Р Е
Ш Е Н
И Е
№: 16.05.2019 год. Град Царево
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Царевският
районен съд, наказателен
състав
На
двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Минчо Танев
Секретар: Нели Стоянова
като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев
НАХД
№ 97 по описа на съда за 2019 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е от административно наказателен характер, с правно
основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, срещу наказателно
постановление № *** г. на Директор на
регионална дирекция към Главна дирекция „Контрол на пазара“ в КЗП, с което за нарушение на чл. 68д, ал. 1, вр. чл. 68г, ал. 4,
вр. чл. 68в от Закона за защита на потребителите, на „***“ ЕООД, ЕИК ***е наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 лева на основание чл. 210а от Закона за
защита на потребителите.
С жалбата се твърди, че атакуваното постановление е
незаконосъобразно и неправилно, постановено при съществени процесуални
нарушения, поради което се моли за отмяна на наказателното постановление.
В с.з. за дружеството, редовно уведомено, се явява надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
В с.з. за ответната страна- КЗП,
РД Бургас, редовно уведомена, представител не се явява.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното:
На 10.07.2018 год. актосъставителят,
съвместно със свои колеги, извършвали проверки по спазване на Закона за туризма
на територията на Община Приморско, касаещи извършването на търговска дейност,
на територията на Общината. При извършване на проверка в обект хотел „В.“ в гр.
П., обл. Б., било установено, че в обекта се извършват туристическа дейност-
хотелиерство- като са допуснати редица нарушения на законовите разпоредби. Проверяващите
установили, че към момента на проверката в хотела имало настанени туристи. Установило
се при проверката, че на издавания в хотела касов бон, както и на предлаганите
рекламни материали и на сайта на хотела, същия е посочен като „х. В.“, което е
в нарушение ва ЗЗП. Така установеното от контролните органи е обективирано в съставения
по време на проверката Констативен протокол и приложенията към него.
Контролните органи приели, че търговецът е използвал заблуждаваща нелоялна
търговска практика, тъй като предоставената от него информация в Интернет и на
рекламните материали в туристическия обект е невярна и подвеждаща, защото
обекта, рекламиран като хотел е категоризиран като семеен хотел, а не като
хотел. Констатирали, че цялостното представяне на обекта чрез посочените
реклами се създава впечатление, че същият е „хотел“. Наличието на категоризация
на обект ”хотел” гарантира предоставянето на определен минимум от туристически
услуги, каквито в семейния хотел не се предоставят. Приели, че представената
информация над и в близост до входа на обекта и в Интернет сайтове е
заблуждаваща и съдържа невярна информация и чрез нейното цялостно представяне е
в състояние да въведе в заблуждение средния потребител и може да има за
резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването
на нелоялната търговска практика, с което търговецът е нарушил разпоредбата на
чл. 68д, ал. 1 /предложение 1: съдържа невярна информация и следователно е
подвеждаща/ във връзка е чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68в от Закона за
защита на потребителите, за което е
съставен Акт за установяване на административно нарушение. Видно от
съдържанието на АУАН, същият е съставен в присъствието на упълномощено от
търговеца лице, което го е подписал без възражения и е получил препис от акта,
поради което възраженията на защитата за допуснати в тази насока процесуални
нарушения са неоснователни.
Въз
основа на така съставения АУАН, Директорът на КЗП РД-Бургас издал атакуваното Наказателно постановление,
в което фактическата обстановка, констатациите и изводите са същите както в
АУАН, дадена е същата правна квалификация на нарушението като такова по чл. 68д,
ал. 1, вр. чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП и на дружеството- жалбоподател е наложена „имуществена
санкция” в размер на 2000,00 лева на основание чл. 210а от Закона за защита на
потребителите.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежно лице, посочено
като нарушител, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, същата
е частично основателна по следните съображения:
Настоящото производство е от административно- наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние
извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като
нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на
административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е.
посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се
прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в
случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на
противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест
на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда,
че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното
постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени
изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление.
В конкретния казус, съда съобрази следното:
Обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган, с оглед чл. 232,
ал. 2 от Закона за туризма /ЗТ/ и Заповед № 287/ 22.04.2015 г. на Председателя
на КЗП, поради което издалото НП лице е компетентно. С оглед длъжностното
качество на актосъставителя и във връзка с чл. 232, ал. 1 от ЗТ и Заповед № 385
ЛС/ 22.04.2015 г. съдът намира, че АУАН е съставен от компетентен орган, при
изпълнение на неговите служебни задължения.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено в рамките на шестмесечния срок. При извършената
проверка относно реквизитите на акта за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът не
констатира допуснати процесуални нарушения. Спазени са императивните изисквания
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, тъй като и актът, и НП съдържат изискуемите по
закон реквизити.
Съгласно разпоредбата на чл. 68д, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите, търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна
информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително
чрез цялостното и представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в
заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е
фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за
резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение,
което той не би взел без използването на търговската практика.
Съгласно разпоредбата на чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и
агресивните търговски практики по чл. 68д- 68к.
Съгласно разпоредбата на чл. 68 в от ЗЗП, забраняват се нелоялните търговски
практики.
С Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за
хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване,
спиране на действието и прекратяване на категорията, приета с ПМС № 217 от
17.08.2015 г., обн., ДВ, бр. 65 от 25.08.2015 г., се определят видовете места
за настаняване и заведения за хранене и развлечения и техните характеристики;
изискванията към видовете места за настаняване и заведения за хранене и
развлечения; минималните задължителни изисквания, на които трябва да отговарят
местата за настаняване, прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения
и самостоятелните заведения за хранене и развлечения, за определяне на
категорията им, както следва за: изграждане; обзавеждане и оборудване;
обслужване; предлагани услуги в туристическия обект; образование или
професионална квалификация, стаж в туризма и езикова квалификация на управителя
и за професионална и езикова квалификация на персонала на туристическия обект.
Съгласно чл. 12 от Наредбата, категорията на местата за настаняване е
съобразно техния клас, тип и вид, като типовете
места за настаняване, определени по класове съгласно ал. 3 от Наредбата, са както следва:
1. клас "А" – хотели, мотели, апартаментни туристически
комплекси, вилни селища, туристически селища и вили;
2. клас "Б" – семейни хотели, хотели, пансиони, почивни
станции, къщи за гости, стаи за гости, апартаменти за гости, бунгала и
къмпинги.
Съгласно §1 т. 16 от ДР, по смисъла на
Наредбата, "Семеен хотел" е място за настаняване по смисъла на
§ 1, т. 23 от ДР на ЗТ, а съгласно т. 20 от същия параграф
"Хотел" e място за настаняване по смисъла на § 1, т. 17 от ДР
на ЗТ.
В Приложение 1 към чл. 17, ал. 1, т. 1 на Наредбата са посочени
подробно и изчерпателно изискванията към различните видове и категории на
местата за настаняване, видно от които изискванията към хотелите с категория
„три звезди“, които са обекти от клас А, са много по-високи от изискванията към
семейните хотели с категория „три звезди“, които са обекти от клас „Б“.
Безспорно се установи по делото, че процесния обект -семеен хотел, е от
клас „Б“ и категоризиран с „три звезди“. Безспорно също така се установи, че
предоставената от дружеството-жалбоподател информация в Интернет и на
рекламните материали в туристическия обект, е невярна и подвеждаща, защото
обекта, рекламиран като хотел е категоризиран с две звезди като семеен хотел, а
не като хотел с две звезди. Наличието на категоризация на обект ”хотел”
гарантира предоставянето на определен минимум от туристически услуги, каквито в
семейния хотел не се предоставят. Правилно контролните органи са приели, че
цялостното представяне на обекта чрез подадената от дружеството информация чрез
посочените реклами, създава впечатление, че обекта е „хотел“, /а не „семеен
хотел“ какъвто в действителност е процесния обект/, която информация е заблуждаваща и невярна и чрез
нейното цялостно представяне е в състояние да въведе в заблуждение средния
потребител и може да има за резултат вземането на търговско решение, което той
не би взел без използването на нелоялната търговска практика, и правилно са
квалифицирали нарушението, извършено от търговеца, като такова по чл. 68д, ал. 1
вр. чл. 68г, ал .4 вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите.
На следващо място съдът намира, че правилно АНО е приложил санкционната
норма на чл. 210 а от ЗЗП, съгласно
която за нарушение на чл. 68в, чл. 68г, чл. 68ж, т. 1 - 11, 13, 15, 18 - 23 и
чл. 68к, т. 3 - 6 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци
и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 1000 до 30 000 лв. но
неправилно е определил размер на наложената санкция, като не е съобразил чл. 37
от ЗАНН. Доколкото по делото няма данни преди настоящето деяние дружеството да
е било наказвано с влезли в сила наказателни постановления за нарушения по ЗЗП
или ЗТ, то настоящето деяние се явява първо, поради което съдът намира, че
имуществена санкция в минимален размер от 1000 лева би била справедлива и би
имала превъзпитаващо и възпиращо действие занапред спрямо дружеството.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 63 ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № *** г. на Директор на регионална дирекция към Главна дирекция
„Контрол на пазара“ в КЗП, с което за нарушение на чл.
68д, ал. 1, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в от Закона за защита на
потребителите, на „***“ ЕООД, ЕИК *** е
наложена „имуществена санкция” в размер на 2000,00 лева на основание чл. 210а
от Закона за защита на потребителите, в частта досежно размера на наложената
санкция, като за извършено нарушение, налага на „***“ ЕООД, ЕИК ***,
административно наказание имуществена санкция в размер на
1000,00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен
съд, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: