РЕШЕНИЕ
№ 1766
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20251110203237 по описа за 2025 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) № ***************, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 21, вр. ал. 1 от ЗДВП, на М. К. Г., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.
Недоволен от ЕФ е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок пред
СРС. Твърди се, че ЕФ бил незаконосъобразен, издаден в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила, както и че нарушението било
санкционирано след повече от година от осъществяването му. Иска се
отмяната на обжалвания ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. В писмено становище иска потвърждаване
на процесния ЕФ, тъй като бил законосъобразен. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 28.12.2023 г. в 09:41 ч., специален автомобил „М. **********“, с рег.
№ СВ ***************, се движил по бул. „История Славянобългарска“, с
1
посока на движение от ул. „Каменоделска“ към бул. „Рожен“. В района на № 2
на посочения булевард, автомобилът е бил заснет да се движи със скорост от
68 км/ч, при ограничение на скоростта от 50 км/ч, важащо за населено място,
като е приспаднат толеранс от 3% във връзка с допустима грешка при
измерване на скорост и същата се зачита като 65 км/ч. Нарушението е
установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение
TFR1-M - 567, записваща дата, час, място, скорост и регистрационен номер.
След извършване на проверка за собствеността на автомобила, било
установено, че същият е собственост на дружеството „Транс ХД“ ЕООД,
управител на който бил жалбоподателят М. Г.. Ето защо, управителят на
търговеца собственик е бил наказан за осъщественото нарушение с процесния
електронен фиш.
Г. не се е възползвал от възможността да посочи лице, което е
управлявало в посочените ден и час въпросния специален автомобил, в
законово определения за това срок, с нарочна декларация по чл. 188 от ЗДвП.
Ето защо, правилно АНО е приело, че именно той следва да бъде наказан за
извършеното нарушение и след установяване на горните факти, на Г. е издаден
електронен фиш с № ***************, издаден от СДВР, с който на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21,
вр. ал. 1 от ЗДВП, на М. К. Г., с ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, а именно: снимков материал, протокол за използване на АТСС, протокол
от проверка за изправност на техническо устройство и удостоверение за
одобрен тип на процесното техническо средство, справка за собствеността на
автомобила, както и от останалите по делото писмени доказателства. Съдът
кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат
противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по
делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги
инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че
трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен
материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в
жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
2
изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно
констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на
моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано
превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби;
размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства се установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден
от компетентен орган, при спазване на процесуалния правила.
Фишът е частично законосъобразен и от материалноправна страна. От
доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че на
28.12.2023 г. в 09:41 ч., специален автомобил „М. ********* **********“, с
рег. № *****************, се движил по бул. „История Славянобългарска“, с
посока на движение от ул. „Каменоделска“ към бул. „Рожен“, като в района на
№ 2 на посочения булевард, автомобилът е бил заснет да се движи със скорост
от 65 км/ч, при ограничение на скоростта от 50 км/ч, важащо за населено
място.
Въведеното ограничение на максимално допустимата скорост за
движение до 50 км/ч следва по силата на закона, тъй като тя важи за населено
място, а в случая липсват данни за наличието на знак В-26, с който да е
въвеждано различно ограничение.
От наличните по делото доказателства се установява още, че и
техническото средство е одобрен тип за измерване, както и че същото е било в
изправност. Съдебният състав намира още, че мястото на нарушението е
посочено достатъчно подробно от АНО – посочено е на кой път и точно къде е
извършено същото, в каква посока на движението е установено нарушението,
индивидуализиращите данни на автомобила са точно посочени, поради което
съдът намира, че нарушението е описано напълно изчерпателно.
Освен това, по делото са налице доказателства, че служителят, който е
използвал техническото средство, е обучен да работи с него, поради което
няма съмнения в техническата компетентност на лицето, работило с АТСС в
процесния ден.
3
АНО е определило правилно и субектът, който следва да понесе
отговорността за извършеното нарушение, а именно управителят на
дружеството, което е собственик на МПС.
Законът за движенето по пътищата сочи, че водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място се наказва с глоба от 50
лева, когато превишението е с от 11 до 20 км/ч. Ето защо, правилно е
определен и размерът на глобата, която е наложена на лицето.
Предвид посочените аргументи, съдът намира, че обжалваният
електронен фиш следва да бъде потвърден, защото е правилен и
законосъобразен.
Съдът следва да се произнесе и по искания за присъждане на разноски.
Ето защо, предвид изхода на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати юрисконсултско възнаграждение на СДВР, на основание чл. 63, ал. 5,
вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ. Размерът на възнаграждението следва да бъде 100 лева,
съобразно правилата за неговото изчисляване.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш № **************, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 21, вр. ал. 1 от ЗДВП, на М. К. Г., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева, като
ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА М. К. Г., с ЕГН **********, да заплати на Столична
дирекция на вътрешните работи, сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5