№ 13674
гр. С., 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20221110136294
по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Б.
А. П., ЕГН ********** и М. В. П., ЕГН **********, против Т. Д. А.- М., ЕГН ********** с
която са предявени искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86 от ЗЗД за сумата от
6000,00 лева, представляваща дължимо обезщетение за ползване на 1/6 идеална част от
процесния имот, ведно с лихва за забава в размер на 1000,00 лева за периода от 01.02.2020г.
– 05.07.2022г., и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба- 05.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че ищецът Б. А. П. придобил на публична продан 1/6
ид.ч от недвижим имот, находящ се в /адрес/. Твърди се, че в деня на придобиване на 1/6 ид.
части ищецът бил женен за втория ищец М. П., поради което процесните ид. части били
придобити при условията на СИО. Навеждат твърдения, че през 2008 г. ответникът е
придобил чрез договор за издръжка и гледане посочения имот. Поддържа се, че към
настоящия момент ответникът обитава и ползва целия апартамент. Сочи се, че на
27.01.2020г. ответникът бил поканен да посочи обособена част от апартамента,
съответстваща на придобитата от ищците 1/6 ид. част, която реално могат да ползват, но не
изпълнил задължението си. Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да заплати сумата от 6 000,00 лева, представляваща вземане за заплащане на дължимо
обезщетение за ползване на 1/6 ид. части от процесния имот, ведно с лихва за забава в
размер на 1000,00 лева за периода от 01.02.2020г. – 05.07.2022г., и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 05.07.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Със същия
оспорва исковата претенция по основание и по размер. Навежда твърдения, че отправената
покана до ответника не била покана за заплащане на обезщетение за ползване, а покана за
посочване от ответника на реално обособена част от имота, която ползват ищците. Твърди
още, че ответникът не бил поканен надлежно от ищците да заплаща обезщетението, което
претендират, което води до липса на предпоставка за уважаване на предявения иск в
настоящото производство. Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и
присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
1
По иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: че вещта е съсобствена, че се ползва от ответника за лични нужди, че е поискал
писмено обезщетение за ползите, от които е лишен, както и размера на дължимото
обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже възражението си срещу исковете, респ. евентуално
плащане.
От приетия по делото нотариален акт № 62, том II, рег. № 12253, дело № 227/2008 г.,
съставен от нотариус Р.Р., вписана в регистъра на НК с № 104, се установява, че 19.05.2008
г. Г.П.З. е прехвърлил на Т. Д. А. собствеността върху следния недвижим имот: апартамент
№ 4, находящ се в /адрес/, със застроена площ от 90,64 кв.м., при съседи: апартамент № 5,
стълбище, двор, двор, заедно с 6,99 % идеални части от общите части на сградата и
23,44/1878 идеални части от правото на строеж върху мястото – държавна земя. Съгласно
пункт II от нотариалния акт прехвърлителят Г.П.З. си е запазил правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване върху имота.
От приетото по делото постановление за възлагане, влязло в сила на 30.05.2019 г. и
вписано в Служба по вписванията – гр. С. с вх. рег. № 45808/18.07.2019г. под акт № 150, том
CXII, дело № 34861/2019 г. се установява, че след проведена публична продан на 12.04.2019
г. е възложен на Б. А. П. следния недвижим имот: 1/6 идеални части от апартамент № 4,
находящ се в /адрес/, със застроена площ от 90,64 кв.м., при съседи: апартамент № 5,
стълбище, двор, двор, заедно с 6,99 % идеални части от общите части на сградата и
23,44/1878 идеални части от правото на строеж върху мястото – държавна земя.
От приетото удостоверение за граждански брак се установява, че на 07.05.1972 г.
между Б. А. П. и М. В. В. е сключен граждански брак, като липсват данни същият да е
прекратен към настоящия момент. Предвид това следва извод, че 1/6 идеални части от
процесния имот е придобит през времетраенето на сключен между ищците брак, като
спрямо тях е действал законов режим на общност. Според разпоредбата на чл. 21, ал. 1 СК
вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат
общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като съгласно ал. 3
на същата разпоредбата съвместният принос се предполага до доказване на противното. Ето
защо, съдът намира, че по отношение на 1/6 идеални части от процесния имот между
ищците е възникнала бездялова съсобственост по силата на съществуващата брачна връзка
между тях.
Предвид изложеното следва извод, че процесният недвижим имот апартамент № 4,
находящ се в /адрес/ е съсобствен между страните по делото при квоти – 1/6 идеални части
за ищците Б. А. П. и М. В. П. и 5/6 идеални части за ответника Т. Д. А..
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с
общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им, а според чл.31, ал.2 ЗС когато общата
вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Съобразно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
7/02.11.2012 г., постановено по т.д. № 7 от 2012 г. на ОСГК на ВКС лично ползване по
смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или
ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да
се събират добиви и граждански плодове. Възприето е в мотивите към тълкувателното
решение, че когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата
вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при
необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението
й за задоволяване на свои нужди или потребности – той ползва лично по смисъла на чл. 31
ал. 2 ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият
съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия, чрез действия,
осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездно той
я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на
другите съсобственици, като им пречи да ги реализират.
Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна когато неползващ
съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и
2
въпреки това: той или член на неговото семейство продължава пряко и неспосредствено да
си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични
или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг
съсобственик; той или член на неговото семейство не си служи пряко и неспосредствено с
цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея
/например като държи ключа/; ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно
основание /с договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или
заедно с него ползва общата вещ.
Приета е по делото нотариална покана с адресат Т. Д. А., от съдържанието на която
се установява, че ищците Б. А. П. и М. В. П. отправят волеизявление за ползване на
собствените им 1/6 идеални части от процесния недвижим имот, респ. искане за заплащане
на обезщетение в размер на 200 лева месечно, считано от 01.01.2020 г. Видно от
отбелязването върху гърба на нотариалната покана, същата е връчена по реда на чл. 47, ал. 1
ГПК на 08.01.2020 г. на ответницата Т. Д. А..
От приетото по делото заключение на съдебно-оценителна експертиза се установява,
че средната наемна пазарна цена за исковия период и спрямо 1/6 идеални части от имота
възлиза на 5505 лева. Заключението е изготвено на база средни наемни цени за тристайни
апартаменти, без извършен оглед на процесния имот.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че
ищците не проведоха пълно и главно доказване по отношение на факта ответницата лично
да е ползвала целия имот през исковия период, въпреки разпределената им доказателствена
тежест по отношение на това обстоятелство. Приетата нотариална покана сама по себе си не
доказва, че имотът е ползван от ответницата, доколкото поканата възпроизвежда
волеизявление на ищците.
За пълнота следва да се посочи, че видно от приетия по делото нотариален акт № 62,
том II, рег. № 12253, дело № 227/2008 г. в полза на прехвърлителя Г.П.З. е запазено вещното
право на ползване върху имота, като по делото липсват данни към момента това право да е
погасено. Съгласно чл. 56 ЗС правото на ползуване включва правото да се използува вещта
съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да се
променя съществено. Следователно, вещният ползвател придобива всички плодове от вещта
– естествени и граждански, като това му право е противопоставимо на всички, вкл. на
собственика на имота, за когото остава само т.нар. „гола собственост“.
По изложените съображения, и с оглед липсата на елемент от правопораждащия
правото на обезщетение фактически състав /недоказано лично ползване/, съдът намира
предявения иск за неоснователен, което налага неговото отхвърляне.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищците е да докажат наличието на главен дълг и изпадане на ответника в
забава.
С оглед изводите, до които съдът достигна за неоснователност на главния иск, следва
да бъде отхвърлен и съединеният с него акцесорен иск за лихви за забава върху главните
вземания на ищците, изтекли от датата на забавата по всяко от тях, доколкото акцесорния
характер на вземането за лихва следва съдбата на главното задължение и неоснователността
на претенцията за същото, води до неоснователност на съответстващото му акцесорно
вземане за лихва.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има ответникът на основание чл. 78, ал. 3
ГПК. В случая обаче ответникът е представляван от особен представител, поради което
разноски не следва да се присъждат.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. А. П., ЕГН ********** и М. В. П., ЕГН **********,
и двамата с адрес: гр. С., /адрес/ против Т. Д. А.- М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., /адрес/
3
искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 6000,00 лева,
представляваща дължимо обезщетение за ползване на 1/6 идеална част от съсобствен между
страните имот - апартамент № 4, находящ се в /адрес/, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 05.07.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и лихва за забава в размер на 1000,00 лева за
периода от 01.02.2020г. – 05.07.2022г.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4