Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 20.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното
съдебно заседание на пети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря С. Радева, като разгледа гр.д. № 1826 по описа на ВРС за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
за разглеждане шест обективно кумулативно съединени иска с правно основание по:
1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 671,96 лв.; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 80,34 лв.; 3/
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 10а, предл. 2 ЗПК за сумата от 396,00 лв.; 4/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК за
сумата от 144,00 лв.; 5/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 52,87 лв. и 6/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 37,95
лв.
Ищецът
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София e подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу Е.С.Н. за следните суми: 671,96 лв. - главница дължима по договор за заем CrediHome № 1161-10119011 и договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № 1161-10119011, сключени между
„Микро Кредит” АД и длъжника на дата 23.12.2015 г., сумата от 80,34 лв. - договорна лихва по договор
за заем за периода от 16.02.2016 г. до 06.09.2016 г., сума за допълнителни
услуги по договор за допълнителни услуги в размер на 144,00 лв. за периода от 16.02.2016 г. до 06.09.2016 г., сумата от 396,00 лв. – застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги за периода от 16.02.2016 г. до 06.09.2016 г.,
законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2017 г. до окончателното й
изплащане, лихва за забава по договор за заем в размер на 52,87 лв. за периода от 17.02.2016 г. до 26.07.2017 г., сумата от 37,95 лв. – лихва за забава по договор
за допълнителни услуги за периода от 17.02.2016 г. до 26.07.2017 г., както и
разноски по делото в размер на 27,66
лв. – държавна такса и сумата от 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Срещу
заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, в което се сочи, че
не дължи изпълнение на вземането. След постъпилото възражение по реда на чл.
414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение.
Ищецът
твърди, че на 23.12.2015 г. между „Микро Кредит“ АД /заемодател/ и ответницата
/заемател/ бил сключен договор за заем CrediHome № 1161-10119011, по силата на който
на Н. бил предоставен паричен заем в размер на 800,00 лева. Заемателят поела
задължение да върне сума в общ размер от 920,88 лева, представляваща чистата
стойност на заема, ведно с уговорената договорна лихва. На основание попълнен
от ответницата формуляр за допълнителни услуги, на 23.12.2015 г. между „Микро
Кредит“ АД и Н. бил сключен Договор за допълнителни услуги към процесния заем CrediHome № 1161-10119011, съгласно който
Микро Кредит“ АД се задължило да предостави на заемополучателя пакет от
допълнителни услуги, описани подробно в Приложение № 1 към договора. Пакетната
цена на допълнителните услуги била уговорена в размер на 172,80 лв., която
следвало да бъде заплатена на 36 бр. равни седмични вноски, всяка от които в
размер на 4,80 лв., при първа погасителна вноска, платима на 05.01.2016 г.
Въз основа
на сключения договор за допълнителни услуги, „Микро Кредит“ АД, в качеството си
на застрахователен посредник, предоставило на ответницата финансиране и
разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит“ АД застраховка
„Защита“ към застрахователна компания „Уника Живот“ АД. Заемателят се задължила
да върне на заемодателя платената от страна на „Микро Кредит“ АД
застрахователна премия в срок от 36 седмици, на равни погасителни вноски,
дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в
размер на 13,20 лв., платими считано от 05.01.2016 г.. Общата уговорена сума за
застрахователна премия, която следвало да заплати ответницата, се равнявала на
475,20 лв., като покривала следните застрахователни рискове: смърт вследствие
на злополука, трайна пълна неработоспособност над 50 % вследствие на злополука
и временна неработоспособност вследствие на злополука и смърт в резултат на
ПТП.
Сочи се, че
последната погасителна вноска следвало да бъде платена на 06.09.2016 г., поради
което вземането е дължимо поради настъпила изискуемост. Поради неизпълнение на
задълженията на ответницата в уговорения срок, на последната била начислена
лихва за забава по договора за заем в размер на 52,87 лв. за периода от
17.02.2016 г. до 26.07.2017 г., както и сумата от 37,95 лв. по договор за
допълнителни услуги за периода от 17.02.2016 г. до 26.07.2017 г.
На
10.06.2016 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., сключен между „Микро Кредит“
АД и “Агенция за събиране на вземания“ ООД, по силата на което процесните
вземания били прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания “ ООД. Сочи се,
че ищцовото дружество /“Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ е правоприемник
на „Агенция за събиране на вземания“ ООД. Ответницата била уведомена за
извършената цесия на процесните вземания и уведомително писмо, изпратено с
известие за доставяне. Алтернативно, представя уведомление за извършена цесия,
адресирано до ответницата и приложено към исковата молба. Моли съда да установи
вземането така, както е предявено в заповедното производство. Претендира
разноски.
С исковата
молба ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Съдът намира, че искането следва да
бъде уважено.
За да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да са
налице предвидените в закона предпоставки.
На първо
място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба. На следващо място, не се яви и не изпрати
представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие.
Освен това,
налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
му в съдебно заседание /Разпореждане № 3561/25.05.2018 г. е връчено на
ответника на 06.06.2018 г./.
Съдът
намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – исковете са
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените и приети по делото доказателства.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в настоящото
производството съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, като на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца в размер на 100,00 лв. Общият
размер на дължимите разноски в производството по гр. дело № 1826/2018 г. е в
размер на 372,34 лв. /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/. Съдът в исковото
производство следва да се произнесе и по разноските в заповедното производство,
като ответницата бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 77,66 лв. разноски
по ч. гр. дело № 4466/2017 г. /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/.
При горните съображения и на основание
горното и чл. 239, ал. 1
ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че
Е.С.Н., ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* сумите, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК сумата от 671,96 лв.,
представляваща главница, дължима по договор за заем CrediHome № 1161-10119011 и договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № 1161-10119011, сключени между
„Микро Кредит” АД и длъжника на дата 23.12.2015 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 27.07.2017 г. до окончателното й погасяване;
- на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК сумата от 80,34 лв., представляваща договорна лихва по договор за заем за
периода от 16.02.2016 г. до 06.09.2016 г.;
- на
основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК сумата от 396,00 лв., представляваща застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги за периода от 16.02.2016 г. до 06.09.2016 г.;
- на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл.
2 ЗПК сумата от 144,00 лв.,
представляваща допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги;
- на
основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата от 52,87 лв.,
представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от 17.02.2016 г.
до 26.07.2017 г.;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 37,95 лв., представляваща лихва за
забава по договор за допълнителни услуги за периода от 17.02.2016 г. до
26.07.2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е.С.Н., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 372,34 лв., представляваща направени
разноски по гр. дело № 1826/2018 г. по описа на РС Враца /държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение/, както и сумата от 77,66 лв., представляваща разноски по ч. гр. дело № 4466/2017 г. по описа на РС гр. Враца /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: