От
обективна страна деянието е осъществено с действие, изразяващо се в
потвърждаване на невярно обстоятелство в надлежен документ пред надлежен орган.От
субективна страна подс.Д. е действал с пряк умисъл.Видно от събраните
доказателства, потвърденото от подс.И.Д. обстоятелство не отговаря на
обективната истина, тъй като на същата дата той се намирал в гр.Русе, а не в
гр.Хамбург.В този аспект са и дадените от него пред съда обяснения.Декларираното на това обстоятелство се изисква в чл. 12а ал.
1 т. 6 от Наредба 1-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства (загл. изм. и доп. - ДВ бр. 105 от 2002г., изм. ДВ бр. 67 от 2012г., изм. ДВ бр. 20 от 2018г.), който нормативен акт е издаден от МВР на основание
чл. 140 ал. 2 от Закона за
движение по пътищата. Като е представил посочената Декларация пред
служителя по регистрацията в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР - гр. Русе, подсъдимият Д. е довършил фактическия състав на престъплението по чл.313
ал.І от НК. Той е съзнавал, че отразените данни в представения документ не отговарят
на действителността, но като е целял да довърши процедурата по регистрация на
автомобила, извършил престъплението.
С действията
си подс.И.Д. е осъществил от обективна и субективна страна и престъплението по
чл.316 вр. чл.309 ал.І от НК, тъй като на 31.05.2016г. в гр. Русе съзнателно се ползвал от неистински частен документ - Договор
за продажба на превозно средство от 17.05.2016г. - лек автомобил марка
„БМВ“, модел „525И“ с продавач Ч. /К./ К. и купувач „Трейн Транс Груп“ЕООД -
гр. Русе с управител И.Д.Д., на който бил придаден вид, че е подписан от
лицето, посочено за „продавач“ по договора- Ч. /К./ К., и го употребил в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - гр. Русе, за да докаже, че съществува облигационно
правоотношение между Ч. /К./ К. - в качеството й на „продавач“ и „Трейн Транс
Груп“ЕООД - гр. Русе - в качеството на „купувач“ на лек автомобил марка „БМВ“,
модел „525И“, с № на рама WBADS41070GU91849, като от него за самото му
съставяне не може да се търси наказателна отговорност.Въпреки факта, че подс. Д. не е съставял Договора за продажба на превозно средство от
17.05.2016г. - лек автомобил марка „БМВ“, модел „525И“ с продавач Ч.К. и купувач
„Трейн Транс Груп“ЕООД- гр. Русе с управител И.Д.Д., той добре е съзнавал, че е
неистински- в частта на подписа за „продавача”, тъй като както бе посочено и
по- горе, той не е сключвал такъв договор, не е посещавал гр.Хамруг на
17.05.2016г. и не се е срещал с посочения в документа
„продавач“- Ч.К.. Независимо
от посоченото, за да докаже, че съществува облигационно
правоотношение между него- в качеството му на управител и представител на
търг.дружество „Трейн Транс Груп“ ЕООД - гр. Русе- като „купувач”, и Ч.К.- като „продавач”, на 31.05.2016г. той
употребил този неистински документ пред служител в Сектор „ПП”- ОД- МВР- Русе.
От анализа
на доказателствата се налага извод, че с действията си подс.К.О. е осъществил
от обективна и субективна страна деянието по чл.309 ал.І от НК, тъй като на неустановена дата в периода 26.05.- 31.05.2016г. в гр. Русе, съставил
неистински частен документ - Договор за продажба на превозно средство от
17.05.2016г. с предмет - лек автомобил марка „БМВ“, модел „525И“, с № на
рама WBADS41070GU91849 с „продавач“ - Ч. /К./ К. и „купувач“- „Трейн Транс
Груп“ЕООД - гр. Русе с управител И.Д.Д., на който бил придаден вид, че
представлява конкретно писмено изявление на Ч. /К./ К., и посредством И.Д.Д. употребил неистинския частен документ, за
да се докаже, че съществува облигационно правоотношение между Ч. /К./ К. - в
качеството й на „продавач“ и „Трейн Транс Груп“ЕООД - гр. Русе - в качеството
на „купувач“ по отношение на лек автомобил марка „БМВ“, модел „525И“, с № на
рама WBADS41070GU91849. От обективна страна, в периода 26.05.- 30.05.2016г.,
подс. К.О. собственоръчно
съставил неистинския Договор за продажба на превозно средство от 17.05.2016г.
- лек автомобил марка „БМВ“, модел „525И“ с продавач Ч.К. и купувач „Трейн
Транс Груп“ЕООД - гр. Русе с управител И.Д.Д., като при това-
той лично положил подпис в документа за „продавач”. По този начин той
придал вид на документа, че е подписан от лицето, посочено като „продавач” в
документа- Ч.К., което се установява и от показанията на този свидетел. След съставянето на този документ, го употребил посредством подс.
И.Д. на 31.05.2016г.- датата, на която последния го представил в Сектор ПП ОДМВР- Русе, за да се докаже, че съществува облигационно
правоотношение между Ч. /К./ К. - в качеството й на „продавач“ и „Трейн Транс
Груп“ЕООД - гр. Русе - в качеството на „купувач“ по отношение на лек автомобил
марка „БМВ“, модел „525И“, с № на рама WBADS41070GU91849. Подс. К.О. сторил деянието с пряк умисъл, с ясното
съзнание за противоправността на извършеното, мотивиран от желанието си да регистрира превозното
средство по изгоден според разбиранията му начин.
При
установените факти и налагащи се правни изводи, за да индивидуализира
наказанията, които следва да се изтърпят за извършените от подсъдимите деяния,
съдът съобрази следното:
Съобразно
правната си квалификация престъплението по чл.313 ал.І от НК, извършено от подс.И.Д.,
е наказуемо с наказания лишаване от свобода до три години или глоба от 100 до
300 лева.Съответно, деянието по л.316 вр. чл.309 от НК е наказуемо с наказание лишаване от
свобода за срок до 2 години.По отношение на подс.Д. не се установяват
отегчаващи отговорността обстоятелства.От друга страна, налице са многобройни
смекчаващи такива- фактическо признание на извършеното и изразяване на критично
отношение към действията, тежко материално положение, което до голяма степен е
мотивирало към престъпната деятелност и преди всичко- изминалият продължителен
период от време, считано от инкриминираната дата.При това, съдът намира, че и и
най- лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.С
тези мотиви, при условията на чл.55 ал.І т.2 б.“б“ от НК съдът налага на подс.И.Д.Д. за извършеното по чл.313 ал.І
от НК престъпление наказание пробация при следните пробационни мерки-
задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за
срок от шест месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от шест месеца. По отношение на престъплението по чл.316 вр. чл.309 от НК
съдът определя за на подс.Д. наказание пробация с пробационни мерки
задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за
срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от шест месеца.На основание чл.23 от НК съдът групира така наложените на Д.
наказания, като налага общо, най- тежко- пробация при следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с
периодичност 2 пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 6 месеца.
Съобразявайки доказателствата по делото, съдът намира, че спрямо подс.К.О.
са налице основания за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба.Това е така, защото извършеното от него
престъпление подлежи на наказване с наказание лишаване от свобода за срок от 2 години,
подсъдимият е неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV Глава VІІІ от НК, от престъплението няма причинени имуществени
вреди, които да подлежат на възстановяване, със същото не са причинени тежка телесна повреда или
смърт, нито са налице множество престъпления. Подсъдимият не е извършили престъплението
при квалифициращо обстоятелство „пияно състояние”.Изложеното мотивира съда да
наложи за извършеното деяние на подс.К.О. административно наказание глоба в размер
на 1000 лева. Съображенията за индвидуализацията на санкцията в минимален
законов размер се състоят в наличието единствено на смекчаващи отговорността
обстоятелства- липса на данни за други противообществени прояви и
продължителният период, изтекъл от инкриминираната дата.
С оглед
изхода от делото, на подсъдимите са възложени направените в производството
разноски, като К.О. и И.Д. следва да заплатят в полза на Държавата по сметка на ОДМВР Русе сумата от по 98.31
лева, като на основание чл.189 ал.ІІ от НПК следва да се съобрази задължението
разноските за превод да бъдат поети от съда или съответния орган.
Мотивиран
така съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: