ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 954
гр. София, 05.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20251110202613 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 72, ал. 4, изр. 1 от ЗМВР. Постъпила е в съда жалба (чрез
процесуален представител на жалбоподателя) срещу задържане по ЗМВР. Делото е подсъдно на
съда с оглед седалището на органа, издал съответната заповед. С оглед липсата на изрична законова
уредба по аналогия (чл. 46, ал. 2 от ЗНА) съответно приложение следва да намерят правилата по
Глава III, раздел V от ЗАНН, аргументи в полза на което виждане се извличат от изричното
препращане в чл. 72, ал. 4, изр. 2 от ЗМВР към правилата на АПК само (именно само!) досежно
касационното обжалване (абсурдно е да се мисли, че в рамките на практически един и същи текст
законодателят би направил коментираното уточнение, но би пропуснал да направи аналогично
такова по отношение на правилата за разглеждане на делото пред районния съд, като тук следва да
се има предвид изобщо смисълът на законовата промяна, в сила от 01.01.2019 г., по отношение на
уредбата на обжалването на задържането по ЗМВР), както и от това, че визираното препращане
досежно правилата за касационното обжалване се отнася до процедура, аналогична като срок и
процесуален ред за обжалване с тази на касационното обжалване съгласно чл. 63в от ЗАНН. Следва
още да се има предвид, че визираната в чл. 72, ал. 4, изр. 1 от ЗМВР незабавност на разглеждането
на делото от районния съд има за свой очевиден разумен смисъл хипотезата, при която се обжалва
текущо (към момента, в който следва да се реши въпросът за насрочването) задържане (аргумент и
от чл. 5, пар. 4 от КЗПЧОС), като е очевидно, че самата процедура по обжалването пред районния
съд е замислена поначало като средство за защита още срещу текущо задържане, какъвто
настоящият случай не е, поради което е безпредметно насрочването на делото в буквалния смисъл
на понятието незабавно, но разглеждането му следва да се случи в разумно възможния най-кратък
срок (именно предвид това, че се касае за процедура, замислена от законодателя като средство за
защита срещу текущо задържане, нормативната уредба относно събиране на държавна такса следва
да бъде тълкувана стеснително по отношение на този вид производства). Към момента не е
необходимо произнасяне по доказателствени въпроси.
Така мотивиран и по аналогия на чл. 327 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, по аналогия още на чл. 61
от ЗАНН, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.03.2025 г. от 14:00
часа от съдебен състав от един съдия, за което да се призоват издалият обжалваната заповед орган
(П. Д. Ч., младши автоконтрольор при ОПП – СДВР) и жалбоподателят Л. Ц. В. (като е допустимо
1
призоваването да се извърши и чрез съответния процесуален представител, доколкото – за разлика
от общото наказателно производство – в настоящото съдебно производство жалбоподателят и
процесуалният представител по арг. от чл. 61 от ЗАНН се явяват една и съща страна).
Определението не подлежи на обжалване или протестиране отделно от крайния съдебен акт
на настоящата инстанция по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2