№ 192
гр. Русе, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А. П. Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520104412 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 233, ал.1 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Н. Д. К. против „Интертранс 2018“ ООД, в
която се твърди, че на 05.03.2020г. праводателят на ищцата „Интертранс-21“
ЕООД, от когото тя е закупила на 21.06.2022г. имот, предмет на наемни
отношения, в качеството си на наемодател е сключил със ответника
„Интертранс – 2018“ ЕООД договор за наем за недвижим имот, находящ се в
*************, представляващ ***, образувано от имот с пл. № ***, с площ
по документи 14 744 кв.м., ведно с построените в имота: *** от 810 кв.м.и ***
от 109 кв.м. и с всички подобрения в имота, както и активите в процес на
изграждане, в т.ч. ограда, гаражни площадки, водопровод. На 13.04.2022г.
била отправена изрична писмена покана за прекратяване на договора за наем
за посочения имот. В отговор на направената покана за прекратяване,
ответникът заявил, че няма да освободи имота, като се позовал на чл. 23, ал. 2
от договора за наем.
Поради отказ за връщане на процесния имот, до ответника била
изпратена втора покана от 21.05.2022г., в която изрично било потвърдено
прекратяването на договора, както и било посочено неприложимостта на
основанието, на което се позовавали за невръщане на имота. Ищцата счита, че
1
клаузата на чл. 23 ал. 2 от договора за наем на която се позовавал ответника
била нищожна поради противоречието с морала и закона, което изрично
било посочено и във втората покана.
Въпреки наличието на безусловно задължение за ответника след
прекратяване на договора за наем да върне гореописания недвижим имот,
това не било направено, с оглед на което се моли да бъде постановено
съдебно решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да освободи
изцяло и да предаде на ищцата недвижим имот ***, с площ от 14 744 кв.м.,
ведно с построените в него **** от 810 кв.м., *** от 109 кв.м. и с всички
подобрения в имота, както и активи в процес на изграждане, в това число
ограда, гаражни площадки, водопровод.
В срока по чл.131 ГПК, ответното дружество изразява становище за
допустимост, но за неоснователност на предявеният иск. Не се оспорва, че
между страните е налице валидно наемно правоотношение по силата на
Договор за наем какъвто се твърди в исковата молба. Оспорват се
възраженията на ищцовата страна, че клаузата на чл. 23, ал. 2 от същия е
нищожна. Твърди се, че дружеството е изпълнило всички задължения по този
договор, включително е заплатило наемната цена до края на 2022г., за което
била издадена фактура от 04.01.2022г. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2,
изречение 2-ро от сключения Договор за наем при наличие на повече от 3
предплатени месечни вноски към момента на връчено 3-месечно
предизвестие срокът за освобождаване на имотите бил 30 дни, считано от
края на месеца, за който е направено последното плащане. Следователно
прекратяването на договора следва да настъпи на 31.12.2022г., а имотът да
бъде освободен до края на м.януари 2023г. Твърди се, че дружеството ще
изпълни коректно задълженията си да предаде в този срок посочения имот.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че на 05.03.2020г. между „Интертранс-21“ ООД
представлявано от С.Ю.П. в качеството на наемодател и „Интертранс 2018“
ЕООД представлявано от М.Ж., в качеството на наемател е сключен договор
за наем на недвижим имот, находящ се в *************, представляващ ***
/едно римско/, образувано от имот с пл. № *** /четиристотин четиридесет и
2
пет/, с площ по документи 14 744 кв.м. /четиринадесет хиляди и седемстотин
и четиридесет и четири квадратни метра/, ведно с построените в имота: *** от
810 кв.м. /осемстотин и десет квадратни метра/ и *** от 109 кв.м./сто и девет
квадратни метра/ и с всички подобрения в имота, както и активите в процес
на изграждане, в т.ч. ограда, гаражни площадки, водопровод.
В чл. 23, ал.2 от договора е уговорено, че при прекратяване на
договора по реда на раздел VІ, чл. 23, ал.1 „в“ и „г“ (при тримесечно
предизвестие на някоя от страните), срокът за освобождаване на имота е
тридесет дневен след датата на прекратяване, определена с тримесечното
предизвестие, но имайки предвид и извършени предплатени месечни наемни
вноски към момента на връченото тримесечно предизвестие, срокът за
освобождаване също е тридесет дневен, но считано от края на месеца, за
който е направено плащането.
Няма спор по делото, че имотът предмет на договора за наем е
прехвърлен от наемодателя на ищцата Н. Д. К. с нотариален акт №*** том ІІ
***, нот.дело *** от 21.06.2022г. на нотариус Е. Х., нотариус по заместване на
нотариус Л.Ш..
С покана от 13.04.2022г. наемодателят по процесния договор
„Интертранс-21“ ООД е отправил различни искания до наемателя
„Интертранс 2018“ за изпълнение на задължения произтичащи от договора,
както и е направил изявление за прекратяване на договора на основание чл.
23, ал.1 б. „в“ (с тримесечно предизвестие) и е поискано връщане на наетия
имот. Поканата е връчена на 21.04.2022г.
С отговор от 27.04.2022г. наемателят е изразил становище, че не са
налице предпоставки за връщане на наетия имот, като е посочил, че на
основание чл. 23, ал.2 изр. 2 от договора, това ще бъде направено в срок до
края на месец януари 2023г., тъй като са предплатени дължимата наемна цена
до края на месец декември 2022г.
На 21.05.2022г. наемодателят е отправил повторна покана за предаване
владението на наетия имот, като е изложил становище за неприложимостта на
клаузата на чл. 23, ал.2 изр. 2 от договора, тъй като същата е нищожна,
поради противоречие с морала и закона, тъй като била уговорена с бивш
съдружник и управител на дружеството наемодател.
Последвал е нов отговор на втората покана с отказ за връщане на
наетия имот преди изтичане на срока за това – 31.01.2023г.
3
Няма спор по делото, че преди датата на първата покана, наемателят е
заплатил на наемодателя дължимите наемни вноски до края на 2022г.
Безспорно е по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства (констативен протокол от 30.01.2023г.), че ответното
дружество е предало владението процесния имот на ищцата.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 233, ал.1 ЗЗД, след прекратяване на договора за наем,
основно задължение на наемателя е да върне наетата вещ. Доколкото
безспорно се установява, че до приключване на настоящото производство
това задължение е изпълнено, на основание чл. 235, ал.3 ГПК съдът следва да
отчете този факт и да отхвърли предявения иск.
При този изход на спора следва да се определят дължимите на
страните разноски. За разрешаването на този въпрос от значение е
обстоятелството дали ответникът с поведението си е дал повод за образуване
на настоящото производство, т.е. да бъде преценено дали към момента на
депозиране на исковата молба са били налице предпоставки за връщане на
наетия имот. Настоящият съдебен състав намира, че действително съгласно
чл. 23, ал.2 изр. 2 от договора между страните, задължението за връщане на
процесния имот не е било възникнало към датата19.08.2022г. Съгласно
посочената клауза, след като наемателя е бил заплатил наемната цена до
31.12.2022г., задължението му за връщане на имота е възникнало на
30.01.2023г., когато то е и изпълнено. Няма никакво основание да бъде
споделено становището на ищцата, че посочената договорна клауза е
нищожна, като противоречаща на закона или морала, независимо какви са
били тогава отношението между представляващите двете търговски
дружество. Касае се за търговски отношения, между самостоятелни търговски
субекти и уговарянето на клауза като процесната защитава интересите и на
двете страни и не може да бъде приета за нищожна. Поради това следва да се
приеме, че исковата претенция на ищцата е била преждевременно предявена,
без ответната страна да е станала повод за образуване на настоящото
производство. Поради това и с оглед своевременното изпълнение на
задължението за връщане на наетия имот, то следва направените от нея
разноски за настоящото производство за процесуално представителство да
бъдат възложени в тежест на ищцата. Претендирано е адвокатско
4
възнаграждение в размер на 1440лв. с ДДС, която претенция следва да бъде
уважена.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Д. К. ЕГН********** със съдебен адрес
гр. Ветово, ул. „Йордан Йовков“ №1, чрез адв. В. Д. против „Интертранс
2018“ ЕООД, ЕИК205162307, със седалище и адрес на управление гр. Ветово,
ул. „Места“ №23, представлявано от управителя М.Й.Ж. иск за осъждане на
ответника да освободи и да предаде на ищцата недвижим имот представляващ
***, образувано от имот с пл. № ***, с площ по документи 14 744 кв.м., ведно
с построените в имота: сервизно хале от 810 кв.м. и *** от 109 кв.м. с всички
подобрения в имота, както и активите в процес на изграждане, в т.ч. ограда,
гаражни площадки, водопровод, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. Д. К. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Ветово, ул.
„Йордан Йовков4 №1, чрез адв. В. Д. да заплати на „Интертранс 2018“ ЕООД,
ЕИК205162307, със седалище и адрес на управление гр. Ветово, ул. „Места“
№23, представлявано от управителя М.Й.Ж. сумата от 1440лв. разноски по
делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5