Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 295/28.05.2018 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретаря Д*** Д*** и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 206 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното.
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №20 от 19.02.2018 г. по АНД № 556 по описа за 2017г. на
Районен съд – Лом, с което е отменено наказателно постановление № 133 от 28.01.2015 година на
Председател на ДКЕВР с което на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, ЕИК * със
седалище и адрес на управление, гр.С*** , ул.”Ц*** С*** ” №* , представлявано
от С*** Д*** А*** , Д*** Р*** и Т*** П*** , на основание чл. 206, ал.1 от ЗЕ е
наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 20 000
лева /двадесет хиляди/, за
нарушение на т.3.5.2 от Лицензия за разпределение на електрическата енергия
№Л-135-07 от 13.08.2004г.,във връзка с чл.41 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, във връзка с чл.26, ал.1, във връзка с
чл.43, ал.4 от Закона за измерванията, във връзка със Заповед№А-102 от
05.03.2010г. на Председателя на ДАМТН и Заповед№А-441 от 13.10.2011г.на Председателя на ДАМТН
Касационният жалбоподател Комисията за енергийно и
водно регулиране, чрез надлежно упълномощения процесуален представител
С*** П*** , поддържа жалбата и по същество навежда доводи за неправилност на решението на
първата инстанция поради нарушаване на процесуалните правила и противоречие с
материалния закон, като моли за потвърждаване на издаденото НП и отмяна на
решението.
Ответника по касационната
жалба „ЧЕЗ
Разпределение България” АД, чрез процесуалния си представител
адвокат М.Й. в писмени бележки по делото, оспорва жалбата и моли решението да
остане в сила, поради липса на сочените касационни основания за отмяна на същото.
Окръжна прокуратура –
Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез
представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е основателна,
като атакуваното решение следва да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно,
тъй като извършеното нарушение е доказано по безспорен и несъмнен начин.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районния съд е валидно и
допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт,
подлежащ на оспорване.
Решението на въззивния съд е правилно и
законосъобразно. От фактическа страна по делото е установено, че на ответника в
настоящето производство е съставен акт за установяване на административно
нарушение №КРС-1368/12.08.2014г. и наказателно постановление №133 от
28.01.2015г. за това, че при извършена проверка от контролните органи на
електромерни табла в гр.Лом, ул.”Г*** . Заимов” и ул.”П. Х*** ” на средства за
търговско измерване /СТИ/, монтирани в посочените табла е установено ,че СТИ с
фабричен №50188541 и абонатен №********** е с година на производство 2007год. и
последна метеорологична проверка 2007год., т.е. с изтекъл срок на последваща
проверка, с което е нарушена т.3.5.2 от Лицензия за разпределение на
електрическата енергия №Л-135-07 от 13.08.2004г.,във връзка с чл.41 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, във връзка с
чл.26, ал.1, във връзка с чл.43, ал.4 от Закона за измерванията, във връзка със
Заповед №А-102 от 05.03.2010год. на Председателя на ДАМТН и Заповед №А-441 от
13.10.2011год. на Председателя на ДАМТН, за което на дружеството е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 20 000 лв. /двадесет хиляди/, на основание
чл.206, ал.1 от ЗЕ.
Тази фактическа обстановка е установена въз
основа на събраните и кредитирани от Районен съд – Лом доказателства. Настоящия
съдебен състав констатира, че установяването на административното нарушение и
налагането на административното наказание са извършени от компетентни
административни органи по чл. 225, ал.
1 и ал. 2 от ЗЕ.
Няма спор между страните, че „ЧЕЗ Разпределение България” АД е енергийно
предприятие по см. на § 1, т. 24 ДР
от ЗЕ и като такова осъществява дейността си на основание издадена
му от ДКЕВР Лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г. в т.3.5.2. от лицензията във
връзка с нормата на чл. 41 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /П./,
вр. с чл. 26, ал.1
и чл. 43, ал.4
от Закона за измерванията /ЗИ/, във връзка с издадените заповеди на
председателя на ДАМТН за определяне на конкретен срок за извършване на
периодична проверка на СТИ, създават задължение за енергийното предприятие за
извършване на определено действие. Неизпълнението на това задължение
представлява административно нарушение, осъществено чрез бездействие.
Съгласно описанието на процесното нарушение,
направено в НП, отговорността на санкционираното дружество е ангажирана за
следното: "Като лицензирано дружество „ЧЕЗ Разпределение България” АД е било длъжно да
поддържа СТИ с фабричен №50188541 и абонатен №********** в състояние,
съответстващо на чл. 41 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, както и
да предприеме действия за извършване на редовни проверки, изпитания и контрол
върху него на период от шест години. Като не е поддържало СТИ с фабричен
№50188541, съгласно изискванията на чл. 41 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, а
именно да предприеме действия за периодична подмяна на гореописаното СТИ в
определения срок на 12.03.2014 г. „ЧЕЗ Разпределение България” АД е нарушило
издадената лицензия, с което е осъществило състава на чл. 206, ал.1
от Закона за енергетиката.". Нарушението е описано по горния начин
в АУАН, като е посочено, че действията за извършване на редовни проверки,
изпитания и контрол и периодична подмяна следва да се извършат в срок от шест
години.
От така направеното описание на извършеното
нарушение не става ясно за какво деяние е ангажирана отговорността на
нарушителя – дали за неизвършване на периодична последваща проверка или за
това, че не е подменено средството за търговско измерване. Така констатираното
противоречие съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото
на защита на наказаното лице да разбере за какво деяние му е наложена
процесната имуществена санкция. На основание чл. 206, ал.
1 от ЗЕ /в приложимата редакция - ДВ, бр.54 от 17 07. 2012 г./
"на енергийно предприятие, което наруши разпоредби на този закон, на подзаконови
нормативни актове по прилагането му, контролът за изпълнението на които е
възложен на комисията, на общи или индивидуални административни актове на
комисията, правнообвързващи решения на АСРЕ или условията на издадената му
лицензия, се налага имуществена санкция от 20 000 до 1 000 000 лева".
Съгласно т.3.5.2. от лицензията за дейността "разпределение на
електрическа енергия" лицензиантът поддържа средствата за търговско
измерване на електрическа енергия, доставяна на потребителите, в състояние,
съответстващо на изискванията на Правилата за измерване, както и извършва редовни
проверки, изпитания и контрол върху тях. Вмененото на дружеството задължение в
т.3.5.2. от лицензията е бланкетно и се попълва от посочените в АУАН и НП чл. 41
от Правилата и чл. 26, ал.1
и чл. 43, ал.4
от ЗИ. Според чл. 41 Правилата всички средства за търговско
измерване подлежат на първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията, Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол и Наредбата за съществените изисквания
и оценяване съответствието на средствата за измерване. Съгласно чл. 26, ал.1
и чл. 43, ал.4
от ЗИ контролът на средствата за измерване се извършва чрез
одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка, като
периодичността на последващите проверки се определя със заповед на председателя
на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в
"Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията.
Така посочените разпоредби не съдържат предписание за подмяна на СТИ, което
сочи и на несъответствие между словесното описание на нарушението и дадената за
него правна квалификация в АУАН, възприета от АНО в НП.
Касационната инстанция намира, че
извършването на нарушението не е установено по несъмнен начин. Правилата за
измерване на електрическата енергия се определят едностранно от регулаторния
орган ДКЕВР, сега КЕВР, на основание чл. 83, ал.1,
т.6 и ал.2 от ЗЕ.
От 2003 г. до сега са действали различни правила – Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, приложение № 4 към т. 4 на Решение № П-2 от
4.06.2004 г., на Държавната комисия за енергийно регулиране, отм., бр. 38 от
11.05.2007 г.; Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, приети с Решение №
П-1 от 10.04.2007 г., обн., ДВ, бр. 38/2007 г., отм., бр. 98 от 12.11.2013 г.
Към настоящия момент са в сила Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, приети на 14.10.2013
г., обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. Никъде в наказателното постановление,
както и никъде в преписката, КЕВР не конкретизира кои правила приема за
относими към деянието. Това е съществено нарушение на
административно-производствените правила, тъй като от една страна, накърнява
правото на защита на наказаното лице, а от друга страна, препятства
разкриването на обективните признаци от състава на нарушението. Очевидно АНО
има предвид точно последните правила, чиято разпоредба на чл. 41 бе коментирана
по-горе. Правилата нямат обратно действие за периода от 2003 г. до момента на тяхното
приемане и не могат да служат като правно основание за ангажиране на
административно-наказателната отговорност на дружеството. Освен това
разпоредбата е бланкетна и препраща към други нормативни актове. Не е спорно
между страните, че за определяне на периодичността на проверките са издадени от
Председателя на ДАМТН и обнародвани в ДВ, но това става едва през 2010 г. и
2011 г., заповеди № А – 102 от 05.03.2010 г. и А – 441 от 13.10.2011 г. От
момента на приемане на тези две заповеди за първи път възниква задължение за
наказаното лице за извършване на проверки на период от 6 години за еднофазни и
4 години за трифазни. Дори да се приеме твърдението, че преди издаване на тези
две заповеди съществува задължение за периодични проверки на определен срок, то
административно наказващият орган е следвало да ги издири и да се позове на
тях, което в случая не е сторено, поради и което не може да се прецени
извършването на нарушение. Тези заповеди действат занапред, като на същите не е
придадено и не може да бъде придадено обратно действие. С това биха се нарушили
принципите на ЗНА. Не се твърди да е налице и норма, която да отнася същите към
заварените случаи. Да се приеме обратното, означава да се допусне сега приета и
уреждаща обществени отношения норма да бъде отнесена към случили се минали
събития.
Не е уточнено, нито в НП, нито в АУАН, какъв
тип електромер е проверяваният - еднофазен или трифазен. По този начин е
накърнено правото на защита на касатора, тъй като същият не може да изведе
какво би следвало да бъде неговото правомерно поведение и при какви условия е
извършил противоправно такова. От твърденията на контролните органи не може да
се обуслови, дори и косвено, извод дали се касае за еднофазен или трифазен
електромер, след което и да се конкретизира в какъв период следва да се
извършат редовните проверки – шест или четири години. След като това задължение
е възникнало към 2010 г. и 2011 г., то съответно задължението за извършване на
първа периодична проверка по тях би възникнало най – рано през 2016 г. или 2017
г., 2014 г. или 2015 г. Т.е. към момента на извършване на проверката – 12.03.2014
г. – наказаното лице не е било и не е могло да бъде в нарушение, както на
Правилата от 2013 г., така и на срока по заповедите на ДАМТН. Отделно от това
се сочи и, че НП е издадено на основание чл. 53, ал. 2 ЗАНН, каквито доводи излага и касаторът досежно вида на СТИ –
монофазен електромер, и извършването на проверки в период от 6 години.
Безспорен е фактът, че процесният електромер не е проверяван от 2007 г., когато
е била и последната метрологична проверка, но въпреки това отговорността на
електроразпределителното дружество не може да бъде ангажирана поради бланкетния
характер на приетите от ДКЕВР правила и липсата на точно установен срок,
относим към деянието.
Неспазването на чл. 57, ал.
1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН,
че НП съдържа задължително "описание на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават; законните
разпоредби, които са били нарушени", обуславя извод за отмяна на същото
поради допуснати съществени процесуални нарушения. Релевираните в касационната
жалба доводи не се споделят от настоящата съдебна инстанция, поради което и
оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
В допълнение следва да се посочи, че чл. 41
от Правилата е отменен с Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 15 от
14 февруари 2017 г., в сила от 14.02.2017 г., поради което и приложение намира
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, както правилно е приел и въззивния съд. Така дори и да се
приеме, че чл. 41 от Правилата е регламентирало задължения на дружеството, с
отмяната му отпада и наказуемостта на деяние, елемент от състава на нарушение
по чл. 206, ал.
1 ЗЕ във връзка с чл. 6 ЗАНН.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2, предл. второ от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият
касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №20
от 19.02.2018 г. по АНД № 556 по описа за 2017г. на Районен съд – Лом, с което е
отменено наказателно постановление № 133 от 28.01.2015 година на Председател на ДКЕВР гр.С***
.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: